№ 686
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110113342 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Р. Р. М. срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата от 16 024.58 лева, включваща 12 534.18 лева –
главница, 1 818.96 лева – договорна лихва за периода от 07.09.2011г. до 15.04.2013г., 574.93
лева – наказателна лихва, начислена за периода от 07.09.2011г. до 15.04.2013г., 240.15 лева –
лихва на основание чл. 10, вр. чл. 2, б. „в“ и „г“ от анекс № 2/16.04.2010г., начислена за
периода от 25.01.2010г. до 15.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от
16.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумите от 303.36 лева,
представляваща заплатена държавна такса и 553.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5457/2013г., по описа на ВРС, в
полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по
горното ч.гр.д. № 5457/2013г. в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е образувано
изпълнително дело № 364/2013 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, което е присъединено
към изпълнително дело № 351/2013г. на същия съдебен изпълнител. Твърди, че последното
изпълнително действие по образуваното изпълнително производство са от 12.08.2013г.,
когато е наложен запор върху притежаваните от М. моторни превозни средства. След тази
дата действия по принудително изпълнение не са предприемани, поради което счита, че
правото на принудително изпълнение на вземанията по издадения изпълнителен лист е
погасено. С оглед изложеното сезира съда с искане за установяване недължимостта им.
Претендира и присъдените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, депозира
отговор на исковата молба, с който не оспорва, че към датата на сезиране на съда правото на
1
принудително събиране на сумите, предмет на издадения изпълнителен лист, е погасено по
давност. Оспорва обаче, че ищецът не дължи сумите, поддържайки, че по давност може да
бъде погасено само правото на принудително изпълнение, не и материалното право. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 3432/26.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5457/2013г., по описа на ВРС, 8-ми състав, е
разпоредено длъжникът Р. Р. М. да заплати солидарно с Георги Р.в Р. на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сумата от 12 534.18 лева – главница, 1 818.96 лева – изискуема редовна
лихва за периода 07.09.2011г. до 15.04.2013г., включително, 574.93 лева – представляваща
изискуема наказателна лихва за периода от 07.09.2011г. до 15.04.2013г., 240.15 лева –
изискуема лихва на основание чл. 10, вр. чл. 2, б. „в“ и б. „г“ от Анекс № 2 от 16.04.2010г.
към договора за периода 25.01.2010г. до 15.04.2013г., включително, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.04.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 303.36 лева – платена държавна такса
и 553.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че горните задължения
произтичат от договор за банков кредит от 25.01.2007г., договор за встъпване в дълг от
15.06.2009г., анекс № 1/15.06.2009г., анекс № 2/16.04.2010г.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 09.05.2013г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД от 13.05.2013г., е образувано изпълнително дело № 364/2013г., по описа на
ЧСИ Румяна Тодорова (присъединено към изпълнително дело № 351/2013г.), видно от
което, че на длъжника Р. М. е връчен препис от издадения изпълнителен лист въз основа на
заповедта за изпълнение по горното ч.гр.д. № 5467/2013г., по описа на ВРС на 16.05.2013г.
(л. 101).
На 17.03.2015г. е подадена молба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с която ЧСИ е
уведомен за прехвърленото вземане в полза на ответното дружество, считано от
18.02.2015г., като е отправено искане сумите, постъпили по изпълнителното дело, да бъдат
превеждани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Последното дружество е конституирано като
взискател на 01.08.2016г. (л. 82-гръб).
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.
Между страните не е спорно и се установява от приобщеното изпълнително дело, че е
налице образувано изпълнително производство с предмет оспореното вземане. Ищецът има
качеството на длъжник в изпълнителното производство, а „ЕОС Матрикс“ ЕООД на
2
взискател.
С оглед въведените от ищеца твърдения за погасяване на правото на принудително
изпълнение, въпросът, който обосновава основателността на настоящия иск е свързан
единствено с института на погасителната давност и наличието на основания за нейното
спиране или прекъсване.
Между страните не се спори, че изпълнителното производство е инициирано въз
основа на издаден изпълнителен лист, като спорното право, произтичащо от договор за
банков кредит, е било удостоверено като изпълняемо и безспорен дълг в стабилизираната
(предвид липсата на твърдения и данни за подадено възражение по чл. 414 ГПК) заповед №
3432/26.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №
5457/2013г., по описа на ВРС.
Съгласно нормата на чл. 110 ЗЗД исковете по договора за кредит за вземания –
главница и договорна лихва, представляваща цената на кредитирането, се погасяват с
общата петгодишно давност. С оглед действащата законодателна уредба относно издаването
на изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, съдът намира, че
същата има правните последици на съдебно решение. Това е така, тъй като влязлата в сила
заповед за изпълнение освен изпълнителна сила, има и присъщите на съдебното решение
последици – установително действие, непререшаемост и стабилитет. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение, се преклудират всички възражения на длъжника, че вземането не
съществува и не могат да бъдат заявени с нов иск, извън извънредните способи по чл. 424
ГПК (за разлика от исковете по чл. 252, 254 и 255 от ГПК /отм./ и в този смисъл
разясненията дадени в т. 14 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.
№ 2/2013г., ОСГТК не намират приложение). Ето защото и разбирането на съда, че по
отношение установеното с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане следва да намерят
приложение правилата на чл. 117, ал. 1 и 2 ЗЗД.
С оглед горното становище на съда относно правните последици на влязлата в сила
заповед, следва да се приеме, че давността е прекъсната с подаване на заявлението по чл.
417 ГПК, от който момент е започнала да тече нова давност, чийто срок е 5 години за всички
установени вземания. За да се прецени изтекъл ли е този срок към момента на обявяване на
устните състезания (тъй като правилото на чл. 115, б. „ж“ и чл. 116, б. „б“ ЗЗД не могат да
намерят приложение при предявен от длъжника иск за отричане съществуването на
вземането, тъй като не се каса за действие на кредитора, с което той търси защита на своето
субективно притезателно право), следва да се прецени прекъсвана ли е, респ. спирало ли е,
течението на давностния срок.
С решение № 170/17.09.2018г. на ВКС по гр.д. № 2382/2017г., ІVг.о., е прието, че
извършената с т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.10.1980г., поражда действие от датата на
обявяването на тълкувателното решение, като даденото в цитираната точка на
тълкувателния акт разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящи
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
3
това. Това становище е обосновано със задължението на органите на съдебната и
изпълнителната власт да зачитат задължителното тълкуване на правната норма и да я
прилагат в този смисъл, като това задължение отпада едва с отмяната им и не може да бъде
изисквано от тях да съобразяват действията си с тълкувателен акт, който все още не е
действащ. По нататък е прието, че макар задължителната сила на тълкувателните актова, да
не поражда такова задължително действие по отношение на другите правни субекти,
последните макар и да не са адресати на тази задължителна сила, могат да изискват от
съответния орган да съобрази решението си с тях и ако не сторят това имат възможност да
оспорват взетите от съответния орган решения по установения за това ред. Така застъпеното
становище, макар и в решение, което не представлява задължителна съдебна практика
според чл. 290, ал. 3 ГПК, напълно се споделя от настоящия състав.
Или, за да се даде отговор на въпроса кой тълкувателен акт следва да бъде приложен,
на изследване подлежи момента на прекратяване на изпълнителното производство.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са уредени с нормата
на чл. 433 ГПК, като според т. 8 такова е бездействието на взискателя, който в течение на
две години не е поискал извършването на изпълнителни действия.
В настоящия случай от материалите по приобщеното изпълнително дело се
установява, че предприетото изпълнително действие по принудително събиране на дълга е
от 12.08.2013г., на която дата е наложен запор върху МПС на длъжника М. (л. 73) и от който
момент следва да бъде преценяван и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Към датата на
обявяване на решението по 2/2013г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015г., двугодишният срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл и от която дата следва да се приеме, че е започнал да
тече 5-годишния давностен срок. Между страните липсва спор, а и от материалите по
изпълнителното дело се установи, че след тази дата изпълнителни действия, годни да
прекъснат течението на давностния срок не се предприетами. Налага се извода, че към
датата на приключване на съдебното дирене, доколкото характерът на предявения иск няма
прекъсващ давността ефект, че петгодишната давност е изтекла. В заключение, предявеният
от ищеца отрицателен установителен иск, основан на твърдение за погасяване на вземането
на взискателя, поради изтичане на погасителната давност за принудителното му събиране, се
явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представена е молба, с която се претендира адв. възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв. по договор за правна защита от 29.06.2022г. Не
са налице предвидените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки за изключване на отговорността за
разноски. Нормата изисква кумулативно наличие на признание на иска и извънсъдебно
поведение на ответника, което да не е предизвикало правния спор. В отговора на исковата
молба ответникът не е направил признание на иска, а само признание на факти релевантни
към спорното право. С оглед това и на процесуалния представител на ищеца се дължи
възнаграждение в рамките на посоченото такова от 1000 лева, което е под минимума,
установен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
4
адв. възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за безплатна правна
помощ (1010.74 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид основателността на претенцията и факта, че
ищецът е бил освободен от заплащане на дължимата за производството държавна такса,
същата в размер на 640.98 лева следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Видим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“, № 4-6, че е погасена по давност възможността за
принудително изпълнение срещу Р. Р. М., ЕГН **********, от гр. ************, на
вземанията, предмет на изпълнително дело № 364/2013г., присъединено към изпълнително
дело № 351/2013г. и двете по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, образувано по издаден на
09.05.2013г. изпълнителен лист въз основа на заповед № 3432/26.04.2013г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5457/2013г., по
описа на ВРС, 8-ми състав, а именно: сумата от 16 024.58 лева, включваща 12 534.18 лева –
главница, 1 818.96 лева – договорна лихва за периода от 07.09.2011г. до 15.04.2013г., 574.93
лева – наказателна лихва, начислена за периода от 07.09.2011г. до 15.04.2013г., 240.15 лева –
лихва на основание чл. 10, вр. чл. 2, б. „в“ и „г“ от анекс № 2/16.04.2010г., начислена за
периода от 25.01.2010г. до 15.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от
16.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумите от 303.36 лева,
представляваща заплатена държавна такса и 553.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“, № 4-6, да
заплати на да заплати на адв. Р. Д. от Варненска адвокатска колегия, рег. № **********, с
адрес на адвокатската кантора гр. Варна, ул. Петко Каравелов 3, ет.1, офис 11, сумата от
1000.00 лева (хиляда лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца Р. Р. М., ЕГН **********, на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“, № 4-6, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от
640.98 лева (шестстотин и четиридесет лева и деветдесет и осем стотинки), на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6