Р Е Ш
Е Н И Е
№ 341
гр. Враца, 29.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 21.10.2021г. / двадесет и
първи октомври две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурор ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело
№501 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.172,
ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Н.И.Д. *** против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗПАМ/ № 21-0967-000500/05.08.2021г., издадена от Началник група към
ОДМВР-Враца, сектор „Пътна Полиция“ – Враца, с която е приложена ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В
жалбата се твърди, че оспорващия е
заявил желание за сключване на споразумение за приключване на делото по реда на
чл.381 НПК, не оспорва вината за извършеното от него деяние, наказан е два пъти за едно и също нещо. Твърди се, че
срокът на мярката е завишен, като законът обвързва налагането и със срок не повече от 6 месеца, поради което
посочения срок на действие на мярката в
заповедта е незаконосъобразен. Иска се изменение на заповедта, относно срока за прилагане на мярката, като
същата се намали за не повече от 6
месеца.
Ответникът - Началник
група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“ – Враца не ангажира становище по жалбата.
Представителят на
ОП-Враца, прокурор В.Вътов дава заключение за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на заповедта.
По делото са приети и
приложени с административната приписка писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана
в законоустановения в чл.149, ал. 1 АПК срок от надлежна страна, при което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 05.08.2021г. на Н.И.Д. *** е съставен АУАН Серия GА,
№475859 от Д.Д.- ** към ОДМВР – ***,
сектор „Пътна полиция“ – *** затова, че на същата дата в 08.35 часа в *** управлява лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с рег.
№ ********, след употреба на алкохол преди да е преминало въздействието му,
като употребата на алкохол е установена с техническо средство алкотест дрегер
7510, който е отчел положителна проба от 0,69 промила в издишания от водача
въздух, с което е прието че е нарушен
чл.5, ал.3,т.1,пр.1 ЗДвП. Издаден е и талон за изследване №070877 като същия е
подписал актът без възражение. Налице е и докладна записка от актосъставителя,
в която също е описана извършената проверка и установеното по време на нея. Приложен
е и протокол за медицинско изследване и вземане на проба за употреба на
алкохол, в който също е отразено, че жалбоподателя е употребил алкохол, като
резултатът от пробата е 0,69%. Въз основа на АУАН е издадено и НП №21-0967-001239/19.08.2021г.
от Сектор „ПП“-Враца, приложено по преписката.
На 05.08.2021г. от Началник група към ОДМВР-Враца, сектор „Пътна
Полиция“ – Враца е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане
на ПАМ № 21-0967-000500/05.08.2021г., с
която на Н.И.Д. на основание чл. 22 ЗАНН
и чл.171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Правомощието на
Началник група, сектор „ПП“ към ОДМВР-Враца да издава заповеди за прилагане на
ПАМ по чл.171 ЗДвП, произтича от Заповед рег.№ 369з-108/17.01.2020 г. на
Директора на ОДМВР-Враца/т.1.2/, приложена към административната преписка.
По делото е приложена
и справка за нарушител/водач за лицето Н.И. Д. и справка, от която е видно,
че л.а. е собственост на жалбоподателя.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките
на предоставените му правомощия. В
случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група,
сектор „ПП“ към ОДМВР-Враца, чиято компетентност е установена от приложената по
делото заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР-Враца. Следователно
заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не са налице
отменителни основания по чл.146, т.1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2, т.1-8 АПК относно наименованието на органа - издател,
неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна
разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.
Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС,
изразяваща се в управление на МПС след
употреба на алкохол 0,69 промила, установено по надлежния ред, видно от данните
по преписката. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може
жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване
на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. В случая установените в АУАН
обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е
в установената от закона форма, с всички изискуеми реквизити и при издаването
ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.2 и
т.3 АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон и не е налице отменително
основание по чл.146, т. 4 АПК. С нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ пр.1 ЗДвП е
предвидено временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, но за
не повече от 18 месеца.
В
случая административният орган правилно е приел, че са налице посочените
по-горе предпоставки на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото – АУАН, талон
за изследване № 070877 и протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващия е управлявал
МПС на въпросната дата и час след
употреба на алкохол над допустимото. Цитираната
разпоредба е императивна и при наличие на основанията изчерпателно изброени в
нея, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи ПАМ „Временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на нарушението, срокът на мярката е определен в закона и се
прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на
водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. Разпоредбата не предвижда
определяне на различен срок от административния орган в определени граници.
Следователно при посочването на срока, за който е приложена принудителната
административна мярка, административният орган не действа при условията на
оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта
само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от
органа. В тази насока искането на жалбоподателя за намаляване срока на ПАМ на 6
месеца е неоснователно.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на ЗДвП.
С оглед на изложеното
настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Д. *** против ЗАПОВЕД за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0967-000500/05.08.2021г. на Началник група към ОДМВР-Враца, сектор „Пътна
Полиция“ – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: