Р Е Ш Е Н И Е
№ 630
гр.Пловдив, 13.04.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Втори наказателен състав в публично заседание на тринадесети февруари, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 247 по описа за
2020 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 480457 - F514440 от 27.11.2019г.
на Заместник директор на ТД на НАП Пловдив,
с което на Д.Г.Л. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.74, ал.1, предл.първо от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр.
чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството.
С жалбата се прави искане за отмяна
на издаденото НП. Прави се и алтернативно искане за намаляване размера на
глобата.
Жалбоподателят Д.Г.Л. редовно
призован, в съдебно заседание се явява и лично участва в производство. Поддържа
искането са отмяна на НП. Не ангажира доказателства. В пледоарията си посочва
финансова невъзможност да се плати наложената глоба, за нарушение което е
извършил поради забравяне и моли да бъде отменено НП.
Въззиваемата страна ТД на НАП град
Пловдив редовно уведомена в съдебно заседание се представлява от юрк.М.Д. която
представя становище за неоснователност на жалбата. Не прави доказателствени
искания. В пледоарията си представя доводи в подкрепа на искането за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на съставен на
08.10.2019г. в гр.Пловдив акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № F514440 против жалбоподателя Л. и с което е санкциониран на основание
чл.74, ал.1, предл.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, която разпоредба гласи:
”Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се
наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет,
но не по-малко от 200 лв.” за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от същия закон. Съгласно
посочената правна разпоредба ”Предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва - всички търговци по смисъла
на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година”, изразяващо се в това, че в
качеството си на управител на Полет 616 ЕООД с ЕИК ********* – предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон,
като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет (ГФО) на
дружеството за 2018г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като
го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019г.
/30.06.2019г. е неприсъствен ден/. Търговското предприятие е извършвало дейност
през отчетния период 2018г. видно от подадена в ТД на НАП Пловдив годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600ИО743004/31.03.2019г./ и от
приложения към нея годишен отчет за дейността.
При
извършена служебна проверка се е констатирало, че дружеството не е подало
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в ТД на НАП Пловдив и нарушението е
извършено на 02.07.2019 год. в град Пловдив. Фактическите констатации, отразени
в АУАН и възпроизведени в НП, не се оспорват от жалбоподателя и се потвърждават
изцяло от приетите по делото писмени и гласни доказателства, поради което съдът
намира, че описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя Л. е
доказано по несъмнен и безспорен начин.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2
от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
По
същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по
основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи
има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук
следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и
резултата от него. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган
или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този,
който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение
/ такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на
съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
При съвкупната преценка на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че обжалваното
НП е незаконосъобразно по следните съображения: АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по
предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма, съдържат
изискуемите от ЗАНН реквизити. При съставянето на АУАН не са допуснати
нарушения, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата
на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на следващата година търговците по
смисъла на Търговския закон следва чрез заявяване и представяне за обявяване в
Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. В случая следва
да се отчете обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя, както и
че е отстранено преди съставяне на АУАН и издаване на НП. От посочените
обстоятелства, съдът прави преценка, че обществените отношения - обект на
нарушението по чл.74, ал.1, предл.2 от ЗСч. в случая не са били засегнати
съществено и деянието представлява маловажен случай. Налице са всички основания
да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а именно да не се налага
наказание, като се предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено наказание. Процедурата по чл.28 от ЗАНН в пълна
степен би изпълнила целите на закона. Съдът намира, че разглежданото
административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната. Действително касае се за нарушение от категорията на ”простото
извършване”, но не може да се приеме, че при определяне степента на обществена
опасност на конкретното деяние се изключват обстоятелствата от кръга на
засегнатите интереси, допълнителни факти настъпили след извършване на
нарушението, целите на наказанието и др. При преценка степента на обществена
опасност на нарушението с оглед на тези обективни критерии, настоящият състав
намира, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наред с това чл.38, ал.1
от ЗСч. посочва предприятията, които следва да публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети
от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. В
т.1 на ал.1 на този член изрично е посочено, че всички търговци по смисъла на
Търговския закон следва да изпълнят това свое задължение чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. Разпоредбата на чл.38, ал.4 от ЗСч. предвижда, че малките
предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат
да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за
дейността, а в чл.37 от ЗСч. са изброени предприятията които подлежат на
задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори и това са: 1.малки
предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават
най-малко два от следните показатели: а) балансова стойност на активите -
2`000`000.00 лв.; б) нетни приходи от продажби - 4`000`000.00 лв.; в) средна
численост на персонала за отчетния период - 50 души; 2.средните и големите
предприятия; 3.предприятията от обществен интерес; 4.средните и големите групи
и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес; 5.
предприятия, за които това изискване е установено със закон. Следователно
законодателят е предвидил случаи, в които на преценка на съответния управляващ
орган на малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим
финансов одит е предоставено сам да прецени дали да публикува или не ГФО. Както
в АУАН обаче, така и в НП липсват факти /по отношение на предприятието дали е
малко, средно или голямо, както и по отношение на обстоятелството дали същото
подлежи на независим финансов одит/ от които да се прецени дали
жалбоподателката и то в качеството си на ликвидатор е била задължена да
публикува ГФО в срок до 30.06.2017 год. или това е оставено единствено на
негова преценка като малко предприятие. Такива доказателства от които да се
направи извод за това не бяха ангажирани. По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 480457 - F514440 от 27.11.2019г. на Заместник директор на ТД на НАП
Пловдив, с което на Д.Г.Л. ***, ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.74, ал.1, предл.първо от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева
за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от Закона за
счетоводството.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава ХІІ на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярнос оригинала: И.П.