МОТИВИ: ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимите А.Р.К. *** за престъпление по чл.195 ал.1,т.3, т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл. 26, ал.1, вр.чл.28, ал.1
от НК.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия, така както е предявено. Счита, че от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства безспорно се установява
фактическата обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което подсъдимия
следва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и
му бъде наложено наказание в размер на
една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият участва в
съдебно заседание лично и със служебен защитник. Признава се за виновен,
като заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитника на подсъдимия пледира за
наказание лишаване от свобода в минимален размер.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК
съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора
в обвителният акт.
През м. ноември 2019 г. подс.А.Р.К.
*** се нуждаел от пари и решил да си ги набави, като извърши кражба на вещи от
къща в с. Н., за която знаел, че не е постоянно обитавана от собственика си.
За целта, на 17.11.2019 г. около 23.30 ч., подс. А.К. ***, до частен имот, находящ
се на ул.“М. г.“№ ***. Прескочил оградата на имота и влязъл вътре. От конзола,
монтирана на плевника в двора, с помощта на клещи, които носел със себе си, подс. К. отрязал 120 м. меден кабел „рекордоман“,
6 кв.мм., на стойност 1.10 лв. за метър, на обща ст-ст
132 лв. Вещите били собственост на свид. Г.С.Г. ***.
На следващия ден подс. К. изгорил обвивките на
откраднатите кабели, като продал медта от тях на непознати за него лица срещу
сумата от 120 лв.
В края на м. ноември/началото на м. декември подс. А.К. отново решил да си набави пари чрез кражба на
вещи. В изпълнение на намисленото, на неустановена дата в периода от края на м.
ноември 2019 г. до началото на м. декември 2019 г. подс.
К. ***, в частен имот, находящ се на ул.“И. В.“№***.
Имотът също не бил постоянно обитаван от собственика си свид.
М.Д.Е. - Д. ***.
Подс. А.К. прескочил оградата на имота и отишъл до
намиращата се в двора му стопанска постройка. С парчета желязо успял да извади
и събори вратата с касата на стопанската постройка. След това влязъл вътре и
взел следните вещи: метална вратичка с размери 150/70 см, стара, на ст-ст 20 лв.; 3 м. телена оградна
мрежа, на стойност 2 лв. за метър, на обща ст-ст 6
лв.; 1 бр. метална хранилка за животни с дължина 2 м., стара, на обща ст-ст 30 лв.; 1 бр. метална врата, стара, на ст-ст 15 лв., 1 бр. дървена буталка
за биене на масло на ст-ст 20 лв.; кръгла ниска маса,
тип „паралия“, стара на ст-ст 20 лв., всички вещи на
обща ст-ст 111 лв. Вещите били собственост на свид. М.Д.Е. - Д. ***. Подс. К.
занесъл вещите в дома си, като впоследствие ги предал на неустановен по делото
пункт за вторични суровини.
Общата стойност на откраднатите вещи, собственост на свид. Г.С.Г. *** и свид. М.Д.Е. -
Д. *** възлизала на 243 лв.
Видно от приложената справка за съдимост на А.К. към
момента на извършване на деянието същия е осъждан по НОХД *** гд. на ЯРС, влязла в сила на 26.10.2016 за престъпление по
чл.191 , ал.1 от НК, извършено в периода м.май 2015 год. – 01.02.2016 год. на пробация за срок от Шест месеца .
По НОХД № ***год. на ЯРС, влязла в сила присъда на
02.11.2016 год. е осъден на шест месеца лишаване от свобода , за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК на 08.05.2015 год.
С Определение № *** год. по ЧНД № *** год. на ЯРС, вл. В сила
на 31.12.2016 год. му е определено общо наказание по НОХД №№ *** и *** год. на
ЯРС в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Така определеното общо наказание е изтърпяно на
25.04.2017 год.
От изготвената
оценителна експертиза се установява, че общата стойност на отнетите вещи е 243
лв.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена както от направените от подсъдимите
признания, така и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че
подсъдимият А.Р.К. е осъществил
както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението кражба по смисъла на чл.195 ал.1, т.3 , т.4 и т.7, вр.чл.194
ал.1 вр.чл. 26,
ал.1, вр. чл.28 , ал.1 от НК , тъй като периода от 17.11.2019 г. до
неустановен ден в началото на м. декември 2019 г. в с. Н., обл. Я., от различни имоти,
находящи се на ул.“М. гвардия“
№ *** и на
ул.“И. В.“ *** действайки в условията
на продължавано престъпление и повторност, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имоти
и чрез използване на техническо средство
е отнел чужди движими вещи на
обща ст-ст 243 лв., от владението
на Г.С.Г.
*** и М.Д.Е. – Д. *** без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява, че подсъдимия е участвал както в прякото отнемане на вещите –
предмет на престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите.
От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал.1
т.3 от НК. Подсъдимият е проникнал в стопансската
постройка на М.Д., като е извадил и съборил на земята вратата й. Преодоляването на посочената преграда е
било в пряка причинна връзка със самото отнемане на процесните
вещи, тъй като по този начин подсъдимия си е осигурил безпрепятствен достъп до същите.
От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал.1
т.4 от НК, тъй като за извършването на
кражбата от дома на Г.Г. подсъдимият е
използвал техническо средство – клещи , които носел в себе си отрязал от
конзолата 120 м. меден кабел
При установената по делото фактическа обстановка съдът направи извода, че престъплението се
състои от две деяния , които представляват едно продължаваното престъпление по чл. 26 НК, едно в дома на Д. и едно в дома на Г.. И
двете еднородни
деяния са насочени към една
и съща цел, извършени са през
непродължителен период от време за 20 дни, отразяват един и същи основен престъпен
състав. Между деянията съществува обективна връзка, изключваща възможността едно от тях да
се вземе като самостоятелно изолирано от другото,
а всяко следващо се явява като продължение
на предхождащото го деяние.
При така
осъщественото деяние подсъдимият Атанасов е действал в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като го е осъществил, след като е бил осъждан с присъда
по НОХД № *** год. на ЯРС, влязла в сила 02.11.2016 год. на шест месеца лишаване от свобода , за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК на 08.05.2015 год.
От изтърпяване
на наказанието не е изтекъл пет годишния срок по чл.30 от НК.
Съдът прие, че
извършеното от подсъдимия
престъпно деяние не представлява
маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на чл. 93 ал.1 т.9 НК,
като изходи от начина на осъществяване на деянието, а именно разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот, извършена от две лица и с
участието на малолетни такива , което свидетелства за една повишена степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от съответния вид.
При
осъществяване на престъплението подсъдимия е действал с пряк умисъл, тъй
като ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, но
въпреки това е искал и целял установяването на
своя собствена фактическа власт
върху тях. Следователно същия е
разбирал както противоправния и общественоопасен характер на извършеното, така и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал
настъпването на тези последици.
С оглед на всичко
изложено съдът намира, че
подсъдимия действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1т.3 , т.4 и т.7,
вр.чл.194 ал.1,
вр.чл. 26, ал.1 , вр.
чл.28 от НК, поради което го призна за виновен по така предявеното обвинение.
Относно вида и
размера на наложените наказания,
съдът взе предвид следното:
Съдебното следствие
се проведе по правилата на глава
ХХVІІ от НПК.
За извършените от
подсъдимия престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При индивидуализирането на наказанието съдът от
една страна взе предвид обстоятелството,
че се касае за престъпление с висока степен
на обществена опасност, обуславяща се както от изключително високия ръст
на този вид посегателства към настоящия
момент в страната,, предишното осъждане на подсъдимия К., а от друга страна съобрази изключително ниската стойност на вещите – предмет на посегателство , социалното и икономическото
им положение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина , и му
наложи наказание в минималния предвиден от закона размер от една година
лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3 до осем
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2 б.б от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален строг режим, тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване
на наказанието по ЧНД № № *** год. на
ЯРС, което не е било отложено на основание чл.66 от НК.
Съдът счита, че
така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Причини за
осъществяване на деянието са ниската им
обща и правна култура, занижен самоконтрол,
При този изход
на делото подсъдимия бе осъден да заплати и направените по същото разноски в размер на 237, 90 лв. в приход на Републиканския бюджет,
по сметка на ОДМВР Ямбол.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: