РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. ХАСКОВО, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от А.В.П. Въззивно гражданско дело №
20225600500132 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 436 ал. 1 във връзка с чл. 435 ал. 1 т. 1 от
ГПК.
Образувано е по жалба от И. М. Л. от ****, подадена чрез
упълномощен адвокат Димитър Николов, срещу разпореждане от 13.01.2022
година на ДСИ при РС-Хасково по изпълнително дело № 19/2022 година по
описа на СИС-РС-Хасково. Атакува се отказ на ДСИ да образува
изпълнително производство срещу длъжниците Ж. А. М., Ж. А. М. и Д. А. М.
– тримата представлявани от своята майка и законен представител М. Х. Д..
Частният жалбоподател твърди незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното разпореждане. Настоява, че длъжници по издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение са
Ж.М., Ж.М. и Д. М., действащи поради своята малолетна възраст чрез майка
си и законен представител М. Х. Д.. Именно те били задължени лица да
заплатят произтичащото от заповедта парично вземане, тъй като при
сключването на договора за правна помощ тя не упражнявала свои
материални права, а действала като законен представител на малолетните си
деца. Същото обстоятелство било установено и от Окръжен съд – Хасково,
1
който изрично приел, че няма несъответствие или грешка в издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение. С тези и останалите доводи
се прави искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за даване на
указания на ДСИ за образуване на изпълнителното производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
И. М. Л. е подал молба до ДСИ при СИС-РС-Хасково за образуване
на изпълнително производство на основание представения ведно с молбата
изпълнителен лист. Поискал е в качеството на длъжници в изпълнителното
производство да бъдат конституирани Ж. А. М., Ж. А. М. и Д. А. М. – тримата
малолетни и представлявани от тяхната майка и законен представител М. Х.
Д..
Видно от приложения към молбата изпълнителен лист, той е издаден на
основание Заповед за изпълнение № 516/27.08.2021 година по ч.гр.д. №
1840/2021 година по описа на РС-Хасково, в която диспозитивът е
формулиран както следва: осъжда М. Х. Д., действаща като майка и законен
представител на трите си малолетни деца Ж.М., Ж.М. и Д. М., да заплати на
взискателя И. М. Л. сумите от 225 000 лева – главница, представляваща
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие и анекс към него, сумата 8526,50 лева – обезщетение за забава,
както и законната лихва върху главницата и направените в заповедното
производство разноски. Представена е и заповед № 516/27.08.2021 година,
издадена на основание чл. 417 от ГПК, в която е посочено, че вземането
произтича от договор за правна защита и съдействие № 16/10.11.2016 година
с нотариална заверка на подписите и анекс от 05.01.2017 година към същия с
нотариална заверка на подписите.
От приложеното копие на определение № 484/01.12.2021 година,
постановено по в.ч.гр.д. № 659/2021 година по описа на Окръжен съд
Хасково, се установява, че взискателят И. М. Л. е поискал да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 516/27.08.2021 година
и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, а именно – да бъде
коригирано съдържанието , като се запише, че осъдените длъжници са трите
малолетни деца, а майката е само техен представител. Заповедният съд е
оставил без уважение това искане, поради което определението му е било
обжалвано пред ХОС. С определение № 484/01.12.2021 година по в.ч.гр.д. №
659/2021 година, състав на Окръжен съд – Хасково, е приел, че не се касае за
фактическа грешка, нито въобще за каквито и да било недостатъци, отнасящи
се за легитимацията или посочването на длъжниците в заповедното
производство, респ. в заповедта и ИЛ, а за определен словоред на заповедния
съд. Поради това частната жалба на И.Л. е оставена без уважение.
С атакуваното разпореждане от 13.01.2022 година ДСИ е отказал да
образува изпълнителното производство по изп.дело № 19/2022 година по
2
описа на СИС при РС-Хасково, с аргумент, че от съдържането на
изпълнителния лист и заповедта за изпълнение се извежда, че длъжник в
изпълнителното производство е лично М. Х. Д., а не трите малолетни деца.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата от взискателя против отказ да се образува изпълнителното
производство е допустима. Тя е подадена срещу обжалваем акт, от лице,
което разполага с право на такава жалба и е депозирана в установения в
закона срок. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Анализът на съдържанието както на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК, така и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист не оставя
съмнения относно страните в проведеното и приключило по ч.гр.д. №
1840/2021 година на РС-Хасково заповедно производство. Те са: взискател И.
М. Л. и длъжници: Ж. А. М., Ж. А. М. и Д. А. М.. Поради малолетната възраст
на тримата длъжници те са процесуално недееспособни и на основание чл. 28
ал. 4 от ГПК са били представлявани от тяхната майка и законен
представител М. Х. Д.. Употребеният от заповедния съд словоред и по-точно
конструкция на осъдителната част на заповедта по чл. 417 от ГПК и ИЛ не
дават основание за различен извод и не пораждат колебания относно
самоличността на лицата, задължени да отговарят за плащане на процесното
парично вземане. Ясна е волята на заповедния съд – да осъди тримата
малолетни, а М. Х. Д. е посочена само като техен законен представител, в
съответствие с правилото по чл. 28 ал. 4 от ГПК. До същите изводи е стигнал
и Окръжен съд – Хасково в определение № 484/01.12.2021 година по в.ч.гр.д.
№ 659/2021 година, като изрично е разяснил, че страните в
правоотношението, от което произтича паричното вземане, предмет на
заповедното производство, са били И.Л. – кредитор и Ж.М., Ж.М. и Д. М. –
длъжници. М.Д. не е упражнявала свои материални права, а е действала
вместо и от името на малолетните си и поради това процесуално
недееспособни деца. А поставянето на първо място в осъдителната част от
заповедта по чл. 417 от ГПК и ИЛ не я прави длъжница, отговорна за плащане
по паричното задължение.
ДСИ неправилно е изтълкувал както съдържанието на процесната
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист, така и
съображенията на съда, с които искането на И. М. Л. по чл. 247 от ГПК е било
3
оставено без уважение. Представен е изпълнителен лист, издаден въз основа
на влязла в законна сила заповед за изпълнение срещу длъжниците Ж.М.,
Ж.М. и Д. М.. Ето защо искането на взискателя Л. за образуване на
изпълнително производство срещу тях се явява основателно. Като е приел
противното, ДСИ при СИС-РС-Хасково е постановил неправилно и
незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено, с указание
за образуване на изпълнителното производство и продължаване на действията
по него.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на ДСИ от 13.01.2022 година по
изпълнително дело № 19/2022 година по описа на СИС при РС-Хасково за
отказ да бъде образувано изпълнително производство срещу длъжниците Ж.
А. М., Ж. А. М. и Д. А.М. – тримата малолетни и представлявани от своята
майка и законен представител М. Х. Д., - с указание за образуване на
изпълнителното производство и продължаване на действията по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4