№ 18603
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110136284 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу Д. В. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 3522,03 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането; 631,93 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.04.2023 г., 51,87 лева – цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода м.03.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането; 10,25 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г ., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 20667/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „М.“
О., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
1
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
На 06.10.2023г., по делото е постъпила молба от ответника с искане да не бъдат
назначавани исканите от ищеца експертизи, поради преговори за сключване на
споразумение. В проведеното на 27.10.2023г. о.с.з. ответникът заяви, че към датата на
провеждане на съдебното заседание споразумение не е сключено, но се водят
преговори.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за топлинна енергия и
дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 38, находящ се в /адрес/
2
Ответникът в хода на процеса не оспори обстоятелството, че през исковия
период е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния апартамент,
като посочи че се водят преговори между него и ищцовото дружество за разсрочено
изплащане на дължимите се суми. Този извод намира опора в приложеното на л. 76
копие на договор за продажба на държавен имот, от който се установява, че процесното
жилище е закупено от Траянка Венкова Н.а. От приложеното на л. 17 копие на
удостоверение за наследници се установява, че същата е починала, като единствен неин
наследник е ответникът Д. Н..
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че през
исковия период до процесния апартамент е доставена топлинна енергия в твърдяните
от ищеца количества на посочена стойност. Експертът е посочил, че абонатната
станция топлозахранва два входа, общият топломер се отчита по електронен път в
началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество. Вещото лице сочи, че изчисленията от ФДР са в съответствие с
действащата Наредба № Е – РД-04-1/12.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 24 по делото копие на Договор 263/09.09.2002г., се
установява, че между процесната етажна собственост и фирма „М.“ О., е сключен
договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение от етажните
собственици / протокол л. 26/.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че сумите за топлинна енергия и дялово разпределение не са заплатени
от ответника.
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявените
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3522.03лв. за
доставена топлинна енергия и 51.87лв. – дялово разпределение.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
3
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице дължимата се
мораторна лихва за исковия период върху задължението за доставена, но незаплатена
топлинна енергия е 633.47лв., като доколкото акцесорната претенция е заявена за сума
в по-малък размер същата се явява изцяло основателна за 631.93лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 10.25 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределение разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер 4216.08лв., уважената част е в размер на
4 205.83лв., респективно отхвърлената част е в размер на 10.25лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1040.88лв., от които
50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 84.32лв. –
държавна такса в заповедното производство, 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 600.00лв. – депозит вещи лица в исковото
производство и 206.56 лв. – държавна такса в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1038.35лв.
На ответника разноски не следва да се присъждат, доколкото не се доказа
извършването на такИ., нито се претендират разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. В. Н.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумите както следва: 3522,03 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., доставена до
обект с абонатен № 45129, представляващ ап. 38, находящ се в /адрес/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.04.2023 г. до
изплащане на вземането, 631,93 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
05.04.2023 г. и 51,87 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода м.03.2020 г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 20.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
20667/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 10,25 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода
16.05.2020 г. до 05.04.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, разноски в размер на 1038.35лв.
4
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „М.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5