Протокол по дело №2593/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 18
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20215220102593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 18
гр. П., 11.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102593 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Н. Г. Л. и П. Ж. В. - редовно призовани, не се явяват. За тях се
явява адв. И.Ц. от АК-П. - надлежно упълномощен с исковата молба.
Ответницата Св. Д. К. - редовно призована, се явява лично и с адв. М.Н.
от АК-П. - надлежно упълномощена с ОИМ.
Вещото лице Б. З. Г. – редовно призован, се явява лично.
АДВ. Ц.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Ц.: Поддържам исковете. Във връзка с ОИМ, няма нищо
съществено, на практика се потвърждават някои наши твърдения.
Свидетелите ни са Д. Г. Ц. и И. П. Б.. Те ще установят извършването на
затварянето и преустройството на приземния етаж и наводненията, които са
получили след това, както и преграждането на стълбищната клетка така, че да
1
нямат достъп ищците до подпокривните и покривното пространство. За тези
обстоятелства искам свидетели. За дървения навес вещото лице е описало.
АДВ. Н.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор в частта, в която следва да бъде оставена ИМ без движение и да бъде
призован и конституиран като страна и другият съсобственик, който е
съпругът на доверителката ми, а именно Н. М. Н.. В тази връзка представям
акт за сключен брак, като това е ноторно известен факт.
АДВ. Ц.: Тъй като това е иск по чл. 109 от ЗС съпрузите не са
задължителни необходими другари.
АДВ. Н.: Аз правя искане, дали съдът ще ми го уважи е друг въпрос.
Категорично можем да докажем това обстоятелство, че ответницата има
права върху дворното място след като задължите Община П. да представи
писмото с № 669. Ние не можем да се снабдим с тези доказателства сами.
Както е видно и от заключението, което още не сме приели и от писмото от
Община П. тия двата имота, които са, този който е заменяемия, уж
отчуждения имот и този, който в момента е процесния имот са били държавна
собственост и ние твърдим, че този НА от 1964 г. с № 196, първия, който е
издаден въз основа на писмо № 669/11.04.1964 г. следва, за да го признаем
това категорично, че те са съсобственици на дворното място, следва да се
запознаем с това, за да можем да кажем дали оспорваме собствеността или не.
Отделно от това 1993 г., когато родителите на моята доверителка са й
продали етажа се е установило в скиците, че този процесният имот е бил
държавна собственост и тогава поради тази причина не са съумели да си
разпределят собствеността върху земята така, както са се разбрали и са
договорили в годините назад. Затова ви моля да изискате това писмо от
Община П., за да се установи с него собственици ли са на тази земя. Този §
100 от правилника за не знам какво си, въз основа на този параграф и на това
писмо е издаден този НА с № 196. А в същото време е видно, че тия двата
имота са били държавна собственост. Ние твърдим, че ответницата има права
на собственост и на дворното място. Ние по друг начин няма как да го
докажем това и затова направих искане.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Аз поисках с една молба да ми бъде
предоставена тази информация, да видя какви са били двата имота -
заменяемия и заменения и ми беше отговорено, че към момента на замянката
2
и двата имота са били държавни. И после поисках да ми се предостави това
писмо от Общината.
АДВ. Н.: Тъй като в доклада не сте допуснали двама свидетели, които
съм поискала ще ви моля да ги допуснете при режим на довеждане
евентуално за следващото с.з. Те ще свидетелстват за обстоятелствата
относно изграждането на това съоръжение и наводнението. Ние искаме да
докажем, че е направено със съгласие това съоръжение. Те твърдят в ИМ, че
този навес е построен без съгласие, което не е така и ние искаме да докажем
това, освен че сме представили писмени доказателства за това. Освен това те
твърдят, че са били наводнявани, което ние оспорваме и ние искаме да се
разпитат свидетели относно тия факти.
АДВ. Ц.: Не се противопоставям за свидетелите. Ние сега за първи път
чухме, че те имат права върху земята. В ОИМ няма такива твърдения. Ако вие
приемете, че този въпрос следва да се проверява, ще ви моля ответната страна
да отговори на какво основание са собственици на част от дворното място.
Съгласно ТР № 3/29.06.2017 г. по т.д. № 3/2016 г. по предявения
от/срещу съпруг иск за собственост на вещи или имоти придобит в режим на
СИО, съпрузите са необходими, но не и задължителни другари.
Предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или
имоти притежавани в режим на СИО не е действие на разпореждане, а само на
управление. Искът, с който е сезиран съдът в настоящото производство е иск
по чл. 109 от ЗС, който е иск за собственост, поради което легитимацията не е
задължителна такава и не се налага да бъде оставена ИМ без движение, за да
бъде конституиран като задължителен необходим другар съпругът на
ответницата, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за конституиране като задължителен и
необходим другар в настоящото производство съпругът на ответницата.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищците са собственици
при равни дялове, по ½ ид. ч. за всеки от тях, на поземлен имот с
идентификатор 55155.506.102 по КККР на П. с административен адрес: ул.
„Б.“ № 5. В имота има построена триетажна жилищна сграда като ищците са
собственици съответно на втория и първия етаж.
3
Твърди се, че ответницата е собственик на третия етаж от жилищната
сграда и не притежава никакъв дял от дворното място. Въпреки това тя е
направила едни дървен навес на уличната регулационна линия и вътрешната
регулационна линия, граничеща с имот 55155.506.103. Навесът е с размери
10.70 м. на 3.30 м. и с височина около 2.50 м., с едноскатен покрив с наклон
към имота на ищците. Твърди се, че навесът се състои от дървена покривна
конструкция, която лежи на запад върху междусъседска ограда, на юг върху
стоманобетонна колона, за която са монтирани входните врати към имота, на
север върху тухлена стена с размери 3.70/0.12 м. и височина 2.35 м., а на
изток е подпрян с 4 броя дървени колони, нетрайно прикрепени към
бетоновата настилка на двора. Навесът е захранен с електричество. Чрез
направата на този навес ответницата на практика не дава възможност на
ищците и им пречи да ползват собственото си дворно място. Направата и
поддържането на това състояние представлява неоснователно и незаконно
действие на ответницата.
Твърди се, че в триетажната жилищна сграда на ниво вкопано под
терена има едно помещение с площ около 6 кв. м. (първото помещение след
входа вдясно), което представлява обща част и е било предназначено
евентуално за парно, което не е изпълнено. Твърди се, че ответницата го е
преустроила в санитарен възел. Поради това, че е полуподземно, от това
помещение редовно се получават течове и наводнения, които освен
неприятната миризма, предизвикват повреждане и ерозиране на основите на
сградата.
Твърди се, че на стълбищната площадка между втория и третия етаж
ответницата е поставила дървена врата, която заключва и от която само тя
има ключ и по този начин се препятства достъпът до общи части на
жилищната сграда от ищците.
Моли се съдът да постановите решение, с което да осъди ответницата
Св. Д. К. да премахне навесът, разположен на уличната регулационна линия и
на границата със съседния имот 55155.506.103, да премахне (демонтира)
ВиК-инсталацията на помещението с площ около 6 кв. м., разположено на
полуподземния (партерен) етаж и представляващо обща част на етажната
собственост, както и да премахне дървената врата, поставена на площадката
между 2-ри и 3-ти етаж.
4
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се твърди, че същата е станала собственик на недвижим имот по силата
на НА № 59, том. ІV, н. д. 1178/1993 г., чрез покупко-продажба от нейните
родители Д. П. Л. и Б. А. Л.а. С оглед разпоредбите на СК имота е съпружеска
имуществена общност и съсобственик на имота е и нейният съпруг Н. М. Н..
На това основание е направено искане съдът да остави ИМ без движение и да
задължите ищците, да уточнят пасивната легитимация на ответниците, които
следва да бъдат конституирани по делото.
Твърди се, че дядото на ответницата Петър Николов Л. е предоставил
през 1963 г. определена сума на тримата си сина Д. П. Л. - баща на
ответницата, Н. П. Л. и Ж. П. Л. за закупуване на общо дворно място и
построяване на обща жилищна сграда. Закупеното дворно място обаче е било
отчуждено, и заменено по силата на НА за собственост на недвижим имот
отстъпен като обезщетение срещу отчужден имот подробно описан в нот. акт
№ 196, том І, н. д. 446/1964 г. Твърди се, че Н. П. Л. и К. Д. Б. са признати за
собственици на недвижим имот, в който се твърди в ИМ, че е направен
дървен навес. На 11.11.1964 г. с НА № 112,том IV, н.д. 1393/1964 г. на бащата
на ответницата Д. П. Л., е учредено право на строеж на ІІІ-ти етаж от
триетажна жилищна сграда. През 1965 г. Кирил Банинкин продава на Ж. П. Л.
само ½ ид.ч. от процесното дворно място, с НА 187,том II, н. д. 881/1965 г.
Твърди се, че през 1993 г. бащата на доверителната ми Д. Д. П. Л. и
нейната майка Б. А. Л.а и продават недвижим имот подробно описан в НА №
59, том IV, н.д. 1178/1993 г., апартамент от 85 кв. м., ведно с 1/3 ид. ч. от
избеното помещение и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж. Тъй като имота /дворното място/ винаги е владян и ползван от
тримата съсобственици Д., Н. и Ж. по равно, т. е. по 1/3 ид. ч. и между тях
винаги е имало взаимно уважение и разбирателство. При установяване на
обстоятелството, че родителите на доверителната ми по документи имат само
отстъпено право на строеж Н. и Ж. пожелали да прехвърлят на доверителната
ми общо и от двамата 1/3 ид.ч от дворното място, така, че всеки да притежава
по 1/3 ид.ч. от дворното място. Предприели действия за това. Това обаче, се
оказало невъзможно, тъй като по скиците издадени от Община П. дворното
5
място се оказва държавна собственост. Това обстоятелство се потвърждава и
от писмо изх.№ 114-1805001/23.06.2021 г. на Община П., от което е видно, че
и двата имота и замененият и процесният имот са били държавна
собственост. Което изцяло кореспондира със скица № 507 от 07.04.1964 г.
Като кога, как и на какво основание се е променило това обстоятелство остава
неясно и не доказано от представените по делото писмени доказателства.
В ИМ се твърди, че без знанието и съгласието на ищците е построен
дървен навес в дворното място. Твърдение, което не отговаря на истината.
Навесът е построен през 2011 г. с изричното знание и съгласие на Н. и Ж. и
съгласието на съседите Д. Игнатов Ненковски, Цветан Димитров Ненковски и
Д. Игнатов Ненковски, за което има писмено съгласие изразено в декларация
от 11.05.2011 г.
Неоснователни са твърденията в ИМ, че навесът възпрепятства
ползването на дворното място. Тези твърдения са голословни и не почиват на
никакви обстоятелства. Не е ясно как са възпрепятствани ищците да ползват
дворното място.
Твърди се, че тримата братя винаги са живели в мир и разбирателство
по между си. Всички притежават по 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и
избените помещения. Всички избени помещения са пригодени за живеене.
Когато са разпределяни избените помещения на Н. се е паднало най-
голямото, което към настоящият момент представлява дневна с кухненски
бокс. На Жидомир е предоставено освен избата и помещение под стълбите,
което той си е заградил и през всичките години е ползвал като допълнително
помещение. На бащата на ответницата Д. двамата братя предоставят
процесното помещение, което с тяхно знание и съгласие през 2008 г. е
преустроено на баня, за да може да се ползва от него поради напредналата му
възраст и невъзможността да се качва до третият етаж. Невярно е
твърдението, че то е с площ от 6 кв.м., същото е с площ от 3.52 кв.м.
Неверни са твърденията в ИМ, че от помещението преустроено за баня
редовно се получават течове и наводнения, носи се неприятна миризма и
поврежда основите на сградата. Банята не се ползва от 2012 г. и клапана на
отходната вода е затворен. Действително два пъти в годините назад при
много проливен дъжд е станало наводнение на целият приземният етаж и от
всички мивки, тъй като във всяко помещение има такива водата е “ извирала“.
Тези наводнения засегнали не само тяхната къща, но и всички съседи на
около.
Твърди се, че през пролетта на 2019 г. по общо съгласие между Н. Г. Л.,
6
П. Ж. В. /ищци/ ответницата и съпругът й Н. М. Н., направили подмяна на
ВиК инсталация, хидроизолация, нов цокъл на сградата и нова настилка на
двора, за което всеки един от тях е заплатил по 1/3 ид. ч. от сумата. По време
на извършените СРД ответницата и нейният съпруг предложили на Н. и П. да
им прехвърлят 1/3 от дворното място, каквато е била и волята на техните
роднини - баща и дядо. Предложили да заплатят определена от Н. и П. сума.
Получили са уверение от тяхна страна, че всичко ще си ползват, както и до
сега безпроблемно.
Твърди се, че П. Ж. В., е с постоянен адрес в гр. София, постоянно
живее и работи там. Н. в по-голяма част от годината живее и работи във
Франция. През годините назад, тъй като и двамата не ползват имота от
техните жилища също е имало течове и проблеми, които доверителката ми е
разрешавала сама за собствена сметка.
Неоснователно е искането за демонтиране на вратата между вторият и
третият етаж, тъй като съсобствениците нямат тавански помещения, които да
ползват, а и вратата стои отключена. Вратата се заключва от съображения за
сигурност само в периода, когато Н. е в чужбина, а както е видно от ИМ П.
постоянно живее и работи в гр. София.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като незаконосъобразни, необосновани и недоказани.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 109 от ЗС.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА, че в тежест
на ищцовата страна е да установи на първо място, че е собственик на
процесния имот – първи и втори жилищен етаж в описаната в ИМ жилищна
сграда, както и на процесното дворно място, както и да установи, че
ответницата с конкретни действия, респективно бездействия пречи да
упражняват правото си на собственост в пълен обем.
АДВ. Ц.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
7
Б. З. Г. – на 60 години, българин, български гражданин, женен, висше
образование, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Г.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение, ведно със 1 бр.
скица.
Имаше овлажняване на мазетата, това не е нарушение на мазилката на
стените. Овлажняването е от пода до височина до около 1 метър при
извършения от мен оглед на място. Това е в коридора. Самото помещение,
което е обособено като баня и тоалетна, то е облицовано по стените с фаянс и
пода му е с теракот и няма как да установя дали има нарушение. Приземният
етаж се състои от коридор и три избени помещения и четвъртото е това. Аз на
скицата съм ги показал. Не ми е поставена задача да установявам миризми, а
пък и аз миризми не мога да установявам. Има овлажняване по стените, това
е. Не съм влизал в другите помещения, освен в коридора, трите избени
помещения и това обособеното. Нагоре по етажите не съм се качвал.
Само да помогна на съда има писмо от Общината приложено в
материалите по делото. Аз проверките, които извърших, значи 1959 г. е плана
на гр. П.. Тогава, когато е създаден този план, писал съм с коя заповед е бил
одобрен, процесният имот заедно със съседните около него са записани като
държавни имоти. За държавни имоти за записани в разписния лист към плана,
а в регулационния план са отразени като ГНС. Това означава Градски
Народен Съвет. Направено е парцелиране това на този квартал, тогава е бил
кв. 29. Направено е парцилиране, не е имало поземлени имоти и всички тези
парцели обозначени с римските цифри след тях е записано „ГНС“. Те са се
водили тогава държавни, но в плановете са ги писали „ГНС“. След известно
време ги прехвърлиха към Общините. Към настоящия момент не съм
проверявал какви са. И тогава е създаден един акт, мисля че беше от
12.04.1964 г., направена е една замянка и този НА, който е представен в
разписния лист към плана думичката „държавно“ е задраскана и срещу този
парцел е записано имената Н.П.Л. и К. Б. и основанието НА № 196 от 1964 г.
Това е направено върху този имот, който в момента е идентичен с процесния.
АДВ. Ц.: Ние сме представили този НА. Нямам повече въпроси към
вещото лице. Да се приеме експертизата
8
АДВ. Н.: Да се приеме заключението, същото е изчерпателно.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвената от вещото лице Б.Г. съдебно-техническа
експертиза, ведно със 1 бр. скица.
На вещото лице Б.Г. да се изплати възнаграждение в размер на 400 лв.,
съгласно справка-декларация по внесените депозити.
АДВ. Н.: И тримата братя не са собственици на дворното място. В
задачата на вещото лице, която съм поставила съм написала след като се
запознае с материалите на служба „Кадастър“ да отговори на въпроса кога и
по какъв начин се е променил статута на настоящия имот? Кога и по какъв
начин от държавна собственост е променен статутът му и какъв е статута на
процесния имот към настоящия момент? Аз съм го написала като задача на
вещото лице на практика това, което коментираме и отделно е искането ми за
изискване на писмо № 669 от Община П.. Вещото лице казва, че е държавна
собственост в заключението и затова мисля, че е добре да се постави
допълнителна задача на вещото лице и да се изясни като се запознае с
разписните книги, да се изследва това обстоятелство от замянката до
настоящия момент кога имотът е променил статута си. Как е станал от
държавна собственост общинска собственост 1993 г. Сега не се знае чия
собственост е.
АДВ. Ц.: Госпожо съдия, ние сме предоставили с ИМ НА за замяна
между държавно и частно дворно място и от датата на този НА имотът е
престанал да бъде държавен, което е повече от ясно.
АДВ. Н.: Но, с едно зачеркване в разписните книги не може да се
установи такова нещо. Ние няма как по друг начин да се сдобием с
доказателство.

АДВ. Ц.: Водим допуснатите ни свидетели, но ако допуснете техните
ще ви моля да бъдат разпитани всички свидетели в едно с. з.
АДВ. Н.: Поддържам искането си за разпит на двама свидетели
направено своевременно с ОИМ. Ще установяват изложените по-горе от мен
твърдения.
9
Своевременно е направеното искане от адв. Н. за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане, както и искането на адв. Ц. за съвместен
разпит, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответната страна за
следващото с. з. при режим на довеждане.
Свидетелите на страните ще бъдат разпитани в следващото с.з.
На основание чл. 186 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗИСКА от Община П. да представи писмо № 669/11.04.1964 г.
на Финансов отдел при ГОНС – П., с оглед изясняване на собствениците на
имота, срещу който е направено обезщетение и/или заверено копие от
разписните книги.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други доказателства на този етап.
За събиране на доказателства, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 01.03.2022 г. от 11.00 часа, за която
дата и час ищците уведомени чрез процесуалния им представител,
ответницата уведомена лично, свидетелите при режим на довеждане.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 14.20 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
10