Р
Е Ш Е Н И Е № 260151 / 16.6.2022г.
гр.
П., 16.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на втори юни, две хиляди двадесет и втора година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7393 по описа на ПРС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260369/23.10.2020 г.,
постановено по настоящото дело е допусната делба между: В.А.М., ЕГН **********
с адрес ***, М.А.М., ЕГН ********** с адрес *** и Т.Г.А., ЕГН ********** с
адрес ***, на следните техни съсобствени недвижими имоти:
1) Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.8.* по КККР, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ 66,76 кв. м., с адрес на имота ***, ап. *, който
самостоятелен обект се намира в сграда ***, разположена в поземлени имоти с
идентификатори ***и ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с прилежащите мазе № * с
площ 5,20 кв.м. и 3,1822% идеални части от общите части на сградата;
2) Поземлен имот с идентификатор ***по
КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в гр. Б., местност ***, с площ 3804 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
5, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при граници и
съседи: ***, ***, ***, ***;
3) Поземлен имот с идентификатор ***по
КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в гр. Б., местност ***, с площ 3001 кв.м., начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 6, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, при граници и съседи: ***, ***, ***;
4) Поземлен имот с идентификатор *** по
КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в гр. Б., местност ***, с площ 9005 кв.м., начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 5, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***;
5) Поземлен имот с идентификатор ***.*
по КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр. Б., местност ***, с площ 14 417 кв.м., начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 5, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
****, при граници и съседи: ***.37, ***.20, ***.11, ***.10, ***.22, при КВОТИ:
¼ (една четвърт) идеална част за В.А.М.,
¼ (една четвърт) идеална част за М.А.М.,
½ (една втора) идеална част за Т.Г.А..
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Способите за извършване на делба са
законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират
съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез
възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез
съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК,
чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на
дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл.
353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо
е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за
ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
С оглед определяне на способа за
извършване на делба, по делото бе изготвена и приета СТЕ, неоспорена от
страните, със задачи за определяне поделяемостта и действителната пазарна
стойност на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти.
По отношение на 1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.8.* по КККР с
площ 66,76 кв. м., с адрес на имота ***, ап. *, ведно с прилежащите мазе № * с
площ 5,20 кв.м. и 3,1822% идеални части от общите части на сградата вещото
лице е посочило, че е имота е неподеляем и е на стойност 73250,00 лева като
дела на съделителя В.А.М. възлиза на 18312,50 лева, на М.А.М.
също на 18312,50 лева, а този на Т.Г.А. възлиза на 36625,00 лева;
По отношение на земеделските имоти
вещото лице е посочило, че два от тях са поделяеми, а другите два неподеляеми.
Изчислявайки стойносттна на всекие един от тях е посочило, че 2) Поземлен имот с идентификатор ***по
КККР, находящ се в гр. Б., местност ***, с площ 3804 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 5 е на стойност 1978,08 лева; 3) Поземлен имот с идентификатор ***по КККР, находящ се в гр. Б.,
местност ***, с площ 3001 кв.м., начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 6 е на стойност 1290,43 лева; 4)
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. Б., местност ***,
с площ 9005 кв.м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 е на
стойност 4682,60 лева, а 5) Поземлен
имот с идентификатор ***.* по КККР, находящ се в гр. Б., местност ***, с
площ 14 417 кв.м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 е на
стойност 7496,84 лева. Изчислено е, че общата стойност на поземлените имоти е
15447,95 лева, като дяловете на ищците са в размер на 3861,98 лева за всеки
един от тях и 7723,97 лева за ответника. Предлага първи дял да се формира от Поземлен имот с идентификатор ***и Поземлен
имот с идентификатор ***на обща стойност 3268,51 лева за съделител с квота
¼ от собствеността, втори дял
да се формира от Поземлен имот с идентификатор ***
на
стойност 4682,60 лева за съделител с квота ¼ от собствеността и трети дял да се формира от Поземлен
имот с идентификатор ***.* на стойност 7496,84 лева за съделител с квота
½ от собствеността. За изравняване на дяловете, втори дял следва да
заплати 593,47 лева на първи дял и 227,13 лева на трети дял.
Съдът кредитира изготвените СТЕ като
компетентно изготвени от лице с необходимите знания и умения. Вещото лице, след
прилагане на специални знания в областта на оценката и техническите изисквания
за недвижимите имоти подробно е мотивирало начина на изчисление на оценката на всеки
недвижим имот, като е описало параметрите, на база на които е изградило извода
за стойността им.
В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК ответникът е направил искане с изрична писмена молба допуснатия до делба
имот (Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.8.*) да му бъде възложен
в дял по правилото на чл. 349 ГПК. Съгласно ал. 1 от тук посочената разпоредба,
ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг няма собствено
жилище, съдът по негово искане може да го постави в негов дял, като уравнява
дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Според ал. 2 на чл.
349 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска да бъде поставено в негов дял, като дяловете на съделителите се
уравняват с друг имот или с пари.
В хода на производство се установи, че
допуснатият до делба имот, представляващ жилище е неподеляем, като
съсобствеността върху същия е възникнала въз основа на универсално
правоприемство (възходящ на страните). Установи се също обаче, че към момента
на смъртта на общия наследодател и след откриване на наследството в имота не е
живял никой от наследниците (показанията на св. А., дъщеря на ответницата,
направила тук обсъжданото искане). Установи се също, че този ответник има друго
жилище, като с оглед липсата на кумулативните предпоставки по чл. 349, ал. 1 и
2 ГПК, молбата е неоснователна (така т. 7 Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК) и следва да се отхвърли с
изричен диспозитив, както е прието с диспозитивите на решение № 130 от
17.10.2019 г. по гр. д. № 3697/2018 г. на ВКС, I г. о. и решение № 4 от
18.02.2019 г. по гр. д. № 4976/2017 г. на ВКС, I г. o.
По отношение на искането чл. 353 ГПК
същото е заявено отново с писмена молба, която по изрично искане на
процесуалния представител на ответника не е докладвана, като е посочил, че изложеното
в молбата ще бъде направено в съдебно заседание. Такова искане обаче не е
направено, но и то не е свързано с процесуална преклузия. Съдът намира, че чл.
353 ГПК е приложим в настоящата хипотеза (съгласно задължителните указание в т.
5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. и относима съдебна практика, вкл. задължителна
такава, постановена от ВКС) относно допуснатите до делба имоти, но самите
страни в проведеното открито съдебно заседание се обединяват в желанието си и изрично
са искали делбата на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.8.* да
бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, а от отношение на
поземлените имоти да бъде приложено правилото на чл. 353 ГПК съгласно
изготвеното по делото заключение от вещото лице. Съдът намира, че следва да се
съобрази с волята на страните след като интересите им съвпадат и не противоречат
на закона. Предвид изложеното, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.8.*
следва да бъде изнесен на публична продан.
Съдът, ръководейки се от
предназначението на поземлените имоти, тяхната стойност и квотите на
съсобствениците намира, че жребието в случая е много неудобно, тъй като един от
поземлените имоти съществено се различава от другите по площ и стойност, както
и че частите на съделителите са различни. Делът на Т.Г.А. е ½ като на
такава приблизителна стойност е най - големият от поземлените имоти или общо трите
останали. Ако в неин дял при жребие се паднат трите поземлени имота, то съсобствеността
между другите двама съделители не би могла да бъде прекратена, тъй като остава
един поземлен имот. Ето защо на Т.Г.А. е възможно да се възложи единствено трети
дял, формиращ се от Поземлен имот с идентификатор ***.* на стойност 7496,84
лева. Теглена на жребие между част от съделителите е недопустимо, поради което
съдът разпределя първи дял, формиращ се от Поземлен имот с идентификатор ***и
Поземлен имот с идентификатор ***на обща стойност 3268,51 лева на В.А.М., а втори
дял формиращ
се от Поземлен имот с идентификатор *** на стойност 4682,60 лева разпределя на М.А.М..
Съдът приема ( с оглед и че два от поземлените имоти са неподеляеми съгласно чл.
72 ЗН), че по този начин изискването за
получаване на реален дял в натура от всеки един съделител ще бъде осигурено в
по-висока степен.
М.А.М. следва да бъде осъден да заплати
на В.А.М. сума в размер на 593,47 лева, а на Т.Г.А. да заплати сума в размер на
227,13 лева за уравняване на дяловете съгласно СТЕ.
В производството за общо разглеждане са
приети и искания по сметки. Така ищците са заявили претенция с правно основание
чл. 30, ал. 3 ЗС за сума в размер на 313,00 лева, представляваща половината от
заплатената сума за почистване и обезопасяване с мрежа на Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.8.* и сумата от 913,34 лева незаплатена аренда от
притежаваните земеделски земи (604,64 лева за земеделските години 2018-2019 и
2019 -2020 за земите в Б. и 308,70 лева за земеделските години 2017-2018,
2018-2019, 2019-2020 г.)
Ответникът е заявил претенция с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на ищците да му заплати сумата 800,00
лева, представляваща половината от заплатени сметки за топлоенергия, ВиК
услуги, местни данъци и такси.
Свидетелят на ответника – В. Т. А. е
заявила, че майка ѝ - Т.Г.А. е заплатила общо около 1600,00 лева режийни
разноски за апартамента в периода от *** – 20* г.
В тази връзка са представени и приети по
делото писмени доказателства – фискални бонове, съгласно който ответникът е
заплатил 993,00 лева за топлинна енергия и *3,00 лева за текущи сметки.
Свидетелят на ищците – Ц. Н. Д. (тяхна
майка) е заявила, че през 2019 г. е организирано почистване и обезопасяване с
мрежа на апартамента, тъй като в годините след смъртта на общия наследодател на
терасите на апартамента и в банята са влизали гълъби. Зая вила е, че датата на
почистване е 25.06.2019 г., защото има
копие от договора с почистващата фирма и общо заплатената за услугата сума е в
размер на 625,00 лева.
По делото са представени и приети като
писмени доказателства договор за наем на земеделска земя от 08.05.2017 г. за
срок от една година и цена 20,00 лева на декар, в който като наемодател е
посочен ответника, а предмет са четирите поземлени имота, предмет на настоящото
производство. Представени са разходен ордер, съгласно който ответникът е
получил в брой сума в размер на 605,00 лева за земеделска година 2018-2019 г.
както и платежно нареждане в размер на 600,00 лева с посочено основание рента
2018 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. От доказателствата по делото съдът приема, че ищците са заплатили сума в
общ размер на 625,00 лева за почистване и обезопасяване на апартамента. Това е
така, защото свидетелят пряко е възприел необходимостта от тези действия, тъй
като домоуправителят се е свързал първо с него за да го информира. Макар и по
делото да не е представено доказателство за заплащаме на сумата и преценявайки
показанията по правилото на чл. 172 ГПК, съдът приема, че този разход е доказан,
тъй като свидетелят много точно (вкл. боравейки с конкретни дати) описва
последователността на събитията, предприетите мерки и сторени разходи. По отношение
на получените от ответника наеми за ползването на съсобствените земи, съдът
намира, че същата е получила сума в общ размер на 1205,00 лева съгласно
представените и неоспорени писмени доказателства. Ето защо по правилото на чл. 30,
ал. 3 ЗС ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обща сума в
размер на 915,00 лева (312,50 за почистване и 602,50 лева за получените наеми
от земеделските земи), а претенцията отхвърлена до пълния заявен размер.
По същото законово правило ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника сума в общ размер на 603,00 лева –
половината от заплатените от него режийни разноски в общ размер на 1206,00 лева
и отхвърлена до пълния предявен размер от 800,00 лева. Съдът намира претенцията
за доказана именно до размера на тази сума, тъй като кореспондира с
представените по делото писмени доказателства. Макар и свидетелят да е изложил
твърдения, че заплатените суми са в по – висок размер и съдът да кредитира тези
показания, то намира, че единствено показанията не са достатъчни да установят
конкретните плащания по размер, тъй като свидетелят не е очевидец и борави с
общо понятие – „около“, което не дава необходимата за процеса яснота.
Възражението на ищците, че също са заплащали
режийни разноски съдът намира за неоснователно, тъй като в подкрепа на това
твърдение доказателства не са представени.
По
разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК разноските по
делото за дължимата държавна такса по чл. 8 от ТДТГПК следва да се заплатят от
страните съобразно стойността на дяловете им, както следва: В.А.М. и М.А.М.
следва да заплатят сума в размер на 886,98
лева всеки един от тях, а Т.Г.А. 1773,96
лева съобразно
дела им в имотите, допуснати до делба.
Т.Г.А. следва да бъде осъдена да заплати
сума в размер на 175,00 лева общо на В.А.М. и М.А.М. за внесения от тях депозит
за особен представител.
Общо дължимата се държавна такса по исканията
по сметки на ищците е в размер на 50,00 лева, а тази по исканията на ответника
е 50,00 лева, които следва да бъдат разпределени съобразно изхода от спора.
На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съобразно изхода
на делото по претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС (уважена за ¾ ), ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда 12,50 лева по отхвърлените претенции, а ответникът да заплати
сума в размер на 37,50 лева по уважената част от претенциите на ищците.
На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съобразно изхода
на делото по претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС (уважена за ¾ ), ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда 12,50 лева по отхвърлените претенции, а ищците да заплати сума в
размер на 37,50 лева по уважената част от претенциите на ответника.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията
на Т.Г.А., ЕГН
********** с адрес *** по чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК за възлагане в неин дял на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.8.* по КККР, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ 66,76 кв. м., с адрес на имота ***, ап. *, който
самостоятелен обект се намира в сграда ***, разположена в поземлени имоти с
идентификатори ***и ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с прилежащите мазе № * с
площ 5,20 кв.м. и 3,1822% идеални части от общите части на сградата;
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК и по съгласие
на страните Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***.8.* по КККР, одобрени със Заповед № ***г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ 66,76 кв. м., с адрес на имота ***, ап. *,
който самостоятелен обект се намира в сграда ***, разположена в поземлени имоти
с идентификатори ***и ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с прилежащите мазе № *
с площ 5,20 кв.м. и 3,1822% идеални части от общите части на сградата, като
получената парична сума от продажбата се
разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно:
½ (една втора) идеална част за Т.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***,
¼ (една четвърт) идеална част за В.А.М., ЕГН ********** с адрес ***,
¼ (една четвърт) идеална част за М.А.М., ЕГН ********** с адрес ***
ОПРЕДЕЛЯ
пазарна
стойност на делбения имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.8.*от
73250,00 лева.
ПОСТАВЯ
в
изключителен дял на основание чл. 353 ГПК на В.А.М., ЕГН ********** с адрес *** Поземлен имот с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Б., местност ***, с площ
3804 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 5, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при граници и съседи: ***, ***, ***, *** и Поземлен имот с идентификатор ***по
КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в гр. Б., местност ***, с площ 3001 кв.м., начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 6, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, при граници и съседи: ***, ***, *** с обща пазарна стойност 3268,51 лева.
ПОСТАВЯ
в
изключителен дял на основание чл. 353 ГПК на М.А.М., ЕГН ********** с адрес *** Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Б., местност ***, с площ
9005 кв.м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при граници и съседи: ***, ***,
***, ***, ***; с пазарна стойност 4682,60 лева.
ПОСТАВЯ
в
изключителен дял на основание чл. 353 ГПК на Т.Г.А.,
ЕГН ********** с адрес *** Поземлен имот
с идентификатор ***.* по КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. Б., местност ***, с площ 14 417 кв.м., начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, предходен идентификатор:
няма, номер по предходен план: ****, при граници и съседи: ***.37, ***.20, ***.11,
***.10, ***.22 с пазарна стойност 7496,84 лева.
ОСЪЖДА
М.А.М. да заплати на В.А.М. сума в размер на 593,47 лева, за уравняване на дяловете.
ОСЪЖДА
М.А.М.
да заплати на Т.Г.А. сума в размер
на 227,13 лева, за уравняване на
дяловете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК В.А.М. и М.А.М.
всеки един от тях ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд П. държавна такса по чл. 8 от ТДТГПК в размер на по 886,98 лева, съобразно дела им в
имотите, допуснати до делба.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК Т.Г.А. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд П. държавна такса по чл. 8 от ТДТГПК в размер на 1773,96 лева, съобразно дела ѝ в
имотите, допуснати до делба.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК Т.Г.А. ДА
ЗАПЛАТИ на всеки един от ищците В.А.М.
и М.А.М. по 87,50 лева, представляваща авансово внесен и
изплатен депозит за особен представител.
ОСЪЖДА
на основание чл. 30, ал. 3 ЗС Т.Г.А. ДА
ЗАПЛАТИ на всеки един от ищците В.А.М. и М.А.М.
по 457,50 лева по предявените от тях
искания за сметки за почистване и обезопасяване с мрежа на Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.8.* и сумата, получена от ответницата и
незаплатена на ищците аренда от
притежаваните земеделски земи, като отхвърля този иск за разликата над
915,00 лева до пълния предявен размер от 1226,34 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
един от ищците В.А.М. и М.А.М. ДА ЗАПЛАТИ на
Т.Г.А.
по 301,50 лева по предявените от нея искания за сметки за заплатени режийни
разноски, като отхвърля този иск за разликата над 603,00 лева до пълния
предявен размер от 800,00 лева
ОСЪЖДА
на основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК В.А.М. и М.А.М.
всеки един от тях да заплати по сметка на Районен съд П. държавна
такса в размер на 6,25 лева по
отхвърлените им претенции и 18,75 лева
по уважените претенции на ответника.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК Т.Г.А.
да заплати по сметка на Районен съд П. държавна такса в
размер на 12,50 лева по отхвърлените
ѝ претенции и 37,50 лева по
уважените претенции на ищците.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ____________________
Вярно с оригинала М. Я.