№ 141260
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110156897 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, за издаване на заповед за изпълнение срещу К. Р. Р., като съдът
установи при служебна проверка по чл. 411, ал. 1 ГПК, че длъжникът е с
регистриран настоящ адрес в САЩ от 11.06.2009 г. Това е достатъчна
индиция, че длъжникът не пребивава постоянно на територията на България и
тъй като законът не допуска регистриране на български гражданин по
постоянен адрес в чужбина, с което същият да избегне издаване на заповед за
изпълнение срещу себе си, което явно дискриминира българския гражданин,
който, за разлика от всеки чужденец, не може да декларира пред държавата по
никакъв начин адрес, който да изключи за него компетентността за издаване
на заповед за изпълнение от български съд. Поради това уредбата, както е
тълкувана от Върховния касационен съд в т. 3б от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК за заповедното производство, която изисква срещу такъв
длъжник първо заповедта за изпълнение да влезе в сила, а после той да може
да възрази срещу въззивния съд, е прекомерно обременителна спрямо
положението на чужденци, които са имали постоянно пребиваване в
България, а и освен това противоречи на конституционното право на
българските граждани свободно да избират местоживеене в чужбина, което
означава, че при налични данни за настоящ адрес в чужбина (единствената
възможна добросъвестна декларация на гражданин пред държавата, с която да
заяви, че е напуснал територията ), съдът следва да презумира, че длъжникът
няма обичайно местопребиваване в България и да не издава заповед за
изпълнение. Въпросът в момента е висящ пред Съда на Европейския съюз по
преюдициалното производство по дело C-222/23 Топлофикация София, в
което настоящият съдебен състав е развил и по-подробни съображения по
въпроса. Това налага искането да се отхвърли, като на заявителя се дадат
указания, че по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК може да предяви осъдителен
иск, като запази платената такса.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК Заявление за издаване
на заповед за изпълнение, първоначално подадено в Районен съд – Варна с вх.
№ 69232/20.09.2023 г., на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД
срещу К. Р. Р..
УКАЗВА на заявителя „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, че може да предяви претенцията си с осъдителен иск срещу ответника
в едномесечен срок от влизане на настоящото разпореждане в сила, като
запази платената в заповедното производство държавна такса, ако в същия
срок внесе такава по бюджетната сметка на Софийския районен съд в размер
на още 25 лева.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийския градски съд с
частна жалба в едноседмичен срок от връчване на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2