№ 1275
гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Т. Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело №
20223110105112 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „А.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. *** срещу „П.А.К.“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в общ
размер от 19 988.08 лв.(деветнадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем лв. и осем ст.),
представляваща дължима цена за доставени стоки, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата; сумата в общ размер на 4 870.18лв. (четири хиляди осемстотин и седемдесет лв.
и осемнадесет ст.), обезщетение за забава за периода 25.02.2020 г. до 25.03.2022г.,
формирани както следва:
1. по Фактура №********** от 10.02.2020г. общо задължение в размер на 7 307.89
лв., включващо:
главница от 5480.56 лв. с включен ДДС;
лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер 1827.33 лв. по периоди:
686.58лв. /шестстотин осемдесет и шест лв. и петдесет и осем ст./, изчислена за
периода от 25.02.2020г. до 24.08.2020г., върху главницата от 13 580.64 лв. с ДДС;
434.37лв. /четиристотин тридесет и четири лв. и тридесет и седем ст./, изчислена за
периода от 24.08.2020г. до 17.12.2020г. върху главницата от 13 480.56 лв. с ДДС /след
погашение в размер на 100.08лв./; 706.38лв. /седемстотин и шест лв. и тридесет и осем
ст./ - изчислена за периода от 17.12.2020г. до 25.03.2022г. върху главницата от 5480.56
лв. с ДДС /след погашение в размер на 8000лв./.
2. по Фактура №********** от 10.02.2020г. общо задължение в размер на 6 040.05
лв., включващо:
главница от 4987.20лв. с включен ДДС;
лихва за забава в размер на законната лихва 1052.85лв. /хиляда петдесет и два лв. и
осемдесет и пет ст./, изчислена за периода от 25.02.2020г. до 25.03.2022г. върху
главницата от 4987.20лв. с ДДС.
1
3. по Фактура №********** от 17.02.2020г. общо задължение в размер на 5 733.48
лв., включващо:
главница от 4741.68лв. с включен ДДС;
лихва за забава в размер на законната лихва 991.80лв. /деветстотин деветдесет и един
лв. и осемдесет ст./, изчислена за периода от 03.03.2020г. до 25.03.2022г. върху
главницата от 4741.68лв. с ДДС.
4. по Фактура №********** от 18.02.2020г. общо задължение в размер на 5 77684 лв.,
включващо:
главница от 477864лв. с включен ДДС;
лихва за забава в размер на законната лихва 998.20лв. /деветстотин деветдесет и осем
лв. и двадесет ст./, изчислена за периода от 04.03.2020г. до 25.03.2022г. върху
главницата от 4778.64лв. с ДДС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по силата
на сключени между страните неформални договори за търговска покупко-продажба,
дружеството ищец, в качеството му на доставчик е доставило в периода 05.11.2019 г. -
18.02.2020 г. на ответника, като купувач стоки – селскостопанска продукция. За
извършените доставки са издадени Фактура №********** от 10.02.2020г.; Фактура
№********** от 10.02.2020г.; Фактура №********** от 17.02.2020г.; Фактура
№********** от 18.02.2020г., по които е извършено частично плащане. Неплатеното
задължение към настоящия момент възлиза на 19 988.08 лв.. Въпреки приемането на стоките
и изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът – купувач не е изпълнил
оставащото непогасено задължение за плащане на дължимата цена на доставените стоки.
Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на реално
изпълнение. Върху просрочената главница ответникът дължи и обезщетение за забава на
плащанията за периода от изтичане на 14 дни след приемане на стоката до 25.03.2022г.. Ето
защо обективира искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва по основание и размер заявените претенция. Твърди, че сумите по
сочените фактури са заплатени.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуален представител поддържа заявеното с исковата
молба становище. Ответникът не изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Като писмени доказателства по делото са приети надлежно заверени копия на
Фактура № **********/10.02.2020г.; Кантарна бележка за износ № 668/10.02.2020г., ведно с
товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 0000365; Кантарна бележка
за износ № 669/10.02.2020г., ведно с товарителница за обществен автомобилен превоз в
страната № 001110; Кантарна бележка за износ № 670/10.02.2020г., ведно с товарителница за
обществен автомобилен превоз в страната № 001074; Фактура № **********/10.02.2020г;
Кантарна бележка за износ № 680/10.02.2020г., ведно с товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната № 0000974; Фактура № **********/17.02.2020г.; Кантарна
бележка за износ № 700/17.02.2020г. и Кантарна бележка за износ № 701/17.02.2020г.;
Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 001045; Фактура №
**********/18.02.2020г; Кантарна бележка за износ № 705/18.02.2020г. и Кантарна бележка
за износ № 704/18.02.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната №
001046; Платежно нареждане от дата 24.08.2020г; Платежно нареждане от дата 17.12.2020г;
Аналитична оборотна ведомост за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г.; Аналитична
оборотна ведомост за периода от 01.01.2022 до 28.02.2022г.. Фактурите са издадени от
2
ищеца, в качеството му на доставчик на стоки. Получател на стоките е П.А.К. АД.
В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ,
заключението на вещото лице, по която установява следното: От ищеца са издадени
следните фактури с посочен получател П.А.К. АД: № **********/10.02.2020 г. с основание
„Царевичен силаж реколта 2019г.-49140 т. Ръжен силаж реколта 2019г. – 13580 т. с
включена транспортна услуга от с. Блъсково до с. Красен". ДО на фактурата е 11317.20лв. и
ДДС 2263.44лв. или обща стойност 13580.64 лв.; № **********/10.02.2020г. с основание
„Силаж от ръж реколта 2019г. – 25240 т. и транспортна услуга от с. Блъсково до с.Красен".
ДО на фактурата е 4156.00 лв. и ДДС 831.20 лв. или обща стойност 4987.20 лв.; №
**********/17.02.2020г. с основание „Царевичен силаж реколта 2019г. - 11880 т., Ръжен
силаж реколта 2019г. – 13580 т. с включена транспортна услуга от с. Блъсково до с. Красен".
ДО на фактурата е 3951.40 лв. и ДДС 790.28 лв. или обща стойност 4741.68 лв.; №
**********/18.02.2020 г. с основание „Силаж от ръж реколта 2019г. - 13560т. Царевичен
силаж реколта 2019г. - 12140 т., с включена транспортна услуга от с. Блъсково до с. Красен".
ДО на фактурата е 3982.20 лв. и ДДС 796.44 лв. или обща стойност 4778.64 лв. Общият
размер на четирите фактури е 28 088.16лв. В счетоводството на ищеца фактурите са
отразени по дебита на сметка 411 анал. 30576 „П.А.К. " АД и кредита на с-ка 701 „Приходи
от продажба на продукти" за силажа и съответно „Приходи от продажба на услуги" за
транспортната услуга. Фактурите са включени в Дневника за продажбите по ЗДДС за
данъчен период 01.02.2020г. - 29.02.2020г. По данни от системата на Агенцията по
приходите процесните фактури са включени в дневника за покупките на ответника, което
означава, че фактури № **********/10.02.2020 г., № **********/10.02.2020г., №
**********/17.02.2020г., № **********/18.02.2020 г. са отразени в счетоводната
документация на „П.А.К. " АД. Има частично плащане само по фактура №
**********/10.02.2020г. в размер на 8100.08 лв. със следните записи: 100.08 лв., които са
остатък от превод направен на 24.08.2020г. и с който е направено окончателно плащане по
предходна фактура № **********/05.02.2020г., която не е предмет на исковата молба; 8
000.00лв., които са частично плащане по ф-ра №**********/10.02.2020г. Неизплатеният
остатък по ф-ра №**********/10.02.2020г. е 5 480.56 лв. Не е констатирано плащане по
останалите три процесни фактури. Остатъкът по фактурите възлиза на 19 988.08 лв., от
които по фактури: № **********/ 10.02.2020г. е 5 480.56 лв.; № **********/10.02.2020г. е 4
987.20 лв.; № **********/17.02.2020г. е 4 741.68 лв. и № **********/18.02.2020г. е 4 778.64
лв. С извършените от „П.А.К." АД парични преводи по банковата сметка на „Алфа комерс"
ООД са погасени следните задължения: с превода от 14.02.2020г., 11:00:14ч. - 10 000 лв.
/десет хиляди лева/ са погасени задължения по предходни фактури: №
**********/31.01.2020г. - 1 111.80 лв. окончателно плащане по фактурата; № **********/
01.02.2020г. - 4 604.16 лв. (изцяло платена); № ********** 04.02.2020г. - 4 284.04 лв.
частично плащане по фактурата (остатък за плащане 634.76 лв.). С превода от 14.02.2020г.,
11:00:52ч. - 10 000 лв. /десет хиляди лева/ са погасени задължения предходни фактури: №
**********/04.02.2020г. - 363.28 лв. частично плащане по фактурата (остатък за плащане
271.48 лв.); № **********/04.02.2020г. - 9 636.72 лв. (изцяло платена). С превода от
22.04.2020г., 11:13:43ч. - 2 000 лв. /две хиляди лева/ е погасено задължение по фактура №
**********/05.02.2020г. - 2 000 лв. частично плащане по фактурата (остатък за плащане
5628.44 лв.). С превода от 17.12.2020г., 09:26:35ч. - 8 000 лв. / осем хиляди лева/ е погасено
задължение по фактура № **********/ 10.02.2020г. - 8 000.00 лв. частично плащане по
фактурата (остатък за плащане 5480.56 лв.).
В полза на ищеца са събирани гласни доказателства посредством разпит на
двама свидетели в режим на водене, за установяване на обстоятелствата по доставка на
стоката, водените преговори между страните, начина на заплащане на доставените
стоки.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
3
Настоящата инстанция приема, че е сезирана с осъдителни искове с правно основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ. Същите са процесуално
допустими. По предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже качеството си на
кредитор и да установи вземането си по основание и размер.
От представените по делото фактури № **********/10.02.2020 г., №
**********/10.02.2020г., № **********/17.02.2020г., № **********/18.02.2020 г. се
установява, че страните са се намирали в договорни отношения през процесния период,
породени от договор за покупко-продажба на стоки.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на
закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и
купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза.
Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е.,
за неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ. С
факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда
целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде
вещите, а за купувача да плати цената им. Страните са юридически лица регистрирани в
Търговския регистър, като съдът приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя
характер, поради което в отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския
закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е сключен
валиден договор за покупко-продажба на стоки. Такъв не е обективиран в нарочна писмена
форма, като за доказване на съществуването му, ищецът е представил фактури №
**********/10.02.2020 г., № **********/10.02.2020г., № **********/17.02.2020г., №
**********/18.02.2020 г..
В разглеждания случай, волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за
създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по тях, е дадено с
действията по приемане на фактурите, което приемане безспорно се установи по делото,
доколкото същите са включени в дневника за покупки, декларирани са и ДДС е ползван като
данъчен кредит.
От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че стоките са
действително доставени.
Тъй като съгласно чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията
в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски
сделки, в тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда. Вещото лице е дало заключение, че фактурите са редовно
осчетоводени в счетоводствата на двете дружества. От експертизата се установява също, че
ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по осчетоводените фактури. С редовното
отразяване от ответника в счетоводството му на процесните фактури и записването на
сумите по тях, като непогасени задължения към ищеца следва, че ответникът е признал и
приел доставените стоки. Затова с оглед редовното осчетоводяване на задълженията на
ответника към ищеца по фактурите по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените
счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на облигационни
правоотношения – твърдяната от ищеца сделка, по силата на които ответникът е приел
доставените от ищеца в негова полза стоки, срещу което в тежест на ответника е възникнало
задължението да заплати на ищеца дължимата за стоките цена.
Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетите фактури. В случай
на противопоставяне, ответникът е следвало да върне на издателя фактурите, като му
противопостави конкретни възражения по сделката.
Установи се, че ответникът е погасил частично дълга по фактура №
4
**********/10.02.2020г., като след извършено плащане е останал остатък в размер от 5
480.56 лв.. Извършеното частично погасяване, приемането на стоките и отразяване на
фактурите в дневника за покупки на ответника, вкл. ползването на данъчен кредит,
представляващи извънсъдебно признание на факти, говори в полза на извода, че стоките са
доставени от ищеца и приети от ответника, което аргументира за решаващия състав извода,
че по правоотношението, възникнало от договор за продажба, ищецът е изпълнил
задълженията си и в тежест на ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане
на договорената цена.
Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил
доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си
задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски
правоотношения, обективирани в издадените от ищеца фактури.
По акцесорния иск: На осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената на
стоките към момента на получаването им или към момента на получаване на счетоводния
документ. При липса на доказателства за осъществено плащане, на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЗД
купувачът изпада и в забава. Установи се наличието на главно задължение. Ответникът не е
заплатил цената на стоките на падежа. Ето защо на осн. чл. 86 ЗЗД и с оглед, че размерът на
претендираната лихва е в рамките на определения по реда на 162 ГПК служебно от съда,
изчислен с програмен продукт Апис финанси, искът досежно лихвите е основателен и
следва да бъде уважен в претендирания общ размер от 4 870.18лв.
Исковите претенции се явяват основателни в предявените размери.
Следва да се присъди и законна лихва върху главниците от предявяване на исковата
молба – 21.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в настоящото исково производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5
от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество
и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с
оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските
в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
Претендираните разноски в размер на 357.85 лева за образуване на изпълнително дело и
адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство не подлежат на присъждане в
настоящото производство.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца
искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно:
994.33 лева дължимата и заплатена държавна такса; 250 лева – депозит за вещо лице; 1200
5
лева - платено възнаграждение за един адвокат. Така разноските направени в настоящото
производство, които следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на 2444.33 лева,
съразмерно на уважената част от претенциите. За обезпечителното производство се дължат
разноски в общ размер на 945 лева /45 лева заплатени държавни такси и 900 лева адвокатско
възнаграждение/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.А.К.“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „А.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ сумата в общ
размер от 19 988.08 лв.(деветнадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем лв. и осем ст.),
представляваща дължима цена за доставени стоки, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата в общ размер на 4 870.18лв. (четири хиляди
осемстотин и седемдесет лв. и осемнадесет ст.), обезщетение за забава за периода
25.02.2020 г. до 25.03.2022г., формирани както следва:
1. по Фактура №********** от 10.02.2020г. общо задължение в размер на 7 307.89
лв., включващо:
главница от 5480.56 лв. с включен ДДС;
лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер 1827.33 лв. по периоди:
686.58лв. /шестстотин осемдесет и шест лв. и петдесет и осем ст./, изчислена за
периода от 25.02.2020г. до 24.08.2020г., върху главницата от 13 580.64 лв. с ДДС;
434.37лв. /четиристотин тридесет и четири лв. и тридесет и седем ст./, изчислена за
периода от 24.08.2020г. до 17.12.2020г. върху главницата от 13 480.56 лв. с ДДС /след
погашение в размер на 100.08лв./; 706.38лв. /седемстотин и шест лв. и тридесет и осем
ст./ - изчислена за периода от 17.12.2020г. до 25.03.2022г. върху главницата от 5480.56
лв. с ДДС /след погашение в размер на 8000лв./.
2. по Фактура №********** от 10.02.2020г. общо задължение в размер на 6 040.05
лв., включващо:
главница от 4987.20лв. с включен ДДС;
лихва за забава в размер на законната лихва 1052.85лв. /хиляда петдесет и два лв. и
осемдесет и пет ст./, изчислена за периода от 25.02.2020г. до 25.03.2022г. върху
главницата от 4987.20лв. с ДДС.
3. по Фактура №********** от 17.02.2020г. общо задължение в размер на 5 733.48
лв., включващо:
главница от 4741.68лв. с включен ДДС;
лихва за забава в размер на законната лихва 991.80лв. /деветстотин деветдесет и един
лв. и осемдесет ст./, изчислена за периода от 03.03.2020г. до 25.03.2022г. върху
главницата от 4741.68лв. с ДДС.
4. по Фактура №********** от 18.02.2020г. общо задължение в размер на 5 77684 лв.,
включващо:
главница от 477864лв. с включен ДДС;
лихва за забава в размер на законната лихва 998.20лв. /деветстотин деветдесет и осем
лв. и двадесет ст./, изчислена за периода от 04.03.2020г. до 25.03.2022г. върху
главницата от 4778.64лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „П.А.К.“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на " А.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от
6
2444.33 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под
формата на заплатена държавна такса; депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат при настоящото разглеждане на делото и сумата от 945 лева
реализирани разноски в обезпечителното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7