Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
19.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана
Генжова
мл. съдия Натали Генадиева
при участието на секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1622 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 5.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4095/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 38 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу Е.Г.О. /ЕГН ***********/, И.А.О. /ЕГН **********/
и П.А.О. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК за признаване за
установено, че: Е.Г.О. /ЕГН ***********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/
сумата 1 404.84 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.06.2013 г.- м.04.2015 г., и сумата 209.81
лв.- лихва за забава от 31.07.2013 г. до 24.06.2016 г, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите; И.А.О. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 351.21 лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.06.2013 г.-
м.04.2015 г., и сумата 52.45 лв.- лихва за забава от 31.07.2013 г. до
24.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане
на сумите; и П.А.О. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 351.21
лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.06.2013 г.- м.04.2015 г., и сумата 52.45 лв.- лихва за забава от
31.07.2013 г. до 24.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С." ЕАД е
осъден да заплати на ответницата Е.О. сумата 350 лева- разноски по делото, и на
ответниците И.О. и П.О.- суми от по 300 лева на всеки, разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на
горепосочените суми, ведно с разноските по делото.
Въззиваемите
страни Е.Г.О., И.А.О. и П.А.О. /ответници по делото/ оспорват въззивната жалба
на ищеца и молят да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендират разноски за въззивното производство.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество обжалваното решение е неправилно в частта, в която установителните
искове на „Т.С.“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата 2
007.62 лв. общо, претендирана от тримата ответници като стойност на потребена
топлинна енергия /главница/, и установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата 44.95 лв. общо, претендирана от тримата
ответници като лихви за забава, в която част /части/ следва да бъде отменено. В
останалата част- относно претендираната от ищеца главница- за разликата над
сумата 2007.62 лв. до пълния предявен размер от 2 107.26 лв. /общо за
тримата ответници/, и относно претендираните от ищеца лихви за забава- за
разликата над сумата 44.95 лв. до пълния предявен размер от общо 314.71 лв. /общо
за тримата ответници/, отхвърлителното решение на СРС следва да бъде
потвърдено.
Основателността на предявените по делото установителни
искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация
на ответниците да отговарят по същите.
Действащата
през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания,
при които възниква договорно право-отношение за продажба на топлинна енергия-
писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на вещно право /право на собственост
или вещно право на ползване/ върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда-
етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като
потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
ползването на вещта.
Горната
хипотеза е приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен
Л.2 на Реш. по гр.д.№
1622/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения. Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна
енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота.
В
случая въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства се
установява, че по силата на сключен през 1988 г. договор за покупко- продажба
на жилище по чл.117 ЗТСУ ответницата Е.Г.О. и наследодателят на страните А.П.О.
са придобили в качеството на купувачи правото на собственост върху процесния
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 19 в бл.********“ в гр. София /бл.420- съответен на
посочения в договора от 1988 г. бл.№ *****, видно от приложено по делото
удостоверение на ГИС- София- л.37 от делото на СРС/, като след смъртта на А.П.О.
на 6.03.2015 г. законните му наследници Е.Г.О. /съпруга/, И.А.О.
/син/ и П.А.О. /дъщеря/, посочени в приложеното от ищеца удостоверение за наследници, издадено
от СО- Район „Овча купел“ на 11.03.2015 г., са придобили по
наследяване притежаваната от него част от имота. На името на наследодателя
Ангел О.- като абонат на топлинна енергия за имот с аб.№ 300450, са съставени и
приложените по делото документи- акт за изключване на отопление от 8.05.2006
г., съобщения към фактури и справки за консумираната в имота топлинна енергия.
При това положение, предвид установената въз основа на
събраните в процеса доказателства принадлежност на правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот към имуществото на тримата ответници, същите са
пасивно материално- правно легитимирани да отговарят по предявените от
топлопреносното предприятие искове. Ответницата Е.О.- на самостоятелно
основание като собственик на част от имота /чл.153, ал.1 ЗЕ/, и тримата
ответници, вкл. ответницата Е.О.- като наследници на страна по съществуващото
относно доставката на топлинна енергия в него договорно правоотношение
/наследодателят Ангел О./. Неправилен е приетият в обратния смисъл от първо-инстанционния
съд извод, тъй като представените от ищеца за обосноваване на
твърдените относно спорното материално право факти и обстоятелства /чл.154,
ал.1 ГПК/ доказателства установяват качеството на ответниците на потребители на
топлинна енергия в имота по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ,
произтичащо от приложението на закона и предпоставящо ангажиране на отговорността
им да заплатят стойността на консумираната в същия топлинна енергия.
Установява
се от доказателствата и че по това правоотношение, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, ищецът е доставял топлинна енергия, което е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището
на ответниците, е от значение за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му-
съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения и справки за
начислените за процесния имот суми и са приети в първоинстанционното
производство експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна
експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат
съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма
данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по
непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимите суми за
доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от
експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че от 2006 г. в процесния
имот с аб.№ 300405 не е доставяна топлинна енергия за отопление на същия, тъй
като радиаторите били изключени /Акт за изключване на отопление от 8.05.2006 г.-
л.32 от делото на СРС/, като за процесния период са начислявани само суми за
битово горещо водо-снабдяване /БГВ/ въз основа на показанията на два узаконени
водомера за топла вода, които са отчитани след края на всеки отоплителен сезон
/отчетните документи са подписани от абонат/, и за сградна инсталация.
Стойността на доставената през процесния период в имота топлинна енергия е
определена от вещото лице на общо 2 007.62 лв. /вкл. изравнителен резултат от 77.34
лв.- сума за доплащане от абоната/.
Съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза,
прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно
дадено, дължимите върху възникналите за периода до м.02.2014 г. главнични
вземания лихви за забава са в размер на 44.95 лв. общо /таблица на стр.3-4 от
заключението/.
При
събраните по делото доказателства следователно ответниците- като потребители на
посочената енергия /само за БГВ и сградна инсталация/ и наследници на
потребител на топлопреносното предприятие, дължат на ищцовото дружество плащане
на нейната цена, която именно е отразена в приложените по делото документи и в
приетите като неоспорени от страните експертни заключения, цитирани по- горе.
При
това положение искът за признаване дължимостта на сумата 2 007.62 лв.
/общо/- главница, представляваща стойност на доставена в процесния имот през
периода м.06.2013 г.- м.04.2015 г. топлинна енергия /само за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ и сградна инсталация/, като основателен и доказан следва
да бъде уважен, като бъде призната дължимостта на това вземане на основание
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
Л.3 на Реш. по гр.д.№
1622/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
ведно със законната лихва от 8.07.2016 г.-
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, до окончателното й изплащане. Задълженията
на тримата ответници са в съотношение: 4/6 за ответницата Е.О. /или
1 338.41 лв./ и по 1/6- за ответниците И.О. и П.О. /или по 334.60 лв. за
всеки от двамата/. В останалата част- за разликата над сумата 2 007.62 лв. до
пълния предявен размер от 2 107.26 лв., установителните искове на „Т.С.“ ЕАД по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни
за сумата 44.95 лв. общо- лихви за забава, претендирани за
възникналите до м.02.2014 г. главни вземания /при действието на ОУ- 2008 г./,
за която сума следва да бъдат уважени, и неоснователни за разликата до пълния
предявен размер от общо 314.71 лв.- лихви за забава, претендирани
за периода след м.02.2014 г. /при действието на ОУ- 2014 г./, за която сума следва
да бъдат отхвърлени.
За
периода след м.02.2014 г. ликвидността на произтичащите от реалното потребление
вземания е установена с изравнителна сметка, за чието стабилизиране и въвеждане
в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото, при
принадлежаща нему доказателствена тежест, не са представени. Съгласно чл.33,
ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. Общи условия, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет- страницата на продавача,
като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за потребление след
изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Следователно при действието на цитираните Общи условия лихва за забава се дължи
само върху сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за периода
след нейното публикуване. В случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, не
е представил доказателства за публикуване на общата фактура, следваща
изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датата, на която е
станало това, поради което и поради непроведено пълно доказване на наличието на
забава и периода на тази забава исковете му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата 269.76 лв. /общо/, претендирана от тримата ответници, подлежат на
отхвърляне като недоказани и неоснователни.
При
тези съображения и поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора обжалваното решение като неправилно следва да
бъде отменено в частта, в която са
отхвърлени исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 2 007.62
лв.- главница /стойност на потребена топлинна енергия/, и вместо това да бъде
призната дължимостта й, ведно със законната лихва от 8.07.2016 г.- датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното й изплащане. Дължимите
от тримата ответници суми, при съобразяване правата им върху имота, са както
следва: Е.Г.О. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 338.41 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.06.2013 г.- м.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното й изплащане, и сумата 29.97 лв.- лихви за забава върху
главничните вземания, възникнали до м.02.2014 г.; И.А.О. дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата 334.60 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.06.2013 г.- м.04.2015 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и сумата 7.49 лв.- лихви за забава
върху главничните вземания, възникнали до м.02.2014 г.; и П.А.О. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата 334.60 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.06.2013 г.- м.04.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и сумата 7.49 лв.- лихви
за забава върху главничните вземания, възникнали до м.02.2014 г. На отмяна, при
този изход на спора, подлежи решението и в частта относно присъдените на
ответниците разноски: над сумата 53.36 лв.- за Е.О., над сумата 45.74 лв.- за И.О.,
и над сумата 45.74 лв.- за П.О.. В останалата част, в която исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за горницата над сумата 2 007.62 лв.
/главница/ до пълния предявен размер от 2 107.27 лв. /разлика от 99.64
лв./, и исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за горницата
над сумата 44.95 лв. /лихви за забава/ до пълния предявен размер от 314.71 лв.
/разлика от 269.76 лв./, и в частта, в която на ответниците са присъдени
разноски до размер на сумите: 53.36 лв.- за Е.О., 45.74 лв.- за И.О., и 45.74
лв.- за П.О., решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
ответниците- въззиваеми страни дължат да заплатят на ищеца- въззивник „Т.С.“
ЕАД общо сумата 666.03 лева- разноски за първоинстанционното производство, и общо
сумата 83.43 лева- разноски за заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата 214.51 лева общо- разноски за
въззивното производство, съразмерно на уважената част от жалбата.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 5.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 4095/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 38
състав, в частта, в която предявените
от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу Е.Г.О. /ЕГН ***********/, И.А.О. /ЕГН **********/
и П.А.О. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК
вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата 2 007.62
лева общо- главница, претендирана като
Л.4 на Реш. по гр.д.№
1622/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
стойност на потребена топлинна енергия за
периода м.06.2013 г.- м.04.2015 г., в
частта, в която установителните искове на „Т.С.” ЕАД по чл.422 ГПК
вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата 44.95 лв. общо- мораторни лихви върху
възникналите до м.02.2014 г. вземания, дължими за периода 31.07.2013 г.-
24.06.2016 г., и в частта относно
присъдените на ответниците разноски за първоинстанционното производство: над сумата 53.36 лв.- за Е.Г.О., над сумата 45.74 лв.- за И.А.О., и над сумата 45.74 лв.- за П.А.О., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу Е.Г.О. /ЕГН ***********/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.Г.О. /ЕГН ***********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 1 338.41 лв. /хиляда триста
тридесет и осем лева и 41 ст./- главница, представляваща стойност на потребена
в имот с аб.№ 300405 през периода м.06.2013 г.- м.04.2015 г. топлинна енергия
/ТЕ/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и сумата 29.97 лв. /двадесет и девет
лева и 97 ст./- лихви за забава върху възникналите до м.02.2014 г. вземания,
дължими за периода 31.07.2013 г.- 24.06.2016 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 37621/ 2016 г. на СРС, 38 състав.
ОСЪЖДА Е.Г.О. /ЕГН ***********/
да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
сумата 444.04 лв. /четиристотин четиридесет
и четири лева и 04 ст./- разноски за
първоинстанционното производство, и
сумата 55.62 лв. /петдесет и пет лева и 62 ст./- разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу И.А.О. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.А.О. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 334.60 лв. /триста тридесет и
четири лева и 60 ст./- главница, представляваща стойност на потребена в имот с
ал.№ 300405 през периода м.06.2013 г.- м.04.2015 г. топлинна енергия /ТЕ/,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и сумата 7.49 лв. /седем лева и 49
ст./- лихви за забава върху възникналите до м.02.2014 г. вземания, дължими за
периода 31.07.2013 г.- 24.06.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 37621/ 2016 г. на СРС, 38 състав.
ОСЪЖДА И.А.О. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
сумата 111.01 лв. /сто и единадесет
лева и 01 ст./- разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 13.91 лв. /тринадесет
лева и 91 ст./- разноски за
заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу П.А.О. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че П.А.О.
/ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД
/ЕИК********/ сумата 334.60 лв.
/триста тридесет и четири лева и 60 ст./- главница, представляваща стойност на
потребена в имот с ал.№ 300405 през периода м.06.2013 г.- м.04.2015 г. топлинна
енергия /ТЕ/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и сумата 7.49 лв. /седем лева и 49
ст./- лихви за забава върху възникналите до м.02.2014 г. вземания, дължими за
периода 31.07.2013 г.- 24.06.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 37621/ 2016 г. на СРС, 38 състав.
ОСЪЖДА П.А.О. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
сумата 111.01 лв. /сто и единадесет
лева и 01 ст./- разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 13.91 лв.
/тринадесет лева и 91 ст./- разноски
за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 5.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 4095/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 38
състав, в останалата част, в която
предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу Е.Г.О. /ЕГН ***********/, И.А.О.
/ЕГН **********/ и П.А.О. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК
вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за
горницата над сумата 2 007.62 лв. общо- главница, до пълния предявен размер от общо
2 107.26 лв. /разлика от 99.64 лв./, и установителните искове по чл.422 ГПК
вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за
горницата над сумата 44.95 лв. /общо/ до пълния предявен размер от 314.71 лв. /разлика
от 269.76 лв./- лихви за забава върху възникналите след м.02.2014 г. вземания,
дължими за периода 31.07.2013 г.- 24.06.2016 г., и на ответниците са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК за първо-инстанционното
производство: до размер на сумата 53.36
лв.- за Е.Г.О., до сумата 45.74 лв.-
за И.А.О., и до сумата 45.74 лв.- за
П.А.О..
ОСЪЖДА Е.Г.О. /ЕГН ***********/,
И.А.О. /ЕГН **********/ и П.А.О. /ЕГН **********/ да заплатят на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ общо сумата 214.51 лв. /двеста
и четиринадесет лева и 51 ст./- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Л.5 на Реш. по гр.д.№
1622/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.