Определение по дело №1618/2020 на Окръжен съд - Пловдив

              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №260225

 

                        гр.Пловдив, 02.10.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито заседание  на  втори октомври,  през  две  хиляди и двадесета  година  в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                            НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя  ч.гр.д.№1618 по описа на  ПОС  за   2020г., за  да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по  частна  жалба с вх.№21458/29.07.2020  депозирана от С.А.К. с ЕГН-********** и Р.Т. К. с ЕГН-********** ***, чрез процесуалния представител адв. И.Д., със съдебен адрес:*** – чрез адв. Д.  против  протоколно Определение  от 08.06.2020г.  постановено  по гр.д.№15912/2019г.  по  описа на ПРС,  трети  гр.с., с което  е оставено без уважение искането на страните за одобряване на  съдебна спогодба.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт по съображения подробно изложени в същата. Иска се отмяната му, като вместо това  въззивният  съд върне делото на районния съд с указания за извършване на съдопроизводствените  действия по чл.234 ГПК.

Ответникът по частната жалба М.С.И. с ЕГН-**********, чрез процесуалния си представител адв. М.З. - М. изразява становище  за  основателност на частната жалба..

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната  жалба  за   процесуално допустима, доколкото е  депозирана в срок, срещу  подлежащ на съдебен контрол акт и  от страна имаща правен интерес да  обжалва.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил  без уважение искането на страните за одобряване на постигнатата помежду им спогодба, като противоречаща на закона и добрите нрави. Мотивирал се  е с това, че  съдебната практика  приемала, че решение при признание на иска по вещни спорове, които разглеждат правото на собственост,  макар да не е изрично посочено като изключение в закона, не се  допуска.

Посочил е, че доколкото за  правото на собственост, съдът е длъжен  да следи служебно в  производството по тези дела, а  признанието на ответната страна би могло да се цени като признание на факт, а  това би могло да се вземе предвид от съда  само доколкото се подкрепя от останалите обективни писмени и други доказателства, то одобряването на спогодбата се явява неоснователно, тъй като същата  противоречи  на  закона  и  добрите нрави.

Настоящият съдебен състав не споделя направените от районният съд правни  изводи по следните съображения:

По своята същност съдебната спогодба представлява двустранен възмезден  договор, с  който страните уреждат изцяло или отчасти правния спор между тях. Както е  прието и  в правната теория, касае се за охранителен  акт,  с  който освен спорното право, страните могат да уредят и  други правоотношения между тях, като  съдът не може да откаже да одобри спогодбата по причина, че не отговаря на действителното правно положение. С представеният на съда договор,  страните са уредили  спора помежду си. С  нея  фактически  ответницата е признала частично предявения  иск  за  собственост,  а  ищецът се е оттеглил също частично от  спорното право, с  което се слага край на правния спор. Затова  няма пречки  спогодбата да бъде одобрена от съда.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че  със съдебната спогодба страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява  спогодбата, но  ако договорът за  спогодба е  опорочен, няма пречка този порок да бъде предявен с  иск за прогласяване на нейната нищожност, за  унищожаването й или за обявяване или прогласяване на недействителността й, както и да бъдат предявени искове за развалянето, отменянето й поради новонастъпили обстоятелства или други потестативни права. Когато  съдът одобрява спогодбата, той  се произнася не с решение, а с охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, така  че при последващо оспорване на спогодбата                (или на отделни нейни части) са допустими всякакви искове./ В този смисъл е Определение №447 от 25.06.2010г. на ВКС постановено по гр.д.№4618/2008г. на трето г.о., с докладчик съдия Б. Белазелков/

С оглед гореизложеното и поради факта, че се касае за договор, който следва да бъде сключен лично пред съда в открито съдебно заседание и да  бъде удостоверен в съдебния протокол, в настоящото производство, съдът не може да реши въпроса така, както изисква разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК. Затова обжалваното определение следва да бъде отменено, а  делото върнато на въззивния съд за продължаване на производството съгласно  чл. 234 ГПК.

Мотивиран от горното съдът

 

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  протоколно Определение  от 08.06.2020г.  постановено  по гр.д.№15912/2019г.  по  описа на ПРС,  трети  гр.с., с което е оставено без  уважение искането на  страните за одобряване на  съдебна спогодба .

 

ВРЪЩА делото на Районен  съд гр.Пловдив за извършване на  съдопроизводствените действия по реда на чл.234 ГПК.

 

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

     

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: