РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 81991
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20251110123702 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
„Друмс“ ЕООД срещу „ТиТ Дистрибушън“ ЕООД, с което се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 36000.00 лева,
представляваща възнаграждение за предоставени от заявителя на длъжника консултантски
услуги съгласно сключен между тях неформален договор от 10.01.2024г.
При извършена проверка за редовността на заявлението, съдът е констатирал, че
същото е нередовно, тъй като не са ясни обстоятелствата, от които произтича вземането,
както и дали то произтича от един или множество договори, как са сключени те, писмени ли
са или устни. Ето защо с разпореждане от 30.04.2025 г. съдът е указал на заявителя
нередовностите по заявлението, като му е дал срок да ги отстрани. На заявителя са указани и
последиците от бездействието му.
Разпореждането е връчено на заявителя на 12.05.2025 г., като едноседмичния срок за
изпълнение на дадените указания изтича на 20.05.2025 г. В рамките на срока е постъпила
молба от заявителя, от която се извежда, че вземането произтича от сключен между страните
неформален договор от 10.01.2024г.
Съдът, след като се запозна със заявлението по чл. 410 ГПК и уточнителната молба
към него, намира, че същото следва да се отхвърли по следните съображения:
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за едно парично вземане за главница в размер на 36000.00 лева.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
1
изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на
районния съд. Казано инак, в заповедното производство се предявяват вземания, които също
са оценяеми - чл. 410, ал. 1, т. 1 и чл. 417 ГПК. Размерът на цената на иска за парично
вземане е търсената сумата - чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Цената на паричното вземане е сумата, за
която е подадено заявлението, т.е. това е посочената от заявителя стойност от 36000.00 лева.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжен съд са подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за
трудови спорове и за вземания по актове за начет. Посоченото в текста изключение не е
налице, тъй като се касае за парично вземане между търговци по неформален договор, за
който са приложими разпоредбите на договора за изработка. Съгласно чл. 293, ал. 1 ТЗ за
действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма, но само в
случаите, предвидени в закон. Следователно в процесния случай липсата на писмен договор
между страните по делото, не означава непременно, че те не са били обвързани от клаузите
на точно такъв вид търговска сделка, но писмената форма е била за доказване /ad
probationem/. Освен това заявителят не твърди издадените отделни фактури да обективират
наличието на отделни търговски сделки между страните по спора, сключени през процесния
период, като цената по всяка една от тях да е била уговаряна отделно: съобразно съответните
пазарните условия и извършената работа. Напротив, твърди се, че са били обвързани от един
неформален договор, по силата на който са престирали услуги в продължение на една
година, стойността на които услуги произтича от този договор.
Ето защо, този съдебен състав достига до извод, цената на иска, определена по чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК и при съобразяване на обстоятелството, че вземането за главница произтича
от един договор, сключен между страните, възлиза на 36000.00 лева. При това положение и
съблюдавайки текстът на чл. 410, ал. 1, т. 1 вр. чл. 104, т. 4 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК намира,
че делото не е подсъдно на районен съд. След като обаче само на районния съд е вменено
задължението да се произнася по заявления за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 414 ГПК, а и по чл. 417 ГПК, като първа инстанция, то се налага,
че защитата по този ред на заявителя е неприложима. Изложеното не препятства
възможността заявителя да търси защита по исков ред пред родово компетентния съд.
Изложеното дава основание подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. №
145194/24.04.2025г., подадено от „Друмс“ ЕООД, ЕИК ....., срещу „ТиТ Дистрибушън“ ООД,
ЕИК ......, по което е образувано ч.гр.д. № 23702/2025г. по описа на СРС, 55 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3