№ 14916
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20251110106756 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответниците К.
В. Б. и В. Н. Б. са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им в
******************************* през периода май 2021 - април 2023 г. и е
извършвал услугата „дялово разпределение“ за периода юни 2021 - април 2023
г. Последните са се задължили да плащат цената й и възнаграждение за
услугата „дялово разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са
задължени за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че
трето лице помагач – ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН ЕООД, е сключило договори с
ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден обект. И това дружество се е задължило към тях да установява
показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните
измервателни уреди в жилището на ответниците и да води топлинно
счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но
ответниците са възразили по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му
да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си – 4574,29 лв.
– претендирана като цена на топлинната енеригия за периода май 2021 - април
1
2023 г.; 15,12 лв. - възнаграждеине за услугата дялово разпределение за
периода юни 2021 - април 2023 г.; 747,04 лв. и съответно 3,31 лв. –
обезщетения за забава за плащане на главниците през периода 15.9.2022 -
29.7.2024 г. при следните квоти от задълженията: 1/4 – за ответника К. Б. и 3/4
– за товетника В. Б.. Моли и за осъждането на ответниците за направените
разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответниците К. В. Б. и В. Н. Б. оспорват исковете по основание и
размер. Позовават се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца
– предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Молят за отхвърляне на исковете.
Трето лице помагач – ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН ЕООД – не взема
отношение по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №47525/24 г. На СРС, II ГО, 73-ти с-вг. на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответниците са подали възражение по реда на чл.414 ГПК. Това
обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетите по делото договор от 11.6.1991 г. и препис от акт за
граждански брак се установява, че ответникът В. Б. и съпругата му И. Б. са
закупили процесния топлоснабден недвижим имот. М. Б. е починала на
5.2.2012 г. и е оставила за наследници по закон при равни квоти /чл.5, ал.1 и
чл.9, ал.1 ЗН/ дъщеря си – ответницата К. Б., и преживелия си съпруг –
ответникът В. Б.. В резултат на това въз основа на договора за продажба и
наследяване от съпругата си ответникът В. Б. е придобил 3/4 ид.части от
имота, а ответницата К. Б. – 1/4 ид.части. Следователно, предвид
съсобствеността между ответниците по отношение на процесния
топлоснабден имот на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния
период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответниците за
продажба на топлинна енергия срещу заплащане.
2
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на
ответниците, се вижда, че третото лице помагач ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН ЕООД
е избрано да извършва улугата топлино счетоводство. Решението е последвано
от договор между представителна етажната обственост и третото лице
помагач за монтаж, на индивидуални топлинни разпределиели и термостатни
вентили и дялово разпределение.
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническата експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
На ответниците е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, отопление на имота и топлинна енергия, която е отдадена от
сградната инсталация. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани,
като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба №
2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се вижда, че през
процесните периоди цената на потребената топлинна енергия,
възнаграждението за услугата дялово разпределение и лихвите върху тези две
суми са равни на претендираните от ищеца суми. От същата е видно, че цената
на топлинната енергия за месец май 2021 г. се равнява на 109,10 лв., а лихвата
върху тази сума за периода 15.9.2022 – 29.7.2024 г. – 25,66 лв.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
3
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответниците да платят
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответниците е да
докажат, че са платили задълженията си.
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
4
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е
и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
5.8.2024г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 5.8.2021 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). В случая това са вземанията за
топлинна енергия за периода юни 2021 – април 2023 г., доколкото според
общите правила по договора за продажба на топлинна енергия вземането за
съответния месец става изискуемо с изтичането на 45 дневен срок от месечния
отчетен период, за който се отнася, т.е. вземането за месец юни 2021 г. е
изискуемо на 15.8.2021 г., а това за май 2021 г., попада в давностния период
преди 5.8.2021 г.
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода юни 2021 – април 2023 г. задължението на
ответника е в размер на 4465,19 лв., като сумата се дължи от двамата
ответници – разделно и съразмерно на притежаваните квоти в
съсобствеността – 1/4 за ответника К. Б. и 3/4 – за ответника В. Б.. В тази част
искът е основателен и следва да уважи, а за разликата до пиния предявен
размер - да се отхвърли, защото, от една страна, ответниците не доказаха да са
платили непогасените по давност задължения, а от друга, ищецът не доказа да
е предприел действия за спиране или прекъсване на давността в по-ранен
момент от завеждането на исковата молба.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
5
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от представенте от третото лице помагач и от
неоспорените от ответинка счетоводни документи на ищеца, че услугата е
извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се
установява от счетоводните отчети на ищеца за периодите, през които е
ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е
извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 15,12 лв. за
периода юли 2021 – април 2023 г., който не е обхванат от давността по чл.111,
б.Б ЗЗД по изложените по-горе мотиви във връзка с иска по чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с изтичането на
срока по чл.33, ал.1 от Общите правила за продажба на топлинна енергия за
битови нужди задължението за топлинна енергия, според който клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят.
Ето защо, ответниците са в забава за плащане на процесните суми в
установените по-горе размери, които според приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза са коректно изчислени за исковия период. И това
показва, че искът за лихви, които са кумулирани от вземането по чл.150, ал.1,
6
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са в по-нисък от претендирания от
ищеца размер, поради по-ниския размер на дължимите главници, които
частично са погасени по давност. Съдът изчисли по реда на чл.162 ГПК че
размерът на законната лихва върху вземането по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД се равнява на 721,38 лв. за периода 15.9.2022 –
29.7.2024 г., а задължението за лихви, които са кумулирани от сумата по чл.79,
ал.1 ЗЗД за дялово разпределение се равнява на претендираната от ищеца
сума. Ето защо, първият иск следва частично да се уважи, а вторият – изцяло,
като отново задълженията се дължат при посочените квоти, съразмерно на
притежаваните от двамата ответници идеални части от съсобствеността на
топлоснабдения имот.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответниците на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК са задължени да платят на ищеца направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете – 97,47 % от
1106,79 лв. за разноските по настоящото дело и 166,79 лв. - по заповедното,
т.е. 1078,78 лв., съответно 161,80 лв.
Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да плати на ответниците
обезщетение за направените разноски съразмерно на отхвърлените части от
исковете – 6,53 % от 300,00 лв.- /разноските на отв.К. Б./, съответно 500 лв. /от
разноските на отв.В. Б./, т.е. 19,59, съответно 32,65 лв..
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответниците К. В. Б. с ЕГН ********** и В. Н. Б. с ЕГН ********** с
******************************* разделно са задължени да платят на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23, следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 4465,19
лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес
7
******************************* за периода 4465,19 лв. за периода юни
2021 г. - април 2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №47525/24 г. На СРС, II ГО, 73-ти с-в -
5.8.2024г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 15,12 лв. - представляваща възнаграждение за
услугата „дялово разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия
на собственика на топлоснабдения обект с адрес
******************************* за периода юли 2021 - април 2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК, по ч.гр.д. №47525/24 г. На СРС, II ГО, 73-ти с-в - 5.8.2024г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД 721,38 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за периода 15.9.2022 - 29.7.2024 г.
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 3,31 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2022 - 29.7.2024
г., като посочените задължения се разпределят между ответниците съразмерно
на притежаваните от дялове в съсобствеността върху посочения имот, при
следните квоти:
1/4 – за К. В. Б. с ЕГН ********** и
3/4 – за В. Н. Б. с ЕГН ********** и
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до
пълния предявен размер от 4574,29 лв. за месец май 2021 г. и - частично иска
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ – само за
разликата от уважената част до пълния предявен размер от 721,38 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответниците К. В. Б. с ЕГН
********** и В. Н. Б. с ЕГН **********, с посочените данни, да платят на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, следните суми:
1078,78 лв., представляваща обезщетение за направените от ищеца разноски
по настоящото исково дело и 161,80 лв. – по заповедното ч.гр.д. №47525/24 г.
На СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете като
посочените суми се разпределят между ответниците при следните квоти:
8
1/4 – за К. В. Б. с ЕГН ********** и
3/4 – за В. Н. Б. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с посочените данни, да плати на ответника К. В. Б. с ЕГН
********** сумата от 19,59 лв., представляваща обезщетение за направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с посочените данни, да плати на ответника К. В. Б. с ЕГН
********** сумата от 31,65 лв., обезщетение за направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9