Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 28 от 10.06.2011 година, постановена по НОХД № 256 Павликенският районен съд е признал подсъдимите Г. С. А. и К. А. Н. за виновни за това, че на 19.05.2011 година в гр.Павликени след предварителен сговор помежду си, като повредили прегради здраво направени за защита на имот, като използвали технически средства отнели от владението на „Л. Л.” ЕАД гр.Сухиндол без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят чужди движими вещи на обща стойност 3569.78 лв. като К. Н. е извършил деянието при условията на опасен рецидив и на основание Чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.36 и 54 НК наложил на Г. С. А. наказание лишаване от свобода за срок от една година, което същият да изтърпи ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване. Чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3,4 и 5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.36 и 54 НК наложил на К. А. Н. наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.68 ал.1 НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на Г. С. А. с влязла в сила присъда по НОХД № 533/2009 година на РС С., което същият да изтърпи отделно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване. Разпоредил се с веществените доказателства. Осъдил двамата подсъдими за заплатят направените по делото разноски в размер на 40 лв. всеки от тях. Недоволен от присъдата останал Г. С. А., който като я обжалва твърди,у че е несправедливо осъден и моли присъдата да бъде отменена. Недоволен от присъдата останал и К. А. Н., който също твърди, че е несправедливо осъден и моли присъдата да бъде отменена. Окръжният прокурор счита обжалваната присъдата за правилна и законосъобразна. Счита, че определените на подсъдимите наказания са съобразени с извършеното престъпление и предлага на съда да потвърди присъдата. Жалбоподателят А., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не заема становище. Жалбоподателят Н. лично в съдебно заседание заявява, че е не е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбите и изцяло нейната правилно и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които същият е приел за безспорно установена фактическата обстановка по делото. Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, които да водят до нови фактически изводи, поради което и настоящата инстанция намира фактическата обстановка за безспорна, такава каквато е приета от районния съд, а именно: Свидетелят П. Г. П. работи като охрана в „Л.” гр.Сухиндол, клон П.. На 19.05.2011 година при обход на предприятието около 9.30 часа забелязал, че една от решетките на прозореца на склада е разбита и вързана с тел, като прозореца е счупен. При продължаване на обхода забелязал и отъпкана пътека от склада към ж.п.линията. Тръгнал по нея и видял двама мъже, носещи чували, извикал им, но те избягали. Сигнализирал началника си П. И. След като обиколили склада и цеха констатирали липси на множество хром никелови кранове, клапани, лагери, колела и други. В склада намерили отвертка и гаечни ключ, които предали по-късно на полицията, тъй като предположили, че са на извършителите. На 20.05.2011 година при свидетеля П. В. П. – управител на „Б.” ЕООД Павликени отишли две лица от ромски произход и му предложили да изкупи около 200 кг. Хром никел и около тон друго желязо, като му поискали и превоз. Свидетелят предположил, че хром никеловите вещи са отнети от „Л. и се обадил на св.П. И. Той от своя страна взел бус „М.” собственост на предприятието, но без отличителни белези и отишъл при пункта за изкупуване на отпадъци, където го чакали двамата подсъдими. Последните се качили в буса и насочили свидетеля къде да кара. Стигнали до циментова площадка до линията и от храстите двамата подсъдими започнали да изнасят чували и да ги товарят в буса. Свидетелят погледнал в чувалите, разпознал лисващите части и незабелязано от подсъдимите успял да сигнализира полицията. Пътувайки обратно към пункта за изкупуване на метали били спрени от полицията и двамата подсъдими заловени, отнетото имущество иззето и върнато на собственика. Стойността на отнетото имущество, видно от съдебно оценъчната експертиза е 3569,78 лв. При така описаните по горе доказателства съдът намира за безспорно установено, че на посочената дата и място двамата подсъдими чрез разбиване на прегради здраво направени за защита на имот, използване на техническо средство – отвертка и гаечни ключ отнели от владението на собственика „Л.” ЕАД гр.С. движими вещи на стойност 3569,78 лв. с намерение противозаконно да ги присвоят. Съдът намира твърденията на двамата подсъдими, че са намерили вещите в тревата за защитна версия, поради което не й дава вяра. Настоящата инстанция намира, че присъдата в частта, в която двамата подсъдими са признати за виновни да са извършили деянието след предварителен сговор е необоснована и незаконосъобразна. По делото липсват каквито и да било доказателства двамата подсъдими да са планирали предварително извършването на кражбата, да са постигнали съгласие за начина на извършването й, да са се подготвяли предварително за това. Поради изложеното присъдата в тази й част следва да бъде отменена. Като е отчел невисоката обществена опасност на К. Иванов и липсата на отегчаващи вината обстоятелства съдът е наложил на последния название лишаване от свобода в минималния предвиден от закона размер, а именно една година лишаване от свобода. Въззивната инстанция намира така определеното наказание за правилно и справедливо, съответстващо на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Правилно и обосновано районния съд е привел в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на А. с влязла в сила присъда по НОХД № 533/2009 година, тъй като деянието по настоящата присъда е извършено в определяния тригодишен изпитател срок. Като е отчел многобройните минали осъждания на К. Н. (същият е осъждан с влезли в сила присъди седемнадесет пъти) районният съд правилно и обосновано е наложил на същия наказани в минималния размер предвиден от закона – лишаване от свобода за срок от три години. При определяне на наказанията районния съд е отчел и за двамата подсъдими наличието на смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Пред настоящата инстанция не са събирани и не са представяни други доказателства които да обосноват определяне на наказание под предвидения от закона размер. При извършената цялостна проверка на присъдата съдът не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда № 28 от 10.06.2011 година, постановена по НОХД № 256 от Павликенския районен съд само в частта, в която подсъдимите Г. С. А. и К. А. Н. са признати за виновни да са извършили престъплението след предварителен сговор и ги оправдава по обвинението по т.5 на чл.195 ал.1 НК. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |