№ 157
гр. Бургас, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело №
20242100900162 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК000694959, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, представлявана от изпълнителните директори Светла Георгиева и
Десислава Симеонова, с която се иска да се приеме за установено, на основание чл.422
вр. чл.415, ал.1 ГПК по отношение на ответника Т. С. П., ЕГН **********, с адрес:
********, че дължи на банката сумата от общо 81 981, 90лв., от които 73 190 лв.
главница, изискуема редовна лихва в размер на 2 634, 38 лв. за периода 15.08.2022г.-
26.06.2023г., обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на
4161, 03 лв. за периода 15.09.2022г.- 26.06.2023г., обезщетение за забава в размер ва
законната лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 1936, 49 лв. за
периода 27.06.2023г.- 22.10.2023г. и разноски за уведомление в размер на 60 лв.
Ищецът твърди, че сумите са дължими по сключен между него и „Бургас Плод
Комерс„ ЕООД Договор за срочен банков кредит №**** от ***г. за сумата от 101 350
лв., с краен срок на погасяване 15.10.2024г., обезпечен със солидарната отговорност на
съдлъжниците „ДРАЙВИ- БГ“ ЕООД и Т. С. П.. Кредитът е бил усвоен на 18.10.2021г.
В договора са уредени начинът на усвояване на отпуснатия кредит, размерът на
дължимите месечни вноски, на възнаградителните лихви, както и на наказателната
лихва в случай на просрочие на дължимите вноски.
Кредитополучателят се е задължил да заплати кредита на 35 равни
последователни месечни вноски в размер на 2816 лв. всяка, считано от 15.11.2021г.,
дължима на 15-то число от съответния месец, както и последна изръвнителна вноска в
размер на 2790 лв., дължима на 15.10.2024г. Солидарните длъжници са се задължили
да отговарят солидарно с кредитополучателя/изрично посочено- при условията на
чл.121 ЗЗД/ за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя така, както
са уговорени в Договора и Общите условия и конкретно поети от солидарния
длъжник, договорени в чл.21 от Общите условия. Солидарният длъжник се е задължил
по силата на чл.6.1.2. от Договора, в случаите на неизпълнение от страна на
кредитополучателя, при писмено поискване от Банката, да заплати цялото задължение
по Договора, като искането за плащане може да бъде отправено директно до
1
съдъжника, независимо от факта, дали това искане за плащане е било отправено към
кредитополучателя и съдлъжникът е поел задължението да плати.
Твърди се, че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на
заплащането на погасителните вноски, като не са заплатени месечните погасителни
вноски с падежни дати: 15.09.2022г., 17.10.2022г., 15.11.2022г., 15.12.2022г.,16.01.2023г.,
15.02.2023г., 15.03.2023г., 18.04.2023г., 15.05.2023г. и 15.06.2023г.
Поради неизпълнението за погасяване на месечните вноски на падежа, на
основание чл.8.4 от договора и чл.60, ал.2 ЗКИ, на ответника като солидарен длъжник
е изпратено писмо, връчено му лично на 27.06.2023г., с което е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
Предвид така настъпилите факти, банката предприела действия за принудително
събиране на вземанията си като е провела заповедно производство и се е снабдила със
Заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК, издадена срещу ответника по
ч.гр.д.№6323/2023г. по описа на БРС- приложено по настоящото дело, както и с
изпълнителен лист срещу длъжниците по кредита. Въз основа на него е образувано и
изп.д.№39/2024г. на ЧСИ.
В изпълнение на указанията на БРС, след връчване на заповедта за изпълнение
на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК и в срок, ищецът е предявил настоящия иск.
В случай, че установителният иск по чл.422 ГПК и обективно съединените
искове за обезщетения и разноски бъдат отхвърлени, поради липса на предсрочна
изискуемост, ищецът е предявил при условията на евентуалност осъдителни искове със
същия размер, но на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД. В тази връзка е направено изрично
изявление, че уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост и размера на
задължението му се извършва с връчване на преписа от настоящата искова молба.
В подкрепа на исканията и твърденията си ищецът е ангажирал доказателства.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
На първо място заявява, че не е задължен по сочения договор, защото не носи
подписа му. Оспорва твърдението, че той е подписан с електронен подпис. В случай,
че същият действително е подписан с електронен подпис, то той не носи
квалифициран електронен подпис на кредитополучателя „БУРГАС ПЛОД КОМЕРС“
ЕООД, а на физическото лице Т. П., поради което договорът не пораждал действие за
дружеството, а щом не е породил действие за кредитополучателя, не е породил
действие и за солидарния длъжник. Наред с това твърди, че не е имал достъп до своя
КЕП, а същият е бил използван неправомерно от трето лице. На следващо място
оспорва, че кредитът е усвоен и няма доказателства за това. Ако се установи, че
банката е превела сумата по посочената от нея сметка, твърди, че преводът не е
извършен в изпълнение точно на процесния договор. Освен това, нито ответника, нито
главният длъжник са си послужили със сумата- тя останала по сметката като банката
се удовлетворила от нея изцяло и задължението било погасено изцяло или частично.
Наред с това заявява, че банката се удовлетворила от постъпилите обороти на
кредитополучателя, защото последният имал задължението да насочва оборота си към
обслужващата кредита банкова сметка. Оспорва и да му е връчено надлежно
уведомление от ищеца относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Счита,
че договорът е недействителен поради противоречие със ЗПК, но не е посочено нищо
конкретно. Според ответната страна, предвид наличието на застрахователен пакет,
необходимо било представянето на доказателства относно липсата или наличието на
застрахователно събитие, по повод на което задължението да е погасено изцяло или
частично от застрахователното покритие, което твърдение не е в отговор на
2
предявената от ищеца претенция, поради което съдът не го разглежда.
С допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че към датата на подписване
на договора ответникът е бил едноличен собственик и управител на капитала на
„Бургас плод комерс“ ЕООД и на дружеството съдлъжник „Драйви БГ“ ЕООД, в което
качество той е подписал договора, поради което той е положил три КЕП за всяка една
от страните по договора. Счита, че липсват доказателства по възражението, че КЕП се
е ползвал от трето лице. По повод надлежното скючване на договора, се представя и
искането на ответника за отпускане на кредита, подписано от ответника отново с
електронен подпис. По отношение на усвояването на сумите по кредита, банката
представя с допълнителната молба нареждането за усвояване, подадено от ответника, с
което е поискано да се разреши усвояването на средствата в пълен размер по посочена
банкова сметка, отново подписано с електронен подпис от него. Относно оспорването
на предсрочната изискуемост на кредита поради невръчване на уведомлението за това,
ищецът сочи отново, че с писмо- покана, връчено лично на ответника на 27.06.2023г.
чрез ЧСИ Делян Николов, ответникът е поканен да изпълни задължението си
доброволно в определен срок и при неизпълнение след изтичането му, обявява кредита
за предсрочно изискуем.
Ищецът счита и възражението за недействителност на договора поради
противоречие със ЗПК за бланкетно и неоснователно, като обръща внимА.е, че
кредитополучателят е търговец и ЗПК не е приложим.
С допълнителен отговор ответникът поддържа възраженията си и допълва, че
липсва решение на едноличния собственик на капитала за встъпване в конкретните
договорни отношения. Моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна
страна :
По делото е представен Договор за срочен банков кредит №**** от ***г.,
сключен между „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, с последващо наименование „Кей Би
Си Банк България“ ЕОД, а към момента- заличен търговец, чиито универсален
правоприемник е „Обединена Българска Банка“ АД- от една страна като кредитор и
„Бургас Плод Комерс„ ЕООД – като кредитополучател, Т. С. П. и „ДРАЙВИ- БГ“
ЕООД – като солидарни длъжници, за сумата от 101 350 лв. с краен срок на погасяване
15.10.2024г.
Видно от Търовския регистър, към момента на подписване на Договора,
едноличен собственик на кредитополучателя „Бургас Плод Комерс„ ЕООД и на
солидарния длъжник „ДРАЙВИ- БГ“ ЕООД е другият съдлъжник и ответник в
настоящото производство Т. С. П.. Той като едноличен собственик и управител е
представлявал двете дружества при сключване и подписване на процесния договор.
Той е подписал с електронен подпис Искането за кредит и кредитна карта на малки
предприятия вх.№626-288/14.10.2021г., процесният Договор за срочен банков кредит
от ***г. и нареждането за усвояване вх.№****. Електронно подписаните документи са
с еднаква правна стойност като саморъчно подписаните такива. Всяко съдържание в
електронна форма представлява електронен документ и подписан с „квалифициран
електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от
устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Титуляр на електронното
изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Видно от
представените копия на хартиен носител, КЕП върху всички документи е поставен от
ответника лично- като солидарен длъжник и като представител на дружествата-
3
кредитополучател и съдлъжник. Няма нито конкретни твърдения или данни, нито
доказателства, че КЕП е бил ползван от трето лице, поради което съдът приема, че
както процесният договор, така и останалите представени доказателства, подписани с
електронен подпис от ответника са подписани именно от него и между него и Банката
е възникнало валидно правоотношение, по което той е поел договорни задължения.
След подписване на договора на 15.10.2021г., на същата дата ответникът като
управител на „Бургас плод комерс“ ЕООД е депозирал нареждане за усвояване на
всички средства по договора, а именно в размер на 101 350 лв. по конкретно посочена
сметка. Няма доказателства, които да разколебават извода, че кредитът е бил усвоен на
18.10.2021г.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 35 равни
последователни месечни вноски в размер на 2816 лв. всяка, считано от 15.11.2021г.,
като всяка вноска е била дължима на 15-то число от съответния месец, както и
последна изръвнителна вноска в размер на 2790 лв., дължима на 15.10.2024г.
Солидарните длъжници са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя
за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя така, както са уговорени
в Договора и Общите условия и конкретно поети от солидарния длъжник, договорени
в чл.21 от Общите условия. Солидарният длъжник Т. П. се е задължил по силата на
чл.6.1.2., в случаите на неизпълнение от страна на кредитополучателя, при писмено
поискване от Банката, да заплати цялото задължение по Договора, като искането за
плащане може да бъде отправено директно до съдлъжника, независимо от факта, дали
това искане за плащане е било отправено към кредитополучателя и съдлъжникът е
поел задължението да плати- чл.6.1.2.
Безспорно се установява, че кредитополучателят е изпаднал в забава по
отношение на заплащането на погасителните вноски, като не са заплатени месечните
погасителни вноски с падежни дати: 15.09.2022г., 17.10.2022г., 15.11.2022г.,
15.12.2022г.,16.01.2023г., 15.02.2023г., 15.03.2023г., 18.04.2023г., 15.05.2023г. и
15.06.2023г.. Поради неизпълнение на договора в случаите, посочени в чл.7.1. - 7.7.,
между които неплащането на паричното задължение на падежа и неплащане изцяло
или отчасти от кредотополучателя или солидарния длъжник на което и да е парично
задължение от договора в продължение на 90 дни от падежа на това задължение,
считано един ден след падежа, кредитът- непогасената главница, ведно с дължимите
такси, разноски, лихви и наказателна лихва, става автоматично предсрочно изискуем
на основание чл.8.4 от договора, като кредиторът има право да обяви всички усвоени
по договора суми, начислената лихва, евентуална наказателна и комисионните за
предсрочно изискуеми и незабавно платими.
Поради неизпълнението, на основание чл.8.4 от договора и чл.60, ал.2 ЗКИ, на
ответника като солидарен длъжник е изпратено писмо, представено по делото, с което
му е обявено, че поради неплащане на дължимите към Банката кредитни вноски нито
от кредитополучателя, нито от съдлъжника за периода 15.09.2022г. до 20.04.2023г. вкл.,
е налице случай на неизпълнение по договора, поради което кредитът е предсрочно
изискуем и незабавно дължим и по-конкретно: главница в размер на 73190лв. и лихви
в размер на 3534,33 лв. Поканен е да заплати сумите доброволно и незабавно.
Писмото- покана е било връчено редовно и лично на ответинка Т. С. П. на 27.06.2023г.,
чрез ЧСИ Делян Николов съобразно правомощията му по чл.18, ал.5 ЗЧСИ.
Относно възражението на ответната страна, че договорът не отговаря на
изискванията на ЗПК, следва да се посочи, че не е конкретизирано нарушение,
противоречие или несъответствие с разпоредби от ЗПК, което да бъде разгледано.
Само следва да се отбележи, че договорът не е с предмет потребителски кредит, нито
кредитополучателя е „физическо лице, което при сключването на договор за
4
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност“. Напротив, видно от Договора- Общите условия, кредитополучателят е
клиент от сегмент „Малки и средни предприятия“- юридически лица- търговски
дружества и кооперации, еднолични търговци, както и лица, упражняващи свободни
професии. В изложения смисъл, възражението е неоснователно.
По делото е допусната и приета съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице
по която е дало заключение, от което се установява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното фактическо положение, установено от водените от
Банката счетоводни записвания и движения по сметки. Последното плащане на вноска
е извършено на 15.06.2023г.Вещото лице е констатирало, че непогасените задължения
на длъжника по Договора към датата на исковата молба са следните: главница в размер
на 73 190 лв., от които редовно изискуема главница- 28 160 лв. и предсрочно изискуема
главница- 45 030 лв.; редовна /възнаградителна лихва/ в размер на 2634, 38 лв.;
наказателна лихва за забава- 2 299 лв.; обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница- 5425 лв.; комисионни, такси и разноски- 11 684,55 лв. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.10.2023г.
дължимите суми са били следните: главница- същата; начислената
редовна/възнаградителна/ лихва- същата; начислената наказателна лихва- същата;
начисленото обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница- 1946, 52
лв; комисионни, такси и разноски- същата сума. Установено е също, че на 15.05.2024г.
е постъпила сума в размер на 133, 33 лв., с която са погасени задължения за разноски,
а именно- за уведомление 6 лв. и съдебни разноски- 73, 33лв.
Съдът няма основание да приеме за основателни възраженията на ответната
страна във връзка с неяснота по отношение на правото на Банката да събира
вземанията си до размера на дължимата кредитна вноска, от която и да е сметка на
длъжника, дали ще ги преведе по конкретната сметка по кредита и дали ще ги отчете
във вътрешните счетоводни документи. Както вещото лице установи, изследвано е
цялото движение по кредитната сметка, но дори и да е имало други сметки на
длъжника, нямало е средства, които Банката служебно да разпредели. А наличието им
или липсата, както и установяването на факта на плащА.я или други постъпления по
кредита са в тежест на ответника.
Видно от представеното ЧГД №6323/2023г. Заповед за изпълнение
№3359/08.11.2023г. е издадена на основание чл.417 ГПК за същите като в настоящото
производство претендирА. суми.
Основанието, от което произтича претенцията на ищеца е процесният договор за
банков кредит от ***г. Договорът е валиден и е произвел своите правни последици. В
него ясно е посочена дължимостта , размера, падежите на всяка вноска и настъпването
на предсрочната изискуемост в конкретно изброени случаи, вкл. когато длъжникът не
плати изцяло или частично което и да е парично задължение по Договора в
продължение на 90 дни от падежа на това задължение, целият кредит ведно с всички
лихви и такси става предсрочно изискуем. При настъпване на случаите на
неизпълнение, договорени в т.7 от Договора, Банката по силата на чл.8.4. има право да
обяви и всички усвоени суми, начислената лихва, евентуално- наказателна лихва и
комисионните, за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,
ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
5
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита/ТР№4/2013/. В конкретния случай се установи, че писмото, изпратено в тази
връзка от ищеца на ответника, е редовно връчено лично на последния и преди
заповедта за изпълнение, поради което и предвид гореизложеното, установителният
иск по чл.422 ГПК се явява основателен.
Относно размерът му, съдът счита същия за доказан в претендирания такъв,
като следва да посочи, въз основа на данните от съдебно- счетоводната експертиза и
извлечението от счетоводните книги на ищеца, че на основание чл.162 ГПК приема
също, че размера на изискуемото задължение за заплащане на обезщетението за
забава върху редовно падежиралите главници за периода 15.09.2022г.- 26.06.2023г. е
4161,03 лв.
При този изход на делото, ответната страна следва да бъде осъдена на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство, както са поискани..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. С. П., ЕГН **********, с адрес: ********
дължи на „Обединена Българска банка“ АД, ЕИК000694959, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявана от изпълнителните
директори Светла Георгиева и Десислава Симеонова, съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“Сливница“№201 сумата от общо 81 981, 90лв. по Договор за банков кредит
№**** от ***г., от които: 73 190/седемдесет и три хиляди сто и деветдесет/ лв.
главница /от които 28 160 лева редовна изискуема главница и 45 030 лв.предсрочно
изискуема /, изискуема редовна лихва в размер на 2 634, 38 /две хиляди шестотин
тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ лв. за периода 15.08.2022г.-
26.06.2023г., обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на
4161, 03 /четири хиляди сто шестдесет и един лева и три стотинки/лв. за периода
15.09.2022г.- 26.06.2023г., обезщетение за забава в размер ва законната лихва върху
предсрочно изискуемата главница в размер на 1936, 49 /хиляда деветстотин тридесет и
шест лева и четиридесет и девет стотинки/лв. за периода 27.06.2023г.- 22.10.2023г. и
разноски за уведомление в размер на 60 /шестдесет/ лв.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН **********, с адрес: ******** да заплати на
„Обединена Българска банка“ АД, ЕИК000694959, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявана от изпълнителните
директори Светла Георгиева и Десислава Симеонова, съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“Сливница“№201 сумата от 9296,24, представляваща направени от последния
разноски в настоящото производство, както и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6