Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 237
гр. П.***,
17.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 384/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3, във вр. с ал.1 от КСО на чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по Жалба
вх. № 2725/17.08.2021 г. на В.Й.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение
КПК-43/04.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена негова
Жалба вх. № 1012-13-88/05.07.2021 г. против Разпореждане № 131-00-1714-5/18.06.2021
г. на ръководителя по осигуряването за безработица, с което е отменено
Разпореждане № 131-00-1714-5/18.06.2021 г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – П.***, с което е отпуснато парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО за периода от 01.11.2018 г. до 30.06.2019 г. в
размер на 26,98 лв.
Жалбоподателят
счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за
незаконосъобразни и моли съда да ги отмени.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.
В съдебно заседание
ответникът – директорът на Териториално поделение П.*** на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ – П.***/, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С.***, оспорва жалбата. Излага подробни съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването
като неоснователно. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд
– П.***, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по
делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. №
131-00-1714/26.11.2018 г. В.Й.П. е поискал отпускане на парично обезщетение за
безработица, подадено в съответствие с изискването на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за
отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, поради прекратяване на
трудовото му правоотношение с „***“ ЕООД, считано от 01.11.2018 г. Към него е
приложена Заповед № 1/01.11.2018 г., от която е видно, че трудовото
правоотношение на жалбоподателя с „***“ ЕООД е прекратено, считано от 01.11.2018
г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
С Разпореждане №
131-00-1714-1/04.12.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП – П.*** на НОИ е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.11.2018
г. до 31.12.2019 г. в размер на 26,51 лв. Размерът на обезщетението е изменен с
Разпореждане № 131-00-1714-2/04.12.2018 г.
В срока по чл. 54а,
ал. 1 от КСО данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за В.П. са подавани, както следва: от
02.10.2017 г. до 29.11.2017 г. от осигурител „***“ ЕООД; от 28.03.2017 г. до
11.05.2017 г. и от 25.08.2017 г. до 28.09.2017 г. от осигурител “***“ ЕООД, и
за периода от 15.12.2017 г. до 11.06.2018 г. от осигурител „***“ ЕООД.
След извършена
проверка на осигурителя „***“ ЕООД са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-13-00576924/10.06.2019
г., с които осигурителят е задължен да заличи подаваните от него данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за общо 34 броя лица, сред които и за В.Й.П. за периода от
02.10.2017 г. до 29.11.2017 г. Задължителните предписания са изпълнени служебно
на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. и данните са
заличени на 11.07.2019 г.
След извършена
проверка на осигурителя „***“ ЕООД са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-13-00660160/09.10.2019 г. за заличаване на неоснователно подадени данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 12 броя лица, в т. ч. за В.Й.П. за периода от
28.03.2017 г. до 28.09.2017 г. Задължителните предписания са изпълнени служебно
на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. и данните са
заличени на 18.12.2019 г.
След извършена
проверка на осигурителя „***“ ЕООД са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-01-00746883/16.04.2020 г. за заличаване на неоснователно подадени данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 2 броя лица, в това число за В.Й.П. за периода от
01.01.2018 г. до 11.06.2018 г. Задължителните предписания са изпълнени служебно
на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. и данните са
заличени на 15.04.2019 г.
С оглед на горните
обстоятелства административният орган – ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП - П.*** на НОИ, е приел, че е налице предпоставката на
чл. 54ж, ал. 2, т.
1 от КСО, тъй като са представени
нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото,
размера и периода на паричното обезщетение за безработица. Издал е Разпореждане
№ 131-00-1714-5/18.06.2021 г., с което е отменено Разпореждане №
131-00-1714-5/18.06.2021 г. на ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – П.***, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО за периода от 01.11.2018 г. до 30.06.2019 г. в размер на 26,98
лв.
Административният
орган е приел е, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност при
осигурителите „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“
ЕООД, поради което не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10,
ал. 1 и на § 1 от ДР на КСО. Затова е счел, че не отговаря на изискването на
чл. 54а, ал. 1 от КСО за осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. На основание чл. 54ж,
ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО е издадено Разпореждане №
131-00-1714-6/18.06.2021 г., с което е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. С Разпореждане №
131-00-1714-7/18.06.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на
основание чл. 114, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено
възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица
за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 3291,56 лв.
В.Й.П. е останал
недоволен от Разпореждане № 131-00-1714-5/18.06.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица и го е обжалвал по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от КСО пред директора на ТП на НОИ – П.*** с Жалба с вх. №
1012-13-88/05.07.2021 г. В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП – П.*** на
НОИ е издал Решение № КПК - 43/04.08.2021 г., с което е отхвърлил жалбата.
Решението на директора на ТП на НОИ П.*** е връчено на жалбоподателя на 06.08.21
г. и е оспорено по съдебен ред пред Административен съд – П.*** с Жалба вх. 2725/17.08.2021
г.
В хода на съдебното
производство страните не са ангажирали нови доказателства. Съдът изцяло
възприема установената от административния орган фактическа обстановка.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - П.***,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП – П.***
на НОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното решение
е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. №
1012-13-88/05.07.2021 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на ТП - П.***
на НОИ, и в посочения в същата разпоредба едномесечен инструктивен срок. Обективирано
е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който
го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и
процедура и споделя извода на издателя му за наличие на основанието по чл. 54ж,
ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на Разпореждане № 131-00-1714-1/04.12.2018 г., издадено
от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – П.*** на НОИ, с което
е отпуснато парично обезщетение за безработица.
Настоящият съдебен
състав намира решението на директора на ТП – П.*** на НОИ за правилно и
законосъобразно. Правилен е изводът му, че Разпореждане №
131-00-1714-5/18.06.2021 г. е издадено от материално и териториално
компетентния орган съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО – ръководител на
осигуряването за безработица при ТП - П.*** на НОИ. Същото отговаря на
изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При провеждане на
административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани
в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени
са изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички
относими факти и обстоятелства. Съответен на закона е изводът на
административния орган за наличие на предпоставката по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на влязло в сила разпореждане, с което е отпуснато парично
обезщетение за безработица. Съгласно цитираната норма влязлото в сила
разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица може да се
отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица.
Видно от приложената
административна преписка, по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019
г. са заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подавани за жалбоподателя
от осигурителите, както следва: „***“ ЕООД за периода от 02.10.2017 г. до
29.11.2017 г.; от „***“ ЕООД за периода от 28.03.2017 г. до 11.05.2017 г. и от
„***“ ЕООД за периода от 15.12.2017 г. до 11.06.2018 г.
Съгласно чл. 54а,
ал. 1 от КСО едно от кумулативно изискуемите условия за възникване право на
парично обезщетение за безработица е за лицето да са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването. Данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
подавани от посочените по-горе осигурители са за периода по чл. 54а, ал. 1 от КСО, взет предвид при издаване на Разпореждане № 131-00-1714-1/04.12.2018 г.
Заличаването им представлява основание по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна
на разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица. Затова настоящият
състав намира, че разпореждането, предмет на съдебен контрол е издадено при
наличие на материалните предпоставки за това и е законосъобразно. Като е
отхвърлил жалбата срещу него директорът на ТП– П.*** на НОИ е постановил
законосъобразен акт. Оспорването му е неоснователно и като такова на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. /сто лева/.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.***
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.П. с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Решение КПК-43/04.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.***,
с което е отхвърлена Жалба с вх. № 1012-13-88/05.07.2021 г. против Разпореждане
№ 131-00-1714-5/18.06.2021 г. на ръководителя по осигуряването за безработица,
с което е отменено Разпореждане № 131-00-1714-5/18.06.2021 г. на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – П.***, с което е отпуснато парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 01.11.2018 г. до
30.06.2019 г. в размер на 26,98 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.Й.П. с ЕГН ********** и адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Териториално поделение – П.*** на Националния осигурителен
институт сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.
119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
СЪДИЯ:/п/