Решение по дело №2013/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 91
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20224520202013
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Русе, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520202013 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Б. Т. от гр.София, против Наказателно постановление № 38-
0002187 от 12.09.2022 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което за административно нарушение
по чл.8§6 второ тире, изр.1 от от Регламент 561/06 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр, на
основание чл.93 б ал.10 т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 11.06.2022 г., около 16.15 часа, в гр.Русе, по бул.“Цар Освободител“ № 156, на
Автогара Юг, жалбоподателят бил установен като водач на автобус, с който се извършва
обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр.Силистра до гр.София.При
проверка от страна на св.Ю.П.- ст.инспектор в РД „АА“ Русе, на документите на
жалбоподателя и превозното средство, се установило, че за периода от 06.00 часа на
02.06.2022 г. до 16.15 часа на 11.06.2022 г., не са спазени изискванията за намалена
седмична почивка от поне 24 последователни часа, която почивка е следвало да започне не
1
по- късно от 06.00 часа на 08.06.2022 г.Фактическо установеното закъснение за ползване на
седмична почивка било определено на 10 часа и 15 минути.Посочените обстоятелства били
установени чрез снемане на разпечатка от картата на водача с помощта на ползван от
проверяващите специализиран софтуер.По повод на така установеното бил съставен АУАН
№ 323825 от 11.06.2022 г., сочещ нарушение по чл.8 §6 второ тире, изр.1 от от Регламент
561/06 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр.Актът бил предявен, подписан без възражения и лично
връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
В производството пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя се твърди, че
е налице процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание на нарушението, което
да е конкретизирано, както и недоказаност на неправомерните действия.
Приетата от съда фактическа обстановка се обосновава от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства- оправомощителна заповед, АУАН №
323825 от 11.06.2022 г., разпечатка от извлечение на карта на водача, протокол за контролна
проверка на цифров тахограф, маршрутно разписание № 22401, пътен лист Серия А №
402554, ЗППАМ № РД- 14- 2340/13.06.2022 г., копие от контролен талон, справка за
извършени нарушения, показанията на св.П.- актосъставител.Съдът дава вяра изцяло на
гласните доказателства.Св.Й.П. е очевидец на извършената проверка, като лично е възприел
резултатите от техническото средство и непосредствено е комуникирал със соченото като
нарушител лице.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от лице, притежаващо процесуална
легитимация, но по същество е неоснователна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.АН и
НП притежават всички изискуеми от закона реквизити, като обстоятелствата на
нарушението са също достатъчно точно отразени, така че да е възможно съотнасянето им
към възприетата правна квалификация и събрания доказателствен материал, при
обезпечаване правото на защита.От показанията на св.П. се установява, че лицето е разбрало
какво нарушение му се вменява във вина.
По същество извършването на нарушението е правилно установено.За достигане до
констатациите за неправомерни действия е ползвана информация, извлечена от монтирания
в превозното средство тахограф и картата на водача. Известно е, че това устройство се
ползва за запис на скорост, разстояние и изпълнявана от водача дейност при различни
режими, които могат да бъдат задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите при
определени обстоятелства, като например режим „почивка”. Известно е също така, че
тахографското устройство се активира автоматично, когато превозното средство е в
движение.В смисъла на изложеното, проверяващите лица, не биха могли да въздействат
върху данните, които се извличат от него, доколкото те следва при нормалното му
2
функциониране да се генерират автоматично.Конкретно няма данни устройството да не е
функционирало, т.е.- то е съхранявало показания. Така, в случая нарушението е установено с
помощта на лицензиран софтуер, който е разчел данните от движението на автомобила и
дейностите на водача.Всеки водач, изпълняващ обществен превоз на пътници, получава
карта, която следва да ползва през целия период на работата си.Налице е детайлна
регламентация на дейността, предвид особения й предмет и повишения риск при
осъществяването.
Видно от приложената разпечатка от разчетените данни на софтуерната програма,
приложени в материалите на делото, налице е автоматично отграничаване на периода, за
който са налице фактически нарушения на изискванията за почивка на водача на превозното
средство и в частност- неспазването на изискванията за нормална седмична почивка,
регламентирани от Спогодбата AETR и Регламент 561.Разпоредбите на Спогодбата са
хармонизирани чрез Регламента така, че основните разпоредби на последния се прилагат
чрез AETR.Проверяващият е ползвал тази информация, за да заключи за наличието на
конкретното нарушение, като неговите изводи не са субективно формирани, а базирани на
обективно извлечени данни. В случая съдът намира, че няма спор по естеството на
нарушението от гледна точка на фактическите обстоятелства.Водачът не е спазил
изискването за намалена седмична почивка, като е редуцирал същата.
Наложеното административно наказание е индивидуализирано в хипотезата на чл.93
б ал.10 т.3 от ЗАвПр, според който текст водач, който не спазва изискванията относно
нормалната седмична почивка, определени в Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., в друг
нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето на намалената седмична
почивка с глоба в размер на 500 лв., когато намалението е над 4 часа, каквато е конкретната
хипотеза.Наказващият орган се е произнесъл обосновано и законосъобразно, като не са
налице основания за изменение на постановлението и в тази му част.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38- 0002187 от 12.09.2022 г. на
Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с което на П. Б. Т. с ЕГН **********, от
гр.София, ****, за нарушение по чл.8§6 второ тире, изр.1 от Регламент 561/06 вр. чл.78 ал.І
т.1 от ЗАвПр, на основание чл.93 б ал.10 т.3 от ЗАвПр, е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3