№ 16896
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110107873 по описа за 2023 година
Ищецът ***, ЕИК ***, е предявил срещу Д. С. Б., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
10169,68 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с
номер **** от 09.02.2016 г., сключен с ****, ведно със законна лихва за период от
21.06.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 745,86 лева, представляваща договорна
лихва за период от 09.02.2016 г. до 26.09.2016 г., които вземания са прехвърлени в полза на
заявителя с договор за цесия от 26.09.2016 г., за което длъжникът е уведомен, и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.07.2022 г. по ч.гр.д. №
33305/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор **** е предоставило на ответника заем в
размер на 10000 лв., като последният се е задължил да го върне на 120 равни месечни
вноски по 156,35 лева всяка, съгласно погасителен план в срок до 14.01.2026 г., ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Сочи, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен
заем. Твърди, че вземанията са му прехвърлени с договор за цесия от заемодателя. Излага, че
за извършените прехвърляния на вземането до ответника били изпратени уведомителни
писма, но същите се върнали като неполучени, поради което към исковата молба са
приложени такива, като ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с исковата
молба. С молба-уточнение от 19.03.2025 г., в изпълнение на указанията на съда, дадени с
определение от 27.02.2025 г., ищецът е уточнил, че по силата на чл. 12, ал. 1, буква „а“ от
ОУ, ответникът се съгласил при подписване на договора при забава в плащането на две от
дължимите месечни вноски кредитът да се счита за предсрочно изискуем, а търсената сума
в размер на 10169,68 лева представлява остатък от предсрочно изискуема главница по
1
договора за кредит. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез назначения особен представител, който възразява за изтекла погасителна
давност за вземанията, както и че кредитополучателят е уведомен за твърдяната цесия.
Прави искане предявените искова да бъдат отхвърлени. Не претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството *** е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 21.06.2022 г. срещу Д. С. Б., по което е образувано ч.
гр. дело № 33305/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 08.07.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания, ведно със законна лихва
от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е оформена като връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в полза на
неговия праводател е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
посоченото дело, които искове са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК,
по които в тежест на ищеца е да докаже, че между първоначалния цедент и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че вземанията са
прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което
длъжникът е бил надлежно уведомен, обявяване на предсрочната изискуемост, както и с
оглед възражението на процесуалния представител на ответника - основанията за спиране и
прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът твърди, че длъжникът е
бил уведомен за прехвърлянето от неговия кредитор на 09.07.2020 г. - към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. От представеното и прието
2
по делото като писмено доказателство уведомително писмо с обратна разписка на лист 24,
се установява, че уведомление, изходящо от цедента е изпратено от цесионера на адреса на
длъжника, посочен в договора за кредит на 05.10.2016 г., но същото не е потърсено от
получателя. Няма спор, че по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от
ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията (така и Решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на
III ГО на ВКС). Безспорно е и че съобщаването може да стане с връчване на уведомлението
до длъжника лично - както преди завеждане на делото, така и ведно с доказателства за
упълномощаването заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което
обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК. Уведомлението за
извършената цесия може, освен това, да бъде прието за връчено на адресата, дори същото да
не е достигнало физически до него, ако кредиторът е положил дължимата грижа да уведоми
цедирания длъжник за извършената цесия на адреса, по реда и начините, уговорени в
договора за кредит, ако такива са налице, както и на посочения в договора адрес чрез куриер,
така и чрез нотариус или по друг уговорен в договора начин за връчване, известен и на двете
страни. Този извод следва от Решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което
при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва
дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността.
Както се установява от представеното и прието писмено доказателство – уведомление
на лист 23-24 от делото, цесионерът е изпратил до длъжника на адреса за кореспонденция,
посочен в договора, уведомление от първоначалния кредитор по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, което не е
получено, като същото е приложено като писмено доказателство към исковата молба.
Последната от своя страна е връчвана на постоянен и настоящ адрес на ответницата, на
адреса, посочен в договора за кредит, освен това страната е търсена и по телефона, посочен
в договора за кредит, така както е уговорено в чл. 11, ал. 2 от ОУ, което е удостоверено от
служител на съда по надлежния ред на лист 81 от делото. Ето защо доколкото редът
предвиден в договора за кредит за връчване на съобщения във връзка ОУ, съответно относно
уведомлението, е спазен, длъжникът е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането,
поради което ищецът е легитимиран да търси изпълнение.
В настоящия случай ищецът твърди, че неговият праводател и ответницата са били
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение, възникнало по Договор за
потребителски паричен кредит № **** от 09.02.2016 г., по силата на който страните са се
съгласили **** да предостави на ответницата заем в размер на 10000 лв., с 300 лева такса за
разглеждане на кредита или общо 10300 лева, като последната се е задължила да върне
сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва и дължими застрахователни премии общо
18762,02 лева, на 120 равни месечни вноски по 156,35 лева всяка, съгласно погасителен
план в срок до 14.01.2026 г., като вземанията по договора били обявени за предсрочно
изискуеми, тъй като ответницата не е изпълнила задълженията си по погасителния план в
срок.
3
Договорът за заем е реален, счита се сключен, когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. От
приетите по делото писмени доказателства – Договор за потребителски паричен кредит,
Общи условия, погасителен план по Договор за потребителски паричен кредит от 09.02.2016
г., Преференциални условия по договор за кредит № ****, Искане за рефинансиране на
съществуващ дълг (в размер на 300 лева към финансова институция), съгласие за директен
дебит и общи условия към застраховка, автентичността на които не е оспорена и оборена в
процеса се установява, че между страните е подписан договор за потребителски кредит с №
**** от 09.02.2026 г., ведно с погасителен план, с част от сумата по който
кредитополучателят е направил искане да бъде погасено негово задължение в размер на 300
лева към друга финансова институция, а остатъкът от сумата да бъде преведен по банкова
сметка в ***, посочена на лист 20.
Според чл. 5 от Договора за потребителски паричен кредит от 09.02.2016 г. сумата по
посочения кредит се отпуска чрез банков превод от **** (***) към банкова сметка на
потребителя в *** (***). Във всички случаи кредитът се счита усвоен на датата на отпускане
на сумата от ***. На стр. 1 от индивидуалния Договор за потребителски паричен кредит от
09.02.2016 г. е уговорено, че кредитът се усвоява чрез превод по банкова сметка на
потребителя в ***, която е посочена (същата сметка е посочена и в Искането за
рефинансиране на съществуващ дълг).
По делото обаче не са представени и приети писмени доказателства, нито са
ангажирани други доказателствени искания, от които да се установи, че условието на чл. 5 от
Договора за потребителски паричен кредит от 09.02.2016 г. е изпълнено и сумата по кредита
в посочен размер от 10300 лева е действително предоставена чрез погасяване на
съществуващото задължение от 300 лева в полза на индивидуализирана в Искането за
рефинансиране на съществуващ дълг финансова институция, а остатъкът е преведен по
сметката на потребителя в ***, така както страните са се съгласили.
Ето защо, според настоящия състав на съда не се установява без съмнение, по начин
покриващ стандарта на чл. 154 от ГПК, предаването на сумата по договора, връщане на
която ведно с възнаградителна лихва се иска, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса относно предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, датата на
предсрочната изискуемост, съответно дали и каква част от дълга е погасена по давност
съгласно разрешението, дадено в ТР № 3/2023 на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, предявените по реда на чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, срещу Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес в ***, искове по чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9
от ЗПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10169,68
лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер ****
от 09.02.2016 г., сключен с ****, ведно със законна лихва за период от 21.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 745,86 лева, представляваща договорна лихва за период
от 09.02.2016 г. до 26.09.2016 г., които вземания са прехвърлени в полза на заявителя с
договор за цесия от 26.09.2016 г., за което длъжникът е уведомен, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 08.07.2022 г. по ч.гр.д. № 33305/2022 г.
по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5