РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галя Георгиева
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА
в присъствието на прокурора С. К.
като разгледа докладваното от Галя Георгиева Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. II-ра от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „Лишаване от
свобода“ или на мерки, вкл. „Лишаване от свобода“.
С Решение постановено на 06.12.2022 г. № 116 Софийски окръжен съд,
VI-ти първоинстанционен наказателен състав е признал и приел за
изпълнение в Република България присъда № 10/750538-19/09.07.2020 г. на
Окръжен съд Р. – Н., влязла в сила на 15.02.2021 г., с която българския
гражданин Т. И. П. с настоящ адрес в гр. Е., обл.С., е бил осъден на
„Лишаване от свобода“ за срок от 54 месеца за престъпления по НК на Н. и
Закона за наркотиците на същата държава.
Постановил е и е определил първоначален общ режим на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“, както и е приспаднал предварителното
задържане на изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“,
считано от 19.12.2019 г. до влизане в сила на Решението по искането за
признаване и приемането на присъдата. Постановил е също да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава – Н. за Решението, както и
приложимите правни норми по НК на Република България във връзка с
условното предсрочно освобождаване.
Против това Решение е постъпила жалба от служебния защитник на
1
осъденото лице а. Н.. Оплакванията са за незаконосъобразност и
необоснованост, като се иска отмяна на Решението и отказ на българския съд
да признае и приеме за изпълнение в Република България присъдата на
Окръжния съд – гр. Р. – Н..
Алтернативно служебната защита на осъденото лице моли въззивната
инстанция да не признае присъдата в частта, в която след като осъдения П. е
бил обявен за нежелан чужденец с Решение на службата за емиграция и
натурализация в Ротердам и по тази причина с присъдата е прието, че не
отговаря за условията за условно предсрочно освобождаване.
Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че
Окръжен съд София се е произнесъл напълно законосъобразно във връзка с
направеното искане за признаване на съдебния акт, с който българският
гражданин е осъден на „Лишаване от свобода“. Намира също, че условното
предсрочно освобождаване не може да бъде предмет на преценка в
настоящото производство поради обстоятелството, че същото не се явява
предмет на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебните
актове за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ или мерки
включващи „Лишаване от свобода“.
Апелативният съд като се занима с оплакванията в жалбата и при
направената служебна проверка приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от назначения служебен
защитник, който изрично заяви, че осъденото лице е уведомен и знае за
днешното съдебно заседание.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд, който в случая е Софийския окръжен съд
пунктуално е спазил нормите в гл.II-ра на Закона, свързани с признаване на
съдебни актове в държава членка. Обсъдени са формалните изисквания, които
позволяват на съда да образува дело и да разгледа искането на
Нидерландската държава и които са налични. С Решението си съдът в първата
инстанция правилно е приел, че съдебното Решение, в случая присъда, чието
признаване се иска е придружено с Удостоверение по образец, което е
издадено от компетентен орган и в превод на български език. Изискана е от
Окръжния съд справката за съдимост на осъдено лице Т. П., от която е видно,
че преди присъдата в Нидерландия има осъждане с влязла сила присъда от
02.07.2013 година. Първоинстанционният съд е установил по надлежния ред,
че срещу Т. П. няма висящи наказателни производства в Република България.
Прието е за установено въз основа на данните от Удостоверението, издадено
по чл.4 от рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., че
присъдата на Нидерландския съд е влязла в сила и касае престъпления, които
са наказуеми и по българския НК, а именно контрабанда на високорискови
наркотични вещества – кокаин, държане на високорискови наркотични
вещества в големи количества, контрабанда със съучастие с други лица,
аналози на високо рискови наркотични вещества, както и квалифицирана
кражба в съучастие с други лица чрез използване на техническо средство.
Със същата тази присъда Нидерландският съд позовавайки се на
2
Решение на службата на имиграция и натурализация, с което осъдения е
обявен за нежелан чужденец в Нидерландия е постановено, че не може да се
ползва от възможността за условно предсрочно освобождаване по тази
присъда.
Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното признаване
за изпълнение на присъдата в Република България по отношение на Т. И. П. е
законосъобразно и не противоречи на условията за признаване и изпълнение,
визирани в чл.8 от Закона. Правилно първоинстанционният съд се е
произнесъл и по отношение на режима на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ според българският закон и е приспаднал на
основание чл.12, ал.9 от същия Закон изтърпяната част от наказанието и
времето на предварителното задържане, което е с начална дата 19.12.2019
година. Присъдата, чието признаване и изпълнение се иска е влязла в сила на
15.02.2021 година.
Жалбата е изцяло неоснователна. По отношение на оплакването,
касаещо невъзможността осъдения Т. И. П. да се ползва от условно
предсрочно освобождаване от Нидерландия Апелативният съд приема, че
това е правна възможност, която зависи от поведението на лицето по време на
изтърпяване на наказанието и размера на изтърпяната част от наказанието.
Предметът на ЗПИИСАННЛСМВЛС е определен в чл.1 от същия. Условното
предсрочно освобождаване не е наказание. В пар.1, т.2 от Допълнителните
разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС е налично легално определение за това
що е то наказание по смисъла на този специален закон. Според законовата
норма „наказание“ е всяко наказание „Лишаване от свобода“ или мярка
включваща „Лишаване от свобода“, постановени за определен или не
определен срок във вр. извършено престъпление и следствие и
наказателно производство. В случая издаващата държава – Нидерландия е
поискала признаване и изпълнение именно на наказание „Лишаване от
свобода“ наложено за срок от 54 месеца /1620 дни/. Това е предметът на
признаване и изпълнение, обективиран в присъда на Окръжния съд в гр.
Ротердам.
Действително по делото се намира Удостоверение по образец,
приложение по чл.4 от рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008 г. и в същото на л.14, раздел „Информация за връзка с предсрочно
или условно освобождаване“ т.2 има отбелязване, че издаващата държава
желае информация за приложимите правни норми в Република България,
която е изпълняваща държава относно предсрочното и условно
освобождаване на осъдени лица, както и начална дата и края на срока на
предсрочното или условно освобождаване. В случая става въпрос за
предоставяне на информация. Условното предсрочно освобождаване не е
наказание, а право и възможност при определени условия осъденото лице да
се възползва от тях. С Решението си Софийския окръжен съд е постановил да
бъде предоставена такава информация на Нидерландската държава и на
компетентните органи в Нидерландия, натоварени с изпълнението на
присъдите по наказателни дела, т.е. българският съд е изпълнил в пълен обем
исканията на издаващата държава.
3
Защитата правейки оплакването, свързано с правото осъдения да поиска
и да се ползва от условно предсрочно освобождаване не е направила разлика
между наказание, наложено с присъдата, предмет на Закона и очевидно се е
заблудила от Решението на службата за имиграция и натурализация.
Нидерландската държава обаче се е възползвала само от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Няма производство и искане по другия специален
закон – Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане
на мерки за процесуална принуда от различни от мерките, изискващи
задържане, за каквато би могла да се възприеме мярката „Обявяване на
осъденото лице за нежелан гражданин“ с последица невъзможност в
Нидерландия да се възползва от правото за условно предсрочно
освобождаване.
С оглед на всичко изложено САС приема, че оплакванията в жалбата на
служебния защитник са неоснователни и Решението, което е предмет на
същата е напълно законосъобразно и обосновано, което налага извод, че
следва да бъде потвърдено.
При разглеждане на искането в производството по
ЗПИИСАННЛСМВЛС не са допуснати процесуални нарушения, които да са
ограничили правото на защита на осъденото лице в Нидерландия, което е
български гражданин.
С оглед на всичко гореизложено Апелативния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 116/06.12.2022 год. на Софийския
окръжен съд, VI-ти първоинстанционен наказателен състав постановено по
ЧНД № 659/2022 г. по описа на същия съд
Решението е окончателно.
Делото незабавно да бъде върнато на Софийския окръжен съд за
изпълнение и приложение на чл.12, ал.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4