№ 728
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100507491 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е образувано по въззивна жалба на Д.А. П., действащ лично и със съгласието на
своята майка ЕЛ. Г. П. и К. В. Д., действащ чрез своята майка и законен представител ЕЛ. Г.
П. срещу Решение № 20028864/01.02.2021 г. постановено по гр. дело № 16411/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 84-ти състав, в частта, в която са отхвърлени исковете
с правно основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК за увеличение на месечната
издръжка на въззивниците за разликата над 250.00 лева до 350.00 лева. В жалбата се твърди,
че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията
за това. Въззивниците молят да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови
друго, с което да се уважат изцяло предявените искове за увеличение на месечната им
издръжка. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Й. Й. А. В., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без
уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
1
С Решение № 20028864/01.02.2021 г. постановено по гр. дело № 16411/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 84-ти състав, са увеличени присъдените в полза на
непълнолетното дете Д.А. П. (роден на ******* г.) и на малолетното дете К. В. Д. (роден на
*******.) месечна издръжка от 200.00 лева на 250.00 лева, считано от датата на предявяване
на иска (28.04.2020 г.). С решението първоинстанционният съд е разпределил отговорността
за разноските.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната част
са неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищците са основали иска си на трайно съществено увеличаване на
нуждите си и на материалните възможности на ответника да покрие тези увеличени нужди.
Районният съд е изложил мотиви за изменените обстоятелства и за възможността на
ответника да заплаща присъдената месечна издръжка от 250.00 лева на всяко от децата си,
които мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. От присъждането на
издръжката в размер на 200.00 лева са изминали над шест години, децата Д.А. П. и К. В. Д.,
поради което дефинитивно са се увеличили потребностите им от средства за съществуване,
образование (доколкото са ученици) и социално-културно развитие (доколкото всеки човек
има нужда от такова), бащата е работоспособен и няма задължения за издръжка към други
ненавършили пълнолетие деца. Следва да се отбележи и че задължението за издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по
кредити – обратното би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от
алиментното си задължение, може винаги да обременява своето имущество, а това
противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Независимо от изпитваните от
бащата материални затруднения да дава присъдената с обжалваното решение месечна
издръжка, следва да се посочи, че бащата има не само правно, но и нравствено задължение
да издържа своето дете. В този смисъл затрудненията на бащата не следва да се поемат от
децата.
Не се установява от представените по делото доказателства, включително и от представения
пред настоящата инстанция социален доклад изготвен от ДСП – Възраждане, децата Д.А. П.
и К. В. Д. да имат специални здравословни потребности, които да налагат допълнителни
средства за покриването им. Ето защо, присъдената с обжалваното решение месечна
издръжка от 250.00 лева напълно съответства на увеличените нужди на децата както и на
2
материалните възможности на бащата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани
и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са
достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските по производството
Предвид изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същите се осъждат да заплати
на въззиваемия сумата от 400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр. дело № 16411/2020 г. по описа на Софийския районен
съд, ГО, 84-ти състав.
ОСЪЖДА Д.А. П., ЕГН **********, и К. В. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.
София, ул. *******, да заплатят на Й. Й. А. В., ЛНЧ ******* със съдебен адрес: гр. София,
гр. София, бул. „*******, сумата от 400.00 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3