№ 2409
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110206312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК *********, срещу наказателно
постановление № Р-10-89/26.04.2022 г., издадено от заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание
чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление. Сочи се, че не били посочени фактите и обстоятелствата относно
извършването на процесното нарушение. Твърди, че неправилно дружеството било
санкционирано за извършено нарушение в условията на повторност. Твърди се, че
квалификацията на нарушението била неправилна, а то е следвало да се квалифицира като
такова по чл.496 и сл. от КЗ. Счита, че неправилно е определена датата на нарушението.
Намира санкцията за непропорционална на тежестта на нарушението. Намира деянието за
маловажно и моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Любенова, която оспорва
жалбата. В дадения ход по същество същата пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено, претендира разноски. Представя и писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице,
1
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:
От фактическа страна се установява, че с НП № Р-10-655/15.12.2020г., издадено от
зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на
чл.108, ал.1 от КЗ, което НП е влязло в сила на 19.08.2021 г.
В КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба, подадена от В.И.В. -
управител на „ВАСИЛКА - Агенция за чистота“ ЕООД, като жалбата била с вх. № 91-02-136
от 11.02.2022 г. Съгласно изложеното в жалбата, пред „ЗД Бул Инс“ АД била предявена
претенция за изплащане на обезщетение № ********** на основание сключен договор за
застраховка „Обща гражданска отговорност“ с полица № Е20140000309. Жалбоподателят
изразявал оплакване от липсата на изплащане на обезщетение по предявената претенция. По
повод на посочената жалба, с писмо на КФН, изх. № 91-02-136 от 14.02.2022 г., от „ЗД Бул
Инс“ АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от
всички документи по претенцията. Отговорът на застрахователното дружество е постъпил в
КФН с писмо, вх. № 91- 02-136 на 25.02.2022 г.
От подадената от застрахователното дружество информация до КФН се установява, че
на 27.05.2021 г. „ЗД Бул Инс“ АД е уведомено за настъпило на 19.05.2021 г. застрахователно
събитие - увреждане на мокет при почистването му от фирма „ВАСИЛКА - Агенция за
чистота“ ЕООД. На същата дата представител на застрахователя е извършил оглед на
увреденото имущество. На 15.07.2021 г. пред „ЗД Бул Инс“ АД била предявена писмена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, вследствие на подадено заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с застрахователно събитие.
Завеждането на претенцията било удостоверено с № ********** на основание сключен
договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна
полица № Е20140000309.
На датата на завеждане на претенцията (15.07.2021 г.) пред застрахователя били
представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера
й. На 30.07.2021 г. „ЗД Бул Инс“ АД е изискало от застрахованото лице да представи
документ, удостоверяващ извършеното плащане. На 06.10.2021 г. са представени в оригинал
издадени фактури от „ДОМКО“ ООД за закупуване, доставка и монтаж на мокет. На
14.10.2021 г. по електронна поща е представено удостоверение за банкова сметка на
„ВАСИЛКА - Агенция за чистота“ ЕООД. На 19.11.2021 г. с писмо „ЗД Бул Инс“ АД
изискало от застрахованото лице да представи документ, удостоверяващ извършеното
плащане и декларация от увреденото лице „Лийнплъм“ ЕООД, удостоверяващ, че щетите са
обезщетени. На 30.11.2021 г. допълнително изисканите документи са били представени пред
дружеството и след тази дата застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства
или изискуеми по силата на закон документи.
На 17.02.2022 г. „ЗД Бул Инс“ АД се произнесло по претенция № ********** чрез
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3401.00 лв. по банкова сметка на
„ВАСИЛКА - Агенция за чистота“ ЕООД.
С.А., на длъжност „главен експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция
„Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, която извършила
проверката по подадената жалба, установила, че застрахователното дружество не се е
произнесло в срок от 15 работни дни след постъпването на всички документи по заведената
щета, с което е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ и съставила на ЗД "БУЛ
ИНС" АД АУАН № Р-06-141/12.04.2022г. за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ,
извършено на 22.12.2021г. в гр. София. Актът бил съставен в присъствието на представител
на дружеството, който го подписал, без възражения. Такива не били депозирани и в срока
2
по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на цитирания АУАН било съставено и атакуваното пред СРС наказателно
постановление № Р-10-89/26.04.2022 г., издадено от заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание
чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката Александрова,
както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът
кредитира в цялост доказателствената съвкупност по делото, тъй като е непротиворечива и
безспорно установява приетите от съда фактически обстоятелства. Еднопосочността на
доказателствата не налага подробното им обсъждане при липса на оплаквания във връзка с
установените факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения за ред и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя чрез негов
представител по пълномощие с изрично пълномощно да получава и подписва АУАН,
издадени от КФН.
Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя срещу наказателното
постановление. Съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението,
включително мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването
му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на законоустановения за
произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно конкретизирани, за да може да се
разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е също
съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка. Наказващият орган правилно е приел, че срокът от 15
работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в КЗ, е започнал да тече от датата, на
която застрахованото лице е предало на застрахователя необходимите документи, за да се
произнесе по претенцията, което в процесната хипотеза е станало на 30.11.2021г – датата на
предоставяне на декларация от увреденото лице, че е напълно обезщетено. Следователно
предвиденият в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ срок от 15 работни дни, в рамките на който
застрахователят е трябвало да определи и изплати размера на обезщетението, алтернативно
мотивирано да откаже плащането, е започнал да тече именно от този момент, респективно е
изтекъл на 21.12.2021 г., а нарушението следва да се счита за извършено на следващия ден -
22.12.2021г., както правилно е посочено в АУАН и НП.
Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с непроизнасянето на
застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. То се явява и извършено при условията
3
на повторност, което се установява от приложените като доказателство по делото НП Р-10-
655/15.12.2020г., влязло в сила на 19.08.2021 г. в момента на влизане в сила на решението на
АССГ, с което е оставено в сила решението на СРС, потвърдило това постановление.
Налице са и предпоставките за квалификацията на нарушението като извършено в
условията на повторност съгласно § 1. т. 51 от ДР на КЗ - извършено е в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което на дружеството е наложено
наказание за същия вид нарушение. Не е допуснато процесуално нарушение досежно това,
че за първи път с наказателното постановление жалбоподателят е бил уведомен, че деянието
е извършено при условията на повторност. Данни за наличие или липса на повторност не
биха могли да бъдат посочени при установяване на нарушението и съставянето на АУАН.
Повторността е категория, относима при определяне на размера на наказанието и подлежи
на установяване и преценка от органа, компетентен да наложи наказанието
(административнонаказващият орган) в издадения от него властнически акт (наказателното
постановление), а не от органа, установяващ нарушението и съставящ АУАН. В АУАН са
описани всички съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател и предвидени в
нормата на чл. 108 ал. 1 КЗ. Ето защо съдът намери, че още със съставяне на АУАН на
дружеството – жалбоподател са предявени всички съставомерни признаци на вмененото му
нарушение, а въведения едва с НП признак „повторност” е такъв, който касае единствено
размера на санкцията, и посочването му едва в наказателното постановление не е от
естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана
въобще.
Наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000 лв. e определена
съразмерно на обществената опасност на нарушението и в минимален размер с оглед по-
тежката квалификация на нарушението като повторно и съдът не би могъл да я ревизира
допълнително в полза на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че размерът на
наказанието е определен правилно.
Неоснователно е възражението за неправилна правна квалификация на допуснатото
нарушение. Разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ се намира в глава VII на КЗ, раздел VII
„Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции", като се отнася до
всички застрахователни претенции по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т.
1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А" от приложение № 1 КЗ, освен тези по големи
рискове. Видно от разпоредбата на чл.496 КЗ, която счита за относима жалбоподателят,
същата се отнася единствено до застрахователни претенции въз основа застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, като цитираната норма въвежда общ 3-
месечен срок за произнасяне по претенцията. В случая се касае за застраховка от вида
„Обща гражданска отговорност“ и тази разпоредба е неприложима. С оглед на горното
съдът приема, че АНО правилно е квалифицирал процесното нарушение.
Сключената застраховка, по която застрахователят е дължал произнасяне в срока по
чл.108 от КЗ е от вида „обща гражданска отговорност“ и попада в Раздел Втори, Класове
общо застраховане, буква "А", т.13, съответно е от вида, предвиден в чл.108, ал.1 от КЗ.
Естеството на нарушението, важността на засегнатите обществени отношения,
свързани с реализирането на основни права на застрахованото лице като страна по
застрахователното правоотношение, обстоятелството, че нарушението е извършено
повторно, мотивират съдебния състав да приеме, че случаят не може да бъде квалифициран
като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Поради това наведените от жалбоподателя
доводи в тази насока следва да бъдат оставени без уважение. Още повече, че обезщетението
е платено след подаване на жалбата до КФН и след изпращане от страна на регулаторния
4
орган на писмо за изискване на документи и становище.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за отмяна или
изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Подадената срещу него жалба
е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед актуалната редакция на ЗАНН към датата на съдебното производство съдът
следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на КФН. Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно
правилата за неговото изчисляване.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-89/26.04.2022 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1,
т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от
ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за
извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* да заплати на въззиваемата страна
Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5