Решение по дело №390/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Х. П. С. от гр. Раднево, чрез процесуалния си представител адв. З. К. против решение №3/14.01.2025 год., постановено по НАХД №267 по описа за 2024 год. на Районен съд Раднево, с което е потвърдено наказателно постановление №24-0327-000553/18.11.2024 год., издадено от Началника на РУ – Раднево, с наложени на касатора административни наказания глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е немотивирано и необосновано. По същество изложените съображения в касационната жалба са за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Излагат се съображения, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че е доказано по несъмнен и безспорен начин извършеното административно нарушение. Излага доводи, че не е подаден надлежен сигнал за спиране на автомобила, тъй като служителите не са подали сигнал със стоп палка, а подадените звуков и светлинен сигнал не са сред предвидените в закона сигнали за спиране на МПС. Направен е подробен анализ на разпоредбите на чл.103, чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП. Въз основа на подробно изложените аргументи, счита, че е налице противоречие между фактическо и правно обвинение, препятстващо правото му на защита и представляващо основание за отмяната на наказателното постановление. Неправилно било прието също така, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения при реализиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Неправилно също така, в решението липсват мотиви за приложението на чл.28 от ЗАНН, а мотивите на съда са били неясни, а това на практика се приравнява на липсата на мотиви. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение №3/14.01.2025 год., постановено по НАХД №267 по описа за 2024 год. на Районен съд Раднево и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление изцяло. Претендират се и разноските за две инстанции.

Ответникът по касация – Началника РУ - Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №267/2024 год. на Районен съд Раднево, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Раднево е потвърдил наказателно постановление №24-0327-000553 от 27.03.2024 год. на Началника на РУ – Раднево, с което на Х. П. С. са наложени административни наказания глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Отговорността е ангажирана за нарушения на чл.103 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 16.08.2024 год. около 12.25 часа в гр. Раднево на [улица]на около 300 метра южно от „Сплавкомерс“, в посока юг, управлява лек автомобил „Пежо 206 ЦЦ” с рег.№[рег. номер], собственост на С. Х. С. – Г., като при подаден сигнал за спиране /светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил/ същият е възприел сигнала, но не спира, а продължава движението си, ускорявайки скоростта си на движение.

За да потвърди наказателното постановление, Радневският районен съд приема, че вмененото във вина на Х. С. административно нарушение е доказано по безспорен начин. Приел, че подаденият сигнал е бил възприет лично от нарушителя, подаден е надлежен контролен орган, но въпреки възприемането му, наказаното лице при пряк умисъл не е изпълнил задължението си да спре плавно, а напротив – увеличил е скоростта и е възпрепятствал осъществяването на проверка. Тези обстоятелства се доказват от събраните по делото свидетелски показания изготвените докладни записки и т.н.. За да стигне до този извод, съдът е направил подробен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е неоснователна.

При постановяването на своето съдебно решение, въззивният съд се е ръководил от установените по делото факти. В конкретния случай, имайки в предвид показанията на актосъставителя, настоящия съдебен състав намира, че вмененото във вина на С. административно нарушение за не спиране на подадения със сигнал е установено по безспорен начин.

На първо място съдът намира, че оплакването, че решението не е мотивирано е неоснователно. В обжалваното решение е направен подробен анализ на събраните доказателства, кои от тях кредитира и кои не, както и кои факти и обстоятелства се доказват с тези доказателства, правилното им подвеждане по приложимата материалноправна норма от страна на наказващият орган. Съдържанието на обжалваното решение отговаря на законовите изисквания за мотивировка на съдебният акт и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК.

Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал от контролните органи водачът е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото място и да изпълнява указанията на контролните органи.

Въззивният съд е направил необходимото за изясняването на фактическата обстановка по делото, като е разпитал всички свидетели, като актосъставителят (В.), свидетелят по установяването на нарушението и съставянето на акта за установяване на административното нарушение (П.). Същите са последователни, логични, взаимно допълващи се и в се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото.

Не съответства на материалния закон и оплакването, че отразеното в акта за установяване на административно нарушение не се счита за доказано. В Закона за движение по пътищата, в чл.189, ал.2 е предвидена законовата презумпция, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо доказателствената тежест в случая е обърната, и тежестта за оборване на отразените в акта за установяване на административно нарушения факти е на наказаното лице. В конкретния случай, същите се подкрепя и от събраните свидетелски показания, а от страна на касатора не са предприети каквито и да е процесуални действия по оборването им.

Неоснователни са оплакванията за несъгласие с извода на съдът за наличие на мотиви в наказателното постановление, изключващи приложението на чл.28 от ЗАНН и за определянето на размера на наложените наказания с правилата на чл.27 от ЗАНН и постигането на целите по чл.12 от ЗАНН. Според изложеното в касационната жалба, същите са формално изложени. Настоящият съдебен състав споделя изложеното в обжалваното съдебно решение за наличието на мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, изложени в наказателното постановление, както и мотива за определянето на наказанието към средния размер предвиден в закона. Изрично е посочено, че деянието не се отличава с по-малка обществена опасност в сравнение с останалите административни нарушения от този вид, както и множеството влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №3/14.01.2025 год., постановено по НАХД №267 по описа за 2024 год. на Районен съд Раднево, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3/14.01.2025 год., постановено по НАХД №267 по описа за 2024 год. на Районен съд Раднево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.