Протокол по дело №521/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 566
Дата: 18 септември 2025 г. (в сила от 18 септември 2025 г.)
Съдия: Ирина Атанасова Джунева
Дело: 20255200600521
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 566
гр. Пазарджик, 18.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
и прокурора З. В. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255200600521 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни
заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да
бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за
подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на
чл.312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания
срок, а при произнасяне по реда на чл.312 от НПК – след влизане в сила на
съответния акт на съда.
Жалбоподателят - подсъдим П. А. П., се явява лично
Явява се защитника му адв. К. У., редовно упълномощен.
За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор З. Я..
Становище на страните по хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ: -Да се даде ход на делото.
Адв.У.: - Моля да дадете ход на делото. Представям Ви надлежно
1
издаден болничен лист от ЛКК съгласно вашето разпореждане от предното
съдебно заседание.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик Джунева
АДВ.У.: - Поддържам въззивната жалба. По време на
първоинстанционното дело в хода на съдебното следствие направихме искане
във връзка с повдигнатото обвинение по чл. 325 ал. 1, тъй като в кориците на
делото се съдържа докладна записка от мл. полицейски инспектор Д.И.Л.,
която е датирана на 12.02.2024г. това е на лист 105, като има печат за
регистрация на тази докладна записка по ЗМ № 126, което е различно от ДП
№ 219. Интересното, в което е най-вероятно някаква грешка 12.02.2027 г. и
така се чете това нещо. В нея се твърди, че входа на извършеното изследване е
извършен състав на престъпление по чл. 325 ал.1. Във връзка с това
установяване на тези обстоятелства желаехме този полицейски служител да
бъде разпитан, за да се изясни, защото тези обстоятелства по деянието по чл.
325 са изключително спорни. Това не беше допуснато от съда на първа
инстанция, както и не е ясно и няма данни за това да има посещения от
разследващ полицай на мястото на събитието. Няма извършен оглед на
местопроизшествието, което би било нормално това да бъде така. В тази
връзка доказателствените искания са ми да бъде изиска информация от РУП-
Пазарджик относно обстоятелството посещавано ли е местопроизшествието
от разследващ полицай, докладвано ли е от такъв във фазата на постъпване на
сигналите и да бъде извикан и разпитан свид. Д.И.Л. във връзка с това, какви
обстоятелства е установил, които са му дали възможност да състави този
документ и във връзка, с който пък документ в последствие е повдигнато
обвинение на подсъдимия именно по тези две обвинения през 2024г..
ПРОКУРОРЪТ: - Считам, че така направеното искане е неоснователно
и моля да го оставите без уважение до колкото този документ, както се казва
от защитата всъщност представлява докладна записка, която сама по себе си
не може да бъде основание за повдигане на обвинение, нито представлява
доказателствено средство. Сама по себе си тя е отражение на обстоятелства,
които биха послужили като данна в хода на преписката. Факта на образуване
2
на ДП, а още повече на повдигане на обвинението е на база събрани в ДП
материали. Още повече самата докладна записка се изготвя не от разследващ
полицай, а от полицейски инспектори, а посещението на мястото на деянието
от разследващи полицай всъщност би било в момент последващ извършването
на престъпното деяние. Не считам, че разпитите на тези служители биха
допринесли по какъвто и да било начин и са неотносими към повдигнатото
обвинение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание състава намира, че искането за разпит на мл. инспектор
Димитър Лазаров е неоснователно.
Изложеното от докладната записка находяща се на лист 18 са факти и
обстоятелства, които са събрани по надлежния ред в съдебно заседание.
Всички присъстващи на случката, служители на реда са били разпитани от
първоинстанционния съд, поради което искането се явява неоснователно и за
това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на инсп. Лазаров.
ПРИЛАГА по делото Болничен лист № 239/24.06.2025г. издаден на П.
А. П. за периода от 23.06.2025г. до 25.06.2025г.
ПРОКУРОРЪТ: - Оспорвам жалбата. Считам, че същата е
неоснователна и моля да се остави без уважение.

Съдът намира, че следва да се даде ход на съдебното следствие за
събиране на доказателства и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОКУРОРЪТ: - Няма искания по доказателствата.
АДВ. У.: - Нямам искания по доказателствата.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
3
ПРОКУРОРЪТ: - Моля, да потвърдите първоинстанционната присъда.
Считам, че същата е правилна и законосъобразна, а и обоснована. От
материалите събрани в хода на делото на ДП и съдебното следствие се доказа
по безспорен начин факта на осъществяване на престъпното деяние. Що се
отнася до състава на деянието по чл. 325 от НК наличие на конфликт и личен
мотив за извършване на деянието само по себе си не изключва
съставомерността му, а действията сами по себе си манифестират явното му
неуважение към спазването на установения обществен порядък.
По отношение на чл. 216 твърдението на защитата за наличието на
маловажни случай следва тази маловажност да бъде преценена не единствено
на база на стойността на увреждането, а на база на всички събрани материали
и конкретиката -извършване на деянието. Както личността така и конкретните
действия по извършването, като в случая деянието по чл. 216 е извършено в
съвкупност с такова по чл. 325, което още повече е основание за
невъзможността същото да бъде подведено по дефиницията на маловажен
случай. Налице е също така причинено и телесно увреждане макар и лека
телесна повреда също би могло да се преценява, като такова, което изключва
наличието на маловажен случай. Със съдебно психиатричната експертиза
изрично е посочено, че наличието на физиологичен ефект не изключва
наказателната отговорност. С оглед изложеното считам постановеното
присъда за правилна и моля да бъде потвърдена
АДВ. У..: - В настоящият случай, подзащитният ми е осъден за две
деяния, които са квалифицирани под нормата на чл. 216 и нормата на чл. 325.
Категорично от събраните по делото доказателства не може да се твърди, че
същият е автор на деянието по чл. 325. Ще започна с него за това, защото няма
несъмнени доказателства в тази посока. Напротив доказателствата соча, че
инициатор и човекът, който започва конфликта е именно пострадалия д-р
Здравко Б.. Той е човекът, който провокира конфликта и той е човекът, който
се проявява, като пътен хулиган неправилно възприемайки поведението на П.
П.. Неправилно го възприема, защото той го твърди това нещо и то е
интерпретирано в мотивите на РС, за наличието на някакво неправилно
паркиране на платното за движение най в дясно, видно във видеозаписа, че П.
П. е паркирал правилно. Това е денят на Задушница, почивен ден, това е
центъра на селото пред Кметството, търговска зона и за този времеви отрязък
това е нещо обичайно. Може би отношението на пострадалия към автомобила
4
му да бъде съхранен, да бъде чистичък, и т.н. и невъзможността за реална
преценка на конкретната ситуация е довела до една вербална агресия от
негова страна, на която вербална агресия подсъдимият не е могъл да
отговори, но е решил да реагира на нея. Той е искал тази вербална агресия по
отношение на него да спре, по повод на това, че неговите морални виждани и
разбирания за тази вербална агресия не съответстват с разбиранията му. В
какво се състои това несъответствие: Една година след смъртта на майка му
на връх Задушница той води двете си деца на гроба на баба й, това е
несъвместимото в неговите морални разбирания и когато д-р Б. го псува на
майка това е нещо, което провокира афектогенната ситуация. Той не може да
отговори по начина, по който доктора му говори, иска да спре това нещо, като
го осъществява с действия, искайки да спре с удар върху тавана на
автомобила, поради естественото движение на автомобила ударът не попада
върху тавана, а попада върху задното стъкло. От там нататък афектогенната
ситуация спира, отдалечава се единия, отдалечава се другия. Никъде в
обръщението и съобщението до тел. 112 д-р Б. не съобщава за нанесено му
травматично увреждане, ако е имал болков ефект, ако е имал въздействие
върху него той е трябвало да съобщи на тел. 112. Записът на 112 никъде не
инициира такова поведение. Идват два патрула на място, нито един от
полицаите, към онзи момент когато всичко е прясно в акъла им не докладва за
това нещо в докладните записки, които са изготвени първоначално. В
последствие при разследване на случая д-р Б. вече съобщава евентуално за
удар, полицаите и в техните докладни записка започват повторно да се
преповтарят тези неща в разпита в ДП. Самият съдебен състав разсъждавайки
по отношение на това има ли такова изпълнително действие и деяние не
говори за наличието на такова, а казва вероятно има нанесен удар с лявата
ръка. По смисъла на чл. 303 НПК не може вероятността за нанесен удар да се
приема за недвусмислено доказателство. Твърди противоречиви са изводите на
съда в това отношение съвкупността на доказателствата на всички свидетели
очевидци сочат, че такова деяние няма осъществено. Не се спирам умишлено
за деянието по чл. 216, защото то е категорично, безспорно, видно е от
видеозаписите, единствено спорно е там оценката на неговата
противоправност и доводите за маловажност на деянието. Смущаващото в
случая, е че по правилата на воденето на съдебния процес всички показания на
преките свидетели очевидци са възприети на базата на тяхното прочитане по
5
реда на чл. 281 НПК, като тази непосредствено в съответствие елиминира
принципа на непосредственост на съдебния процес в първоинстанционното
производство. Разбира се аз имам своите съмнения как и по какъв начин са
дадени тези показания в ДП, които са дадени преимуществено от ромското
общество на с. Г., но за сметка на това тяхното поведение в процеса беше
еднозначно. Смисъла на техните показния беше отхвърлен, като те най-вече
бяха в посока, че д-р Б. е този, които е предизвикал конфликта, което беше
отчетено в репликите на съда, но за съжаление не намери отражение в
мотивите му на присъдата. Съобразно този анализ ще ви моля на първо място
да отмените присъдата на РС, като ревизирате съществена част от нея и
измените същата в посока на това да признаете за невиновен в обвинението по
чл. 325 от НК подсъдимия и го оправдаете, поради липса на несъмнени
доказателства за извършеното деяние, като отчетете афтогенната ситуация, и
в случая дори и да няма такъв физиологичен афект, то има сериозна
провокация, която е довела до това да се извърши деянието по чл. 216, а
именно увреждането на имуществото, но при евентуален умисъл, а при пряк
умисъл, като в този смисъл това деяние бъде разгледано като маловажно. По
горните съображения моля за вашият съдебен акт. В този смисъл моля за
вашият съдебен акт.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: - Считам, че посоченото обстоятелство,
кой е инициирал конфликта само по себе си е ирелевантно и не оправдава
поведението на подсъдимия и неговите последващи действия, както и
оценката и съставомерността на същото. На следващо място не е вярно, че
причиненото телесно увреждане в много по-късен етап е посочено.
Действително макар и не посочено на тел. 112 в показанията на полицейските
служители посетили инцидента се установява, че на двамата пострадалия е
посочил за нанесения удар.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. П. А. П.: - Аз поддържам
казаното от адв. У..
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. П. А. П. : Искам да бъда
оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
6
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7