№ 22726
гр. С., 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110117164 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД против Н. О. Д., М. А. Д. и А. М. Д., с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на доставена топлинна енергия, ведно с мораторна
лихва за забава върху главницата за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., ж.к. Н. 2,
бл.253, вх.Г, ет.7, ап.89.
Ищецът „Т. С.“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците Н. О. Д., М. А. Д. и А. М. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
/влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Моли всеки един от ответниците да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 63,99 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.12.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 13,78 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 01.03.2024 г., главница за дялово
разпределение за имота за периода м.02.2021 г. – м.04.2022 г. в размер на 11,56 лв., ведно със
законна лихва от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху
главница за дялово разпределение в размер на 3.05 лв. за периода от 15.04.2021 г. до
1
01.03.2024 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Н. О. Д., чрез адв. К. М.. Не оспорва предявения иск и представя
документ за заплащане на претендираната от ищеца сума. Ответниците М. А. Д. и А. М. Д.
са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК, чрез особен представител. Оспорват исковете по
основание и размер. Правят възражение за давност.
Третото лице – помагач „Д.“ ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и
мораторна лихва за забава в плащането на цената, за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр.С., ж.к. Н. 2, бл.253, вх.Г, ет.7, ап.89, аб.№ 56662.
За основателността на предявените осъдителни искове за дължима цена на
топлоенергия ищцовата страна следва да установи по делото следните обстоятелства:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на
доставената на топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно
претенцията за лихва за забава - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на мораторната лихва.
По исковете спрямо ответника Н. О. Д.:
Предвид постъпилия отговор на искова молба, с който ответникът Н. О. Д. представя
доказателства за пълно изплащане на дължимите от нея суми, съдът намира, че е налице
конклудентно признание на основанието и размера на иска. С извършеното в хода на
производството плащане ответникът е признал конклудентно основанието и размера на
исковете, поради което се явява безпредметно обсъждането на основателността им. С оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Решението на съда следва
да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните състезания,
отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната
сума. Следователно, към приключване на съдебното дирене процесните суми не се дължат
на ищеца от Н. О. Д., тъй като са му платени.
С оглед изявленията на процесуалният представител на ищеца, че всички суми са
платени, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като погасени чрез плащане в хода на
исковото производство.
По исковете спрямо ответниците М. А. Д. и А. М. Д.:
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
2
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетите в хода на съдебното дирене нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.08.2012 г. се установява, че Н. Г. Т. е придобила следния недвижими
имот: апартамент № 89, находящ се в гр.С., ж.к. Н. 2, бл.253, вх.Г, ет.7. От приетата по
делото искова молба вх.№ 2030427/19.11.2019 г. на СРС се установява, че ответниците Н. О.
Д., М. А. Д. и А. М. Д. са наследници на Н. Г. Т., починала на 27.01.2019 г. С оглед
изложеното съдът приема за доказано, че е налице съсобственост по отношение на
процесния имот при квоти по 1/3 идеална част за всеки един от ответниците. Това съдът
намира за достатъчно да обоснове, сключен между Н. О. Д., М. А. Д. и А. М. Д. и „Т. С.“
ЕАД индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съобразно
чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената на топлопреносното предприятие. Следователно договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост,
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на
настъпилото наследствено правоприемство. Като всеки нов договор за този имот, сключен
по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
3
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия.
„Т. С.“ ЕАД е възложила на „Д.“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от
един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. Възраженията на процесуалния
представител на ответника, че е изтекъл срокът на действие на договора, сключен между ЕС
и дружеството за дялово разпределение са ирелевантни, тъй като не се касае за сключване на
формален договор, а от значение е реалното извършване на услуга, което е доказано в
производството.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонат,
предоставени от „Д.“ ООД /правоприемник на „МХ Е.“ ЕООД/. Съгласно заключението,
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.12.2020 г. – м.04.2022
г., ФДР е извършвала разпределение на ТЕ след отчет на уредите в имота. По време на
отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител.
Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в процесното
жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3
топлоразпределители. В имота има топла вода и водомер за топла вода, по който се отчита
разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от
отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява.
4
Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 207,24 лв., тъй като е получена от изравнителна сметка като
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в отговорите на исковата молба на М. А. Д. и А. М. Д..
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно
цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
и вземанията на “Т. С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на “Т. С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
5
който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата
молба е подадена на 26.03.2024 г., респ. погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 26.03.2021 г. Процесният период касае вземания от м.12.2020
г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.12.2020 г. Вземането за м.12.2020 г.
съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.02.2021 г., поради което възражението за
давност е основателно за вземанията за периода м.12.2020 г. – м.01.2021 г. на стойност 36,99
лв., определено от съда на основание чл.162 ГПК, респ. дължимият остатък след приспадане
на платеното от третия ответник възлиза на 106,26 лева, от която всеки един от двамата
дължи по 53,13 лева.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.02.2021 г.
до м.04.2022 г. възлиза на сумата от 34,68 лв., респ. спрямо тях по 11.56 лева, определен при
съобразяване на счетоводна справка на ищеца. Давността за тези задължения започва да тече
от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като срокът на погасителната давност
не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, и няма погасени по давност
6
вземания за дялово разпределение.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците съобразно наследствената
квота на всеки за периода 15.09.2021 г. - 01.03.2024 г в размер на 13,78 лева., която съдът
определи, като съобрази момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по
изравнителната сметка и с помощта на онлайн калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
7
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 3.05 лв. се явява
неоснователна.
Разноски по исковете спрямо Н. Д.:
Доколкото плащането е в хода на исковото производство, ответникът дължи и
сторените от ищеца разноски в настоящия процес за юрисконсултско възнаграждение, които
на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя в размер на 100 лв., предвид развитието на
производството и извършените процесуални действия от процесуалния представител на
ищеца. Ответникът Н. О. Д. е дала повод за завеждане на делото, което се установява от
забавата в изпълнението, която имплицитно се признава с плащането на лихвите. Ето защо е
задължен на това основание да плати на ищеца обезщетение за направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и съразмерно на
предявените части от исковете, т.е. 1/3 от минималния размер (защото исковете са предявени
спрямо трима ответници), което се равнява на 33,33 лв. Ответникът Н. О. Д. не е отговорна
за направените от ищеца разноски за възнаграждение на вещо лице, тъй като е погасил
задължението си преди определението по чл.140 ГПК, преди вещите лица да са работили по
делото и преди да е станало възможно молбата по чл.195 ГПК за допускане на експертизите
да бъде оттеглена от ищеца поради отпаднала необходимост.
Разноски по исковете спрямо М. А. Д. и А. М. Д.:
Съобразно изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК всеки един от
ответниците дължи на ищеца разноски в размер на 191,06 лв. Ответниците са
представлявани от назначен от съда особен представител, поради което разноски не им се
следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я.“ Б против Н. О. Д., ЕГН ЕГН ********** с гр.С., ж.к.Н., бл.253,
вх.Г, ет.7, ап.89, за заплащане на сумата от 63,99 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.12.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
13,78 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 01.03.2024 г., главница за дялово разпределение за
имота за периода м.02.2021 г. – м.04.2022 г. в размер на 11,56 лв., ведно със законна лихва от
26.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за
дялово разпределение в размер на 3.05 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 01.03.2024 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: : гр.С., ж.к. Н. 2, бл.253, вх.Г, ет.7, ап.89, аб.№
56662, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено плащане на сумите в хода на
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. О. Д., ЕГН ЕГН ********** с гр.С.,
ж.к.Н., бл.253, вх.Г, ет.7, ап.89, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я.“ Б, сума в размер на 33.33 лева,
представляващи деловодни разноски.
8
ОСЪЖДА М. А. Д., гражданин на САЩ, роден на ********** г., с адрес: гр. С., с
адрес: гр.С., ж.к.Н., бл.253, вх.Г, ет.7, ап.89, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, по искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 53,13 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането
– 26.03.2024 г., сумата от 13,78 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2021 г. до 01.03.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.02.2018 г. - м.04.2022 г. в размер 11,56 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 26.03.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер
от 63.99 лв. и за периода м.12.2020 г. – м.01.2021 г., като погасен по давност и за сумата от
3,05 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.04.2021 г. до
01.03.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: : гр.С., ж.к. Н. 2, бл.253, вх.Г, ет.7,
ап.89, аб.№ 56662, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 191,06 лв. разноски по
производството.
ОСЪЖДА А. М. Д., гражданин на Франция, роден на 20.02.1977 г., с адрес: гр. С., с
адрес: гр.С., ж.к.Н., бл.253, вх.Г, ет.7, ап.89, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, по искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 53,13 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането
– 26.03.2024 г., сумата от 13,78 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2021 г. до 01.03.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.02.2018 г. - м.04.2022 г. в размер 11,56 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 26.03.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер
от 63.99 лв. и за периода м.12.2020 г. – м.01.2021 г., като погасен по давност и за сумата от
3,05 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.04.2021 г. до
01.03.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: : гр.С., ж.к. Н. 2, бл.253, вх.Г, ет.7,
ап.89, аб.№ 56662, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 191,06 лв. разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д.“ ООД /правоприемник на „МХ Е.“
ЕООД/, като трето лице-помагач, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10