№ 800
гр. Силистра, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20253420101442 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
В постъпилата искова молба от Р. Д. Т., срещу Кредисимо ЕАД и Ай Тръст
ЕООД, се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит №2882058 /
07.12.2023 г., сключен с "КРЕДИСИМО" ЕАД. Съгласно договора, ищцата получава
под формата на кредит, сумата в размер на 300 лева, при срок на кредита от 30 дни.
Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит №2882058 / 07.12.2023 г
ищцата следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски
кредит. На 07.12.2023г., ищцата сключва с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне
на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 84 лева. Ищцата е заплатила
по Договор за потребителски кредит №2882058 / 07.12.2023 г към Кредисимо ЕАД,
сумата в размер на 308 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в
размер на 84 лева.
Счита, че Договор за потребителски кредит №2882058 / 07.12.2023 г сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
На първо място, процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
1
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски
кредит е нищожен поради неспазване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Договор за потребителски кредит №2882058 / 07.12.2023 г. е нищожен и поради
неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер
на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез
Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В Договор за
потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението
предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то
действителните такива биха нараснали, с което потребителят е въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С
предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен
собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД. Основен предмет на
дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се
посочи, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност
като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. С
оглед това обстоятелство може да се заключи, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. Със сключването на договор за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК,
което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за
поръчителство.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
2
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените
са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това
Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.
В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за
потребителски кредит въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и
чл.146 от ЗЗП, по следните съображенията: Така посоченият чл.4 ал. 1 от договора
предвижда, че за да бъде отпуснат кредит е необходимо да сключи договор за
поръчителство. Сключването на договор за поръчителство е въздигнато в условие за
отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат
последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато
се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част
от действащото право. В тази връзка клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за кредит,
противоречи на добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на
страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/.
На следващо място, клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит е нищожна на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на
чл.4 ал. 1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че
клаузата на чл.4 ал.1 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред
изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят
върху съдържанието им към момента на сключване на договора.
По отношение на втория установителен иск, счита че така сключеният Договор
за предоставяне на поръчителство сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с
чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, по следните съображения: В правната доктрина и
съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла
на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
3
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите е налице,
тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е
в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит.
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
„Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от
ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
Моли съда:
- да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №2882058 /
07.12.2023 г сключен с „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22
от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, моли съда да
прогласи, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит №2882058 /
07.12.2023 г въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство
е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП;
- да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от
07.12.2023г., сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД на основание чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП;
- на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на
ищцата, сумата в размер на 8 лева, недължимо платени по недействителен Договор за
потребителски кредит №2882058 / 07.12.2023 г ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата;
- на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Ай тръст ЕООД да заплати на
ищцата, сумата в размер на 84 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител
по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.12.2023г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "КРЕДИСИМО" ЕАД изразява
становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се твърди, че:
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2882058/07.12.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Р. Д. Т.
4
/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство от 07.12.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Р. Д. Т..
Договор за потребителски кредит № 2882058/07.12.2023 г. е сключен между
страните за главница от 300,00 лв. (усвоена в цялост от кредитополучателя), с 30 -
дневен период на револвиране и с падеж 05.01.2024 г., при стандартен фиксиран ГЛП
от 40.00 % и при стандартен ГПР от 49.02 %. Общият размер на дължимите по кредита
суми при плащане в срок до 05.01.2024 г. е предвидено да е 309.50 лева. В случай че
по кредита не е постъпило плащане на падежната дата, периодът на револвиране се
продължава с нов такъв, като размерът на погасителните вноски за следващите
периоди на револвиране се определя, като лихвеният процент по договора за кредит се
начислява върху непогасения размер на главницата за съответния предходен период на
револвиране.
Не се оспорва, че ищецът е погасил задълженията си, произтичащи от
процесния договор за потребителски кредит. Не се оспорва твърдението на ищеца, че
във връзка с Договор за потребителски кредит №2882058/07.12.2023 г. същият е
заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 8,00лв., която е
разпределена за погасяването на договорна възнаградителна лихва по кредитното
правоотношение.
Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин“).
В Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са
посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия.
По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни
продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите към договора за кредит
Общи условия. Предвид изложеното договорът има необходимото съдържание
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на
ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е
необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай
Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият
разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е
5
договорната възнаградителна лихва. Възнаграждението за поръчител не е включено
като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по
кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за
допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за
получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски
клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Размерът на
възнаграждението за поръчител не е известен към момента на сключване на договора
за кредит.
Оспорва се, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към
Договор за потребителски кредит № 2882058/07.12.2023 г. Общи условия за
предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но не и
задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които
„Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, приема са посочени в цитираната разпоредба и
те са (1) банкова гаранция в 10 - дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне
на поръчител.
Във връзка с горното следва да бъдат разгледани и чл. 4, ал. 1, както и чл. 4, ал.
3 от Договор за потребителски кредит № 2882058/07.12.2023 г. Двете клаузи
регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за
кредит. Твърди се, че договорите за кредит предвиждат изричната възможност (чл. 4,
ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да
реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит.
Действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕАД. Въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със
собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на
дейност. В този смисъл „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на
поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на
кредитополучателя по същия.
Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД
е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
Дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на
двете дружества, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора
за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в
договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи
възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД.
6
Моли съда да:
1. Отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения срещу Кредисимо
ЕАД иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит
и в условията на евентуалност на чл. 4 от същия;
2. Отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения срещу Кредисимо
ЕАД иск при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да бъдат възстановени като
недължимо платени 8,00 лв. за възнаградителна лихва по процесния договор за
потребителски кредит, т.к. не са налице твърдените предпоставки за нищожност на
правоотношението;
3. Присъди и всички направени разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение;
4. Отхвърли претенцията на ищеца за разноски – оспорва се, че ищецът е
материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв. В условията на
евентуалност, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо
ниската правна и фактическа сложност на производството.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "АЙ ТРЪСТ" ЕООД изразява
становище за неоснователност на предявеният иск. В отговора се твърди, че:
Не се оспорва твърдението на ищеца, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 2882058/07.12.2023 г. между "Кредисимо" ЕАД
/кредитодател/ и Р. Д. Т. /кредитополучател/, във връзка с обезпечаването на който е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.12.2023 г. с поръчител „Ай
Тръст" ЕООД и потребител Р. Д. Т.. Размерът на усвоената главница по договора за
кредит възлиза на 300,00лв. Договорът за кредит е сключен с 30-дневен период на
револвиране и първоначална падежна дата за възстановяване на дължимата сума -
05/01/2024 г. Уговорено е, че се дължи връщане на главницата при ГЛП от 40,00 % и
ГПР от 49,02 %. В случай на плащане до 05/01/2024 г. общата дължима сума е
предвидено да е 309,50 лв.
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД е сключило с ищеца договор за поръчка при условията на
чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство", съгласно
същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо" ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план,
представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за
предоставяне на поръчителство, за така описаната услуга е дължимо стандартно
възнаграждение в размер на 89.14 лева на месец.
Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
7
кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение за периода след пълното
изплащане на кредита.
Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране
на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като и
размерът му е съобразен с риска, който се поема - възнаграждението е дължимо само
за периода на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното
задължение е дължимо по-голямо възнаграждение, което с времето намалява.
Не се оспорва, че задълженията на ищеца по процесния договор за предоставяне
на поръчителство са погасени в цялост. Не се оспорвам твърдението на ищеца, че е
заплатил сума в размер на 84,00лв. за погасяване на задълженията си по процесния
договор за предоставяне на поръчителство.
След подписване на договора за кредит и в случай че клиентът е избрал
кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД
кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната му система, където се
визуализира договора за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност
да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му
телефонен номер.
Предвид изложеното сключването на договора за предоставяне на
поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който
основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до
която „Кредисимо" ЕАД няма достъп.
„Кредисимо" ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването
на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора
за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо" ЕАД не се
отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо"
ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за
погасяване.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на
ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО.
Сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде
квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика". В конкретния случай не е
налице нито премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на информация от
страна на „Кредисимо" ЕАД и на „Ай Тръст" ЕООД. Паричните задължения на
8
кредитополучателя по договора за кредит, съответно на потребителя по договор за
предоставяне на поръчителство, са ясно разписани.
Наличието на свързаност между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД само по
себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита". „Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД, което видно публичния търговски
регистър при Агенцията по вписванията. „Ай Тръст" ЕООД, обаче е отделно
юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен
предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и
друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други).
Счита, че доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е
действителен, платените във връзка със същия суми са били дължими и не подлежат
на връщане по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Моли съда да:
1. Отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения иск за
възстановяване на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на сума в размер на 84,00
лв., платена във връзка със сключения договор за предоставяне на поръчителство, като
се твърди изначална нищожност на правоотношението;
2. Присъди всички направени разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение.
3. Отхвърли претенцията на ищеца за разноски – оспорва се, че ищецът е
материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв. В условията на
евентуалност, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо
ниската правна и фактическа сложност на производството.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между Р. Д. Т. и Кредисимо ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № 2882058 / 07.12.2023 г., в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2882058 /
07.12.2023 г. ответникът КРЕДИСИМО ЕАД е одобрил и предоставил на ищеца кредит
със следните параметри: 1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с
револвираща лихва; 2. Кредитен продукт: „Credissimo до заплата“; 3. Общ размер на
главницата по Кредита: 300.00 лева; 4. Период на револвиране: 30 дни; 5. Падеж:
05/01/2024; 6. (1) Размер на първа Погасителна вноска, дължима на падежа: 309.50
лева; (2) Размер на втора и следващи Погасителни вноски: 10.00 лева; 7. Фиксиран
9
годишен лихвен процент по Кредита за първа Погасителна вноска, в размер на: 38.00%
( 2 ) Фиксиран годишен лихвен процент по Кредита за втора и следващи Погасителни
вноски: 40.00% - приложим в случай, че Кредитът не е погасен в цялост през
съответния предходен Период на револвиране;
8. (1) Годишен процент на разходите по Кредита за първа Погасителна вноска, в
размер на: 46.12%; (2) Годишен процент на разходите по Кредита за втора и следваща
Погасителна вноска:49.02% - приложим в случай, че Кредитът не е погасен в цялост
през съответния предходен Период на револвиране. Взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в
Общите условия; 9. Общ размер на всички плащания: 309.50 лева. Той се изчислява
при следните допускания: Клиентът ще погаси в пълен размер дължимата от него
вноска на първата падежна дата.
За сключения договор за потребителски кредит ищецът е сключил договор за
предоставяне на поръчителство с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД. От справка в интернет
страницата на ЕПЗЕУ към АВ се установява, че собственик на капитала на
дружеството е Кредисимо ЕАД. Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора с "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД ПОРЪЧИТЕЛЯТ се задължава да сключи договор за поръчителство с
КРЕДИСИМО, по силата на който да отговаря пред КРЕДИСИМО солидарно с
ПОТРЕБИТЕЛЯ за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ,
възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски
кредит. За поемане на задълженията по ал. 1 ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи възнаграждение
на ПОРЪЧИТЕЛЯ: Възнаграждение до падежа, отразяващ направена еднократна
обмяна на точки от Лоялната програма: 85,14 лева; 2. Възнаграждение за всеки нов
период на револвиране, следващ падежа и приложим, в случай че предоставеният
кредит не е погасен на съответния предходен период на револвиране: 89.14 лева;
Ищцата е заплатила по Договор за потребителски кредит №2882058 / 07.12.2023
към Кредисимо ЕАД, сумата в размер на 308 лева, а по Договор за предоставяне на
поръчителство сумата в размер на 84 лева, за което не се спори по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да
отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на
потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11
ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
10
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-6 и т.8-9
и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, размер на ГЛП, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Настоящият съдебен състав намира твърденията на ищеца за недействителност
на договорите за паричен заем и за поръчителство за основателни. Договорът паричен
заем следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като в случая това
обстоятелство не е налице. В чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В случая начинът по който е формулиран
процесния договор в частта за представяне на обезпечение (чл.4), вида и естеството на
допустимите такива, дава основание да се приеме, че единствената възможност за
заемателя да получи заемната сума е да подпише гаранционна сделка с конкретно
посочено от заемодателя дружество-поръчител и срещу предварително фиксирано
възнаграждение. Размерът на последното следва да бъде включен в ГПР, доколкото е
задължителен разход за потребителя, без който няма да му бъде отпусната в заем сума.
По този начин и без специални знания категорично би могло да се приеме, че ГПР по
процесния договор значително надвишава допустимия максимум по чл. 19, ал.4 ЗПК,
което е достатъчно основание за обявяване на договора за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, който
установява забрана договорът да съдържа неравноправни клаузи по арг. от чл.145, ал.2,
вр. чл.147 от ЗЗП. Договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В
договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но този процент очевидно не
е верен, ако в него бъдат включени всички разходи.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че Договор за
потребителски кредит № 2882058/07.12.2023 г., сключен между ищцата и Кредисимо
ЕАД не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което
същият е недействителен.
Тъй като главният предявен установителен иск срещу Кредисимо ЕАД е
основателен и следва да бъде уважен, съответно няма основание за разглеждане на
предявеният евентуален иск за нищожност на клауза от договора.
По отношение на иска с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване
на нищожността на договора за поръчителство сключен между ищеца и АЙ ТРЪСТ
11
ЕООД:
Съгласно чл. 4 от договора за заем, е създадено задължение за потребителя
(заемополучателя) да заплати възнаграждение за поръчител и същото на практика е
предпоставка (задължително условие) за сключване на договора за кредит.
Недопустимо е осигуряване на различен поръчител освен посочения от кредитора и то
срещу заплащане на посочената по-горе цена. Посочените „обезпечения“ от кредитора
имат единствената цел да създадат допълнително оскъпяване на кредита и всъщност
клаузата на чл. 4 представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно
определени от кредитора (а не договорена между страните) допълнителни разходи, с
които се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка
заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява
нищожна и на основание чл. 21 ЗПК. Поради това недействителен се явява и
договорът за поръчителство. Поставянето на изискване за заплащане на
възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи и на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за
потребителския кредит.
Отделно от изложеното не е възможно да има действителен договор за
поръчителство по недействителен договор за кредит, т.к. поръчителството е акцесорно
спрямо договора за кредит и не може да съществува самостоятелно.
По отношение на исковете по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД - полученото без основание
следва да бъде върнато. По тези искове в тежест на ищеца е да докаже, че е дал, а
ответниците получили (парична сума в случая), а в тежест на ответниците е да
докажат че са имали основание да получат.
Съдът приема, че исковете са основателни в претендираните размери, т.к.
ответниците са потвърдили това с изрично с отговор на исковите молби. Предвид
размера на исковата претенция и приетата недействителност на договора, с
последиците по чл.23 ЗПК, същите следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС – Силистра дължимата по делото държавна
такса в размер на 200лв. – за всеки иск по 50лв., тъй като същата не е внесена от
заявителя с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство
съобразно уважената част от исковите претенции.
Представен е и списък с разноски по чл. 80 ГПК от процесуалния представител
12
на ищеца, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие в
хипотезата на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА – за оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер
на 960лв. с ДДС.
Съдът определя дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 480 лева с
вкл. ДДС, дължимо на процесуалният представител на ищцата. Предмет на исковото
производство са пет иска – установителни и осъдителни, като е проведено едно
открито съдебно заседание, на което не се е явил представител на ищеца.
Осъществената от процесуалния представител адвокатска защита е адекватна и
добросъвестна, като е допринесла като краен резултат до пълно уважаване на главните
искове. Съгласно разясненията, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, националният съд не е обвързан от размера на установените в Наредба №
1/2004 г. адвокатски възнаграждения. Съдът трябва да съобрази действителната правна
и фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената работа по предоставената
правна защита и съдействие, при отчитане на обстоятелството, че този труд е
висококвалифициран. Макар да не е явил лично в съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца е проявил активност в процеса, довела до уважаване на
предявените искове. Въпреки че е налице изобилна практика по множество идентични
казуси, определеният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
и с материалния интерес и обема на осъществената от процесуалния представител
процесуална работа.
По въпроса за дължимостта на ДДС вече е налице Решение на СЕС от
23.10.2025 г. по дело C‑744/23, с което се приема че такова е дължимо.
По отношение на възражението, че ищецът не е материално затруднено лице –
съдът счита че не може да изследва този въпрос, поради което не обсъжда това
възражение. С образуваното Тълкувателно дело № 3 /2025 г. ОСГТК се очаква този
спорен въпрос да бъде решен.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит
№2882058/07.12.2023 г., сключен между Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес
с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А и "К" ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния
директор Ивелин Камбуров, поради противоречие със закона.
13
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от
07.12.2023 г., сключен между Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир,
общ.Силистра, ул.Преслав №28А и "А.Т" ЕООД, ЕИК: *******, гр. София, гр. София,
бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от Ива
М.а Шаламанова, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА "К" ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров, да заплати
на Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав
№28А, сумата в размер на 8 лева, недължимо платени по недействителен Договор за
потребителски кредит №2882058/07.12.2023 г., ведно със законната лихва от 29.08.2025
г., до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА "А.Т" ЕООД, ЕИК: *******, гр. София, гр. София, бул. "Витоша" 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от Ива М.а Шаламанова,
да заплати на Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир, общ.Силистра,
ул.Преслав №28А, сумата в размер на 84 лева, недължимо платено възнаграждение за
поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от
07.12.2023., ведно със законната лихва от 29.08.2025 г., до окончателното изплащане на
сумата;
ОСЪЖДА "К" ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров и "А.Т"
ЕООД, ЕИК: *******, гр. София, гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от Ива М.а Шаламанова да заплатят на адв. М. В.
М., от Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер:**********, с адрес на
кантора гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и Култура №3б, ет.3, ап.11, възнаграждение по
чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. с вкл. ДДС за настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА "К" ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров да заплати
по сметка на Районен съд - Силистра сумата в размер на 100лв. - държавна такса на
основание чл.78 ал.6 ГПК
14
ОСЪЖДА "А.Т" ЕООД, ЕИК: *******, гр. София, гр. София, бул. "Витоша" 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от Ива М.а Шаламанова,
да заплати по сметка на Районен съд - Силистра сумата в размер на 100лв. - държавна
такса на основание чл.78 ал.6 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
15