№ 24726
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110103984 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу М. Г. П.. Исковата
молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Исканията на ищеца по чл. 192 ГПК и за допускане на ССчЕ съдът намира за
ненеобходими, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
По искането за допускане на СТЕ съдът намира, че следва да се произнесе след
изслушване на становището на ответника в първото по делото съдебно заседание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.10.2024г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 49752/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав по настоящото дело
за послужване.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 192 ГПК и за допускане на
ССчЕ.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на СТЕ до провеждане
на първото по делото съдебно заседание и изслушване на становището на ответника.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от „фирма“ ЕООД срещу М. Г. П. с искане да се признае за установено, че ответницата
дължи следните суми: 1000 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит
от разстояние № 396906 от 01.08.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до
1
окончателното плащане, сумата от 214,35 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 01.08.2022г. до 27.07.2023г., както и сумата от 5 лева, представляваща лихва за забава за
период от 27.07.2023г. до 13.08.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 15.09.2023г. по ч.гр.д. № 49752/2023г. по описа на СРС, 25-ти
състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от
разстояние № 396906 от 01.08.2022г. Поддържа, че информация за сключването на
процесния договор, както и приложимите към него Общи условия били достъпни на уеб
адреса на ищеца: www.minizaem.bg. като съгласно същите ответникът е попълнил
въпросника от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и
съответно след преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел.
поща договор и общи условия. Потвърждението ставало от заемателя след въвеждане на
предварително получен уникален код на електронен адрес, изпратен му по имейл. След
извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане за потвърждение, което се
записвало. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната
си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Била предоставена
снимка от вайбър и такава тип „селфи“ с лична карта, като било видно, че снимащият се и
лицето от снимката на личната карта съвпадат. Поддържа, че в изпълнение на задълженията
си по договора бил превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 1000 лева
като съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена на 12 вноски,
първите 11 в размер на 83,33 лева, а 12-тата последна вноска в размер на 83,37 лева за
период 31.08.2022г. - 27.07.2023г. Сочи, че ответникът дължи и фиксирана лихва на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в размер на 40,15 % за периода от 01.08.2022г. до 27.07.2023г. в
размер на 214,35 лева. Поддържа, че падежът на кредита е настъпил на 27.07.2023г., до
който момент не били постъпили плащания от ответника, с оглед на което последният
дължал и лихва за забава за периода от 27.07.2023г. - 13.08.2023г. в размер на 5,00 лева.
Излага доводи, че е предприемал опити за уреждане на отношенията между страните по
извънсъдебен ред, но ответницата не е пожелала да погаси задълженията си. За събиране на
вземанията ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 49752/2023г. по описа на СРС, 25 състав.
Ответникът бил възразил, поради което предявявал настоящите искове. С оглед на
гореизложеното искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. Г. П. чрез
адв. П. Г., с който се оспорват предявените искове. Оспорва действителността на договора за
предоставяне на кредит от разстояние № 396906 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 8 - чл. 10 от ЗПФУР, тъй като на ответницата не била предоставена преддоговорна
информация, с която същата да се запознае преди сключване на договора. Навежда
възражение, че договорът за кредит е сключен в противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
размерът на шрифта на договора за кредит не съответствал на предвиденото - не по-малък
от 12, както и било нарушено изискването всички негови елементи да бъдат представени в
еднакъв вид, формат и размер шрифт. Излага доводи, че клаузата за начисляване на
неустойка е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребител.
Поддържа, че поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т.
12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, процесният договор, сключен между
страните, бил недействителен. Сочи, че договорът за предоставяне на кредит от разстояние
№ 396906 от 01.08.2022г. бил нищожен и на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не
съдържа посочване на действителния процент ГПР, защото в ГПР не е включена сумата,
предсатвляваща неустойка в размер на 427,32 лева, предмет на чл. 3, ал. 2 от процесния
договор. Твърди, че не дължи сумата от 1000 лева, тъй като същата била преведена изцяло
по сметка на ищеца в Изипей в края на месец декември 2023г. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1)
2
сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по
който е предоставил на ответника сумата от 1000 лева; 2) възникнало по силата на договора
задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от
ищеца; 3) изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем
сума на кредитолучателя; 4) изискуемост на вземането; 5) изпадането в забава на ответника
и размера на мораторната лихва.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства да докаже плащане на вземането.
УКАЗВА на М. Г. П. на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че е
заплатила сумата от 1000 лева, представляваща предоставената главница по Договор за
кредит № 396906 от 01.08.2022г.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните,
че на 01.08.2022г. е бил сключен Договор за предоставяне на кредит № 396906, както и че
на М. П. е била предоставена сумата от 1000 лева, главница по договора.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3