№ 22
гр. Монтана , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Аделина Люб. Тушева
Членове:
Таня Т. Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Люб. Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500125 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на В. В.
от гр. С. , подадена чрез пълномощник адвокат Д.К. срещу постановеното от РС Л. на
21.01.2021г. решение по гр. дело № 166/2017г. , с което в производство по реда на чл. 422 от
ГПК съдът е отхвърлил предявения от него иск за установяване спрямо ответниците
вземания в размер на сумите: 3217. 84 лв. – главница, ведно със законна лихва считано от
20.03.2012 г., 383, 87 лв. лихва, 197, 47 лв. съдебни разноски, 336, 78 адв. хонорар и 1096, 45
лв. такси, представляващи - стойност на погасен кредит с длъжник П. Г. /п. /- наследодател
на ответниците, които суми са платени от ищеца като поръчител, като недоказан .
Твърди се в жалбата, че обжалваното решението е неправилно, непълно, немотивирано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, с искане за отмяната му и
уважаване на предявения иск, ведно със законите последици . Изложени са доводи за
допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения , изразяващи се в
недопускане на направени в първото съдебно заседание доказателствени искания в
изпълнение дадените от съда указания –назначаване на ССЕ с конкретни задачи ,
евентуално друга такава за установяване наличието на сключен договор за к., обезпечен с
поръчителство, както и допускане до разпит двама свидетели при режим на довеждане, с
което сам съдът е преградил пътя му за доказване претенциите .
Въззиваемите страни Н. Н., П. Г., З. И., Т. М. , З. Н. и Т. С., при редовно връчен препис
от въззивната жалба, не са подали писмен отговор. В съдебно заседание особеният
представител на Н. Н., З. И. и З. Н. адвокат А.Л. поддържа неоснователност на жалбата .
При въззивното разглеждане на делото е прието писмено доказателство – писмо на ЧСИ Г.
Д. от 01.06.2021г. .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във
връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства,
1
предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .
Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 422 от ГПК при
предявен от В. В. иск за установяване вземания срещу ответниците при наличие на издадена
з. за изпълнение по чл. * от ГПК , като искът е с правно основание чл. 143,ал. 1 от ЗЗД .
Решението е валидно .
При преценка допустимостта на същото въззивният съд приема следното:
Допустимостта на иска по чл. 422 от ГПК се предпоставя от наличие на издадена з. за
изпълнение и подадено срещу същата в срок възражение от длъжника .
От приложеното ч.гр.дело № 1827/2016г. на РС Л. се установя, че на 04.10.2016г. В.В. е
подал заявление за издаване з. за изпълнение по чл. * ГПК срещу Н. Н., П. Г., З. И., Т. М. ,
З. Н. и Т. С. за сумите 3217. 84 лв. – главница, ведно със законна лихва , считано от
20.03.2012 г., 383. 87 лв. лихва, 197. 47 лв. съдебни разноски, 336. 78 адв. хонорар и 1096. 45
лв. такси, платени от него в качеството му на поръчител по договор за потребителски
кредит с кредитополучател П. Г., който е п.. На 16.11.2016г. съдът е издал з. за изпълнение
по чл. * от ГПК за сумите 3217. 84 лв. – главница, ведно със законна лихва , считано от
04.10.2016г., 383. 87 лв. лихва за периода 05.04.2012г.-04.10.2016г., 59.80 лева лихва и
1858.23 лева разноски по делото . З. е връчена на лично на длъжниците Н. Н., П. Г., Т. М. и
З.П. , а на останалите двама З.П. и Т.П. по реда на чл. 47 от ГПК Н. З. И.. Възражения срещу
з за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК в указания от съда двуседмичен срок са подадени
единствено от длъжниците Т.П. и Н.П. . Останалите четирима длъжници не са подали
възражения, поради което и срещу тях издадената з. за изпълнение е влязла в сила съгласно
чл. 416 от ГПК. Към 2016г., когато се е развило з. производство , процесуалните норми не са
предвиждали задължително водене на установителен иск по чл. 422 от ГПК при връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК. По отношение на длъжниците П. Г.,
З.И., З. Н. и Т. С. ищецът няма правен интерес да води установителен иск по реда на чл.
422 от ГПК при липса на подадено в срок възражение и влизане в сила издадената з. за
изпълнение , поради което и установителния иск срещу тези длъжници е недопустим за
разглеждане , което налага обезсилване на решението на РС Лом по отношение на тези
ответници и прекратяване на производството .
Предпоставка за допустимост на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК е подаването му в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1827/2016г. на РС Л., заявителят е уведомен за подаденото
от Т.П. възражение на 28.11.2016г. , а за подаденото такова от Н.П. – на 14.12.2016г. , като и
в двете съобщения му е указана от съда възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок от съобщението.
Искът , по който е образувано първоинстанционното производство е подаден по пощата на
13.01.2017г., видно от приложения на последната корица от делото пощенски плик , поради
което и се установява спазване на предвидения в чл. 415 от ГПК едномесечен срок за
предявяване на иск за установяване оспореното вземане единствено по отношение ответника
Н. Н.. По отношение ответницата Т.П. срокът за подаване установителен иск е изтекъл на
28.12.2016г., като в този срок установителен иск не е подаден от В.В., с което е
преклудирана възможността да иска установяване вземането си срещу това лице по реда на
2
чл. 422 от ГПК . Установителния иск срещу Т.П. е недопустим , което налага обезсилване
първоинстанционното решение и прекратяване на производството.
Първоинстанционното решение срещу ответника Н. Н. е допустимо при наличие на
подадено от това лице в срок възражение срещу издадената з. за изпълнение и предявяване
на иска по реда на чл. 422 от ГПК в указания от заповедния съд едномесечен срок.
При преценка правилността на решението в тази му част въззивният съд приема следното:
С исковата молба ищецът е поискал от съда да установи съществуването на вземане в общ
размер 5619 лева с твърдения , че като п. на П. Г. по договор за б. к. от 29.07.2008г. е осъден
да заплати на О. АД по ч.гр.д. № 650/2011г. задълженията на П. Н. , които задължения е
погасил чрез запор върху трудовото му възнаграждение по образуваното изп.дело №
332/2012г. по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № *,район на действие –СГС. Поради с. на
кредитополучателя П. Н. претендира плащане на сумите, които е заплатил по изп.дело от
неговите законни н. . В хода на процеса ответникът Н.П. е представляван от назначен от
съда по реда на чл. 47 от ГПК особен представител адвокат А.Л. , която с подадения в срок
писмен отговор / л. 146 от първоинстанционното дело/ е заявила становище за
неоснователност на иска .
С постановеното по делото решение , след провеждане едно съдебно заседание на
02.12.2020г. , първостепенния съд е приел за недоказано твърдението на ищеца какви суми
е погасил по договора за к. , поради което и е отхвърлил иска .
Въззивният съд , с определението по чл. 267 от ГПК , преценка доказателствените искания
на жалбоподателя , предвид разпоредбата на чл. 266,ал. 3 от ГПК, прие , че в хода на
първоинстанционното производство съдът е допуснал процесуални нарушения с отказа да
уважи доказателствените искания на ищеца, своевременно направени в първото и
единствено проведено открито съдебно заседание . Исканията са направени с оглед
съставения от съда проект на доклад с връченото на страните определение по чл. 140 от ГПК
, с който е разпределена доказателствената тежест , както и с оглед във връзка с направените
от ответниците оспорвания , поради което съгласно чл. 143,ал. 2 от ГПК са били допустими
и в нарушение на процесуалните правила съдът ги е приел за преклудирани . При преценка
относимостта и необходимостта на исканите от жалбоподателя доказателства – назначаване
на експертизи за установяване платените от него суми по изпълнителното делото и за
установяване наличието на сключен договор за кредит , въззивният съд прие, че по делото
не се спори за наличието на сключен от П. Н. договор за банков кредит , като писмените
доказателства по приложеното ч.гр.д. № 650/2011г. на РС Л. не са оспорени , а
обстоятелствата за това какви суми са платени от ищеца по изпълнителното производство
могат да бъдат установени с издаване от съдебния изпълнител удостоверение за това. За
процесуална икономия съдът служебно изиска справка от ЧСИ Г.Д. за платените от ищеца
като длъжник суми по изп.дело № 332/2012г. .
От фактическа страна по делото е установено следното :
От приложеното ч.гр.д. № 650/2011г. на ЛРС се установява наличието на сключен на
29.07.2008г. между ОББ АД като к. , П. Г. като кредитополучател и В. В. договор за б. к.,
по силата на който П. Н. е получил потребителски заем от 7500 лева с договорена лихва , а
поръчителят се е съгласил да отговаря пред к. в случай на неизпълнение договорното
задължение на кредитополучателя за връщане на з. според договорените условия . По
заявление на банката съдът е издал на 19.05.2011г. з. за изпълнение по чл. * от ГПК , с която
П. Г. , съпругата му М. Г. и В. В. са осъдени да заплатят солидарно на О. АД сумите 3 217.84
лева главница, 212.99 лева лихва , 59.80 лева наказателна лихва , ведно със законната лихва
3
върху главницата от 18.05.2011г. , както и 363.47 лева разноски , като е издаден и. лист . По
з. производство няма данни за оспорване задълженията от страна на д.. Въз основа на
издадения и. лист е образувано по молба на О. АД изпълнително дело № 332/2012г. по описа
на ЧСИ Г.Д. , рег, № *, район на действие СГС. От приложената във въззивното
производство справка на ЧСИ Г.Д. от 01.06.2021г. се установява, че по изпълнителното
дело от солидарния д. В. В. са постъпили общо 5740.93 лева от запор по трудовото му
възнаграждение, като на 20.11.2015г. делото е приключено поради събиране на дълга . В
подкрепа на тази справка са приложените от ищеца покана за доброволно изпълнение и
копия от фишове за получавано трудово възнаграждение за периода април 2012г. –
септември 2015г. с ежемесечно удържане суми по наложен запор .
Установено е от приложеното на л. 107 и 108 удостоверение за наследници №
1245/22.12.2017г., че к. П. Г. е п. на ***г. , с. му М. Г. е п. на *** г., като е оставил н.
низходящи негови деца Н. Н., П. Г., З. И., Т. М. , З. Н. и Т. С.. Липсват твърдения и
доказателства наследниците му да са се отказали от оставеното от П. Г. наследство .
При така установените от фактическа страна обстоятелства , от правна страна съдът приема
следното:
Предявеният от В. В. по реда на чл. 422 от ГПК иск с предмет установяване вземане по
издадена з. за изпълнение е с правно основание чл. 143,ал. 1 от ЗЗД, предвиждащ право на
поръчителя, който е изпълнил задължението, да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, включително и законни лихви върху заплатените суми от
деня на плащането.
Съгласно решение № 74 от 1.07.1959 г. на ОСГК - вземането на поръчителя се различава от
вземането на първоначалния к. както по своето основание и по момента на възникването,
така и по размера си. Размерът му обхваща действително заплатеното от поръчителя, което
може да превиши размера на задълженията на д., защото включва действителния размер на
д., лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента,
когато поръчителят е изпълнил задълженията на д. към к. /до този момент между тях не е
съществувала правна обвързаност/. От този момент той става к. на д. вместо първоначалния
к., чието вземане е погасено, а за длъжника възниква задължението да му плати онова, което
той е заплатил за негова сметка.
По делото е установено съществуване на действително задължение на П. Г. към О. АД по
договор за б. к. от 29.07.2008г., за плащането на което солидарно са осъдени П. Н. и В.В.
като поръчител , образуване на изпълнително дело № 332/2012г. за п. събиране на това
задължение и платени от страна на В.В. като д. по изпълнителното дело суми в общ размер
5 740.93 лева чрез запор върху т. му възнаграждение, като на 20.11.2015г. изпълнението е
приключено поради събиране на дълга. При тези обстоятелства безспорно са установени по
делото предпоставките на чл. 143,ал. 1 от ЗЗД – заплатено от ищеца в качеството му на
солидарен длъжник / поръчител/ задължение на П. Г. по договора за б. к. , сключен с О. АД
, размера на платената към 20.11.2015г. сума от 5 740.93 лева , с което е придобил
качеството на кредитор на П. Г.за сумата 5 740.93 лева . След с. на П. Н. на 25.11.2011г.
задълженията му му са преминали върху неговите законни н. съгласно чл. 60,ал. 1 от
Закона за наследството , един от които е ответникът Н. Н. . Отговорността на наследниците
е съобразно дяловете , които получават , съответно наследниците отговарят разделно за
задълженията , включени в н. , поради което и поддържаната от ищеца, включително и след
оставяне исковата молба без движение , солидарна отговорност не е налице.
Дяловете на децата на п. П. Н. са равни съгласно чл. 5,ал. 1 от ЗН , като делът на Н.П. е 1/6
4
част при шест низходящи , поради което задължението му към ищеца е в размер на 1/6 част
от претендираната с исковата молба сума 5619 лева , при установено плащане от страна на
В.В. в изплащане на д. общо сумата 5740.93 лева или по делото е установено съществуване
на вземане в размер на 936.50 лева , дължимо ведно със законна лихва от 04.10.2016г.,
датата на подаване заявлението по чл. * от ГПК.
Със заявлението по чл. * от ГПК заявителят е поискал солидарно осъждане на д., което е
възприето от з. съд с издаване исканата з. за изпълнение. Това обстоятелство не е пречка в
производството по чл. 422 от ГПК съдът да установи, че отговорността е разделна ,
доколкото основанието за пораждане на задължението , а именно материалното
правоотношение на което е претендирано издаване на з. за изпълнение - плащане на
задължение на наследодателя на д. от поръчителя по договор за б. к. е идентично с
поддържаното такова по установителния иск . В този смисъл определение №
579/22.06.2016г. на ВКС по т.д. № 3301/2015г., I т.о. , както и Решение № 163/07.02.2013 на
ВКС по т.д. № 642/2011г. на същото отделение.
Предвид гореизложеното изводите на въззивния съд по съществото на спора не съвпадат с
направените такива от първостепенния съд в обжалваното решение , поради което и същото
по отношение ответника Н. Н. се явява неправилно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора на ищеца се следват разноски в размер на 128.41 лева за
първоинстанционното производство при установени такива 155.48 лева довнесена д.т. , 610
лева депозит за особен представител и 5 лева д.т. за съдебно удостоверение. В хода на
делото ищецът е представляван от адвокат Д.К. с приложено на л. 170 пълномощно. От
договора за правна помощ се установява договорено адвокатско възнаграждение от 2000
лева , но няма доказателства същото да е платено , поради което съдът не присъжда
разноски за адвокатското възнаграждение. Списък на разноските по чл. 80 от ГПК по делото
не е представян.
С оглед изхода на въззивното производство при частична основателност на въззивната
жалба , на жалбоподателя се следва заплащане на разноски в размер на 17.44 лева при
установени такива внесена д.т. от 104.65 лева . Доказателства за плащане адвокатско
възнаграждение за въззивното производство по делото не са представени .
С оглед цената на установителния иск от 5619 лева настоящето решение подлежи на
касационно обжалване .
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд М.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решението на РС Л. от 21.01.2021г. постановено по гр.дело № 166/2017г. по
описа му В ЧАСТТА , с която е отхвърлен като неоснователен предявения от В. В. срещу П.
Г., З. И., З. Н. и Т. С. установителен иск КАТО НЕДОПУСТИМО, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения по реда на чл. 422 от ГПК от В. В. с адрес гр.
С. , ж.к. Г.,бл. *,вх.*,ет.*,ап.* , ЕГН ********** срещу П. Г., ЕГН ***, З. И., ЕГН ***, З. Н.,
ЕГН *** и Т. С., ЕГН *** установителен иск за установяване съществуване на вземане в
общ размер 5619 лева с основание чл. 143,ал. 1 от ЗЗД - платена в изплащане д. на П. Г. по
договор за б. к. от 29.07.2008г. сума по изп.дело № 332/2012г. на ЧСИ Г.Д., рег. № ***, за
което е издадена з. за изпълнение на п. задължение по чл. *** от ГПК от 16.11.2016г. по
ч.гр.д. № 1827/2016г. на РС Л. , КАТО НЕДОПУСТИМО , поради липса на правен интерес
5
от водене на иска при влязла в сила з. за изпълнение .
ОБЕЗСИЛВА Решението на РС Л. от 21.01.2021г. постановено по гр.дело № 166/2017г. по
описа му В ЧАСТТА , с която е отхвърлен като неоснователен предявения от В. В. срещу Т.
М. установителен иск КАТО НЕДОПУСТИМО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения по реда на чл. 422 от ГПК от В. В. с адрес гр.
С. , ж.к. Г.,бл. *,вх.*,ет.*,ап.* , ЕГН ********** срещу Т. М., ЕГН *** установителен иск за
установяване съществуване на в. в общ размер 5619 лева с основание чл. 143,ал. 1 от ЗЗД -
платена в изплащане д. на П. Г. по договор за б. к. от 29.07.2008г. сума по изп.дело №
332/2012г. на ЧСИ Г.Д., рег. № *, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 16.11.2016г. по ч.гр.д. № 1827/2016г. на РС Л. , КАТО
НЕДОПУСТИМО , поради предявяване на иска след изтичане срока по чл. *** от ГПК и
ОБЕЗСИЛВА издадената срещу Т. М. по ч.гр.д. № 1827/2016г. на РС Л. з. за изпълнение .
ОТМЕНЯ Решението на РС Л. от 21.01.2021г. постановено по гр.дело № 166/2017г. по
описа му В ЧАСТТА , с която е отхвърлен като неоснователен предявения от В. В. срещу
Н. Н. установителен иск КАТО НЕПРАВИЛНО , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Н. И. , ЕГН
**********, че дължи разделно на В. В. с адрес гр. С. , ж.к. Г.,бл. *,вх.*,ет.*,ап.* , ЕГН
********** сумата 936.50 лева , ведно със законна лихва от 04.10.2016г. на основание чл.
143,ал. 1 от ЗЗД - платена в изплащане дълга на наследодателя му П. Г. по договор за б. к. от
29.07.2008г. по изп.дело № 332/2012г. на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, за което вземане е издадена
з. за изпълнение на парично задължение по чл. * от ГПК от 16.11.2016г. по ч.гр.д. №
1827/2016г. на РС Л. .
ОСЪЖДА Н. И. , ЕГН ********** да заплати на В. В. с адрес гр. С. , ж.к. Г.,бл.
*,вх.*,ет.*,ап.* , ЕГН ********** разноски по делото в размер на 128.41 лева за
първоинстанционното производство и в размер на 17.44 лева за въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при предпоставките на
чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7