О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./……...04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на ……………………април две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1968 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по т.д. № 1968 по описа за 2019г. на Окръжен съд Варна е
образувано по молба на „МАРК 2“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход
23, ет.3, офис 10-11, представлявано от Каталина-Кристиана Драгои –управител,
чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на
обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стефанов, Яна
Димитрова и Георги Коршия- членове на УС, са предявени искове
1. сумата от
190 530.55 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ
„Храброво 3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един
генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №77390.15.128 в землището на
с.Храброво, произведена през м. Октомври 2016г., на основание Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
2. сумата от
56 259.38 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от
190 530.55 лева за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на
исковата молба,
3. сумата от
7 930.06 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 3“
с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща
се в ПИ №77390.15.128 в землището на с.Храброво, произведена през м. Ноември 2016г.,
на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от
30.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане и
4. сумата от 2 341.60
лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 7930.06 лева за
периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендират
се сторените разноски в производството.
При служебна проверка относно
допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са
допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което
исковете следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32
от ГПК.
По делото е осъществена
двойна размяна на книжа.
Цената на част от съединените искове (за м.ноември и за лихвите, дължими за
забава в плащането на главницата за същия месец) сочи районен съд като родово компетентен, но
ответника не е възразил за това. Доколкото разглеждането на делото от окръжен
съд като първа инстанция няма да затрудни упражняването на правата на страните,
с оглед възможността за „задържането му” по арг. от 270, ал. 4 ГПК, както и с
оглед обстоятелството, че месечни доставки, произтичащи от един договор сезираният
съд се намира компетентен да ги разгледа, заедно с първия иск за главница,
чиято цена надхвърля 25 000лв.
В депозирания от ответника
отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на
„Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от Петър Асенов
Илиев. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК с вх. №
3391/31.01.2020г. Твърди се, че процесните количества ел.енергия са произведени
от ВяЕЦ на „Март 2“ ЕООД и са продадени на крайния снабдител „Енерго-Про
Продажби“ АД в изпълнение на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и дългосрочните договори,
сключени между производителите и крайния снабдител. Изкупените количества
ответникът е продал на НЕК ЕАД в изпълнение на законовото си задължение по
чл.94 от ЗЕ. Доколкото НЕК ЕАД също е длъжник за преференциалната цена на
ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, за него е налице правен
интерес решението да бъде постановено в полза на ответника.
Съдът намира искането за
допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено.
Делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Воден от изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ обективно
съединени осъдителни искове на
„МАРК 2“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от Каталина-Кристиана
Драгои –управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в
условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от
Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия- членове на УС, са предявени
искове
1. сумата от
190 530.55 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ
„Храброво 3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един
генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №77390.15.128 в землището на
с.Храброво, произведена през м. Октомври 2016г., на основание Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
2. сумата от
56 259.38 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от
190 530.55 лева за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на
исковата молба,
3. сумата от
7 930.06 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена
за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво
3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща
се в ПИ №77390.15.128 в землището на с.Храброво, произведена през м. Ноември
2016г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от
30.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане и
4. сумата от
2 341.60 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 7930.06
лева за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендират
се сторените разноски в производството.
КОНСТИТУИРА НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД ЕИК
*********, София, район Оборище, ул.Триадица №8, на основание чл.219 ГПК като
трето лице помагач на ответника.
На третото лице да се връчат препис от
настоящото определение, разменените книжа от страните /да се изготви служебен
препис от искова молба и д-ва и отговора на ответника; препис за третото лице
помагач от ДИМ и ОДИМ се съдържат в делото/, препис от молбата на ответника
Енерго-про Продажби АД с вх. № 3391 от 31.01.2020г.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски
спорове”.
Съобщава на страните следния проект
за устен доклад по делото :
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с
Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на независим
производител на ел.енергия № ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-4027-18.06.2009г.
За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., по силата на който
последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална
цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно
разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на
електрическата енергия /чл.16, ал.3 от договора/.
Сочи, че през м. Октомври 2016 г. ищецът достигнал НСП от
1 907 kWh НСП на ел.енергия
от инсталиран 1kW мощност, при
работа до 2250 работни часа. През същия месец е прозвел 931.287 MWh, като за
произведеното количество от 40.550 MWh до достигане на НСП е издал фактура
№93/31.10.2016г. като е приложил преференциалната цена по т.7 от Решение №
Ц-018/20.06.2011г., а за произведеното количество надхвърлящо НСП от 890.737
MWh издал фактура № 94/14.11.2016 г., на стойност 13 626.37 лв. с ДДС като стойността била
изчислена по ед. цени за излишък на балансиращия пазар – 12.7482 лв./МВтЧ.
Впоследствие, централата на ищеца надминала 2 250 часа и поради това
за произведената ел.енергия за м.октомври 2016г. ищецът издава дебитно известие
№96/30.11.2016г. към фактура № 94/14.11.2016 г. на стойност 190 530.55
лева с ДДС, представляваща разликата между преференциалната цена по т.7 от
Решение № Ц-018/20.06.2011г. на КЕВР и заплатената цена за излишък, като
приема, че за цялата произведена ел.енергия през м.октомври 2016г. му се дължи
преференциалната цена, а не цена за излишък, т.к. не е достигнал 2 139 КWh
НСП.
Излага, че въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството
произведена енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил
пълната стойност. Излага още, че считано от 01.01.2017 г. ответникът е изпаднал
в забава заплащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до
предявяването на иска.
По отношение
на ел.енергията, произведена и изкупена през м.Ноември 2016г. ищецът твърди,
че е продал на ответника 499.511 MWh
ел.енергия, като за произведеното количество от 37.263 MWh до достигане на НСП
от 2 139 КWh е издал фактура №97/30.11.2016г. на обща стойност от 8540.68
лв. с ДДС, като е приложил преференциалната цена по т.7 от Решение №
Ц-018/20.06.2011г. на КЕВР, а за произведеното количество надхвърлящо НПС от
462.248 MWh – фактура №98/16.12.2016г. на обща стойност 5 067.38 лв.с ДДС,
като е приложил съответната цена за излишък. Твърди се, че към момента
ответникът бил заплатил частично сумата от 610.62 лева от общо дължимата сума в
размер на 8 540.68 лв. с ДДС, като сумата от 7 930.06 лева остава
дължима. Настоява ,че считано от 01.01.2017 г. ответникът е изпаднал в забава
заплащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до предявяването
на иска.
Ищецът сочи, че за
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са
определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа
енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала
съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18 е
определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2
250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 е определена цена от 173.06 лв./MWh за
вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по
силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената
от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от
Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по
преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана
мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между
ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между
други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ
на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Позовава се на незаконосъобразност на Решение
№СП-1/31.07.2015г., с което се установява НСП на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени със съответните решения на КЕВР през
периода 2008-2015г. за изкупува на енергията от възобновяеми източници. Твърди се, че ответникът е приел приложението
на т.7 и т.8 на Решение Ц-18 в трайните търговски отношения с ищеца, който
незасимо от измененията на чл.31, т.5 от ЗЕВИ е фактурирал ел.енергията
съгласно т.7 преди достигане на 2250 часа работа и по т.8 след достигане на 2250
часа работа, като отказа за заплащане е мотивиран от ответника с позицията на
НЕК.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът
„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.А.Т. от САК,
оспорва предявените исковете като
неоснователни.
Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „Марк
2“ АД с обща инсталирана мощност от 4000 кВт, находящ се в землището на с.
Храброво, община Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор и анекс
към него. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на
произведените количества енергия № 177 от 30.08.2011г., като съгласно чл.16 от
договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР.
Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена,
определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за
количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа
на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е
изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“
ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между
страните възниква във връзка в
тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя
нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на
заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31,
ал. 5 ЗЕВИ.
Сочи се, че със ЗИД на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г. е извършена промяна в
чл.31, ал.5 от с.з., с която обествения доставчик, съотв.крайните снабдители са
задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ на
преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на НПС на ел.енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на КЕВР, а за количествата надхвърлящи НСП – по цена за излишък. Сочи се, че с
Решение № СП-1/31.07.2015 г., са
определени различните стойности на НСП, съгл.които се прилагат и определените
преференциални цени в решенията на КЕВР, вкл.и в Решение Ц-18, като се прилага
същия критерий за деференциация – до и над 2 250 годишни часове работа.
Произведената и продадена ел.енергия над определените нетни количества с
Решение СП-1 се изкупува по цена излишък.
Излага, че с писма от 19.01.2017 г. е върнал издаденото дебитно известие,
за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за
изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и
нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г.,
но коригиране не последвало. От своя страна излага анализ на развитието на
нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното
изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък,
като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.
Настоява се, че дали централата изработва до или над 2250 ефективни часа
годишно е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални
цени се прилага – по т.7 или по т.8. Прагът, след който не се дължи
префенциална цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП,
а не ефективните часове за ценовата категория. Пояснява се, че дори и ВяЕЦ да
работи 2250 ефективни часа е да произведе 2250 Квч евергия от 1 Кв мощност, то
по префернциална цена законът допуска да бъдат заплатени само 1907 Квч, а
остатъкът от 343 Квч, ако бъде продаден на крайния снабдител, се заплаща по
цена излишък.
Твърди се, че поддържаната от ищеца възможност да използва последователно
двете преференциални цени се отрича и в мотивите на Решение № 1115 от
28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. на ВАС.
Изтъква се, че от твърденията в ИМ и от обстоятелството, че ищецът е
получавал за произведената ел.енергия преференциална цена в размер на 191 лева
за MWh – утвърдената с т.7 на Решение Ц-18 следва да
се приеме, че той индивидуализира ствоята ВяЕЦ като такава, работеща до 2250
ефективни часа. годишно. НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на
преференциалната цена по т.7 на Решение Ц-18 е 1907 Квч, такова каквото е
определено и в т.2.7 от Решение СП-1.
Изразява се становище, че твърдението на ищеца, че две от подточките, а
именно т. 2.7. и т. 2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими
към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението диференциране и
обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а
именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на
първичния енергиен източник. Поддържа, че след достигане на пълните ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори за 2016 г., следва да се вземе
предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 2.7. от
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове
при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена.
Над този праг следва да се приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената
от ищците ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия
пазар. Тъй като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че
не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на
ответника. Сочи, че Решение № СП-1 на КЕВР в приложимия към спора раздел втори
е окончателно отменено с влязло в сила съдебно решение №5483/26.09.2018г. по
адм.дело №849382015г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение №3312 от
04.03.2020г. по адм.дело №14112/2018г. на ВАС, а именно – в частта по т.2.7 и
точка 2.8, раздел втори, за определяне на НСП на ел.енергия. Тълкува се, че
след като липсва нормативен акт или нормативен адм.акт, определящ индивидуален
критерий, по който всеки от енергийните източници може да бъде отнесен към
едната или другата група производители. Доколкото с обратна сила са отпаднали
праговете на НСП на ел.енергия, установени в Решение СП-1, за ищеца не
съществува императивно ограничение да продава произведената ел.енергия по
преференциални цени до определено количество per argumentum a fortiori основателно и законосъобразно.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в
допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и
отново излага анализ на нормативната уредба приложима към процесните отношения. С влизане в сила на изменението на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ се създава изцяло нов механизъм за определяне на количествата
ел.енергия, които се изкупуват по преференц.цени като се предвижда краен
момент, в който тази цена е дължима. Този нов механизъм е приложим за
заварените случаи и занапред. Оспорва се твърдението, че становището на НЕК
като обществен доставчик на пазара на енергия, е без правно значение. Позовава
се на Решение № 1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г. на ВАС, с което е
обявена незаконосъобразността на т.1.7 от Решение №СП-1 от 31.07.2018г. на
КЕВР, в чиито мотиви съдът приема за неоснователно твърдението, че по отношение
на един и същи производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете
работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и
регулаторна практика на КЕВР.
Във връзка с отмяната на Решение СП-1 в частта по т.2.7 и точка 2.8, раздел втори,
за определяне на НСП на ел.енергия счита, че няма да възникне ново основание за
изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново стабилно решение,
което да увеличи преференциално изкупувания обем от 1 907 КвЧ. Претендира
се отхвърляне изцяло на исковете.
Правна
квалификация на правата, претендирани от ищеца : чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства:
Ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници –
ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и
присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с
електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
по силата на Договор № 177/30.08.2011г.; за отношенията
между страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение №
Ц-18/20.06.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР; Ответникът е
продал на обществения доставчик „НЕК" ЕАД , на основание чл. 94 от ЗЕ, процесиите
количества електрическа енергия по цената, по която ги е купил от ищеца;
Ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство от 1 907 KWh за 1 KW инсталирана мощност през м. октомври
2016 г.; До достигане на нетното специфично производство от 1 907 KWh /KW ищецът е продавал на ответника
електрическа енергия по преференциална цена 191 лв/ MWh - преференциална цена, утвърдено с т.
7 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР; За м. октомври 2016 г. ищецът е
фактурирал на ответника произведеното количество от 890,737 MWh над НСП по цена за излишък, определена
от „ЕСО"ЕАД, тъй като централата е работила при надхвърлен праг от 1 907 KWh нетно специфично производство; За м.
ноември 2016 г. ищецът е фактурирал произведеното количеството от 37,263 MWh по преференциалната цена по т.7 от
Решение Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР - 191 лв./MWh, тъй като централата е надхвърлила 2
250 часа, но не е достигнато нетното специфично производство от 2 139 KWh. За произведените през месец октомври
2016 г. количества електрическа енергия в размер на 890,737 MWh над НСП „Марк 2" ЕООД е получил
плащане по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена
от„ЕСО"ЕАД на обща стойност 13 626,37 лв. с ДДС. За произведените през
месец ноември 2016 г. количества електрическа енергия в размер на 37,263 MWh над НСП „Марк 2" ЕООД е получил
плащане по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена
от„ЕСО"ЕАД на обща стойност 610,62 лв. с ДДС.
СПОРНИ
СА останалите обстоятелства.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146 ГПК съдът указва на страните разпределяне доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти като всяка страна следва да
установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни
последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на
доказване подлежат следните обстоятелства: по
отношение на ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на
твърдяната преференциална цена по отношение на доставеното през м. Октомври и
м. Ноември 2016 г. количество ел енергия, както и размера на тази цена;
обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и размер; по отношение на ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията си по
договора, фактите, изключващи приложимост на претендираната от ищеца
преференциална цена.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание
представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от съобщаването
да представи пълномощно за процесуално представителство на адв.Р.М., доколкото
ангажираното по делото е със срок до 31.12.2019г.
На осн.чл.101, ал.3 от ГПК УКАЗВА на
страната, че при неизпълнение на задължението, ще счита съответните процесуални
действия за неизвършени.
УКАЗВА на страните възможността в 1-седмичен срок от съобщаването на
настоящото определение да изрязат писмено становище по проекто-доклада,
както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез
сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната
спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 9 от ГПК. За постигане на спогодба страните
могат да ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с
адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12,, като информация за същия и процедурата, могат
да бъдат намерени на сайта на ВОС.
НАСРОЧВА открито
съдебно заседание за 11.06.2020г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице
помагач на ответника.
Препис от определението да се
изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
Ищцовото дружество да се
призове по седалище и адрес на управление, както и чрез адв.Р.М..
На ищеца да се връчи и препис
от отговора на допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: