МОТИВИ към
ПРИСЪДА №147/2017г. по НОХД
№ 841/2016г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
ВИДИН
РП-Видин е внесла
обвинителен акт против подсъдимия Н.
Ал Байруми, роден на ***г. в Сирия, ЕГН:**********, ЛНЧ: **********,***,
адрес за призоваване: гр. Видин, ул. „С. Караджа” № 16, ет. 0 /партер/, ап. 1а,
сириец, със сирийско гражданство, със средно образование, безработен, неженен,
неосъждан
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На 09.11.2010г. в гр.
Видин с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Ю.М. ***
заблуждение, че ще му прехвърли собствеността върху апартамент № 1, с площ от
51.69 кв.м. и мазе № 2 с площ 12.24 кв.м., находящи се в четириетажна жилищна
сграда в гр. Видин на ул. „С. Караджа" № 16, за което З. заплатил сумата
от 78 663.41лв. по силата на
договор за строителство от 29.08.2008г. и с това му причинил имотна вреда в
големи размери - 78 663.41 лв. - престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
По делото е предявен
граждански иск от Ю.М. ***, с който се претендира сумата от 78 663.41лв.,
представляваща нанесени имуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление, като искът е приет за разглеждане в процеса.
На основание чл. 76 и сл. НПК З. е конституиран и като частен обвинител по делото.
В с.з. представителят на РП-Видин
поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като счита фактическата обстановка за
доказана по безспорен и категоричен начин. Счита, че от събраните доказателства
по делото се доказа, че подсъдимият Байруми е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Пледира се от страна на
РП-Видин за налагането на наказание по отношение на подсъдимия „лишаване от свобода“ за срок от три години,
което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години. По
отношение на предявения граждански иск от З. *** счита, че е напълно
основателен и моли да бъде уважен.
Частният тъжител и гр. ищец
Ю.З. поддържа иска в с.з., моли се съдът да го уважи като основателен и
обоснован
Подс. Байруми в присъствието на защитника си – адв.
Д. М. *** пледира за оправдателна присъда, като не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Дава обяснения по делото, които са съпоставими с фактическата обстановка в
обвинителният акт, но въпреки това не се призна за виновен по повдигнатото му
обвинение. Поддържа становище, че сумата по апартамента, предмет на договора за
строителство, сключен между него и пострадалото лице З., не е внесена изцяло и
че част от преведените пари – сумата от 21 111.00лв. са преведени по лична
негова сметка за осъществяването на ремонт на обект на пострадалия в с. Кутово.
Защитникът на подс. Байруми
също пледира за оправдателна присъда, като счита, че по делото не са събрани
достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението. Поддържа се още, че не била
заплатена сумата от 3 477.30лв. във вр. с изплащането на жилището. Изтъква
се още, че по делото е приложено искане от страна на гр. ищец З., във вр. с
което същият се е отказал от процесния апартамент, като бил пожелал
закупуването на по-голям такъв. Твърди се, че няма данни за наличие на умисъл
от страна на подс. Байруми при извършването на деянието.
Въз основа на приложените
по делото писмени и гласни доказателства, съдът
възприе за установено следното от фактическа страна:
На
29.08.2008г. между пострадалия Ю.М.З.,*** и подсъдимия Н. ***, в качеството му
на управител на „Старт“ ЕООД, ЕИК *********, собственост на М.Н.И., ЕГН:**********,
бил сключен договор за строителство. По
силата на този договор, представляваното от Ал Байруми дружество в срок от 5год.
следвало да построи и прехвърли собствеността върху апартамент № 1, с площ от
51.69 кв.м. и мазе № 2 с площ 12.24 кв.м., находящи се в четириетажна жилищна
сграда в гр. Видин на ул. „С. Караджа" № 16, за което пострадалият е
изплатил на вноски сумата в общ размер от 24 786 евро или 48 477.20 лв. Също
така З. допълнително заплатил сумата от 4500 лв. за довършителни работи, като
за тях не са били съставяни документи, но подсъдимият му бил предоставил при
преговорите оферта за СМР с цени.
Пострадалият
З. изплатил в срок вноските по жилището, но въпреки това подсъдимият Байруми
постоянно отлагал прехвърлянето на собствеността върху жилището, като казвал,
че не са готови съответните документите, а именно, че сградата нямала АКТ 16,
като се изтъквали и други подобни доводи.
През
пролетта на 2015г. пострадалият потърсил съдействие от адвокат и така
установил, че апартаментът, който редовно е изплащал, е бил продаден на друго
лице, а именно свидетелят А.В.А., ЕГН:********** ***. Това обстоятелство е
потвърдено от справката, издадена от имотен регистър при Агенция по вписванията
и нотариалния акт, с който е прехвърлена собствеността върху жилището.
От
заключението на изготвените по делото съдебно – икономически експертизи и
установено, че размерът на причинената вреда възлиза на 78 663.41 лв.
Разпитани
били свидетелите, сочени от подсъдимия, като в показанията си същите
опровергали твърдяното от него, заявявайки, че подсъдимият Байруми сам е
събирал парите от клиентите на „Старт“ ЕООД и че не са работели на обекти по
селата. Също така по делото били приложени разпечатки на снимки от телефона на
пострадалия З., с които той твърди, че подсъдимият го е заблудил, като му е
казал, че за да получи друг апартамент, дори и с известно заплащане, то ще
трябва да подпише отказ от жилището по договор, като същият трябвало да е със стара дата.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства - свидетелските показания на Ю.З., А.А., М.П., А.Б.,
Д.Д., И.П., Н.Н., С.М., Г.С., Л.Г., С.А., С.С., И.И., М.И., както и от
изготвената съдебно-икономическа експертиза и допълнителното заключение по
същата.
От съществено значение за
изясняването на обективната истина по делото съдът намери свид. показания на А.А.-
закупил от подс. Байруми процесния апартамент
изплащан от пострадалия, Д.Д.-
също пострадала от измамливите действия на подсъдимия, като следва да спомене в
конкретния случай, че по същият начин изплащаното от нея жилище на подс.
Байруми е било продадено на друго лице- свид. М.П.. От показанията на последния се установява, че през
2011г. същият е закупил от фирма „Старт” ЕООД два апартамента в същата сграда.П.
твърди пред съда, че подсъдимият Ал Байруми е излъгал всички, закупили
апартаменти от сградата му, като обещал, че ще им предостави акт 16, че ще
оправи партидите за ел. енергия и вода. Същият свидетел сочи още, че са му
известни и други случаи на измамливи действия от страна на подс.Байруеми спрямо
трети лица, като последният приемал суми от лица, във вр. с подписани договори
за продажба на жилища, като в последствие въпросните жилища били продавани на
други лица.
Съдът отдава съществено значение и на показанията
на свид.Г.С.-дядо на З., който твърди пред съда по един убедителен и
категоричен начин, че лично е заплатил сумата за ремонта на къщата в с. Кутово,
който ремонт бил извършен от строителната фирма управлявана от подсъдимия, от
показанията на свид. показания на С.А.- майка на пострадалия, на която са били
известни обстоятелствата свързани, както със сключването на договора за
строителство межди синът й и подс. Байруми относно жилището на ул. „Ст.
Караджа“ в гр. Видин, изплатено в последствие от тях и в крайна сметка
продадено на друго лице.
Съдът възприе показанията
на посочената група свидетели като непротиворечиви, логическо и
житейски-обосновани, взаимно- подкрепящи и допълващи се, поради и което им даде
вяра. Следва да се отбележи, че това са показания на свидетели, които могат да
бъдат определени като преки очевидци, възприели по един убедителен и
недвусмислен начин измамливите действия от страна на подс. Байруми, както
спрямо пострадалия З., така и спрямо свид. Д..
По делото е разпитана като
свидетели М.Н.И.- собственик на фирма „Старт“ ЕООД-Видин. Съдът дава вяра на
показанията на въпросната свидетелка в частта, в която същата сочи за наличието
на договорни отношения между постр. З. и подс. Байруми, като не отрича З. да е
превеждал значителни суми във вр. със закупуването на апартамент № 1 в
строящата се по онова време кооперация на ул. „Ст. Караджа“ в гр.Видин. Според
нея, постр. З. бил превел по сметка на фирмата сумата от 50 000лв., като
следвало да преведе още пари- обстоятелство, което между впрочем се опровергава
от приложените по делото вносни бележки от страна на постр. З.. Ето защо съдът
не кредитира показанията та въпросната свидетелка в частта, в която същата
поддържа, че З. не бил заплатил изцяло дължимите вноски за апартамента.
По делото са разпитани и
свидетели, чиито показания според съдебният състав не допринесоха с нищо за
изясняването на фактическите положения по делото. Такива са показанията на
свид. Л.Г.- заемал длъжността „охранител“ на подс. Байруми, който заявява пред
съда, че не знае нищо за договореното между подс. Байруми и пострадалия З., на свид. И.И. и С.С.-***, давали правни
съвети на подс. Байруми, във вр. с построяването и продажбата на жилища, като
следва да се отбележи в конкретния случай, че свид. С. свидетелства, че са ми
били известни обстоятелства, свързани с неуредени договорни отношения между
подс. Байруми и пострадалия З. във вр. с процесния апартамент №1 в кооперацията
на ул. „Ст. Караджа“ № 16 в гр.Видин.
По аналогия с последното
изложеното по отношение на показанията на последните свидетели, съдът не счете
за нужно да обсъжда и свид. показания на Н.Н.- строителен техник, ангажиран със
строителните дейности на фирма „Старт“ ЕООД-Видин, С.М. и А.Б.- счетоводител на
„Старт“ ЕООД по онова време, тъй като и показанията на тези свидетели не
допринесоха с нищо за установяването на обективната истина по делото,
въпросните показания са лишени от всякаква конкретика и липсата на яснота,
относими към обстоятелствата, предмет на обсъждане и доказване по настоящето
дело.
Съдът намира за
безпредметно да обсъжда и анализира приложените по делото по искане на защитата
на подс. Байруми писмени доказателства, а именно препис от
количествено-стойностна сметка и тетрадка, в която е описани дейността на
свидетеля Н. - технически ръководител, съдържаща записки на разходи, извършени
във връзка със строителни дейности относно обект на пострадалото лице З. ***, тъй като съдът ги намери за неотносими към
предмета на доказване, неустановяващи по безспорен и категоричен начин
изложените факти в тях, като същевременно тези д-ва не допринасят с нищо за
изясняване на фактите, относими към предмета на обвинението.
Съдът кредитира и изготвената
съдебно- икономическа и допълнителна такава експертизи, от чиито заключения е
видно, че пострадалия З. е извършил плащания към фирма „Старт“ ЕООД-Видин, в
размер на 78 663-41лв., във вр. с договор за строителство от 29.08.2008г,
като част от тази сума- 21 111.16лв. били преведени по сметка на подс.
Байруми. Съдът кредитира заключението на въпросната експертиза, като намери
същата за безпристрастна, компетентно и обективно изготвена.
Съдът кредитира и
представените фотокопия на преведените вноски от страна на пострадалото лице в
полза на подсъдимия във връзка с договора за строителство, представляващи
ежемесечни платежни нареждания за изплащане на апартамента, същите съдът
възприема като безспорни доказателства по делото и удостоверяващи, че
пострадалият З. е изплатил цялата сума по договора в срок.
Съдът кредитира и всички
останали документи и протоколи по делото,
съдържащи факти относими към установяването на обстоятелства, свързани с предмета
на доказване по делото и присъединени към останалия доказателствени материал по
реда на чл. 283 от НПК.
С оглед изложеното до
момента, съдът обуславя извода, че подсъдимият Н. Ал Байруми е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна престъплението, в което е
обвинен от РП-Видин.
От обективна страна подсъдимият
Н. Ай Байруми на 09.11.2010г. в гр. Видин с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил у Ю.М. *** заблуждение, че ще му прехвърли
собствеността върху апартамент №1, с площ от 51.69 кв.м. и мазе №2 с площ 12.24
кв.м., находящи се в четириетажна жилищна сграда в гр. Видин на ул. „С.
Караджа" № 16, за което З. заплатил сумата от 78 663.41 лв. по силата
на договор за строителство от 29.08.2008г. и с това му причинил имотна вреда в
големи размери - 78 663.41 лв. - престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият Байруми
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него престъпление,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е целял тяхното
настъпване.
За предвиденото от подс.
Байруми престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
до осем години, като съдът може да постави и конфискация на имуществото на
подсъдимия до ½.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази
с принципите за законоустановеност и индивидуализацията на наказанията.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид и се
съобрази и с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената
опасност на деянието, причинения престъпен резултат, стойността на паричната
сума заплатена от пострадалия З. и намерила изражение н нанесените имуществени
вреди на същия, целите на генералната и индивидуалната превенция и стигна до
извода, че на подс. Байруми следва да се наложи наказание “лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66 от НК
съдът отложи за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. Според
съда постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденият
не е наложително така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Ръководен от горното и с
оглед постигане целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК
съдът наложи на подсъдимия посоченото по- горе наказание, като прие, че същото,
наложено в посочения размер ще се окаже достатъчно да подейства превантивно и
възпиращо у подс. Байруми да не извършва повече такъв вид престъпления, като
освен това наказанието наложено в този му размер ще подейства, както
възпитателно, така и възпиращо и у другите членове на обществото.
Така определеното наказание
на подсъдимия Байруми съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в
пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващите на целите и
значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, като в тази вр. съдът не
намери за нужно да налага и наказание „конфискация на имуществото“ на виновния
до ½., тъй като и налагането на този
вид наказание ще се окаже тежко и несъразмерно по отношение на подс.
Байруми, като при всички случай би се оказало и една прекомерна наказателна
санкция спрямо същия.
Съдът счете, че предявеният
от гражданския ищец Ю.З. граждански иск срещу подсъдимия Байруми за заплащане
на сумата от 78 663.41лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на престъплението, е своевременно предявен, относим
е към предмета на делото и като го намери за основателен и законосъобразен,
съдът го уважи в предявения му размер. Безспорно се установи наличието на
настъпилата имуществена вреда в резултат на престъплението и то в претендирания
от гр. ищец З. размер.
Подсъдимият Байруми следва
да заплати и държавна такса върху уважения размер на гр. иск в размер на 3
146.54лв. по сметка на РС-Видин.
Съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал.3 НПК и с оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия Байруми да
заплати направените по делото разноски в размер на 253.00лв. в полза на
бюджета по сметка на ОД МВР-Видин, представляващи направени разходи за експертиза,
както и сумата от 150.00лв. в полза на бюджета по сметка на РС-Видин,
представляващи направени разходи за възнаграждение на вещо лице.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: