№ 170
гр. Благоевград, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251200600422 по описа за 2025 година
С присъда № 31/16.10.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 205/2024 год.
на Районен съд - С., подсъдимият А. С. А. е признат за виновен в това, че на
31.01.2024 год., около 23,00 часа, в село м., община С., по улица „Х.О.“, в
посока центъра на селото, е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка и модел „А.Р.“ с рег. № ******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда, установено по
надлежния ред, уреден в Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
и техни аналози – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на
основание същия законов текст, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е
осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година
и 3 /три/ /месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирано на
„лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца. На основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието.
На основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК СнРС е приспаднал от
1
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което
А. С. А. е бил задържан със заповед за задържане рег.№ 339зз-16/31.01.2024
год. на РУ С., считано от 23.19 часа на 31.01.2024 год. до 16.05 часа на
01.02.2024 год.
Със същата присъда на основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 343б,
ал. 1 от НК на подсъдимия А. е наложено и наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца.
Отделно от това и на основание чл. 59, ал. 4 от НК от така определеното
на подсъдимият А. наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” е приспаднато времето, през което е бил лишен от това
свое право по административен ред.
На основание чл. 343б, ал. 5 вр. ал. 1 от НК СнРС е отнел в полза на
държавата моторното превозно средство, използвано от подсъдимия А. С. А.
за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е признат
за виновен – лек автомобил марка и модел „А.Р.“ с рег. № ************,
собственост на подсъдимия А. С. А., съхраняван като веществено
доказателство в РУ С..
В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал.
2 от НПК са възложени сторените по делото разноски в размер на 223,91
/двеста двадесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ лева, които да се
заплатят по сметка на ОД на МВР Благоевград, а по сметка на РС – С. да
заплати 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист за присъдените в полза на държавата разноски.
Срещу посочената присъда на СнРС е депозирана въззивна жалба от
защитника на подсъдимия, с която същата се атакува като неправилна,
необоснована и незаконосъобразна, тъй като събраните по делото
доказателства не потвърждавали изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт описание на деянието по време, място и начин на
извършване. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В
представената след изготвяне на мотивите към присъдата допълнителна
въззивна жалба защитникът оспорва единствено явната несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание и претендира спрямо А. да бъде
2
приложен институтът на условното осъждане, поради настъпила спрямо него
реабилитация към инкриминираната дата. Иска се изменяване на присъдата в
частта за наложеното наказание поради липсата на основания за отказ да се
приложи условно осъждане, тъй като по предходните си осъждания А. е
реабилитиран по право.
Пред въззивната инстанция се представиха писмени доказателства за
развитието на образуваното срещу подсъдимия изпълнително дело за
събиране на наложеното му по н.о.х.д. № 511/2019 год. по описа на Районен
съд – С. наказание „глоба“.
Жалбоподателят не се явява пред въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград моли
атакуваната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена и
изтъква, че са налице основанията на чл. 334, т. 6 НПК, тъй като решението на
РС е правилно, а мотивите са пълни и обстоятелствени.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че въпреки направеното
признание на фактите от страна на подсъдимия и проведеното съкратено
съдебно следствие, пред въззивната инстанция, неговият защитник оспори, че
има извършено престъпление. Очевидното противоречие с изискванията на
НПК изисква да се посочи, че няма възможност от една страна подсъдимият
да признае за извършеното престъпление, а от друга страна от негово име да
се оспорва, че такова в действителност е установено. Съкратената процедура
по глава XXVII от НПК изключва съдебното следствие като най-значима част
от наказателното производство за разкриване на обективната истина при
условията на реална състезателност между страните, когато са налице две
кумулативни изисквания – признание на фактите от страна на обвиненото
лице и заключение на съда, че то е подкрепено от събраните по реда на НПК в
досъдебното производство доказателства. В този смисъл задълженията на
съда се свеждат до изясняване на данни за личността на дееца и определяне на
наказателната му отговорност по реда на чл. 58а от НК, без да е длъжен
повторно да обосновава, че деянието е извършено от него.
3
С тези уточнения Окръжният съд отбелязва, че производството пред
първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и в този
смисъл в мотивите към проверяваната присъда е възпроизведено изложението
на фактите от обвинителния акт. Независимо от липсата на предпоставки за
изменение на фактическата обстановка, въззивната инстанция съобразно
задълженията си по закон също следва да изложи какво възприема на база на
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, тъй
като се явява втора поред инстанция по фактите и приложимото право.
За безспорно установено от фактическа страна може да се приеме, че на
инкриминираната дата – 31.01.2024 година, около 23,00 часа, подсъдимият А.
управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „А.Р.“, с
регистрационен номер ************ по улиците на населеното място, където
живеел – с. м., общ. С.. Преди това същият употребил алкохол, вследствие на
което започнал да прави опасни маневри и трудно контролирал управляваното
от него МПС. След като забелязали това му поведение, жители на селото
подали сигнал за опасно шофиране на телефон 112. Докато пристигнат
полицейските служители, А. осъществил ПТП, като ударил управлявания от
него лек автомобил в бетонната ограда на къща № 8 на ул. „Х.О.“ в с. м.. На
място пристигнали свидетелите Т.В. и Д.С. – полицейски служители. Двамата
извършили проверка на водача А. А. с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, с фабричен номер ************, собственост на ОДМВР-Благоевград,
като била взета проба № 3319 от дата 31.01.2024 год. Тестът с техническото
средство се извършил съгласно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 год.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017
год., в сила от 29.09.2017 год., заг. изм. ДВ Брой 81 от 2018 год./, като съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредбата „При извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техните
аналози – с тест“. Тестът на подсъдимия за употреба на алкохол отчел
положителен резултат, а именно 1,76 на хиляда /едно цяло и седемдесет и
шест промила на хиляда/ концентрация на алкохол в кръвта му. Отчитайки
посоченият факт свидетелят Д.С. издал на обвиняемия талон за медицинско
изследване с № 134100, като подсъдимият посочил в талона за медицинско
изследване, че желае да се подложи на медицинско и химическо изследване за
4
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Същият полицейски
служител му съставил акт за установяване на административно нарушение по
ЗДвП серия GA с № 1075194, който подсъдимият подписал без възражения.
Съгласно член 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 год. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 год., в
сила от 29.09.2017 год., заг. изм. ДВ Брой 81 от 2018 год./ „Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техните
аналози – с медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване,
когато: 1.лицето откаже извършването на проверка с техническо средство или
тест; 2.лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
3.физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест;“. С оглед несъгласието на А. пред двамата
полицейски служители, че не приема резултата от техническо средство и
желае да се подложи на медицинско и химическо изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, същият се отвел от тях във ФСМП
– С., където в присъствието на д-р Н.Л. и горните двама свидетели отказал да
даде кръв за изследване. Съгласно член 6, ал. 10 от Наредбата –
„Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване”.
Следва да се отбележи, че подсъдимият А. към инкриминираната дата е
имал навършени 27 /двадесет и седем/ години. Същият е правоспособен водач
на моторно превозно средство с придобити категории „М“ и „В“. С влязло в
сила на 13.09.2019 год. определение за одобряване на споразумение за
решаване на н.о.х.д. № 511/2019 год. по описа на Районен съд – С.,
5
подсъдимият е бил признат за виновен по обвинение за извършено
престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, за което са му наложени
наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /една/ година и
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. Изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ е било отложено по реда на чл. 66 от НК за
изпитателен срок от три години.
Възприетата и от двете съдебни инстанции идентична фактическа
обстановка е последица от проведеното съкратено съдебно следствие и
признанието на фактите от обвинителния акт от страна на подсъдимия. За
законосъобразността на направените в тази посока изводи и постановеното
определение по чл. 372, ал. 4 от НПК свидетелстват събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Показанията на
свидетелите А.А., К.Д., К.А. и полицейските служители Т.В. и Д.С.
потвърждават признанието на А.. В същата посока са резултатите от
използваното техническо средство, потвърдило употребата на алкохол от
проверения водач на МПС. А останалите писмени доказателства, надлежно
събрани в хода на досъдебното производство, установяват съдебното минало
на дееца, допуснатите от него нарушения на ЗДвП, прилагането на ПАМ и
отказа му да даде кръв за изследване в медицинското заведение, в което е бил
заведен. Липсват и незначителни противоречия в събраната доказателствена
съвкупност, които да налагат по-детайлното разглеждане на значението на
отделните доказателства и връзката им едно с друго. Достатъчно е да се
отбележи, че в съвкупност и при законосъобразното им събиране, те по
убедителен и категоричен начин установяват, че на инкриминираните дата и
място А. е управлявал МПС след употребата на алкохол.
На тази плоскост е напълно обоснован и законосъобразен направеният
от първата съдебна инстанция правен извод, според който подсъдимият А. С.
А. е признат за виновен в това, че на 31.01.2024 г., около 23:00 часа, в с. м.,
общ. С., по ул. „Х.О.“, в посока центъра на селото, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка и модел „А.Р.“, с регистрационен
номер ************, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,
а именно - 1.76 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510, с инв. номер № APRM – 0698 – престъпление по чл.
6
343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна са налице всички изискуеми от нормата на чл. 343б,
ал. 1 от НК елементи – управление на МПС с алкохолна концентрация над 1,2
на хиляда, установено по предвидения от закона ред. В тази връзка СнРС
детайлно е описал изискванията на наредба №1/19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, които напълно са спазени в
конкретния казус. От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл като подсъдимият е съзнавал, че след употреба на алкохол не трябва да
шофира, но въпреки това го е сторил.
По отношение на възможността за отлагане на ефективното изтърпяване
на наложеното наказание на дееца са единствените направени възражения от
името на жалбоподателя А.. Безспорно е, че в конкретния казус, с оглед
направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, наказанието следва да бъде определено съгласно чл. 373,
ал. 2 във вр. с чл. 58а от НК. Последната разпоредба, с оглед наказуемостта на
конкретното престъпление, предвижда две възможности – тази по чл. 58а, ал.
1 от НК и по чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК, като съдът е длъжен да
избере тази от тях, която е по-благоприятна за дееца. Първата съдебна
инстанция е възприела като смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства младата му възраст и сравнително малкото му нарушения по
ЗДвП. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени предходното му осъждане,
както и причиненото от него ПТП, макар и без пострадали, както и изразеното
възмущение на жителите на село м., мотивирало ги да потърсят съдействие от
органите на МВР. При съпоставка между двете групи напълно обосновано е
заключил, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, които превръщат и най-лекото предвидено от закона наказание
в несъразмерно тежко, за да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с
чл. 55 от НК. С този извод напълно се съгласява и проверяващата инстанция,
коригираща единствено приетото като отегчаващо обстоятелство за
предходната съдимост на дееца. Затова и в разглеждания казус единствено
възможно се явява определянето на наказание по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
В този смисъл съдът е определил санкцията в близък до минималния размер
от една година и три месеца, която е редуцирал по изискванията на чл. 373, ал.
2 от НПК във вр. с чл. 58, ал. 1 от НК, фиксирайки я в рамките на 10 /десет/
7
месеца „лишаване от свобода“. Към нея е присъединил и кумулативно
предвидената „глоба“, определяйки я около средата на предвиденото от
правната норма, както и „лишаването от правоуправление“ по чл.343г от НК
за срок от една година и шест месеца.
Всъщност претенцията на А. и защитникът му е за отлагане на
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от
три години въз основа на аргументи, изложени и пред първоинстанционния, и
пред настоящия съд, че подсъдимият е неосъждан – реабилитиран.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия А. се установява, че
същият е осъждан с влязло в сила на 13.09.2019 год. определение за
одобряване на споразумение за решаване на н.о.х.д. № 511/2019 год. по описа
на Районен съд – С. за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. с ал. 1 от
НК, за което са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година, „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 1 /една/ година и „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
Изтърпяването на първото от тях е било отложено с тригодишен изпитателен
срок по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК, който е изтекъл на 13.09.2022 год., т.е.
инкриминираното в настоящия казус деяние – на 31.01.2024 год. е извършено
след изтърпяването му. Съгласно отбелязването върху справката за съдимост,
за времето от 24.09.2019 год. до 24.09.2020 год. е изтърпяно наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година. В
контекста на изложеното спорният по делото момент е дали е изтекла
давността във връзка със събиране на наложената на подсъдимия „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева.
От представеното и прието пред въззивния съд писмено доказателство
по делото – Разпореждане с изх № C250001-137-0000118/10.01.2025 год. от
Национална агенция по приходите, ТД на НАП София, офис Благоевград се
установява, че вземането по изпълнителния лист от Районен съд – С., касаещо
процесната глоба, е било погА.о по давност от публичния изпълнител на
основание чл. 225, ал. 1, т. 7 вр. чл. 168, т. 3 ДОПК, предвид липсата на
извършвани изпълнителни действия в предвидения 2-годишен срок в чл. 82,
ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.
В конкретния случай следва да се съобрази константната съдебна
практика, задължителна за съдилищата, дадена в Тълкувателно решение № 2
8
от 28.02.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС. Според т. 4 от
цитираното тълкувателно решение „Реабилитацията е допустима и при
неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано
изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните
срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по
чл. 86 - 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до
прекратяването на изпълнително производство абсолютна давност не тече.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не
и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително
производство. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни
действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на
основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.“ Съгласно чл. 82, ал. 3 от НК, обикновената
давност се прекъсва с всяко конкретно действие, предприето за изпълнението
на наказанието /в случая – за принудителното събиране на глобата/ и след
завършването на това действие започва да тече нов давностен срок. Такова
действие в настоящия случай /видно от Разпореждане с изх № C250001-137-
0000118/10.01.2025 год. от Национална агенция по приходите/ се явява
издаването на Разпореждане за присъединяване от 03.10.2019 год., с което
изпълнителният лист от Районен съд – С. е присъединен към вече образувано
изпълнително дело на ТД на НАП София, офис Благоевград. От дата
03.10.2019 год. е започнал да тече нов двегодишен давностен срок по чл. 82,
ал. 1, т. 5 от НК, който е изтекъл на дата 03.10.2021 год., тъй като по делото не
са били извършвани други изпълнителни действия. Няма други действия,
които да са довели до прекъсване на давността и наказанието глоба е станало
неизпълнимо по принудителен ред. След погасяването по давност на
03.10.2021 год. на вземането за наложената глоба, започва да тече срокът за
реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК /в този смисъл т. 4 от горецитираното
ТР/, като въпросният срок е изтекъл на 03.10.2022 година. След тази дата
последиците на наложеното наказание глоба са били заличени ex lege и
съгласно горецитираното ТР е настъпила реабилитация за подсъдимия А. и
досежно това наказание. От изложеното до тук следва категоричния и
несъмнен извод, че към инкриминираната дата – 31.01.2024 г. А. С. А. е бил
неосъждан /реабилитиран по право/.
Предвид гореизложеното основателни са доводите на защитата, според
настоящия състав, за наличието на основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1
9
НК и отлагане изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“,
тъй като към момента на деянието по отношение на предходното осъждане на
подсъдимия са били изтекли сроковете за реабилитация. Предвид това
обстоятелство, както и размерът на определеното по чл. 58а, ал. 1 от НК
наказание „лишаване от свобода“ в първоинстанционното производство за
срок от десет месеца, не е налице формална пречка за удовлетворяване на
претенциите на защитата за постановяване на условно осъждане по чл. 66, ал.
1 от НК. Съдът прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително същият да изтърпи наказанието
ефективно, като съобрази данните за личността на дееца – това, че с
процесуалното си поведение е съдействал на органите на досъдебното и
съдебното производство за разкриване на престъплението, необходимостта
същият да полага грижи за детето си, трудовата му ангажираност.
Предпоставките за последното са налице и в случая е безспорно, че за
постигане на целите по чл. 36 от НК не се налага деецът да бъде отстранен от
нормалната си социална среда.
Изложените по-горе съображения налагат изменение на проверяваната
присъда, като на основание чл. 66, ал. 1 и 2 НК се отложи изпълнението на
наложеното на А. наказание от десет месеца „лишаване от свобода“ за
изпитателен срок от 3 години, а в останалата част са налице основанията за
потвърждаване на същата. При определянето на изпитателен срок по чл. 66,
ал. 1 от НК в рамките на три години същият ще бъде недвусмислено
предупреден за законовите последици от последваща престъпна проява. С
така избрания подход, адекватен на степента на обществена опасност на
деяние и деец, според въззивната инстанция в пълна мяра се гарантира
постигането на специалната и генералната превенция, прокламирани в чл. 36,
ал. 1 от НК.
В този смисъл и отчитайки изложеното по-горе, на основание чл. 337,
ал. 1, т. 3 и чл. 338 от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 31/16.10.2024 г., постановена по н.о.х.д. №
205/2024 г. на С.я районен съд като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
освобождава А. С. А. от изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване
10
от свобода“ от 10 /десет/ месеца за изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане в сила на присъдата.
ПОТВЪРЖДАВА атакуваната присъда в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11