Решение по дело №15070/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 449
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Кристиана Кръстева
Дело: 20213110115070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. В., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110115070 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от ЕС на сграда с адм. адрес гр. В.,
кв.„Е.“ ул.20-та, №18, представлявана от управителя на ЕС „Д. М.“ ООД, ЕИК **** срещу
А. В. В., ЕГН********** с адрес гр. В., В., ***** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумата от общо 244,67лева /след допуснато изменение по реда на чл.21 ГПК в о.с.з. на
18.01.2023г./, представляваща дължими суми за такса за управление и поддръжка,
консумативни разходи за ел.енергия, почистване и такса за фонд ремонт и обновление,
дължими за периода м.03.2020г. до м.05.2021г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
3721/27.07.2021г. по ч.гр.д. № 9030/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:.
Ответницата е собственик на ап.№1, находящ се в гр. В., кв. „Е.“ ул.20-та, №18. На
17.02.2020г. било проведено ОС на ЕС, на което било взето решение по т.3 за събиране на
сума за поддръжка на общите части на сградата от всеки етажен собственик, съгласно
притежаваните ид. части. Протоколчик на събранието била ответницата. Въпреки взетите
решения от м.03.2020г. до м.05.2021г., вкл. до подаването на заявлението по реда на чл.410
ГПК в съда, ответницата не заплатила дължимите от нея суми, от които: 172,65лв. за ФР;
39,20лв. за ел.енергия и помпа; 80,04лв. такса почистване и 150лв. такса домоуправител и
касиер. С решението на ОС на ЕС било прието, че от м.март 2020г. разпределението на
месечните такси ще бъде по следния начин: такса асансьор и ел.енергия за асансьор - за
ползващите го ап.3 и ат.4; такса ел.енергия стълбищно осветление- на бр.живущи от
обитаем ап.; такса чистота - на брой живущ от обитаем апартамент; такса домоуправител и
касиер – на апартамент; такса фонд ремонт и обновление – 150лв. за цялата сграда,
1
разпределение между самостоятелните обекти съобразно притежаваните ид. части; такса
поддръжка на помпа на канализацията - на ап.; Ответницата притежавала 7,6749% ид. части,
доколкото площта на имота й била 60,97кв.м. За събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответницата подала
възражение. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Искът
се оспорва като недопустим, в евентуалност като неоснователен. Липсвали доказателства за
представителна власт на С. Н., сключила договор от 01.03.2020г. от името на ЕС за
възлагане и управление. Не оспорва, че ответницата е собственик на НИ, с адрес гр. В., В.,
*****. Твърди, че ако е налице действителен договор за възлагане и управление, то същият е
прекратен, доколкото бил уговорен със срок 12месеца. Оспорва, че на 17.02.2020г. било
проведено редовно ОС на ЕС, както и действителността на взетите решения. Оспорва
сумите за асансьор и ел. енергия да са реално предоставени и потребени от ЕС. В
евентуалност оспорва размерът на претендираните суми, доколкото ответната страна
извършила плащания за процесния период в общ размер на 178,85лева, което се
установявало от справка задължения към 19.05.2021г., , както и от издадените приходни
касови ордери от „Д. М.“ ООД. Искането е за отхвърляне на исковата претенция, а в
евентуалност за редуциране на размера с оглед на извършените плащания от ответницата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 3721/27.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9030/2021г. по описа на Районен съд - В., ответницата е осъдена
да заплати на ищеца сума, чиято дължимост частично е предмет на установяване в
настоящото производство. Видно от материалите по заповедното дело е, че длъжника е
подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта в едномесечен срок от
съобщението, на основание чл. 415, ал. 4 ГПК.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищецът да установи пълно и
главно, че ответницата е собственик на ап. №1 в сграда с адм. адрес гр. В., кв. „Е." ул.20-та,
№18, която е в режим на етажна собственост; че ЕС е учредила валидно представителна
власт на лицето С. Н., сключила договор от 01.03.2020г. от името на ЕС за възлагане и
управление; валидно взети решения от проведено ОС на ЕС на 17.02.2020г., с които е
определен размера на дължимите такси за управление, поддръжка на общите части на
сградата и тези за фонд ремонт, в изпълнение на които се търси плащане на процесните
суми; размер на задължението за такси за управление и поддръжка, консумативни разходи,
такси за фонд ремонт и обновление.
По делото е прието за безспорно, а и се установява от събраните доказателства, че
ответницата е собственик на недвижим имот, с адрес гр. В., В., ул."20-та" №18, ет.1, ап.1.
От приложените по делото протокол за проведено общо събрание на етажната
собственост и договор за възлагане управление на етажна собственост се установява, че на
проведеното на 17.02.2020г. общо събрание ответницата А. В. е избрана за протоколчик,
прието е правомощията на управител да бъдат възложени на юридическо лице, което не е
собственик във входа, като лицето Стела Тихомирова Ненова от ат.4, ет.3 е упълномощена и
е сключила договор за възлагане управление на етажна собственост на 01.03.2020г. с „Д. М.“
ООД. Прието е и решение за разпределение на месечните такси и вноските за фонд „Ремонт
и обновяване“ между самостоятелните обекти, съобразно идеалните части в сградата.
На л.49 – л.51 по делото са представени справка за задълженията на ответницата към
19.05.2021г. за процесния имот, както и 6 бр. приходни касовови ордери, от които е видно,
че общо заплатената от ответната страна сума за процесния период е в размер на 172,78лв.
2
За установяване размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието
заключението на в.л. по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като обективно
и компетентно дадено на база приложените по делото писмени документи, и като
неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. Задължението на ответницата за
периода от м.03.2020г. – м.05.2021г. за такси – асансьор, енергия за асансьор, енергия за
общи части, такса почистване, такса обслужване, такса фонд ремонт е в размер на 423.52
лева. Също така, вещото лице е установило, че са платени общо 178.85лева за изследвания
период, като дължимия остатък за плащане за процесния имот възлиза в размер на 244,67
лева.
Събрани по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетел при режим на водене на страната на ищеца и ответника, без родство или дела със
страните.
От показанията на св. Х. Д., допуснат на страната на ищеца, се установява, че ЕС има
проблем с ответницата във връзка със заплащането на сумите, дължими към етажната
собственост. Твърди, че имат външен домоуправител от 2020г. по искане на ответницата В.,
тъй като последната заявила, че няма да плаща докато не бъде избран външен
домоуправител. След сключване на договора за възлагане управление на етажна собственост
от 01.03.2020г., дружеството „Д. М.“ ООД изпълнявало задълженията си по договора до
януари 2022г., като след този период собствениците спрели да плащат, докато ответницата
В. не си заплати вноските.
В показанията си Г. П., допусната на страната ответника, заявява че „Д. М.“ ООД
цялостно не изпълнява задълженията си по договора за възлагане управление на етажна
собственост. Твърди, че поради неизпълнението, тя също е преустановила плащанията към
домоуправителя, като впоследствие разбрала и че ответницата също е преустановила
плащанията на таксите.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира
следното от правна страна:
В разглеждания казус, процесуалния представител на ответницата е оспорил договора
за възлагане на управление от 01.03.2020г., релевирайки възражение, че същият е прекратен,
доколкото е уговорен със срок от 12 месеца и няма доказателства за подновяването му.
Съгласно чл.19, ал.8 от ЗУЕС клауза, предвиждаща автоматично подновяване на
договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В този смисъл
настоящият състав намира възражението за основателно, доколкото договора за възлагане на
управление от 01.03.2020г. е прекратен, тъй като на 01.03.2021г. е изтекъл уговореният
между страните срок. По делото не са представени доказателства, нито се твърди, че
договорът за възлагане на управлението между ищеца и „Д. М.“ ООД е подновен. С доклада
по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, вкл. е указал на
ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно
доказване, че ЕС е учредила валидно представителна власт на лицето С. Н., сключила
договор от 01.03.2020г. от името на ЕС за възлагане и управление; валидно взети решения
от проведено ОС на ЕС на 17.02.2020г., с които е определен размера на дължимите такси за
управление, поддръжка на общите части на сградата и тези за фонд ремонт, в изпълнение на
които се търси плащане на процесните суми; размер на задължението за такси за управление
и поддръжка, консумативни разходи, такси за фонд ремонт и обновление. От представените
по делото доказателства се установява, единствено че към момента на постановяване на
решението договорът за възлагане на управлението между ищеца ЕС на сграда с адм. адрес
гр. В., кв.„Е." ул.20-та, №18 и на ЕС „Д. М." ООД е прекратен. Само на това основание,
искът се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
3
Предвид изхода на спора разноски се дължат в полза на ответника. Представен е
списък, съгласно който се претендира сумата от 500лева, представляваща заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 09.03.2022г. (л.52). Направено е възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения е в размер на 400лева, поради което се явява
близко до въведения минимум и респ. не следва да бъде коригирано, като прекомерно. Така
в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500лева, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЕС на сграда с адм. адрес гр. В., кв.„Е." ул.20-та,
№18, представлявана от управителя на ЕС „Д. М." ООД, ЕИК **** срещу А. В. В., ЕГН
********** с адрес гр. В., В., ул."20-та" №18, ет.1, ап.1 за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумата от 244.67лева, представляваща дължими суми за такса за управление и поддръжка,
консумативни разходи за ел.енергия, почистване и такса за фонд ремонт и обновление,
дължими за периода м.03.2020г. до м.05.2021г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
3721/27.07.2021г. по ч.гр.д. № 9030/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА ЕС на сграда с адм. адрес гр. В., кв.„Е." ул.20-та, №18, представлявана
от управителя на ЕС „Д. М." ООД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на А. В. В., ЕГН ********** с
адрес гр. В., В., ул."20-та" №18, ет.1, ап.1 сумата от 500лева, представляваща сторени по
делото пред първа инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4