Решение по дело №2582/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 764
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Силвия Обрешкова
Дело: 20213110202582
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110202582 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Евростил НД“ЕООД срещу НП № 03 –013174/04.03.21г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Евростил
НД“ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000
лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено
наказателното постановление. С лицето имало сключен писмен трудов
договор от същия ден и законът давал тридневен срок за подаване на
уведомлението до НАП. Прави се искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к Б., която оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Нарушението било безспорно доказано.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 03.02.21г., била извършена проверка на строителен обект в
1
гр.Варна, ул. „Рали Мавридов 36“, където „Евростил НД“ЕООД извършвало
СМР. Установило се , че до работа е допуснат Р. И. Г. на длъжност
„монтажник дограма”, преди да му е връчено копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. В момента на проверката Р.Г.
нивелирал прозорец.
Трудовият договор бил изпратен за регистрация същия ден и бил
регистриран в 23.27ч. Проверката установила работника на обекта в 14.45ч.,
поради което било обективно невъзможно уведомлението да му е връчено.
Бил съставен АУАН, предявен на оправомощено лице. Срещу
АУАН не постъпили възражения. Описаните в него констатации били изцяло
възприети от АНО и било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства:
Като събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмени
доказателства по делото - АУАН, трудов договор, справка за приети
уведомления, декларация, копия от книги за инструктаж, отчетна форма,
констативен протокол, заповед за компетентност, идентификационна карта.
Съдът кредитира показанията на св.М. като конкретни, подробни,
логични и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановения срок. Посочени са всички съставомерни признаци на
нарушението, но не са описани относимите към тях факти. Направен е извод,
че „Евростил НД“ЕООД е работодател, но не са посочени фактите за това.
Направен е извод, че Р.Г. бил допуснат до работа, но не са описани фактите за
това. Едва в съдебно заседание става ясно, че той нивелирал прозорец, но не е
допустимо обстоятелствата на нарушението да стават известни едва в съдебно
заседание, тъй като това нарушава правото на защита в хода на АНП.
Нарушението е квалифицирано като такова, по чл. 63 ал.2 от КТ, но за да е
връчено на работника уведомление, то следва преди това да е имало трудов
договор между страните. Това означава между тях да е имало договорено
възнаграждение, място на работа, работно време и почивки. Такива факти
също не се описват.
2
Предвид горното, нарушението не е индивидуализирано от
фактическа страна по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се
изразява то и срещу какво се защитава.
Неправилен е извода в НП, че нарушението е извършено в 14.45ч.
когато следвало на работника да се връчи уведомлението. Уведомлението е
следвало да се връчи след регистрацията му НАП, която е в 23.27ч. А
нарушението е извършено тогава, когато работникът е допуснат до работа без
да му е връчено уведомлението.
Допускането до работа на лице, преди да му връчи копие от
завереното в ТД НАП уведомление и от трудовия договор, е нарушение по чл.
63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението би
бил осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и
ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът
изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от
уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на
административното нарушение.
От описаното в АУАН и НП, обаче, не може да се твърди, че
фактически е имало допускане, тъй като не се сочат такива обстоятелства, а
само такива изводи. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има ли
извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и
правилно ли е бил приложен материалния закон. В конкретния случай от
гласните доказателства, събрани в с.з. се установи, че Р.Г. в действителност е
извършвал дейност на обекта. Въпреки това, съдът намира, че материалният
закон е приложен неправилно, тъй като случаят е малозначителен по смисъла
на чл. 9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната
обществена опасност на деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да
регулира трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен
трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се
допуска престирането на труд без да е договорно регламентиран или под
формалното прикритие на гражданско правоотношение. В този случай от
доказателствата не може да се направи извод за прикриване на трудово
правоотношение или за наличие на такова без писмен трудов договор. Видно
е от декларацията на Р. Г., че същият е имал подписан трудов договор, което
се подкрепя и от приложеното по делото копие от същия. В същата
декларация той сочи, че е за първи ден на работа., като справката от НАП е с
изходящ номер от същия ден. Макар да не става ясно кога трудовият договор
е изпратен на НАП, денят и часът на регистриране поставят под съмнение
извода за прикриване на трудово правоотношение. Налице са всички
основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК
вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на състава на
нарушението може да се считат осъществени, то това осъществяване е
формално и е налице явна незначителност на обществената опасност на
3
деянието. Липсват каквито и да било вредни последици.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9
ал.2 от НК, като в първия случай има извършено типично административно
нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици,
законодателят е предвидил привилегирован състав с много по-ниско
наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното право,
напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за
извършено нарушение, но поради по-ниската степен на обществена опасност,
за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право,
където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е
предвидил да не се налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9
ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е
престъпление, съответно-нарушение, въпреки че признаците на състава на
това нарушение са осъществени. Поради това, ограничението за прилагане на
чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК.
В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна
по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор преди
проверката, връчено е впоследствие копие от уведомлението от НАП срещу
подпис, уведомлението за регистрация от НАП е от същия ден, няма никакви
данни трудовите и осигурителните права на работника да са били нарушени и
няма никакви данни дружеството да е било извършвало идентични нарушения
на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния
случай степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна
и деянието не представлява административно нарушение.
В горния смисъл са Решения на Адм.съд-Варна по КНАХД
№219/2019г, по КНАХД №598/2018г., по КНАХД № 963/15г., по КНАХД
№2375/18г., по КНАХД №930/14г., по КНАХД №378/ 2019г. и др.
Предвид основанията за отмяна на НП, съдът не следва да се
произнася по справедливостта на наказанието и не следва да уважи искането
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в тяхна полза.
Макар да е направила искане за присъждане на разноски, въззивната страна
не е представила доказателства за техния размер, поради което съдът намира,
че следва да остави това искане без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –013174/04.03.21г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Евростил
НД“ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000
лева.
Оставя без уважение искането на Дирекция “Инспекция по труда”-
4
Варна за присъждане на разноски в тяхна полза.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5