Определение по дело №1923/2019 на Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2019
					Дупница

 

Номер                                      Година                                 Град

 

	IІ гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	23.12.		2019

 

на                                                                                     Година

 

закрито

Иван Димитров

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

     1.

      2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	Гражданско		1923		2019

 

                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Димитър Бончев, срещу Г.Т.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.           Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че на 01.06.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като кредитор и Г.Т.Р., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2752881, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 6790, 03 лева. С договорения размер на главницата е погасена дължимата от кредитополучателя комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 152,00 лв., за която е направено прихващане от кредитора на датата на усвояване на кредита. Страните са сключили и застраховка на кредита със застрахователна премия от 582, 94 лв. След направените плащания, остатъкът от отпуснатата главница, посочен от страните като чиста стойност на кредита - 4 000 лв., е преведена на 01.06.2017 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.

Съгласно чл.6, ал.1 от Общите условия към договора, сумата по кредита се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е плаващ и се формира от сбора на тримесечния SОFIBOR плюс фиксирана надбавка от 14, 89 %. Към датата на подписване на договора годишният лихвен процент е 14, 99 %. и размерът на възнаградителната лихва е в общ размер 2 055, 09 лв. Срокът на договора е пет години; уговорено е връщане на кредита от ответника на 60 меесчни погасителни вноски, всяка в размер на 113, 17 лв. /без последната, която е в размер 113 лв./, в периода 01.07.2017 г. – 01.06.2022 г., включващи съответна част от главницата и възнаградителната лихва.

На основание чл.12, ал.1 Общите условия към от договора, при забава на плащането на погасителна вноска заемателят дължи на кредитора обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 200, 21 лева.

Ответникът е заплатил общо 568, 46 лв., с които са погасени: възнаградителна лихва – 294, 79 лв.; главница - 260, 42 лв.; обезщетение за забава – 13, 25 лв.

На основание чл.12, ал.2, б. „а“ от Общите условия, поради неплащането на две последователни погасителни вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

На 21.05.2018 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 822/2019 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 4474, 52 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № 2752881 от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на дълга; 359, 78 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.11.2017 г. до 21.05.2018 г.; 200, 21 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и направените разноски.

При условия на евентуалност, при отхвърляне на предявените установителни искове изцяло или частично, е направено искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца претендираните суми.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит, предаването на сумата по договора съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума, включваща възнаградителна лихва в претендирания размер.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 822/2019 г. по описа на ДРС.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА гр. д. № 1923/2019 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 31.01.2020 г. от 10, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. № 822/2019 г. по описа на ДРС.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: