Присъда по дело №336/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

26.1.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.26

Година

2011

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.105 и сл. от ГПК.

От съдържанието на исковата молба и заявеното в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата страна, съдът констатира твърдените факти и обстоятелства, от които ищцовата страна счита, че произтича претендираното от нея право, а те са: На 3 февруари 2010 година е сключен договор между НЗОК и ищцовото лечебно заведение – договор за указване на болнична помощ по клинични пътеки; Договорът е сключен на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за 2010 година /НРД, в сила от 1 януари 2010 година/; Ищцовото лечебно заведение в качеството си на изпълнител е указвало на здравноосигурените лица болнична медицинска помощ по определени клинични пътеки; Ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си, които произтичат, както от индивидуалния договор, така и от НРД /в сила от 01.01.10 година/, включително и с представяне на изискуемите се финансово-отчетни документи за извършена медицинска дейност за месец август 2010 година, която е в размер общо на 169 337 лева; Извършено е частично плащане на дължимите суми от НЗОК, като ищцовото медÞцинско лечебно заведение твърди, че НЗОК не е заплатила сума в размер на 44 831 лева главница по фактура №51 от 08.09.10 година и представляваща извършена медицинска дейност за месец август 2010 година.

Въз основа на така твърдените факти и обстоятелства е направено искане: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума по посочената фактура, както и сума в размер на 2 282 лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата от датата на дължимостта, която е посочена, като 30 септември 2010 година до завеждане на исковата молба, както и претенция за законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, като в последното по делото съдебно заседание съдът по реда на чл. от ГПК допусна изменение - увеличение размера на обусловената искова претенция. Претендират се разноски.

От съдържанието на отговора и от заявеното в последното по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ответника съдът счита, че ответникът се брани с правоотлагащи и правопогасяващи факти. Правоотлагащите факти са изложени в отговора на исковата молба, а те са: Претендираните от ищеца суми не са били дължими от ответника към предявяване на исковата молба; Не е съществувало, нито законово, нито договорно задължение за заплащане на претендираните от ищеца суми към датата на завеждане на исковата молба; Такова право е възникнало едва на 25 март 2011 година, когато НС е взел решение да изплати извършената надлимитна дейност от лечебните заведения през 2010 година от бюджета за 2011 година, в т.ч. и на претендираните от ищеца суми; Във връзка с това, от лечебното заведение е издадена фактура №18 от 30.03.11 година и кредитно известие № 25 към нея от 20.04.11 година, заедно със спецификация за сума 43 343 лева с които е отчетена извършената над определения за месец август 2010 година бюджет на същото, в съответствие с решението на Надзорния съвет на НЗОК от 25 март 2011 година. Правопогасяващите факти, с които се брани ответникът са: Посочената сума от 43 343 лева, която ответникът счита, че е дължима, е изплатена на 27 април 2011 година. Направено е искане да бъдат отхвърлени исковите претенции, като неоснователни. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството, въведен с исковата молба, са предявени искови претенции за заплащане на дължими суми по договор за указване на болнична помощ по клинични пътеки и по Националния рамков договор за 2010 година, в сила от 1 януари 2010 година, за указана болнична медицинска помощ по определени клинични пътеки; за извършена медицинска дейност за месец август 2010 година, която е в размер общо на 44 831 лв.; както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от 30.09.2010 година до окончателното изплащане на главницата - лихва за забава в размер на 2 306,82 лв., считано от 30.09.2010 година до предявяване на исковата претенция, както и законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на главницата.

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са правно основание:обуславящата - чл. 20„а”, ал.1 от ЗЗД, във вр. с индивидуалния договор, сключен между ищеца и ответника, с дата 03.02.2010 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, във връзка с НРД , влязъл в сила от 1 януари 2010 година, във вр. с чл.53, ал.1 и ал.2 и чл.59, ал.1 от ЗЗО, във вр. с чл. 79, ал.1, изречение първо, предложение първо от ЗЗД; и обусловената – чл.86, ал.1, изречение

ГР.Д.№396/2011 г. ВТОС

първо от ЗЗД, във вр.с чл. 79, ал.1, изречение първо, приложение второ от ЗЗД.

По отношение на обуславящата искова претенция.

Предявеният обуславящ иск е неоснователен. За този извод съдът е мотивиран от следното:

След предявяване на исковата претенция ответникът е заплатил на ищеца претендираната парична сума. Обстоятелство, установено чрез платежен документ - л.92 от делото. Освен това ищецът признава този факт и чрез процесуалния си представител заявява, че не поддържа исковата претенция за главницата.

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал..3 ГПК съдът е задължен да вземе предвид настъпилите във висящия процес факти,които са относими към спорното право.

Извършеното плащане от ответника по своята правна същност е признаване на исковата претенция и същевременно е правопогасяващ претендираното вземане юридически факт.

С извършеното след предявяване на исковата претенция плащане от ответника на ищеца на претендираната с исковата молба парична сума се е погасило възникналото в полза на ищеца спрямо ответника парично вземане в размер на исковата сума, както е и погасено възникналото задължение за ответника за същата сума.

В хипотезата на извършено плащане във висящ исков процес от ответника на ищеца, признато от двете страни, настоящият състав счита, че не е необходимо да се обсъжда нито основанието за възникване на вземането, нито кога е възникнало, нито съдържанието на вземането, нито кога е настъпил падежът – т.е. неговата изискуемост. Поради което и съдът не обсъди другите събрани по делото доказателства, установяващи обстоятелства, извън извършеното плащане.

По изложените съображения обуславящият иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на паричното вземане на ищеца спрямо ответника чрез плащане, извършено във висящия исков процес

По отношение на обусловената искова претенция.

И обусловената искова претенция е неоснователна. За този извод съдът е мотивиран от следното:

Исковата претенция „считано от 30.09.2010 година до деня на плащане на главницата” е неоснователна. Това е така защото:

Претендираната от ищеца сума не е била дължима от ответника към предявяване на исковата молба или към посочения момент претендиранато от ищеца вземане не е възникнало. Извод, който съдът прави от съдържанието на чл.3, ал.1, т.1 от „Договор от 03.02.2010 година” - л.43 от делото, и от съдържанието на параграф 2 от „А. №4” - л.64 от делото.

Претендираното вземане е възникнало след предявяване на исковата претенция с вземане на решение от ═Сна НЗОК на 25.03.2011 година. Извод, който съдът прави от съдържанието на „Решение на НС на НЗОК” - л.82 от делото, във връзка със съдържанието на чл.3, ал.1, т.1 от „Договор от 03.02.2010 година”.

Съгласно чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД само когато денят на изпълнение на възникналото задължение е определен, длъжникът изпада в забава от този ден.

Както се посочи с постановяване на решението на НС на НЗОК е възникнало вземането на ищеца спрямо ответника. Но, нито с посоченото решение, нито със сключените преди него договори и А.и към тях, нито по силата на законови разпоредби е регламентиран денят за изпълнение на възникналото задължение - не е определен денят на изпълнението.След като денят на изпълнение не е определен с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД ответникът изпада в забава след покана от страна на ищеца. По делото няма доказателства, установяващи отправянето на покана от страна на ищеца до ответника СЛЕД възникване на задължението, което е след постановяване на решението на НС на НЗОК – т.е. след предявяване на исковата претенция.

Да се приеме исковата молба „за покана” по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД в настоящия казус съдът счита, че няма никаква опора в Закона.„Покана”, отправена преди възникване на вземането, не може да има правното значение и правните последици на „покана”, отправена след възникване на вземането.

С оглед на изложеното исковата претенция „считано от 30.09.2010 година до деня на плащане на главницата” е неоснователна.

Исковата претенция „считано от дена на плащането до окончателното изплащане на главницата” същое неоснователна. Но, по други съображения. Поради това, че след плащане на главницатаняма съществуващо парично задължение, чието изпълнение да е забавено.

По изложените съображения и обусловената искова претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на делото и въз основа на приетото от съда, че претендираното вземане за главницата е възникнало след предявяване на исковата претенция, а обусловената претенция не е възниквала, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 1 540 лв.

Водим от горното Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявената на основание чл.20„а”, ал.1 от ЗЗД, във вр. с индивидуалния договор, сключен на 03.02.2010 година, за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, във връзка с НРД, влязъл в сила от 1 януари 2010 година, във вр. с чл.53 и чл.59, ал.1 от ЗЗО, във вр. с чл. 79, ал.1, изречение първо, предложение първо от ЗЗД от М. „П.” Е., ул.„В. П.” №2, представлявано от управителя д-р Р. Н. К., против НЗОК., със едалище и адрес на управление гр. С., ул.„К.” №1, представлявана от директора на РЗОК., гр. В. Т., д-р И. Д. И., с адрес на призоваване: гр. В. Т., ул. „Й.” №2, искова претенция, скоято се претендира да бъде осъдена НЗОК., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„К.” №1, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна К., гр. В. Т., д-р И. Д. И., с адрес на призоваване: гр. В. Т., ул. „Й.” №2, да заплати на М. „П.” Е., ул.„В. П.” №2, представлявано от управителя д-р Р. Н. К., сума в размер на 44 831.00 лв. /четиридесет и четири хиляди осемстотин тридесет и един лева/, дължима сума по фактура №51 от 08.09.2010 година, за извършена медицинска дейност за месец август 2010 година, като НЕОСНОВАТЕЛНА, поради погасяването й чрез направено плащане във висящия процес.

ОТХВЪРЛЯ предявената на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр.с чл. 79, ал.1, изречение първо, приложение второ от ЗЗД от М. „П.” Е., ул.„В. П.” №2, представлявано от управителя д-р Р. Н. К., против НЗОК., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„К.” №1, представлявана от директора на РЗОК., гр. В. Т., д-р И. Д. И., с адрес на призоваване: гр. В. Т., ул. „Й.” №2, искова претенция, скоято се претендира да бъде осъдена НЗОК., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„К.” №1, представлявана от директора на РЗОК., гр. В. Т., д-р И. Д. И., с адрес на призоваване: гр. В. Т., ул. „Й.” №2, да заплати на М. „П.” Е., ул.„В. П.” №2, представлявано от управителя д-р Р. Н. К., сума в размер на 2 306,82 лв. /двехиляди триста и шест лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата от 44 831.00 лв., считано от 30.09.2010 година до предявяване на исковата претенция за главницата, както и законната лихва върху главницата от 44 831.00 лв., считано от предявяване на исковата претенция за главницата до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА М. „П.” Е., ул.„В. П.” №2, представлявано от управителя д-р Р. Н. К., да заплати на НЗОК., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„К.” №1, представлявана от директора на РЗОК., гр. В. Т., д-р И. Д. И., с адрес на призоваване: гр. В. Т., ул. „Й.” №2, направените разноски в настоящото производство в размер на 1 540 лв. /хиляда петстотин и четиридесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната.

СЪДИЯ: