Определение по дело №1813/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260316
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20205300501813
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    260316

 

                                  гр.Пловдив, 19. 10. 2020 г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с.,  в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                    Силвия Алексова

 

Като разгледа Докладваното от съдия Радостина  Стефанова 

Възз.ч.гр.д. № 1813/2020 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274  във вр. с чл.118 ал.2 и чл.104 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г.А.С., ЕГН – **********, чрез адв. К.А., против Определение № 6968/08.07.2020г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., с което е отменено определение за приключване на съдебното дирене, даден е ход на устните състезания, прекратено е производството по гр.д.№ 18033/2018г. и е изпратено за разглеждане от Окръжен съд –Пловдив на осн. чл.118 ал.2 от ГПК. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови  връщане на делото за продължаване на процесуалните действия от Районен съд – Пловдив.

Въззиваемата страна К.В.П., ЕГН -  **********, не депозира писмен отговор.

ПдОСV  възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

За да постанови атакуваното определение, Районният съд излага основни съображения, че производството по делото е било образувано на осн. чл.  124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 23, ал. 2 от СК и чл. 29, ал. 1 от СК, с предмет на иска - признаване за установено, че ищеца е собственик на недвижим имот представляващ самостоятелен обект в страда с ИД № 56784.506.3.1.53, находящ се в гр.П., Общ.П.. обл. П. по ККР, одобрени със Заповед РД -18-48/ 03.06.2009 год. на ИД на АГКК, с административен адрес - гр.П. ,район С., п.к. 4000, бул. "Д."   2, бл.38, ет.8 или 7-ми жилищен, aп. 53, поради влагане на лични средства за закупуването му, евентуално определяне на по-голям дял от семейното имущество поради по-голям принос. Данъчната оценка на имота е 47 710,60 лв., пазарната цена – 38 000 евро. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК искове с цена над 25 000 лв. са подсъдни на окръжен съд. Изтъква, че Пловдивският районен съд не бил компетентен да се произнесе по предявените искове и затова следвало делото да изпрати съобразно правилата за родова и местна подсъдност по компетентност на Окръжен съд.

С частната жалба на Г.А.С. се възразява, че неправилно Районният съд се е позовал на нормата на чл.104 т.4 от ГПК и е счел, че предявените искове са родово и местно подсъдни на Окръжен съд – Пловдив. Поддържа, че тъй като цената на исковете е 47 710,60 лв. /под 50 000 лв./ и касаят собственост и други вещни права върху недвижим имот, затова приложимата норма не е чл.104 ал.1 т.4 от ГПК, а тази на чл.104 ал.1 т.3 от ГПК.

ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба  е изцяло основателна. Предявяните искове по чл.  124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 23, ал. 2 от СК и чл. 29, ал. 1 от СК, са с предмет - признаване за установено, че ищецът е собственик на описания недвижим имот на горните основания, тоест това са искове от обхвата за установяване и признаване на право на собственост и други вещни права, поради което относимата разпоредба е тази по чл.104 ал.1 т.3 от ГПК, а не нормата на чл.104 ал.1 т.4 от ГПК, която съдържа правила за определяне на подсъдност за граждански дела с цена на исковете над 25 000 лв. Съгласно чл.69 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК – Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В конкретния случай по делото има приложено удостоверение за данъчна оценка на имота и същата е в размер на 47 710,60 лв. Ето защо, на осн. чл.104 т.3 във вр. с чл.69 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК съгласно правилата на родовата подсъдност компетентен да разгледа исковете е Районен съд –Пловдив.

Неправилно Районният съд е приел, че цената на иска е над  25 000 лв. на осн. чл.104 т.4 от ГПК, поради което компетентен е Окръжният съд. Това не е така, защото приложението на нормата на чл.104 т.3 от ГПК /отнасяща се до искове за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска до 50 000лв./ изключва тази на чл.104 т.4 от ГПК /отнасяща се до искове по граждански и търговски дела, с цена на иска над 25 000лв./.

Обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото ще се върне на Районен съд –Пловдив за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на исковете.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

Отменя Определение № 6968/08.07.2020г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., с което е отменено определение за приключване на съдебното дирене, даден е ход на устните състезания, прекратено е производството по гр.д.№ 18033/2018г. и е изпратено за разглеждане от Окръжен съд –Пловдив на осн. чл.118 ал.2 от ГПК.

Връща делото на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените искове по чл.  124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 23, ал. 2 от СК и чл. 29, ал. 1 от СК.

 

       Определението е окончателно.

                             

                              Председател  :

 

                                                           Членове :