Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
20.05.2019 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина
Минчева
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1694
по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК,
вр. чл.79 от ЗС, вр. чл.5 от ЗН предявен от И.Д.Л., ЕГН: ********** ***, ж. к „М.- 3“,
бл. №***, вх.***, ет.***, ап.*** и Е.Г.А., ЕГН: **********,***, двете чрез адв.
К.Д., против О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от кмета д-р Е.К..
Ищците
твърдят, че били наследници на А.Г.Б.,
роден на *** год., починал на 06.12.1975 год. в с. С.. Съгласно нотариален акт
за покупко-продажба № 159, том I, дело № 338/1953 год. общият им наследодател
А.Б.закупил земеделски имот в землището на с. С. с площ от 1 000 кв.м. с пл.№
290, видно от скица № 83 от 05.10.1994 год. на ОНС К..
Въпросният
имот двете наследници твърдят, че го ползвали заедно, но от няколко години тъй
като били на възраст, го били дали на техен познат от с. С. - Г.Ц., който и до
момента го обработвал. Преди около месец Ц.изявил желание да му продадат имота
и да му го прехвърлят нотариално и ищците започнали да събират необходимите
документи за това. От общинска администрация при О.К. им издали Удостотверение
№ 94-00-6239/01.09.2018 г. в уверение на това, че за имот пл. № 290, извън
регулация на с. С., който е идентифициран от Общинска служба земеделие – град
К. като имот № 015003 в землището на с. С. о.К. че за момента няма съставен акт
за общинска собственост. В удостоверението било записано, че съгласно
приложение № 1 към раздел 1, т.1 от протоколно решение № 2/23.07.2008 год.,
одобрено със Заповед № 529/30.07.2008 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие”
град П., имот № 015003 е общинска собственост на основание чл. 19, ал.1 от
ЗСПЗЗ и е с площ 0.898 дка. с начин на трайно ползване - пасище, мера. Начинът
на възстановяване на имота е във възстановими стари реални граници в землището
на с. С..
Въпросният
имот не бил заявен пред Поземлена Комисия – град К. в законовите срокове, като
за това обстоятелство от ОСЗ К. на ищцата И.Д.Л., било издадено удосоверение
изх. № РД-08-00-1932-1/30.10.2018 г.
С оглед
изложеното и предвид факта, че О.К. оспорвала правото им на собственост, за двете ищци бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Молят съда да признае за
установено по отношение на ответната
О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от кмета д-р Е.К., че ищците са собственици по наследство и
давностно владение на имот №015003, находящ се в землището на с. С., общ. К.,
местността „Г.“, с площ 0.898 дка, с начин на трайно ползване – пасище, мера,
при граници и съседи: имот №015005 – пасище, мера на наследниците на Г.Р.Т.;
имот №015002 – пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000097 – жил.
територия на с. С.; имот №015001 – пасище мера на ОПФ на с. С.; имот №007006 –
водно течение на о.К. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната Община, с отговора на
исковата молба чрез юрк. Д. оспорва иска, като го намира за процесуално
допустим, но неоснователен. От приложените към исковата молба документи се
установявало, че процесният имот е земеделски, подлежалал на възстановяване по
реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /чл. 11/,
тоест при наличие на крайно
реституционно решение за възстановяване правото на собственост в стари реални
граници или в нови реални граници,определени с план за земеразделяне. В
исковата молба не се твърдяло имотът да е реституиран съгласно по ЗСПЗЗ на
ищците или на трети лица. Липсвало решение за възстановяване правото на
собственост на ищците, като наследници на А.Г.Б., придобил имота описан в
горецитирания нотариален акт, което решение би имало конститутивно действие и
въз основа на което би могло да се приеме, че ищците са станали собственици на
претендирания имот по плана за земеразделяне
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците,
се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите
стават общинска собственост. Разпоредбата следвало да се тълкува в смисъл, че земя,
останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване, какъвто бил настоящият случай. Следователно собствеността на
Общината възниквала ех lege – по силата на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Следвало да се има предвид, че
недвижимият имот закупен от наследодателя на ищците и обобществен след
масовизацията до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не би могъл да се придобие
по давност съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Поради невъзстановяване правото на собственост върху имота, собственост на
наследодателя на ищците в сроковете по ЗСПЗЗ, същият станал общинска
собственост. След влизане в сила на ЗСПЗЗ, за времето от 1992 година до 1996
година, до изменение на чл.86 от ЗЗД съществувала забрана за придобиване по
давност имоти държавна и общинска собственост, а по- късно от 1996 година до
влизане в сила на ЗДЗС през 2006 година тази забрана съществувала за публичната
държавна и общинска собственост. След 01.06.2006 година, когато влиза в сила
ЗДЗС, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до
31.12.2011 година, при което предвид горните законови разпоредби било
невъзможно ищците да са придобили право на собственост върху процесния имот.
На следващо място, от
представения към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба № 159, том
I, дело № 338/1953 г. било видно, че наследодателят на ищците А.Г.Б. е придобил
„северната половина на нивата в землището на с. С., в местността „Л.к.“, цялата
от два декара…“.
От приложената скица №
К01476/12.12.2018 г. за имот № 015003 в землището на с. С., било видно, че
процесният имот представлява пасище, мера, с площ 0.898 дка. в местността „Г.“.
В Удостоверение изх.№
РД-08-00-1932-1 от 30.10.2018 г. издадено от началника на „ОСЗ" - К., пък
било посочено, че „... имот нива, 1. 000 дка, в местност „В.ч.“, собственост на
А.Г.Б. не е заявена пред ПК в законовите срокове“.
От приложените към исковата молба
писмени доказателства ставало ясно, че се касае за различни местности в
землището на с. С., о.К. Ищците не ангажирали доказателства, че е налице
идентичност между местността „Л.к.“, землище с. С., общ. К., в която
наследодателят им е придобил право на собственост и местността „Г.“, землище с.
С., където се намира процесният имот № 015003, и в местност „В.ч.“, с. С., общ.
К..
С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявения от И.Д.Л. и
Е.Г.А. иск като неоснователен и недоказан и да присъди на О.К. разноски за
инстанцията.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Изхождайки от твърденията и
направеното искане в исковата молба,
съдът счита, че е предявен положителен установителен иск за собственост.
За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва
претендираното или да се претендира оспорваното от ищците право. Наличието на
интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като
всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може
да упражни правото си на иск. Предявяването на установителен иск за признаване
на правото на собственост от владеещи собственици против невладеещи, но
претендиращ същото право е допустимо тогава, когато правата са засегнати.
Процесният имот е бил записан като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, с оглед на което
предявения установителен иск се явява процесуално допустим и следва да се
разгледа по същество относно основателността му.
По основателността:
За да бъде уважен предявен
положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищците да докажат,
че са придобили правото на собственост върху имота на заявеното от тях
основание. В случая двете ищци се легитимират като собственици с нотариален акт
за покупко-продажба № 159, том I, дело № 338/1953 год., видно от който общият
им наследодател А.Г.Б., е закупил северната половина на нивата в землището на
с. С., в местността „Л.к.“, цялата от два декара, до съседи: наследниците на
С.Д., път, свещеник Р. Х.и Ц.Р. А..
Видно от представеното с исковата молба Удостоверение за наследници изх.№
33/11.06.2018 г. А.Б., починал на 06.12.1975 г., е дядо на двете ищци и те са
единствени негови наследници.
В представеното по делото
Удостоверение изх.№ РД-08-00-1932-1 от 30.10.2018 г. издадено от началника на
„ОСЗ“ - К., е посочено, че „... имот нива,
1. 000 дка, в местност „В.ч.“, собственост на А.Г.Б. не е заявена пред ПК в
законовите срокове“.
От приложената скица №
К01476/12.12.2018 г. за имот № 015003 в землището на с. С. се установява, че
същият представлява пасище, мера, с площ 0.898 дка. в местността „Г.“.
Съдът не споделя възраженията
изложени в отговора на исковата молба за липса на идентичност между местността
„Л.к.“, землище с. С., общ. К., в която наследодателят на ищците е придобил
право на собственост, съгласно нотариалния акт и местностите „В.ч.“ и „Г.“,
отразени в Удостоверение изх. № РД-08-00-1932-1 от 30.10.2018 г. (лист 8) и
скица № К01476/12.12.2018 г. (лист 23).
Тези възражения се опровергават
на първо място от показанията на свидетеля Г.Ц.И., който заявява, че ползва
имота на ищците от 1996 г. и местността, в която се намира била „Г.“, но преди
ѝ казвали още „В.ч.“ или „Аладжакара“ – свидетелят не е напълно сигурен
как се произнасят точните наименования.
На следващо място, ищците
представят извлечение от разписен лист, в който е отразено, че имот пл. №290 е
собственост на А.Г.Б. и същият се намира извън регулацията на с. С.. В
представеното по делото Удостоверение № 94-00-6239/01.08.2018 год. на О.К.
(лист 9) се сочи, че същият този имот пл. №290, извън регулацията на с. С., е
идентифициран от
Общинска служба земеделие – град К. като имот № 015003 в землището на с. С.,
общ. К., с площ 0.898 дка. с начин на
трайно ползване - пасище, мера. Издаденото от ответната О.К. удостоверение съдържа
извънсъдебно признание за идентичност между процесния имот и този, придобит от
А.Г.Б. и наследен от ищците И.Л. и Е.А.. Признанието представлява обяснение на
страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа
неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се
направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице.
Когато не е направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно.
Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което
съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание
може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го
материализира /Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г., г.к., ІІІ
г.о. на ВКС/.
При така изложеното следва да се
приеме за установено, че имотът по нотариален акт за покупко-продажба № 159,
том I, дело № 338/1953 год. е идентичен с имот №015003 – пасище, мера, с площ
0.898 дка., находящ се в землището на с. С., общ. К., местността „Г.“, при граници
и съседи: имот №015005 – пасище, мера на наследниците на Г.Р.Т.; имот №015002 –
пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000097 – жил. територия на с. С.;
имот №015001 – пасище мера на ОПФ на с. С.; имот №007006 – водно течение на
о.К.
Съдът намира за безспорно
установено, че И.Д.Л. и Е.Г.А. и техният наследодател А.Г.Б. са собственици на
процесния имот по време на действие на глава ІІ от Закона за собствеността на
гражданите/ЗСГ/ и до отмяната на разпоредбите на глава ІІ от този закон, в
тяхна полза не е текла придобивна давност. Такава обаче е текла в тяхна полза
от отмяната на глава ІІ от ЗСГ през 1990г. до предявяване на исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото дело, в резултат на което И.Д.Л. и
Е.Г.А. биха могли да придобият по давност процесния имот. В тази посока е и
практиката на ВКС, който взема становище, че по отношение на такива имоти,
върху които не е възникнало право на кооперативно земеползване и собствеността
е запазена в реалните им граници, след отмяната на чл.29 от ЗСГ през 1990г. е
отпаднала забраната да бъдат придобивани по давност (Решение№427/21.07.2009г.
по гр.дело №3255/2009г. - ІІ г.о. на ВКС).
С оглед на горното настоящият
състав приема, че фактическата власт върху описания недвижим имот е упражнявана
от И.Д.Л. и Е.Г.А., а преди това от техния наследодател, повече от 60 години.
По силата на чл.69 от ЗС се предполага, че те са държали вещта като своя,
поради което е установено при условията на пълно и пряко доказване
осъщественото от тях владение на имота за период повече от 10 години. Това
фактическо състояние се установява и от показанията на свидетеля И., който
заявява, че от 1996 г. необезпокоявано коси и прибира трева в процесния имот,
който му бил предоставен за ползване от двете ищци.
Направеното от ответната община
възражение е, че няма как имотът да бъде присобит по давност от ищците, тъй
като представлява земя - общинска собственост
на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ – видно от представеното заверено
копие на Протоколно решение № 2/23.07.2008 г., одобрено със Заповед №
529/30.07.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. П. ведно
с Приложение № 1 към раздел I, т.1 към него.
Релевантно за изхода на настоящия
спор е дали процесния имот е попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е
подлежал на възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната
страна.
С оглед на това, че процесният
имот никога и по никакъв начин не е бил отнеман от ищците, респ. от техните
наследодатели, то този имот никога не е и подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и съответно е
нямало как да стане общинска собственост. Възстановяването на собствеността се
извършва по отношение на посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му
касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при
одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални
граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации,
без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на
земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се доказа ищците,
респ. наследодателят им да са били, и е владял земята си в реални граници до
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага
реституционното производство, предвидено в този закон.
В чл.19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земята, останала след възстановяване правата на
собствениците, става общинска собственост. По отношение
на имотите, попадащи в приложното поле на тази разпоредба правото на
собственост не може да бъде придобито по давност, доколкото с разпоредбата на
чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ е предвидено, че по отношение на имоти, правото на
собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност
започва да тече от 22.11.1997г., а с §1 ЗИДЗС (обн. ДВ. бр.46/2006г., изм. бр.105/2006г.,
бр.113/2007г., бр.109/2008г.) е предвидено, че давността за придобиване на
общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Това приложно поле обхваща само
земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са
заявени за възстановяване в предвидения в закона срок – земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС
или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени
в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ (Решение №427/21.07.2009г. по гр.дело
№3255/2008г. на ВКС; Решение №798/16.11.2010г. по гр.дело
№3303/2008г. на V г.о. на ВКС). Ако имотът не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която
оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени
права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното
от ищците придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното
право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на
ищците, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
Ако ответникът твърди, че ищците не могат да придобият по давност правото на
собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле
на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС
или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т. е. че е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената
тежест да установяват обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за
издаване на акт за общинска собственост, още повече, че такъв акт по делото не
е бил представен. Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и главно
доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ, т. е.
подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен
за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Не е съставен и
акт за частна общинска собственост по предвидения в закона ред. Действителното
правно положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който макар
и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък
одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се прилага
нито разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ заличаваща изтеклия до влизането в
сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по
реда на ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че
незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на
Общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. Поради
това съдът намира, че не са били налице пречки и забрани за придобиване по
давност на правото на собственост върху имота.
Както по-горе се посочи, по
отношение на имот, спрямо който не са приложими нормите на ЗСПЗЗ, забраната за
придобиване по давност е отпаднала с отмяната на чл.29 от ЗСГ през 1990 г. и не
е съществувала пречка да бъде придобит по давност, какъвто е настоящия случай.
При това изяснено положение на процесния имот, след отмяната на Глава ІІ от ЗСГ
през 1990 г. липсват каквито и да е законови пречки за неговото придобиване по
давност. От 1990 г. до предявяване на настоящия установителен иск от ищците са
изминали 28 години, през който период от време, са упражнявали едно явно,
непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху процесния имот, в
резултат на което и в съответствие с разпоредбата на чл.79 от ЗС са придобили
собствеността върху същия имот по давност.
Съгласно чл.77 от ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. Установено е по несъмнен начин, че се касае за наследствен
имот, бивша собственост на общия наследодател, а понастоящем – на И.Д.Л. и Е.Г.А..
Оригинерното придобиване е
способ, който не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок,
а е необходимо позоваване от владелеца, за да настъпи ефектът на давността,
която не се прилага служебно. Съдържанието на придобивната давност се състои както от фактическо упражняване съдържанието
на вещното право, което лицето иска да придобие, така и от изтичане на
определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание на
вещното право. А фактическият състав на придобивната давност включва владение
по смисъла на чл.68 от ЗС и определен срок от време, съобразено с хипотезата на
чл.81 от ЗС за евентуално прекъсване давността. В подкрепа на казаното доотук
са и събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви и безпристрастни.
Изложеното мотивира съда да
приеме за установено, че са налице законовите предпоставки предявената от
ищците претенция да бъде уважена, с произтичащите от това законови последици,
като признае за установено спрямо О.К. че И.Д.Л. и Е.Г.А. са собственици на
основание давностно владение и наследство на на имот №015003, находящ се в
землището на с. С., общ. К., местността „Г.“, с площ 0.898 дка, с начин на
трайно ползване – пасище, мера, при граници и съседи: имот №015005 – пасище,
мера на наследниците на Г.Р.Т.; имот №015002 – пасище, мера, земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ; имот №000097 – жил. територия на с. С.; имот №015001 – пасище мера на
ОПФ на с. С.; имот №007006 – водно течение на о.К.
Относно разноските по делото:
Ищците са направили искане за
присъждане на сторените разноски, което с оглед изхода на делото се явява
основателно и ответната Община следва да бъде осъдена да им заплати сумата от
общо 250 лева, включваща платена държавна такса и адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на
основание чл.124 ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено по
отношение на О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от кмета д-р Е.К., че И.Д.Л., ЕГН: **********
***, ж. к „М.- 3“, бл. №***, вх.***, ет.***, ап.*** и Е.Г.А., ЕГН: **********,***, са собственици по
наследство и давностно владение на имот №015003, находящ се в землището на с.
С., общ. К., местността „Г.“, с площ 0.898 дка, с начин на трайно ползване –
пасище, мера, при граници и съседи: имот №015005 – пасище, мера на наследниците
на Г.Р.Т.; имот №015002 – пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000097 –
жил. територия на с. С.; имот №015001 – пасище мера на ОПФ на с. С.; имот
№007006 – водно течение на о.К.
***, ЕИК/БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от кмета д-р Е.К. да заплати на И.Д.Л., ЕГН:
********** ***, ж. к „М.- 3“, бл. №***, вх.***, ет.***, ап.*** и Е.Г.А., ЕГН:
**********,*** сумата от общо 250.00 лв. (двеста и
петдесет лева), представляващи разноски по делото
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.