Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 105
06.03.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………..
Прокурор: …………………………………………………………………………………….
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно
дело № 129 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.26, ал.4 от Закон за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по жалба на Н.Г. ***, подадена чрез упълномощен представител, против Разпореждане №4506-40-2363 от
28.12.2018г., издадено от Директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите“ (ГВРС).
В жалбата се твърди, че с Разпореждане №4506-40-2363/28.12.2019г.
Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ отказал
изплащане на гарантирано вземане, явяващо се неизплатените на оспорващата от
„Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр. С. трудови възнаграждения за м. 07, м. 08 и м.
09.2017г. Сочи се, че разпореждането било мотивирано с разпоредбата на чл.26,
ал.3, във връзка с чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, а именно, с липсата на осъществявана
от дружеството дейност най-малко 12 месеца преди определената от съда с
решението за откриване производство по несъстоятелност начална дата на
неплатежоспособността. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.5 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и
за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите
и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя, отказът за изплащане на гарантираното вземане трябвало да се
мотивира. Актът на административния орган съдържал мотиви само относно липсата
на изискването по чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР. От отказа не ставало ясно дали и въз
основа на какви доказателства НОИ приема вземането на оспорващия за гарантирано,
както и дали е извършена проверка при дружеството за потвърждение на вписания
от жалбоподателя в заявлението пред НОИ размер на дължимото трудово
възнаграждение. В акта по произнасянето се говорело за обявена свръхзадълженост
на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, каквато не била обявявана от съда. До влизане в
сила на разпореждането за отказ имало настъпила промяна във фактите и
обстоятелствата, описани в него. С жалба вх. №670/21.01.2019г. на Окръжен съд
Хасково, от бивши служители на дружеството била поискана отмяна на влязлото в
сила Решение №113/07.11.2018г. на ХОС, постановено по т.д. №84/2018г. по описа
на съда, в частта, в която била определена датата 01.07.2017г. като начална
дата на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД. Последното, въпреки
липсата към момента на окончателно произнасяне на ВКС, имало отношение към
съответствието на обжалвания акт с целта на закона. В тази връзка, в мотивите
на разпореждането нямало произнасяне и по поисканото от жалбоподателя спиране
на производството пред НОИ, на основание чл.26, ал.2 от ЗГВРСНР. Моли се за
отмяна на оспореното разпореждане, поради немотивираност. Алтернативно, на
основание чл.173, ал.2 от АПК се моли да бъде изпратена преписката на
административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Ответникът – Директор на Фонд „ГВРС“ - София, чрез процесуален представител
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита
издадения акт за правилен и законосъобразен и моли същия да бъде потвърден.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. №4502-26-70/28.11.2018г.,
Н.Г.П. отправила искане до Директора на ТП на НОИ - Хасково да й бъде
отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Декларирала е,
че е работила при работодателя „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр. С. от 01.11.2016г.
на длъжност „ главен готвач“, като трудовото й правоотношение било прекратено
от 01.10.2017г. (л.67 от делото).
С оспореното в настоящото производство Разпореждане №4506-40-2363 от
28.12.2018г., издадено от Директора на Фонд „ГВРС“ към НОИ, на основание чл.26,
ал.3, във връзка с чл.4, ал.2 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, на Н.Г.П. е отказано изплащане на гарантирано вземане.
Като мотиви е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР
работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с
работодателя по чл.2 от закона могат да ползват права по този закон, при
условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена
в решението по чл.6. При проверка в търговския регистър е установено, че с
решение №113 от 07.11.2018г. на Хасковски окръжен съд, вписано в Търговски
регистър на 07.11.2018г. е открито производство по несъстоятелност на „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД, ЕИК 204****** и е обявена свръхзадълженост на дружеството,
като е определена начална дата на свръхзадължеността – 01.07.2017г. От
представения Устав на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД от 23.06.2016г., вписан в
Търговския регистър на 04.07.2016г. и подадената декларация Приложение №2 към
чл.5, ал.2 от Наредба за реда и начина на информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя с вх. №1/07.12.2018г. и видно, че дружеството
не е осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, поради което не е налице
условието на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР за ползване на работниците и служителите на
права по този закон.
Разпореждането е връчено на Н.Г.П. на 08.01.2019г. с известие за
доставяне ИД 6300 00X
455 1. Жалбата е подадена
по поща на 21.01.2019г., чрез ТП на НОИ – Хасково и заведена с вх. №1012-26-36/
23.01.2019г.на същата дата.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното Разпореждане №4506-40-2363
от 28.12.2019г., издадено от Директора на Фонд „ГВРС“ към НОИ, включително
Решение №113 от 07.11.2018г. на Хасковски окръжен съд, постановено по търговско
дело №84 по описа за 2018г., с което съдът обявява неплатежоспособността на
„Фиеста Ентъртеймънт“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К. №*,
ЕИК 204******, определя начална дата на неплатежоспособността – 01.07.2017г.,
открива производство по несъстоятелност на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, ЕИК 204******
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К. №*, постановява обща
възбрана и запор върху имуществото на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, назначава за
временен синдик в производството по несъстоятелност, като му
определя съответно месечно възнаграждение и насрочва Първо събрание на кредиторите на
03.12.2018г. от 14,00 часа в зала №1 на I-ви етаж в
сградата на Окръжен съд – Хасково.
По делото е представена молба вх. №2044/26.03.2019г. от адв. Д.З. –
пълномощник на жалбоподателката Н.П., към която е приложена жалба с вх.
№670/21.01.2019г. в Окръжен съд – Хасково, подадена от няколко лица, за които
се сочи, че са бивши служители на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр.С. до Върховен касационен съд. В жалбата са
изложени съображения, въз основа на които се твърди, че е налице основанието по
чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила Решение №113/07.11.2018г.
на Окръжен съд – Хасково, постановено по т.д. №84/2018г. по описа на съда, в
частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на
дружеството – 01.07.2017г., поради което се моли да бъде отменено решението в
обжалваната му част и да бъде върнато делото на Окръжен съд – Хасково за
разглеждането му от друг състав на съда.
На основание чл.155 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК в открито съдебно заседание проведено на 11.02.2020г., е обявен за служебно известен
факта, че с определение №211/10.10.2019 г., постановено по т.д. №2028/2019 г.
по описа на ВКС, е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в
сила решение с №113/07.11.2018 г. по т.д. №84/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността
на „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД - 01.07.2017 г., както и че с определение №55/30.01.2020 г., постановено по
ч.т.д. №2977/2019 г. по описа на ВКС е потвърдено определение с №211/10.10.2019
г. по ч.т.д. №2028/2019 г. по описа на ВКС, І-во търговско отделение.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна и е насочена
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен
орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26, ал. 3 от
ЗГВРСНР.
Постановено е в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни
основания, който си съответстват и
следователно отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Неоснователни са
доводите на оспорващата, че не са налице адекватни мотиви, тъй като в
оспореният акт се говорело за
свръхзадълженост, каквато не била обявявана, са неоснователни. Действително, в
разпореждането е посочено че началната дата на свръхзадължеността на дружеството работодател е 01.07.2017г. По
мнение на настоящия съдебен състав, касае се за допусната фактическа грешка в
разпореждането, която в случая по
никакъв начин не оказва влияние върху законосъобразността на оспореният акт,
тъй като не е довела до неразбираемост на фактическите съображения или волята
на административният орган. Това е така,
тъй като тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС допуска възможност
мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат и в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая такива
подготвителни документи са съдържащите се в административната преписка и видно
от тях 01.07.2017г. е началната датата на неплатежоспособността на
дружеството.
В хода на
административното производство не са допуснати процесуални нарушения на
административно производствените правила от категорията на съществените такива,
даващи основание за отмяна на оспореният акт само на процесуално основание.
Разпореждането е издадено след като е извършена проверка
и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Оспореният акт е
издаден в съответствие с приложимите материално-правни норми.
Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР. За
да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички
кумулативни предпоставки, предвидени в закона.
Съгласно чл.26,
ал.3 от ЗГВРСНР, когато не са налице условията по този закон, директорът на
фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се
изпраща в тридневен срок на работника или служителя.
В чл.6 от ЗГВРСНР е предвидено, че
субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите
възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Съгласно чл. 4,
ал.1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по
този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово
правоотношение с работодателя по чл. 2,
независимо от срока му и от продължителността на работното време, а според ал.2
от същата разпоредба лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при
условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена
в решението по чл. 6. С влизане в сила на разпоредбата на § 41, ал.1 от ПЗР на ЗПФИ е предвидено
да се гарантират и вземанията на работници и служители, които са били в трудово
правоотношение с работодател по чл.2 от ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца
преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл.6 от същия закон, при условията и до размера на чл.22 от същия закон, които вземания са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015г.
Тези гарантирани вземания се отпускат, съгласно разпоредбата на § 41, ал.2 и
ал.3 от ПЗР на ЗПФИ, въз основа на
заявление - декларация по образец, подадена от работника или служителя до ТП на
НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в сила на този
закон, т.е. до 16.05.2018г. или подадено
в периода от 22 декември 2017 г. до влизането в сила на този закон.
В случая
отказът е мотивиран с обстоятелството,
че не са налице условията предвидени в
чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, тъй като работодателят на жалбоподателката- „Фиеста
Ентъртеймънт“, АД не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността.
По делото между
страните не спорно обстоятелството, че Н.Г.П.
е била в трудово правоотношение с „Фиеста
Ентъртейнмънт“ АД“,
гр.С. в периода 01.11.2016г.-01.10.2017г., а и същото се установява от приетото
като писмено доказателство извлечение от регистъра на трудовите договори при НОИ за жалбоподателката(л.68).
От Решение № 113/07.11.2018г.
постановено по т.д. № 84 по описа на
Окръжен съд, гр.Хасково за 2018г. се установява че е обявена
неплатежоспособността на работодателя „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД“, гр.С. и като начална датата на същата е
определена датата 01.07.2017г. Видно от Съдебно удостоверение №
2349/23.04.2019г. на Окръжен съд–Хасково, това решение е влязло в законна сила
на 14.11.2018г. и доколкото с определение
№211/10.10.2019 г., постановено по т.д. №2028/2019 г. по описа на ВКС,
потвърдено с окончателно Определение №55/30.01.2020 г., постановено по ч.т.д.
№2977/2019 г. по описа на ВКС, молбата
за отмяна на влязлото в сила решение с №113/07.11.2018 г. по т.д. №84/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Хасково в частта, с която е определена началната дата
на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД - 01.07.2017 г., е
оставена без разглеждане и е прекратено производството по това дело, следва да
се приеме че към както към момента на издаване на оспореното разпореждане, така
и към настоящия момент, съдебният акт на Окръжен съд –Хасково има сила на
присъдено нещо. Съобразно чл.297, ал.1 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за
съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Следователно силата на присъдено нещо на цитираното решение на Окръжен съд, гр.Хасково обвързва и настоящия
съдебен състав да приеме, че началната дата на неплатежоспособността на „Фиеста
Ентъртейнмънт“АД, гр.С. е именно 01.07.2017г.
Това акционерно дружество е вписано в
Търговският регистър на 04.07.2016г., и това обстоятелство се установява от
приложеното по делото извлечение от
същия регистър, касаещо правният статус на ЮЛ. По отношение търговските дружества вписването им в ТР има не само
декларативно и оповестително действие, но съгласно чл.67 от Търговският закон,
то има и конститутивно действие. Това означава, че дружеството се счита за
възникнало от деня на вписването му в
ТР.
След
като от цитираните по-горе доказателства се установява, че между датата на възникването
на дружеството-04.07.2017г., и началната дата на неплатежоспособността му-01.07.2017г., е изтекъл период по-малък от 12 месеца, то
няма как това дружество, което има и
качество на работодател на оспорващата,
да е развивало дейност за периода визиран в
чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР. Ето защо правилна е преценката на
ответника, обоснована в мотивите на обжалваното разпореждане, че по отношение на Н.Г.П. не са били
налице предпоставките на същата разпоредба и същата няма право на гарантирано вземане по
смисъла на чл.3, т.1 и т.2, вр. с чл. 22, ал.1 от цитирания н.а.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че при безспорна установеност на липсата на
предпоставка по чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, то не е било необходимо административният
орган да излага мотиви и относно това дали вземанията за трудови
възнаграждения на жалбоподателката за м.07, м.08 и м.09 2017г. имат характеристиката на гарантирани такива
по смисъла на цитирания н.а.
Предвид това,
обжалваното разпореждане, с което на Н.Г.П.
е отказано изплащане на това вземане, е постановено при правилно
прилагане на закона. С оглед материалната законосъобразност на акта, същото се
явява постановено и в съответствие с целта на закона.
Ето защо оспореният административен акт, е постановен при липса на
отменителни основания по чл. 146 от АПК а жалбата срещу него като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответната
страна за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение и такива съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПрП и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определят в
размер на 100.00 лева, платими от жалбоподателката.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд, гр. Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г. ***, против Разпореждане №4506-40-2363 от
28.12.2018г., издадено от Директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите“ (ГВРС).
ОСЪЖДА Н.Г.П., с
ЕГН ********** ***, да заплати на
Фонд“гарантирани вземания на работниците и служителите“,гр.София при НОИ сторените по делото разноски в размер
на 100.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: