РЕШЕНИЕ
№ …….
гр. Провадия, 02.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в
публично съдебно заседание проведено на първи февруари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1231 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.108 от ЗС от ищеца С.Ш.Н. за осъждане на ответника К.Д.К. да предаде
владението на недвижим имот находящ се в с.****, община гр.******,
област гр. ****, с площ от 1 135 кв.м., съставляващо поземлен имот
планоснимачен № 500 в кв.29 по плана на селото, при граници улица, пол.имоти
XVII- 199, XVI-200, XV-201 и пл.№198, като покупко-продажбата е обективирана в
нотариален акт нотариален акт № 189, том V, рег.№ 4092, дело № 926 от 2016 год.
на Нотариус З. А. *** действие PC гр.Провадия, вписан в СВ под вх.рег.№5908 от
18.11.2016 год., акт №86, том XV, дело № 2870 от 2016 год.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.11.2016г.
чрез покупко-продажба придобил от Б.С.Г. описания недвижим имот.
След като получил акта си за
собственост и декларирал в община гр.****** имота, предприел последващи
действия за ограждане на новозакупеното дворно място. Към края на месец
октомври ангажирал геодезист и когато двамата отишли на място, за да определи
специалистът границите на имота, били посрещнати от ответника К.К., собственик
на съседното дворно място. Той не ги допуснал в собствения му имот, твърдейки,
че процесният имот е негов и ищецът нямал права върху същия. Още на същия ден
подал жалба срещу него в полицията. Твърди се, че К.К. е премахнал оградата
разделяща двете дворни места, пуснал е куче в него и влизането в имота се
оказвало невъзможно. При всеки последващ опит да влезе в собствения си имот,
ответникът се държал враждебно и сипел заплахи към ищеца. Неговите действия го
лишавали от правото на ползване на собствения му имот, което обуславяло и
правния му интерес от завеждане на настоящия иск. Към настоящия момент
ответникът владеел имота, като това владение е било лишено от правно основание.
В срока по чл.131 от ГПК
от ответника К.Д.К. е постъпил писмен отговор, чрез пълномощника му адв. К.К.,
с който оспорват исковата молба като неоснователна. Ответника заявява, че ищеца не е собственик на описаният в
исковата молба недвижим имот, тъй като процесния имот е придобил в наследство
от баща си Д. К. К., **********, б.ж. на с.*********, починал на 09.11.2008 г..
По силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот №148, том II,
нот.дело №629/1986 година баща му се легитимирал като собственик на имота, а
след неговата смърт в качеството си на негов наследник той наследил
собственическите му права и владението върху имота.
Оспорва в цялост
твърдените обстоятелства описани в исковата молба, поради това, че от както се
помни и до ден днешен никой освен неговите родители и той, никога не е владял
процесния имот, както и не е чувал и не знаел, че някой предявява
собственически претенции или да оспорва владението върху процесния имот.
Още преди да се
роди, баща му бил построил в имота стопанските постройки в които той и майка му
са отглеждали за нуждите на семейството им животни. Сервизните помещения и
единствените в имота тоалетна и баня които е ползвало семейството им и които
използвал той в настоящия момент.
През м.декември на
2016г. и м.януари и февруари 2017 година, бил на работа в Англия и научил от
сестра си, която им съобщила по телефона, че ищеца, заедно с негови роднини е
влязъл в имота и е извършил самоуправни действия, като е забил колове и е
опънал оградна мрежа в двора, без да има някой от тях в имота. Отцепили са
построените постройки в имота и са прекъснали достъпа до тях, с които си
действия са ги лишили от достъп до тях, в резултат на което имотът станал
неизползваем, тъй като нямало друга тоалетна, която да използват за нуждите си.
На 17.01.2017 г.
сестра му отишла да нагледа имота и установила, че някой е влизал в имота,
изрязал е част от овошките и плодните дръвчета и е заградил голяма част от
двора ведно с гореупоменатите постройки и е пуснала тъжба в полицията в
резултат на което нарушителите отново са влезли в двора без да има някой,
събрали са коловете и мрежата и са напуснали, като са направили един куп
поразии. По късно разбрал, че е влязъл в имота без да пита някого и е извършил
самоуправните действия.
Твърди, че неговите
родители и той са заплащали данъците на процесния имот до настоящия момент.
Наред с това от
ответника е постъпил и насрещен иск с който се иска о съда да постанови решение
с което да приеме за установено, че отвентика не е собственк на процесните
имоти, поради липса на собственически и владелчески претенции на бившите
собственици.
На 18.09.2917г. с определение №657/2017г. съдът е
конституирал Б.С.Г., като трето лице-помагач на ищеца по главния иск.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – поддържа
предявеният иск и моли да бъде уважен. В съдебно заседание ответника чрез
процесулания си представител, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от нотариален акт №136, том.1, дело
№353/1990г. С. Г. Р. е придобил по
наследство и делба имот, находящ се в с.********, обл.****, а именно:
незастроено дворно място с пространство от 1135 кв.м., представляващо имот с
планоснимачен №500 от кв.29 по плана на
селото при граници улица, Д. К.К. и парцели ХV, ХVІ и ХVІІ.
Видно от нотариален акт №2, том.VІ, №4460, дело
№885/2007г. Х. Б. Р. и Г. С.Г. са дарили на Б.С.Г. собствените си 5/6 идеални
части от собствения си недвижим имот, а имено: дворно място находящо се в с.*********,
общ.******, обл.****, цялото от 1135 кв.м., представляващо имот с
планоснимачен №500 от кв-.29 по плана на
селото при граници улица, Д. К.К. и парцели ХV, ХVІ и ХVІІ, като дарителят Г. С.Г.
запазил правото си на ползване върху имота до края на живота си безвъзмездно.
С нотариален акт №189,
том.V, №4092, дело №926/2016г. Б.С.Г. продал на С.Ш.Н. недвижимият имот находящ се в с.****, община гр.******, област гр. ****,
с площ от 1 135 кв.м., съставляващо поземлен имот планоснимачен № 500 в кв.29
по плана на селото, при граници улица, пол.имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и
пл.№198, като покупко-продажбата е обективирана в нотариален акт нотариален акт
№ 189, том V, рег.№ 4092, дело № 926 от 2016 год. на Нотариус Зоя А. ***
действие PC гр.Провадия, вписан в СВ под вх.рег.№5908 от 18.11.2016 год., акт
№86, том XV, дело № 2870 от 2016 год.
Според скица № 275/04.11.2016г., изд. от Община-******,
дворно място, находящо се в с.****, общ.******, обл.****, съставляващо поземлен имот планоснимачен № 500 в кв.29 по
плана на селото, при граници улица, пол.имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и
пл.№198, е собственост на Б.С.Г..
Видно от Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/14.11.2016
г. данъчната оценка на поземлен имот
планоснимачен № 500 в кв.29 по плана на селото, при граници улица, пол.имоти
XVII- 199, XVI-200, XV-201 и пл.№198 е в размер на 7 008,60 лева.
Видно от изявлението на третото лице помагач по
делото, в спорния имот никога не е имало ограда. Това заграденото място, което
се явява спорно, било заградено заради животните. След като отнеха имота на
съседа от горната улица, същият бил обезщетен с мястото на чичото на третото
лице-помагач и никога не е имало ограда в това място.
Видно от
показанията на св.Ш. Н.Ш., същият живеел в същата махала от която закупили
спорният имот. Познавал старите собственици, които били възрастни хора. Единият
им син починал, а другият се казвал Б./третото лице-помагач/, от когото купили
мястото с нотариален акт, който им показали и така купили мястото. Научили, че
мястото е на Б.Г. и се обадили по телефона, видели се и го купили. След като
купили имота решили да направят оградата и извикали геодезист, който дошъл но
излязъл проблем с ответника, който бил някакъв собственик на това същото място.
Така им казал К.Д.К.. Същият не ги пуснал в двора, защото казал, че е
собственик. Тогава геодезиста отказал да влезе и се обадил в полицията в ******
да дойдат да се реши проблема. Те отказали да дойдат и купувачите на имота
решили да си търсят правата. В селото като питали казали, че Б. е собственик и
нямало друг собственик.
Видно от
показанията на св.Г. К. Г., същата познавала процесния имот. От доста години,
свекърва й е казвала, че имота е техен и е настоявала да си вземе имота, но ответника
го бил завзел по някакъв начин. Знаела, че е водено дело доста години от
свекърва й, и имота е бил спечелен от нея и имала нотариален акт за това и
съдебно решение, което виждала. След това много пъти били ходили. Мъжа й и брат
му се опитали да заградят имота, но съседите, които били завзели имота съборили
оградата – това били К.К. и баща му – Д.. Извикали хора, геодезисти след
съдебното решение и заградили, но те отново съборили оградата. После няколко
пъти пак се опитвали да я вдигнат, но срещали отпор от тях. Не било възможно. Те
живеем във **** и през всички тези години те ходели в имота. Същата заявява, че
тя, съпругът й, брат му, и свекърва й присъствахме при изграждането на
оградата. Оградата била изградена след като взели решението. Това станало
същата година, когато взели решението, но те веднага я съборили. На места още
се виждала телта в земята.
В хода а делото
бе разпитан и св.В. М. С. от показанията на който е видно, че е живеел в
тяхната махала и знаел още баща му като го купил, като го владеел и след това
като починали майка му и баща му и К. си владеел това място. Баща му най-малко
от тридесет години го владеел. Друг освен К. не е обработвал този двор. Чувал,
че някакъв съсед е купи този имот. Дошъл, опънал една мрежа, която стояла два,
три дена и след това мрежата изчезнала. По това време К.К. бил в чужбина. Не е
виждал друг да работи това място. Не е виждал и друг да влиза в този имот и да
претендира, че е негов. Познавал третото лице помагач, за който казва, че живее
в гр.****.
Св.С. Б. Я. познавал ответника. Този имот бил още
на баща му. Имота се намирал до училището. Този имот след като баща му и майка
му починали останал той да се грижи за къщата и дворното място. На тази къща св.Я.
работил инсталацията и участвал в покрива на къщата. Я. не е виждал да влиза
някой друг в имота, и го работел лично той.К.К.. Баща му купил около два дка
двор. През зимата К. бил в Англия да работи и в този момент нямало никой там, и
тогава ищците по главния иск, заграждали и завладявали част от неговото място.
Не е чувал, друг някой да има претенции за имота. Красьо владеел имота от 2000
година след като почина и майка му. Св. Я. не познавал третото лице помагач.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Основателното
провеждане на предявения ревандикационен иск е обусловено от установяване по
пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на
ищеца върху недвижим имот находящ се в с.****,
община гр.******, област гр. ****, с площ от 1 135 кв.м., съставляващо поземлен
имот планоснимачен № 500 в кв.29 по плана на селото, при граници улица,
пол.имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и пл.№198, придобито на
твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника по главния иск
с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
В настоящия случай ищецът се позовава, че е
придобил правото на собственост върху недвижим
имот находящ
се в с.****,
община гр.******, област гр. ****, с площ от 1 135 кв.м., съставляващо поземлен
имот планоснимачен № 500 в кв.29 по плана на селото, при граници улица,
пол.имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201, за което са налични по делото
доказателства.
Границите на имота в нотариалните актове
са посочени по регулационния план на с.****, действащ и към настоящ момент.
Този регулационен план не е изменян по отношение на процесните имоти съответно
техните граници не са променяни.
Ищецът успя да докаже, че е собственик
на процесния имот т.к. този имот бе индивидуализиран от него. При завеждане на
иска е посочено, че ответника е навлязъл в имота по протежение на цялата
граница по между имотите им. В подкрепа на този негова теза са и показанията на
разпитаните по делото свидетели- свидетелите Ш. Н.Ш., Г. К. Г. и третото лице помагач.
Показанията на свидетелите на
ответника и ищеца по насрещния иск съдът не кредитира, тъй като същите напълно
противоречат на писмените доказателства по делото и показанията на свидетелите Ш. Н.Ш., Г. К. Г.и третото лице помагач.
Поради това съда намира, че ищецът успяха
да докаже, че са собственик на посочения от него имот, тъй като успяха да я
индивидуализира. Поради гореизложеното иска на ищеца по чл.108 ЗС следва да
бъде уважен.
Страните
са направили искане за присъждане на разноски. С оглед развитието по делото
ищецът има право на разноски съответно искането му за тях следва да се уважи.
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** с
адрес *** да предаде на С.Ш.Н., ЕГН ********** с адрес *** владението върху
недвижим имот, находящ се в с.****, община гр.******, област гр. ****, с площ от 1
135 кв.м., съставляващо поземлен имот планоснимачен № 500 в кв.29 по плана на
селото, при граници улица, пол.имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и пл.№198, като
покупко-продажбата е обективирана в нотариален акт нотариален акт № 189, том V,
рег.№ 4092, дело № 926 от 2016 год. на Нотариус Зоя А. *** действие PC
гр.Провадия, вписан в СВ под вх.рег.№5908 от 18.11.2016 год., акт №86, том XV,
дело № 2870 от 2016 год. на основание чл.108 от ЗС.
Настоящото решение е постановено при участието на
третото лице-помагач Б.С.Г., ЕГН **********
с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………