Решение по дело №663/2024 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба, предявена от Й. А. Я., [ЕГН] против Решение № 171 от 05.02.2024 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 4336 по описа на същия съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0329-000382/29.06.2023 г. на Началник РУ Раковски към ОДМВР Пловдив, с което на Й. А. Я., е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е неправилно, постановено при неспазване на материалноправните и процесуалните разпоредби. Излага подробни съображения. Претендира се отмяната на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в РУ- Раковски към ОД на МВР – Пловдив не се явява, не изразява становище по касационните оплаквания.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Контролът за правилност на съдебния акт, дължим от настоящата съдебна инстанция, е ограничен от въведените с жалбата основания с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които се следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

В случая касационният съд намира, че АУАН и НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретни. Предвид на това АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила. В АУАН са описани основните съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може административнонаказаното лице да разбере какво е нарушението.

Касационният съд намира за напълно необосновани касационните оплаквания относно начин на описание на нарушението в АУАН и в НП, също и относно изясняване на фактическата обстановка.

Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е формирал правилни изводи.

Правилно ПРС е съобразил и презумптивната сила на съставения АУАН, който акт е подписан без възражения от Й. Я..

Касационният съд споделя изводите на районния съд относно това, че е осъществен съставът на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП от Й. Я.. Водачът на МПС преднамерено е извел автомобила извън контрол. В тежест на касационния жалбоподател е било да докаже, че са налице обективни причини, които са наложили извеждане на автомобила извън контрол. По делото не се установява усложнена пътна обстановка поради дъжд или други препятствия. Именно тези факти формират извод, че се отнася до извършването на демонстративно управление /придобило обществено достояние като "дрифт"/, а не за обективна необходимост. По този начин е доказана и специалната цел - използване на пътя не по предназначение.

Този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение по оживени улици в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

При това положение районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 05.02.2024 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 4336 по описа на същия съд за 2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.