РЕШЕНИЕ
№ 890
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501311 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по две въззивни жалби:
1.Въззивна жалба на ОД на МВР – гр.Пловдив, представлявана от Директора
Д.Б.Б. чрез проц.представител гл.юриск. И.П. против Решение № 394/
08.ІІ.2022г постановено по гр.д.№ 15567/ 21г. по описа на ПРС – I гр.с., в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Л.. Г. Г. от гр.Карлово
сумата 1 351,04 лв, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 167,20 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 за периода
01.09.2018г – 10.07.2020г., както и сумата от 266,13 лв мораторна лихва за
периода 01.11.2018 – 01.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на ИМ - 01.10.2021г. до окончателното й
изплащане, както и разноски за адв.възнаграждение в размер на 391 лева. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски по
1
делото и юриск.възнаграждение. При условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение на
другата страна.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Л.. Г. Г. от гр. Карлово , чрез
проц. си представител адв.Р. Н.Г., АК-Пловдив, с който се оспорва жалбата
като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната му
от тази страна част, претендира се разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК за
настоящото производство.
2.Насрещна въззивна жалба от Л.. Г. Г. от гр.Карлово, чрез проц.си
представител адв.Р. Н.Г., АК-Пловдив против Решение № 394/ 08.ІІ.2022г
постановено по гр.д.№ 15567/ 21г. по описа на ПРС – I гр.с., в частта, в
частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
резултат н преизчисляване на нощен труд приравнен към дневен за периода
от 01.09.2018г. до 10.07.2020г. до пълнопредявения размер от 1 481,543 лв ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране до
окончателното й изплащане, както и в частта за заплащане на мор.лихва над
уважения размер от 266, 13лв до пълнопредявения размер за сумата 278, 23 лв
за периода 01.11.2018г – 01.10.2021г. По изложени доводи във въззивната
жалба се иска отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на
исковете в пълнопредявения им размер. Претендира се на основание чл.78,
ал.1 ГПК присъждане на разноските за настоящото производство.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
намери следното:
По въззивна жалба на ОД на МВР – гр.Пловдив.
Производството по делото е образувано по предявени от Л.. Г. Г. от
гр.Карлово, чрез проц.си представител адв.Р. Н.Г. от гр.Пловдив обективно
съединени искове по чл.176 във вр. с чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.1 и
ал. 9 ЗМВР и чл.188, ал.2 ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв за сумата
1000 лв, ведно със законната и мораторната лихва за забава за сумата 200 лв.
С молба за изменение на иск в хода на първоинстанционното производство е
поискано от ищцовата страна и с протоколно Определение № 519/
2
25.01.2022г. е допуснато изменение на предявения иск за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд , който
да се счита предявен за сумата от 1 481, 43 лева, както и по отношение на и
предявения иск за мораторна лихва върху допълнителното трудово
възнаграждение , който да се счита предявен в размер на 278, 23 лева.
Безспорно е по делото, че ищецът е работил като държавен служител по
служебно правоотношение при ОД на МВР – гр.Пловдив. При изпълнение на
служебните си задължения ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване
на работното време на 12-часови дневни и нощни смени, но не е получил в
цялост дължимото му възнаграждение за положен извънреден труд през
процесния период. Положеният от ищеца нощен труд не е бил преобразуван в
дневен, като не е било заплащано допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
С решението на районния съд в обжалваната му част е уважен
предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, изхождайки от приетото в Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г относно начина на преизчисление на отработеното време и
обстоятелството за липсваща норма в последващите приети наредби, поради
което наличието на основание за субсидиарно приложение на НСОРЗ поради
празнота в специалната уредба в тази насока. Съобразено е по отношение
установяване размера на исковете депозираното заключение на в.л. С.К.,
прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
С въззивната жалба обжалваното решение се счита за неправилно и
необосновано с възражението за неправилно приемане от страна на районния
съд наличие на празнота в уредбата, поради което прилагането по аналогия
на НСОРЗ, наличието на различна правна уредба в трудовото
законодателство по отношение на въпроса за нормалната продължителност
на нощния труд, различно от специалния ЗМВР, който се явява специален по
отношение на КТ, а последният се прилага само за неуредените в специалния
закон въпроси. Извършва се позоваване на разпоредбата на чл.187, ал.3 и ал.9
ЗМВР.
Жалбата е неоснователна.
С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение
3
и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от
Закона е възнаграждението за извънреден труд. Според чл.187, ал.3 ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-,12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6.00ч, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.187, ал.6
ЗМВР/ преди изм., ДВ, бр.85 от 2020г., в сила от 01.01.2021г, сега ал.7./
работата извън редовното работно време е 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени , чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Разпоредбата на
чл.188, ал.2 ЗМВР регламентира приложението на специалната закрила по КТ
спрямо държавните служители, които полагат труд между 22.00 и 6.00 ч.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР/ преди изм., ДВ, бр.85 от 2020г.,
в сила от 01.01.2021г, сега ал.10./ редът за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят на Наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период са действали Наредбите №№ 8121з-776/ 29.07.2016г. и 8121з368 от
07.01.2020г. за реда, организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. И в двете така посочени наредби не е уредена изрична
регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с
определен коефициент, така както това е изрично уредено в Наредба №
8121з/11.08.2014г. така именно с посочената норма на чл.31, ал.2 от
посочената отменена наредба изрично е регламентирано, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00ч и 6.00ч. за отчетни период се умножава по 1,143. А в посочените по-
горе действали през процесния период , е определен редът за отчитането на
отработеното време между посочените часове с изготвянето на протокол и
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя на
отработени часове, но без да е предвидено специално правило за определяне
4
на методологията за превръщането на отработените нощни часове, в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР.
От жалбоподателя се поддържа възражението, че по отношение на
служителите на МВР се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи въз основа на законовата делегация на разпоредбата на
чл.187, ал.9 ЗМВР, а не Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. В тази насока
според съда следва да се отчетат принципните разяснения , дадени в т.23 на
Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС , съобразно които
е отчетено, че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива
по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни
служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл също
препраща към общата уредба в трудовото законодателство, като предвижда,
че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Касае се за специална закрила на нощния труд по КТ,
поради което общите правила следва да намерят приложение във всички
случаи и по отношение на държавните служители. Размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в посочените по-
горе наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да
намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Така изложените съображения са в съответствие с постановеното решение на
СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/ 2020г , според което чл.8 и чл.12, б. а от
Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема националната
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд на работниците в публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
5
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има и други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания нощен труд. С решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20
се приема, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В т.75 от решението е взето
предвид, че съгласно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност
на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между
нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не
налага преобразуване. Подобен аргумент според СЕС видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането. От друга страна запазването на подобен
механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства – т.77. Подобен аргумент обаче не може да се приеме.
Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел и общ интерес –
т. 78. В т.79 е обосновано, че ако не се основава на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би се налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен, с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното
право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на
6
тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел / решение от 6 октомври 2021г., Sumal, I-882/19,
ЕU:С :2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/.
По така изложените съображения решението на районния съд в тази му
обжалвана част е валидно, допустимо и правилно, като такова следва да се
потвърди. Поради неоснователност на тази въззивна жалба не следва
присъждане на юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
По жалбата на Л.. Г. Г. от гр.Карлово, чрез проц.си представител адв.Р. Н.Г.,
АК-Пловдив.
В обжалваната част от тази страна част на решението на районния съд е
прието приложението на законодателното изменение на разпоредбата на
чл.187, ал.1 ЗМВР, съответно в ред. ДВ , бр.60 от 2020г. от 07.07.2020г., в
сила от 11.07.2020г., поради което и липсата на основание за субсидиарно
приложение на НСОРЗ. Поради това е прието, че искът за заплащане на
доп.възнаграждение за положения извънреден труд следва да се уважи за
сумата до размера от 1351, 04 лева, за периода 01.09.2018г. – 10.07.2020г.,
както и този за мор.лихви до размера от 266, 13 лева, касаещ съответно
периода 01.11.2018г. – 01.10.2021г./, като за разликата над тези размери
исковете да се отхвърлят.
С НВЖ жалбоподателят чрез проц.си представител се възразява за
неправилност при определяне на началната дата, от която следва да се отчита
изменението на ЗМВР поради материално правния й характер, като следва да
се прилага занапред след датата на изменението й от 07.07.2020г. В тази
насока се прави довод също така, че извънредният труд на служителите на
МВР се изчислява на тримесечие, поради което горепосоченото изменение
следва да рефлектира върху изчисляването на възнаграждението за
последното тримесечие на 2020г.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя като основателни. Уреденият в
специалния закон, с разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР / и преди и след изм.
ред. ДВ , бр.60 от 2020г. от 07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г./ , начин на
отчитане и изчисление на работното време е при тримесечно му отчитане и
сумирано изчисление на работното време за този период, при който
началният момент на сумарното отчитане за периода е започнало при
действието на нормата преди изменението на нормата на чл.187, ал.1 от
7
същия закон. Като норма с материалноправен характер се прилага
принципно занапред.
С оглед на това НВЖ се явява основателна и като такава следва да се уважи, а
решението на районния съд в тази обжалвана част следва да се отмени, като
предявените искове се уважат в пълния им претендиран размер. Следва
решението да се отмени и в частта на разноските относно заплащане от ищеца
на ответника разноски по съразмерност за сумата в размер на 8 лева.
С оглед основателността на жалбата следва да се уважи на основание чл.78,
ал.1 и искането за присъждане на разноски за настоящото въззивно
производство в пълния им претендиран размер от 425 лева с вкл. ДДС по
представен ДПЗС и Списък по чл.80 ГПК. С оглед обема на извършените
процесуални действия по изготвяне на НВЖ, ОВЖ и явяване в съдебно
заседание, възражението на жалбоподателя ОД на МВР за прекомерност на
адв.възнаграждение от тази страна се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 394/ 08.ІІ.2022г постановено по гр.д.№ 15567/ 21г. по
описа на ПРС – I гр.с., в частта, в която са отхвърлени предявените от Л.. Г.
Г. от гр.Карлово, чрез проц.си представител адв.Р. Н.Г., АК-Пловдив искове
за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
резултат на преизчисляване на нощен труд приравнен към дневен за периода
от 01.09.2018г. до 10.07.2020г. до пълнопредявения размер от 1 481,543 лв ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозирането на ИМ
до окончателното й изплащане, както и в частта за заплащане на мор.лихва
над уважения размер от 266, 13лв до пълнопредявения размер за сумата 278,
23 лв за периода 01.11.2018г – 01.10.2021г, КАКТО и в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Пловдив разноски по
съразмерност от 8 лева за юрк.възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.Пловдив, БУЛСТАТ
********* да заплати на Л.. Г. Г., ЕГН: ********** от гр.Пловдив още
сумата от 130,39 лв / сто и тридесет лева и 39 ст./, представляваща
8
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в резултат н
преизчисляване на нощен труд приравнен към дневен за периода от
01.09.2018г. до 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на ИМ – 01.10.2021г. до окончателното й изплащане,
КАКТО и още сумата 12,10 лв /дванадесет лева и 10ст/ - мораторна лихва за
периода 01.11.2018г – 01.10.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 394/ 08.ІІ.2022г постановено по гр.д.№
15567/ 21г. по описа на ПРС – I гр.с. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.Пловдив, БУЛСТАТ ********* да
заплати на Л.. Г. Г., ЕГН: ********** от гр.Карлово сумата 425 лева /
четиристотин двадесет и пет лева/ адв.възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9