Р Е Ш Е Н И Е
№ ,23.03.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на девети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря
Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7113 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Памси резиденс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
„Новадом Бетон“ ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 4000 лева- двоен
размер на предоставяния задатък по сключен между страните договор за изработка,
ведно със законната лихва, начиная от 11.11.2020 год.-датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че на 16.08.2019 г.
в качеството си на възложител сключил договор с ответната страна в качеството
ѝ на изпълнител. С процесният договор страните са се споразумели изпълнителят
в лицето на ответната страна да изработи, монтира и достави детайли за
изграждането на ограда в срок до 30 работни дни след получаване на авансово
плащане. Съгласно клаузите на договора е трябвало да бъде изградена ограда с
размери 110 линейни метра широчина и 2м. височина. Необходимите елементи за
изграждането на оградата са договорени както следва: колони с височина 2м. - 59
броя при единична цена за колона - 27 лева или общо - 1593 лева;панел №3 -159
броя с единична цена 21 лева или общо 3339 лева; панел № 131 - броя с единична
цена 21 лева или общо 1113 лева; капачета - 59 броя с единична цена от 1 лева
или общо 59 лева. Общата цена била 6104
лева, като съгласно договора ищецът направил първоначална вноска (аванс) след
подписване на договора в размер от 2000 лева. Тя била преведена по банков път
по посочената в договора сметка на „НОВАДОМ БЕТОН” ЕООД на дата 20.08.2019г.
Остатъчната сума в размер
на 4104 лева, е следвало да бъде изплатена от ищеца след получаване на стоката и
удостоверяваме с писмен документ доставеното количество и спецификация. Ищецът
твърди, че за платената сума от 2000 лева ответното дружество е издало Фактура
под №********** от дата 20.08.2019г., където е посочено, че е заплатена под
формата на аванс (задатък) сумата от 2000 лева за изработването на ограда.
Твърди се, че е налице неизпълнение
на задължението от страна на ответника, а ищецът е изпратил нотариална покана
от дата 23.07.2020г., с която е поискал връщането на процесната сума, заплатена
за неизпълнената ограда, и посредством която покана е развален договорът между
страните.
Поддържа се, че са налице всички
кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗЗД. а именно -
наличие на валиден договор, който впоследствие е бил прекратен, предоставяне на
задатък от страна на изправната по договора страна - ищцовото дружество, както
и липса на изпълнение на поетите задължения от страна на ответника.Претендира
се сумата 4 000 лева- дадения задатък от 2000 лева в двоен размер.
В
срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.Оспорва
се иска по основание и размер. Направена е юридическа характеристика на
задатъка. Сочи се, че страните са сключили договор за изработка с предмет изработка на
елементи за ограда, на обща стойност от 6104 лева и срок на изпълнение до 30
работни дни от датата на авансовото плащане. Страните са уговорили възложителят
да заплати сумата от 2000 лева като първоначална вноска - аванс, а дължимия
остатък от 4104 лева при получаване на стоката, т.е. уговорили са едновременно
изпълнение. Твърди се, че уговорената в
т. 11 от договора сума е капаро- част от главното задължение и се
различава от задатъка, тъй като няма обезпечителна функция. Поддържа се и, че ответникът
е изправна страна по договора и надлежно е изпълнил задълженията си да изработи
възложените му елементи- още преди изтичане срока за изпълнение, ответникът е
уведомил ищеца, че е готов да изпълни, отправял е множество устни покани,
комуникирал е с ищеца на посочения в договора мобилен телефон по Вайбър. Твърди
се, че ищецът-кредитор е в забава за приемане, по смисъла на чл.95-98 от ЗЗД и
задължението на изпълнителя да предаде изработените елементи не е изпълнено
изцяло по вина на ищеца. Сочи се и, че ищецът
не е посочил адрес за доставка на изработените елементи, тъй като посочения
адрес не съществува, като се излагат съображения, че предаването на елементите следва да се извърши съгласно разпоредбата на чл.68,
б."в" от ЗЗД. Оспорват се твърденията за виновно неизпълнение на
съществени задължения от страна на длъжника. При условията на евентуалност се
иска приложение на чл. 268 от ЗЗД и чл. 93
от ЗЗД.
Като прецени
събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:
Представено
е заверено копие от Договор за поръчка от 16.08.2019 г. /л. 8 от делото/,
всъщност представляващ договор за изработка, с който „Памси резиденс“ ЕООД,-
възложител е възложило на „Новадом Бетон“ ЕООД- изпълнител изработка на
бетонова ограда, конкретизирана по вид, цена, качество и количество, а именно колони
с височина 2м. - 59 броя при единична цена за колона - 27 лева или общо - 1593
лева;панел №3 -159 броя с единична цена 21 лева или общо 3339 лева; панел № 131
- броя с единична цена 21 лева или общо 1113 лева; капачета - 59 броя с
единична цена от 1 лева или общо 59 лева. Плащането на уговорената цена в
размер на 6104 лева е уговорена при първоначална вноска/аванс/ в размер на 2000
лева и заплащане на останалата част от 4104 лева – в момента на получаване на
готовите изделия според получено количество и спецификация. В т. 11 от договора
е посочено, че прекратяването на договора е възможно по инициатива на
изпълнителя поради непредвидени обстоятелства, с условие на връщане на
платеното капаро за изработени детайли в пълен обем, без значение колко детайли
са изработени.
Представено
е платежно нареждане/л. 9 от делото/, с което „Памси резиденс“ ЕООД е наредило
на „Новадом Бетон“ ЕООД сумата от 2000 лева на 20.08.2019 г. с основание „Аванс
по договор от 16.08.209 г. за ограда“. Представено е и банково извлечение/л.11/ по
банкова сметка *** „Памси резиденс“ ЕООД, в което е отразено извършеното
плащане.
Приложена е
неподписана фактура №27/20.08.2019 г./л. 10 от делото/ с получател Памси
резиденс“ ЕООД и доставчик „Новадом Бетон“ ЕООД за сумата от 2000 лева и
наименование на услугата: „Аванс /задатък/ за изработка на ограда“.
Приложена е нотариална покана/л. 12
от делото/, с която „Памси резиденс“ ЕООД е поканило „Новадом Бетон“ ЕООД да върне в срок от 14
дни заплатената като аванс сума в размер на 2000 лева. Нотариус Надежда Маркова
с рег. №409 на НК е констатирала връчване на поканата на Анастасия Виноградова-
управител на „Новадом Бетон“ ЕООД на 30.07.2020 г.
Представена е и покана от „Новадом Бетон“ ЕООД до „Памси резиденс“ ЕООД/л. 34 от делото/,
с която изпълнителят кани възложителя да получи изработените елементи и да
заплати остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 4104 лева. Същата е
изпратена на адреса на дружеството с. Каменар, парцел II-45, квартал 6 с две
пратки на „Български пощи“ АД, които са се върнали с отбелязване, че адреса е
преместен при липса на отбелязване на дата на връщане на едната пратка и дата
21.02.2020 г. на другата пратка.
С съдебно заседание е разпитан свидетеля Г.Х.. Той сочи,
че се познава с П. и Дочка – собственици на „Памси резиденс“ ЕООД. Твърди, че знае за обект в с.
Маринка, които те през 2019 г. са искали да оградят с бетонена ограда. Спомня
си датата 13.08.2019 г., когато П. му казал, че ще поръчва ограда. Свидетелят
през лятото на 2019 г. разбрал, че е поръчана ограда от „Новадом Бетон“ ЕООД,
като се поинтересувал коя е фирмата, защото и той искал да строи ограда.
Разбрал за дадено капаро в размер на 2000 лева, като собствениците му показали
платежно нареждане за тази сума и договор с изпълнителя. Свидетелят сочи, че е
ходил на гости порез 2020 г. и в началото на тази на мястото, където вече имало
барбекю, но нямало поставена ограда. Свидетелят сочи, че е присъствал на
разговори между възложителите и изпълнителя кога ще бъде извършена поръчката
през средата на 2019 г., като П. му казал, че от разговора разбрал, че
елементите не са изработени. Свидетелят описва и как се стига до адреса на
обекта на ул. „Трети март“ в с. Маринка.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Правната Квалификация на предявения иск е чл. 93, ал. 2,
изр. 2 от ЗЗД във вр. чл. 86 от ЗЗД. Според разпределената от съда доказателствена тежест в
тежест на ищеца е да установи наличие на уговорка за задатък в размер на 2000
лева, изпълнение на задълженията на
ищеца по договора- заплащането на сумата
от 2000 лева, виновно неизпълнение на задължението на ответника по договора,
както и разваляне на договора от страна на ищца.
Задатъкът, уреден в чл. 93 ЗЗД е уговорка, според която
вещ или парична сума, която едната страна дава при сключването на договора
служи като доказателство, че договорът е сключен и за обезпечение на неговото
изпълнение.
Правната
теория е дала следното определение на задатъка: Задатъкът е сделка, по силата
на която едно лице – капародател, дава на друго лице – капароприемател, вещ или
сума пари, чрез които страните потвърждават, че са сключили сделка от определен
вид или са поели задължение да сключат такава, като са се съгласили вещта или
сумата, която е получил капароприемателят, да обезпечи задълженията на капародателя, като даденият задатък ще
обезщети и вредите, претърпени от капароприемателя при евентуално неизпълнение
на капародателя, от една страна, а от друга страна – капароприемателят е поел
задължение при неизпълнение да върне дадения задатък в двоен размер на
капародателя./ Задатъкът по българското частно право - Васил Александров/
Диспозитивният
характер на нормата на чл. 93 ЗЗД произтича от предоставената на страните
възможност да договарят нещо различно от предвиденото в закона. Съществуването
на уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на договора. Ако договорът
съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума
обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай
на неизпълнение, то предадената сума има качеството на задатък. /в т.см.
Решение № 64 от 10.09.2012 г. по търг. д. № 193/2011 г. на Върховен касационен
съд/
Не
съществуват законови пречки функциите на задатъка да бъдат придадени и на
платената от изправната страна авансова сума за част от продажната цена на
имота, дори тази сума да не е определено в съдържанието на договора с термина
„задатък". В този случай капарото ще подлежи на приспадане при
изпълнението, а при неизпълнение – ще се задържи или върне в двоен размер. / в
т.см. Решение № 198 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 661 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение/
Без
значение се явява наименованието на сумата в договора като авансово плащане,
капаро или задатък. За да има тя качеството на задатък по смисъла на чл. 93,
ал. 2 от ЗЗД за всеки отделен случай следва да се изследва волята на страните,
за да се установи дали капарото е част от цената по договора или е уговорено
като обезщетение при неизпълнение.
Новелата
на чл. 93, ал. 2 сочи, че ако страната, която е дала задатъка, не изпълни
задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи
задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила
задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен
размер. Именно такава уговорка следва да бъде постигната между страните,
касателно авансовото плащане, за да има то качеството на задатък в неговите
функции- потвърдителна, обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
В
процесния случай в т. 11 от договора е посочено, че прекратяването на договора
е възможно по инициатива на изпълнителя поради непредвидени обстоятелства, с
условие на връщане на платеното капаро за изработени детайли в пълен обем, без
значение колко детайли са изработени. Така уговореното между страните поражда
едно преобразуващо право на прекратяване на договора и то само за изпълнителя,
приличащо на „отметина“ или „пишманлък“. При задатъка възможността за отказ от
договора е свързана с виновното неизпълнение на същия, докато уговорката между
страните не е такава, тъй като се касае за обективна невъзможност-
„непредвидени обстоятелства“. Липсва уговорка, от която да е видна
обезщетителната функция на плащането на сумата от 2000 лева, така че тя да има
смисъла на задатък по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Липсва уговорка между страните, в
която те придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна
функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение.
Тъй
като не е установено наличие на уговорка за задатък в размер на 2000 лева,
предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск,
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица и
неоснователност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска и такива
следва да му бъдат заплатени в размер на 550 лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Памси резиденс“ ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: Община Поморие, с. Каменар, парцел II-45, квартал 6,
представлявано от Дочка Кирилова Димова срещу „Новадом Бетон“ ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: Община Камено, с. Полски извор, представлявано
от Анастасия Михайловна Виноградова иск
с правно основание чл. чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД във вр. чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 4000 лева- двоен размер на предоставен задатък по
сключен между страните договор за изработка от 16.08.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от
11.11.2020 год.-датата на подаване на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Памси резиденс“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на „Новадом Бетон“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 550 лева- разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинал
А.Т.