Р Е Ш Е
Н И Е № 260287
гр. Пловдив, 15.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на седемнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Розалия
Тодорова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2967 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
активно субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от 1. А.А.П., ЕГН **********; 2. Ц.М.М.,
ЕГН **********; 3. Р.Д.Т., ЕГН **********, починал в хода на процеса – на **.**.****г.,
заместен от своите наследници З.А.К.- Т.,
ЕГН **********, Д.Р.Т., ЕГН **********, и Т.Р.Т., ЕГН **********; 4. Л.Д.Т.,
ЕГН **********; 5. Н.Г.Ч., ЕГН **********;
6. Р.Г.Ч. – починала в хода на производството на **.**.****г. и оставила за
свои законни наследници Н.Г.Ч. и С.Г.Ч., двамата страни в производството, и П.Б.Х.,
ЕГН **********, конституиран на основание чл.227 ГПК; 7. С.Н.Т.- Ъ., ЕГН **********;
8. Е.Д.Т., ЕГН **********; 9. Н.А.Х.,
ЕГН **********; 10. С.Г.Ч., ЕГН **********, с която е направено искане съдът да
постанови решение, по силата на което да осъди Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ №
1, представляван от Здравко Димитров- кмет на Община Пловдив, да им предаде
владението върху следния недвижим имот: цялата изба на сградата на „*. *****“,
сега ресторант бар „*******“, представляващ ниво 1, с площ от 412,80 кв.м.,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта
56784.521.476.2.1, от самостоятелен обект, намиращ се в сграда № 2, разположена
в ПИ с идентификатор 56784.521.476, предназначение на самостоятелния обект: за
обществено хранене, брой на нивата: три, по КККР, одобрен със Заповед № РД- 18/
03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
№ КД-14-16/ 29.12.2009г. на началника на СГКК- Пловдив, адрес на имота гр. *****************.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците
са собственици на процесния недвижим имот, като правото им на собственост е
признато по силата на постановено съдебно решение – Решение № 202/
04.12.2019г., по в.гр.дело № 328/ 2019г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.
Изложени са твърдения, че с цитираното решение е признато за установено по
отношение на ответника в настоящото производство Община Пловдив, че ищците са
собственици на процесния недвижим имот. Ищците твърдят, че са собственици на
имота на основание реституция, като имотът е отнет от техния наследодател от
държавата без основание и без провеждане на отчуждителна процедура, на каквото
основание сочат им е признато правото на собственост със съдебното решение, на
което се позовават.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете
като недопустими (оспорва процесуалната легитимация на ищците), в условията на
евентуалност оспорва исковете като неоснователни. Ответникът твърди, че е собственик
на процесния недвижим имот, на основание договор за покупко- продажба от
29.12.2014г. Твърди, че неговият праводател е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот след приключила публична продан и е предал владението
върху имота на ответника на 28.01.2015г. На следващо място се твърди, че
ответникът е собственик на имота на основание давностно владение, продължило
пет години, считано от 29.12.2014г. Твърди, че е налице правно основание да
упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот. Оспорва твърдението
на ищците, че процесният имот има самостоятелен характер, както и че
представлява самостоятелен обект, като твърди, че е собственик на целия
самостоятелен обект, състоящ се от три нива, които са функционално свързани и представляват
един общ обект, като достъпът до всяко от нивата се осъществява чрез
преминаване през другите нива.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По допустимостта
на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество. По възраженията на ответника за нередовност на исковата
молба и за недопустимост на исковете съдът се e произнесъл с Определение № 260396/ 12.02.2021г., като е
приел същите за неоснователни, по съображенията изложени в мотивите на
цитираното определение.
По
основателността на исковете.
С влязло в сила
решение № 202/ 04.12.2019г., постановено по в.гр.дело № 328/ 2019г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, е признато за установено по отношение на Община
Пловдив, че Ц.М.М., А.А.П., Г.А.Х., Н.А.Х., С.Н.Т.- Ъ, Л.Д.Т., Р.Д.Т., Е.Д.Т., С.Г.Ч.,
Н.Г.Ч., Ц.А.Т., Р.Г.Ч., Е.Н.Г. и Р. Н.Ч. са собствениците на недвижим имот,
представялващ цялата изба на сградата на „*. *****“, сега ресторант бар „*******“,
представляващ ниво 1, с площ от 412,80 кв.м., съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж няма, под обекта няма, над обекта 56784.521.476.2.1, от
самостоятелен обект, намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.476,
предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой на нивата:
три, по КККР, одобрен със Заповед № РД- 18/ 03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16/ 29.12.2009г. на
началника на СГКК- Пловдив, адрес на имота гр. *****************Решението е
влязло в сила на 18.01.2021г.
С доклада по делото, приет в проведено на 29.03.2021г.
открито съдебно заседание, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответника упражнява фактическа власт върху процесния
недвижим имот към настоящия момент.
За да се уважи ревандикационният иск следва да се
докаже, че ищецът е собственик на вещта- предмет на иска и че вещта се намира
във владение или държане на ответника без последният да има основание за това.
В настоящия случай съдът намира, че по делото е безспорно установено правото на
собственост на ищците върху процесния недвижим имот, тъй като този въпрос е
решен със сила на присъдено нещо между страните и не подлежи на преразглеждане
от настоящия съдебен състав, съгласно разпоредбите на чл.297 и чл. 299, ал.1 ГПК. На следващо място е безспорно, че ответникът упражнява фактическа власт
върху имота, като не се твърди от негова страна и не се установява основание за
това. Ответникът се позовава, че владее имота на основание, че е собственик, на
основание договор за покупко- продажба от 29.12.2014г., но както се посочи по-
горе в мотивите въпросът за собствеността върху процесния недвижим имот в
отношенията между страните по настоящото дело е решен със сила на присъдено
нещо, като с влязло в сила решение е признато за установено по отношение на
община Пловдив, че ищците са собственици на имота, съответно правата на ответната
община, произтичащи от сочения от нея договор за покупко- продажба са отречени.
Повдигнатият като спорен от ответника въпрос дали процесният недвижим имот представлява
самостоятелен обект на собственост също е решен със сила на присъдено нещо
между страните по силата на цитираното решение.
Неоснователно е възражението на ответната община, че е
придобила процесния недвижим имот на основание давностно владение, продължило
пет години считано от 29.12.2014г. Към сочената от ответника дата за начален
момент на добросъвестно владение – 29.12.2014г., между страните – ищците и
техните праводатели, и ответника е било висящо производството по гр. дело №
2664/ 2007г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. Предмет на това производство е
било правото на собственост върху процесния недвижим имот и по което производство
е постановено Решение № 202/ 04.12.2019г., по в.гр.дело № 328/ 2019г. по описа
на Апелативен съд – Пловдив, влязло в сила на 18.01.2021г. Съгласно
разпоредбата на чл.84 ЗС в хода на висящ процес придобивната давност спира да
тече. Едва след датата на влизане в сила на решението – 18.01.2021г., започва
да тече нов давностен период, който не е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба, по която е образувано настоящото дело. Нещо повече следва да се
посочи, че настоящото производство е образувано преди влизане в сила на
решението, постановено по в.гр.дело № 328/ 2019г. по описа на Апелативен съд–
Пловдив, с оглед на което и производството по настоящото дело е било спряно на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С оглед на гореизложеното исковете се явяват
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от спора – основателност на исковата
претенция, своевременно направената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците имат право на направените в настоящото производство разноски.
Доказателства за направени такива са представени от ищеца С.Ч. – платежни
нареждания, от които е видно, че същият е заплатил дължимата държавна такса –
5003,50 лв. и възнаграждение за вещо лице – в общ размер 885 лв.
Представени са доказателства за сключен договор за
правна помощ между ищеца С.Ч. и адв. Н.Т., като е договорена безплатна правна
помощ, с оглед на което и на основание заявената претенция на адв. Т., следва
да бъде присъдено възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ,
определено съобразно материалния интерес по делото, на основание чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което възлиза на сумата от 11 536 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представляван
от Здравко Димитров- кмет на Община Пловдив, да предаде на А.А.П., ЕГН **********, Ц.М.М., ЕГН **********, З.А.К.- Т., ЕГН **********, Д.Р.Т., ЕГН **********,
Т.Р.Т., ЕГН **********, Л.Д.Т., ЕГН **********, Н.Г.Ч., ЕГН **********, П.Б.Х.,
ЕГН **********, С.Н.Т.- Ъ, ЕГН **********, Е.Д.Т., ЕГН **********, Н.А.Х., ЕГН **********, и С.Г.Ч., ЕГН **********,
владението върху следния недвижим имот: цялата изба на сградата на „*. *****“, сега
ресторант бар „*******“, представляващ ниво 1, с площ от 412,80 кв.м., съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над
обекта 56784.521.476.2.1, от самостоятелен обект, намиращ се в сграда № 2,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.476, предназначение на
самостоятелния обект: за обществено хранене, брой на нивата: три, по КККР,
одобрен със Заповед № РД- 18/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед № КД-14-16/ 29.12.2009г. на началника на СГКК-
Пловдив, адрес на имота гр. *****************ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Ст.
Стамболов“ № 1, представляван от Здравко Димитров- кмет на Община Пловдив, да заплати на С.Г.Ч., ЕГН **********, сумата от 5888,50 лв. /пет хиляди осемстотин осемдесет и
осем лева и петдесет стотинки/, разноски за производството по гр. дело № 2967/
2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Ст.
Стамболов“ № 1, представляван от Здравко Димитров- кмет на Община Пловдив, да заплати на адв. Н.Г.Т., с адрес ***, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,
ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 11 536
лв. /единадесет хиляди петстотин тридесет и шест лева/, за производството
по гр. дело № 2967/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: