№ 410
гр. Варна, 31.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:М.я Кр. М.нова
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500294 по описа за 2023 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивни жалби на всеки от
ответниците в първоинстанционното производство срещу решение №
368/23.03.23г., постановено по гр.д. № 2527/21г. по описа на ВОС, както
следва:
1.Въззивна жалба от „АРМАДА 2010“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. Зл.
Ж. от АК-Варна, с която се обжалва решението в частите му, с които са
били уважени исковете на ищците против въззивника, „ГЛОУБ ИНВЕСТ“
ЕООД, гр. Варна и „БОЛЯРИ“ ЕАД, гр. Варна и е прието за установено, че
последните НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част от ПИ № *** по КК на гр.
Варна, с площ на целия ПИ от 1299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с №№ ***,
***, *** и ***, с площ на частта от 347 кв.м. и при граници на частта: от
изток ПИ *** и ПИ ***, от запад – остА.лата част от ПИ ***, от север – ПИ
*** и от юг - ПИ ***, която част е оцветена в жълто, съгласно комбинирА.
скица, изготвена от вещото лице инж. В.А., като приложение на СТЕ от
25.10.2022г., находяща се на л. 455 от делото, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК; са отхвърлени исковете на ищците по отношение на разликата до
цялата площ на имота (с площ на частта от 952кв.м. и при граници на частта:
от изток – остА.лата част от ПИ № ***, от запад – ПИ *** и ПИ ***, от север
– ПИ *** и от юг - ПИ ***, която част е неоцветена, съгласно комбинирА.
скица, изготвена от вещото лице инж. В.А., като приложение на СТЕ от
25.10.2022г., находяща се на л. 455 от делото); и е отменен КНА № 150, том
IX, рег. № 14788, дело № 1448/21.12.2018 г. на Нотариус ЖА. Тикова, рег. №
214 на НК, с район на действие ВРС, В ЧАСТТА, с която „БОЛЯРИ“ ЕАД е
признато за собственик по давностно владение на реална част от ПИ № *** по
КК на гр. Варна, с площ на целия ПИ от 1299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с
1
№№ ***, ***, *** и ***, с площ на частта 347 кв.м. и при граници на частта:
от изток ПИ *** и ПИ ***, от запад – остА.лата част от ПИ ***, от север – ПИ
*** и от юг - ПИ ***, която част е оцветена в жълто, съгласно комбинирА.
скица, изготвена от вещото лице инж. В.А., като приложение на СТЕ от
25.10.2022г., находяща се на л. 455 от делото, на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК.
Счита се, че решението в обжалваните му части е недопустимо, а в
отношение на евентуалност – неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон. Недопустимостта се обосновава с обстоятелството, че
ищците претендират да притежават правото на собственост върху процесния
имот в общ обем от 4/7 ид.ч., а претендират отричане на правата на
ответниците, защитавайки пълния обем от правото на собственост. Счита се,
че предявеният отрицателен установителен иск би бил допустим само за 4/7
ид.ч. от процесния имот и поради това производството е недопустимо за
разликата над този обем от собствеността. Отделно пък искът против
въззивника се явява недопустимо и поради това, че той не е актуалният
носител на спорното материално право, с което се е разпоредил през 2020г. –
преди завеждане на исковата молба. Защитата на правото на собственост с
иск, предявен и срещу праводателя на ответника е допустим само ако същият
е положителен установителен иск или ревандикационен иск, но не и чрез
отрицателен уставонителен иск и постановките на ТР № 4/14.03.16г. по т.д. №
4/14г. на ОСГК на ВКС са неприложими. Решението се счита за неправилно,
тъй като ищците не са доказали наличието на реституционните предпоставки
по ЗВСОНИ за реституиране на правото на собственост върху имота в техния
патримониум, както и идентичността на одържавения имот с описания в
техния КНА № 1/00г. имот, както и с процесния. Обосновава се наличието на
доказателства за придобиването по давност на процесния имот от праводателя
на въззивника - „БОЛЯРИ“ ЕАД, гр. Варна. Изводът на съда, че е липсвало
намерението за своене у владелеца, основан на споразумение от 06.06.06г. е в
резултат на допуснато процесуално нарушение, тъй като в нарушение на чл.
183 от ГПК съдът е отказал да изключи представеното копие на документа,
инкорпориращ това споразумение поради непредставянето на оригинала му
от ищците. Претендира се обезсилване на обжалваното решение и
прекратяване на производството по предявените искове, а евентуално -
отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на
разноските по делото. Отправено е искане въззивният съд да изключи като
доказателство по делото представения от ищците препис от споразумение от
06.06.2006г., на осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещните страни А. С. С. /А. И. С./, гражданин на САЩ, с постоянен адрес
***, Н. С-М., гр. София, А. М. С., родена на 08.08.1976г. в Нентъкет, САЩ,
гражданин на САЩ, А. К. С., гр.София, Н. Р. С. (Н. И.а С.а), родена на *** в
гр. ***, гражданин на ***, Ж. Д. М. М., роден на *** г., гражданин на ***, с
постоянен адрес: ***, ***; М. К. М. М. Орел, родена в *** на *** г.,
2
гражданка на Франция, с постоянен адрес: ***, И. Б. М. М., родена в *** на
***1 г., гражданка на Франция, с постоянен адрес: ***; М. - *** Т. К. М.,
родена в *** на 20.04.1964 г., гражданка на Франция, с постоянен адрес: ***,
Франция, всички представлявани от адв. Я. Я. от АК-Варна. Жалбата е
оспорена като неоснователна, тъй като са споделени изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно обосноваване допустимостта на исковете за
защита на пълния обем на правото на собственост чрез предявените искове, за
надлежното им насочване, както против актуалния титуляр на правото на
собственост, но и спрямо неговите праводатели. Споделени са и изводите за
неоснователност на възраженията на ответниците против активната
легитимация на ищците, както и за недоказаност на придобивното основание,
сочено от ответниците за придобиването на собственост върху процесния
имот. Счита се, че съдът не е допуснал процесуално нарушение по делото, тъй
като макар и споразумението от 06.06.2006г. да не е било представено в
оригинал по делото, то са налице данни за съществуването на
инкорпорирА.та в същото сделка – съдържанието му е било възпроизведено в
регистъра на нотариуса, извършил нотариална заверка на подписите на
страните; на същото се е позовал и представляващия „БОЛЯРИ“ ЕАД в
поканите, по отношение на които разпитА.та като свидетел управителка е
потвърдила, че същото съществува; извършените плащания от това
дружество на И.С.. именно по това споразумение. Поради това решението, с
което е уважен иска е законосъобразно, тъй като ответниците не са
установили правото си на собственост на посоченото оригинерно правно
основание. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваните от
този въззивник части и присъждане на разноски по делото за двете
инстанции.
2. Въззивна жалба от „БОЛЯРИ“ ЕАД чрез адв. П. С. от АК-Варна
срещу решението в частите му, с които е бил уважен частично отрицателния
установителен иск за отричане собствеността на ответниците върху описА.та
реална част от процесния имот и в частта, с която е бил отменен КНА №
150/21.12.18г. за посочената реална част. Наведените оплаквания са за
недопустимост и за неправилност на решението в обжалваните му части като
са изтъкнати същите съображения като в жалбата на първия въззивник.
Подробно са развити съображения с позоваване на задължителната практика
на ВКС относно недопустимостта на съдебния акт за надхвърлящия обем от
правата на ищците и за ненадлежната пасивна легитимация на разпоредилия
се с правото на собственост преди подаване на исковата молба ответник
„БОЛЯРИ“ ЕАД. Развити са и аргументи за липсата на доказателства за
наличието на надлежна материална легитимация на ищците, основаващи
правата си на реституция и наследствено правоприемство, което при
отрицателния установителен иск налага извода за недопустимост на
производството поради липсата на правен интерес. Посочено е, че по делото
са били установени всички елементи от фактическия състав на придобивната
давност, изтекла в полза на това дружество, с което същото е придобило
3
процесния имот. И този въззивник се позовава на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение чрез неизключването от
доказателствения материал на копието на споразумението от 06.06.2006г. на
осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК. Отправеното искане в тази връзка е въззивният съд
да изключи от доказателствата представеното копие на споразумението от
06.06.2006г. Претендира се обезсилване на решението в обжалваните му
части и прекратяване на делото по предявените искове, евентуално – да се
отмени решението в тази части и исковете да се отхвърлят. И в двата случая
се претендира присъждането на разноски за въззивното производство.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещните страни (цитираните по-горе ищци в исковото производство),
всички представлявани от адв. Я. Я. от АК-Варна. Жалбата е оспорена като
неоснователна, тъй като са споделени изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно обосноваване допустимостта на исковете за
защита на пълния обем на правото на собственост чрез предявените искове, за
надлежното им насочване, както против актуалният титуляр на правото на
собственост, но и спрямо неговите праводатели. Споделени са и изводите за
неоснователност на възраженията на ответниците против активната
легитимация на ищците, както и за недоказаност на придобивното основание,
сочено от ответниците за придобиването на собственост върху процесния
имот. Акцентирано е на това, че чрез представените документи, съставени от
съответните власти и по съответния ред в САЩ и във Франция, надлежно е
установено наследственото правоприемство на ищците. Изложени са същите
съображения и относно липсата на допуснато от съда процесуално нарушение
чрез неизключването от доказателствения материал на копието на посочения
документ. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваните му
части и присъждане на разноските за двете инстанции.
3. Въззивна жалба на „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано
от адв. Н. С. от АК-Варна срещу решението в частите му, с които е бил
уважен частично отрицателния установителен иск за отричане собствеността
на ответниците върху описА.та реална част от процесния имот и в частта, с
която е бил отменен КНА № 150/21.12.18г. за посочената реална част.
Изложено е, че по делото не е било доказано от ищците да са придобили
имота чрез реституция и наследяване, както и идентичността на процесния
имот с посочените в КНА № 1/2000г. имоти. Освен това този КНА не се
ползва с материална доказателствена сила относно правото на собственост.
Поддържа се, че дори и наследодателите на ищците да са придобили
собствеността, то последната е била изгубена чрез осъществяваното от
„БОЛЯРИ“ ЕАД владение върху имота с намерение за своене в продължение
на посочения в закона срок, на която давност дружеството се е позовало.
Счита се, че оспореното копие на сопразумението, което не е било
представено в оригинал не може да бъде годно доказателство, на което да се
основават изводите на съда за липсата на намерение за своене у владелеца.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на
4
разноските по делото.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещните страни (цитираните по-горе ищци в исковото производство),
всички представлявани от адв. Я. Я. от АК-Варна, с който същата е оспорена
като неоснователна по подробно изложените вече по-горе съображения.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваните му части и
присъждане на разноските за двате инстанции.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищците и поради
това е влязло в сила в частите му, с които исковете са били отхвърлени в
описаните по-горе части.
Настоящият състав на съда счита, че въззивното производство в частта
му, образувано по въззивна жалба от „АРМАДА 2010“ ЕООД, гр. Варна, в
частта й, насочена против първоинстанционното решение, с което са
отхвърлени исковете на ищците по отношение на разликата до цялата площ
на имота (с площ на частта от 952кв.м. и при граници на частта: от изток –
остА.лата част от ПИ № ***, от запад – ПИ *** и ПИ ***, от север – ПИ *** и
от юг - ПИ ***, която част е неоцветена, съгласно комбинирА. скица,
изготвена от вещото лице инж. В.А., като приложение на СТЕ от 25.10.2022г.,
находяща се на л. 455 от делото), на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, е недопустимо.
Това е така, защото за ответника не е налице правен интерес да обжалва
решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявения против него иск.
Производството в тази му част следва да бъде прекратено.
В остА.лата част въззивното производство, образувано по допустимата
част от въззивната жалба на „АРМАДА 2010“ ЕООД, гр. Варна и по
въззивните жалби на другите двама въззивници, е допустимо и следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Настоящият състав на съда намира, че не е налице хипотезата на чл.
183, ал. 1 от ГПК и представеният от ищците препис от споразумение от
06.06.2006г. (т. І, л. 110 от първоинстанционното дело) не следва да се
изключва от доказателствения материал по делото, тъй като са налице
множество други доказателства, чрез които да бъде проверено наличието на
такъв документ. Искането за изключването му следва да бъде оставено без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 294/23г. на ВАпС в частта
му, в която същото е образувано по подадената от „АРМАДА 2010“ ЕООД,
гр. Варна въззивна жалба, в частта й, насочена против решение №
368/23.03.23г., постановено по гр.д. № 2527/21г. по описа на ВОС, с което са
отхвърлени исковете на ищците против въззивника по отношение на
5
разликата до цялата площ на имота (с площ на частта от 952кв.м. и при
граници на частта: от изток – остА.лата част от ПИ № ***, от запад – ПИ ***
и ПИ ***, от север – ПИ *** и от юг - ПИ ***, която част е неоцветена,
съгласно комбинирА. скица, изготвена от вещото лице инж. В.А., като
приложение на СТЕ от 25.10.2022г., находяща се на л. 455 от делото), на осн.
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „АРМАДА 2010“ ЕООД, гр.
Варна и на „БОЛЯРИ“ ЕАД представеният от ищците препис от
споразумение от 06.06.2006г. (т. І, л. 110 от първоинстанционното дело) да
бъде изключен от доказателствения материал по делото на осн. чл. 183, ал. 1
от ГПК.
Насрочва производството по делото по допустимите въззивни жалби в
открито с.з. на 04.10.23г. от 09:45 ч., за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители.
Определението само в прекратителната му част може да се обжалва с
частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на АРМАДА
2010“ ЕООД, гр. Варна, а в остА.лата му част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6