АНД № 1518/2019
г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- Пазарджик с предложение И.Р.Р. ***, да бъде освободен от
наказателна отговорност за това, че на 06.08.2018 г., в с. К., обл.
Пазарджишка, като пълнолетен, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - 14- годишната А.Г.И.от с. с
-престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК- престъпление по чл.191 ал.1 от НК, като
му бъде наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.78а ал.1 от НК.
В съдебно
заседание обвиняемият се явява лично и с упълномощен защитник, като се признава за виновен по предявеното му обвинение. Не оспорва констатациите
на РП- Пазарджик изложени в постановлението. Защитникът му пледира за налагане
на глоба в минимален размер.
Представителят
на прокуратурата поддържа становище за доказаност на обвинението и изразява
позиция, че размерът на глобата следва да бъде ориентиран към минимума.
Районният съд след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. И.Р. и
св. А.И.живеели в с. К., обл. Пазарджик. В началото на месец август 2018 г.
двамата се запознали. Харесали се и започнали да се срещат. На 06.08.2018 г.
св. И.гостувала на подс. Р.. Тогава решили да заживеят съвместно. Съобщили
решението на родителите на подсъдимия, които изразили одобрение. След това св. И.се
обадила на своите родители и им съобщила за решението, което са взели с подс. Р..
Майката на св. И.не била съгласна с това решение, а дядо й подал сигнал в РУ-
Септември, след което всички заедно отишли в сградата на РУ- Септември. От там св. И.тръгнала
с майка си и се прибрала в дома си. По- късно през деня тя отново се върнала в
дома на подсъдимия. От тогава двамата заживели като съпрузи в дома на подс. Р. ***.
Към тази дата подс. Р. бил на 20 навършени години, а св. Ибриям- на 14
навършени години. Подсъдимият знаел възрастта на пострадалата, но въпреки това
заживял с нея на съпружески начала.
На
13.08.2018 г. двете семейства направили годеж, според ромските традиции, а на
09.05.2019 г. св. И.родила дете.
За това си
деяние обв. Р. е предаден на съд в производство по гл. 28 от НПК за
престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
Обвиняемият
признава виновността си. Депозира в досъдебното производство, а и в съдебната
фаза на процеса, самопризнания относно всички релевантни по делото факти.
Последните са напълно безспорно установени предвид събраните в досъдебната фаза
на процеса и ценени на основание чл.378 ал.2 от НПК доказателства- показанията
на свидетелите А.Г.И., Г.Ю.И.и Н.Е.Р., както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
обв. И.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.191 ал.1 от НК, като на 06.08.2018г. в село К.,
обл.Пазарджишка, като пълнолетен, без да е сключил брак е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – 14-годишната А.Г.И.от
същото село.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй
като обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че е пълнолетен, че заживява с непълнолетно
лице от женски пол навършило 14, но не навършило 16 години и въпреки това е
искал това съжителство и го е реализирал.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията
на същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан и характеристичните данни за него са позитивни.
В конкретния
случай обществената опасност на деянието също е ниска, отчетена през призмата
на ромската общност, при която това е установена традиция и начин на живот.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За умишленото престъпление по чл.191 ал.1 от НК, към инкриминираната дата
се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание. Обв. Р. е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на
възстановяване, както и не са налице отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7
от НК.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът съобрази
направеното самопризнание, добрите характеристични данни, обстоятелството че се
грижи за пострадалата и роденото от съжителството им невръстно дете. Чистото
съдебно минало не се отчете като смекчаващо
обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за приложението на
диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Отегчаващи обстоятелства не
се отчетоха.
Предвид горното, съобразявайки разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете
тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване и като отчете
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, според относителната им
тежест, семейното положение, материално и имотно състояние на извършителя,
съдът на основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на обв. Р., след като бъде
освободен от наказателна отговорност, следва да бъде наложено административно
наказание глоба в минималния размер от 1 000 лева, което е съответно на
извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: