РЕШЕНИЕ
№ 20669
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110110025 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от К. Ж. В., ЕГН **********, иск по чл. 49, ал. 1 СК против
П. К. В.а, ЕГН **********, за развод, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2
СК - относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на
ненавършилото пълнолетие родено по време на брака дете Стефания К.ова В.а, ЕГН
**********, както и искова претенция с правно основание по чл. 127, ал. 2 от СК относно
упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на ненавършилото
пълнолетие дете на страните М. К.ов В., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като са сключили граждански брак
на 25.08.2020 година, а живеят на заедно на фактически начала от 2015 годино. По време на
фактическото им съжителство на 24.01.2017 година се ражда сина на страните М. В., които е
припознат от ищеца. След сключване на брака се ражда дъщерята на страните стефани. Сочи
се, че ответницата е напуснала семейното жилище без да даде каквито и да е обяснения на
ищеца. Твърди се, че след напускане на семейното жилище ответницата не е търсила децата
си, не се интересувала за тях нито е давала и участвала в издръжката на децата, като всички
нужди на същите са били заплащани и задоволяване от техния баща. Предвид изложеното
ищеца моли съда да прекрати брака между страните поради дълбоко и непоправимо
разстройство на същия. Иска на него да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на двете деца, като на майката бъде определен режим на лични
1
контакти, както и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на по 300,00 лева
месечно за всяко дете, включително и за минало време считано от 17.02.2024 година.
В срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна не е подала такъв, съответно
не е изразила становище по исковите претенции на ищеца.
ДСП-Сердика в депозирания по делото социален доклад от 06.10.2025 година се сочи, че
децата до месец октомври 2023г. са отглеждани от двамата си родители, като страните са
разделени от около две години. По сведение на бащата майката е с неизвестен за него адрес,
нямат никаква комуникация по между си. Децата се отглеждат от бащата, които е
подпомаган от бабата на децата по бащина линия. В хода на социалното проучване е
установено, че детето Методи има личен лекар, но детето Стефания няма личен лекар, както
и че на детето не е поставена нито една ваксина, за което ищеца е консултиран. Посочено е
и че детето Стефания не посещава детска градината заради непоставените ваксини, а
Методи е ученик във втори клас в 15-то СУ „Адам Мицкевич“. В докалада е посочено, че
ищеца живее в малка къща под наем, с двете си деца и майка си, като двете деца спят с
бабата по бащина линия в едната стая, а в другата спи ищеца. Жилището се отоплява с
климатици и има вътрешна баня и тоалетна. Социалния работник е констатирал близка
емоционална връзка между децата и бащата. В доклада е отразено, че майката не е
потърсила контакт с Отдел Закрила на детето, въпреки изпратената покана. Постъпила е и
писмо от ДСП- Мотана в което е посочено, че е посетен адреса на майката в с. Расово, но
същито представлявало празно и запустяло дворно място и полуразрушена къща.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищеца заявява, че иска да се разведе, тъй като
съпругата е оставила него и децата преди около две години и не ги е търсила от тогава.
Сочи, че не знае къде се намира съпругата му, както и че би искал да проведе разговор с нея.
Твърди, че скоро е разбрал, че детето му Стефания няма личен лекар, както и че няма
поставени нито една ваксина.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се по делото, че на 25.08.2020 година К. Ж. В., ЕГН ********** и П. К. Б.,
ЕГН ********** а сключили граждански брак. /л. 5 от делото/. Установява се също, че по
време на брака им е родено детето им С.К. В.а, ЕГН ********** (л. 7 от делото ), както и че
детето М. К. В., ЕГН ********** е детето на страните, като същия е роден преди сключения
между страните граждански брак /л. 8 от делото/.
Видно от справката от НАП ищеца е работил по трудово правоотношение към В. -. 2. О.
като е осигурителния му доход е бил 331,58 лева, но правоотношението е било прекратено
на 03.10.2023 година /л. 48 - 50 от делото/. По отношение на ответницата, видно от приетата
по делото справка от НАП се установява, че последната е ралотила по трудово
правоотношение към „П.Т“ О. с основно трудово възнаграждение в размер на 577, 50 лева,
като правоотношението е било прекратено на 24.01.2023 година. /л. 52 от делото/. В
2
изготвения по делото доклад от ДСП – Връбница е посочено, че ответника реализира доход
от около на 2000 лева месечно./л. 57 от делото /
По делото е са разпитана свидетелката Ж. Т. В.а, майка на ищеца. Съдът кредитира
показанията на свидетелките като последователни, логични и непротиворечиви, същите бяха
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка на свидетелката
със ищцовата страна. От показанията свидетелката Ж. В.а се установява, че преди две
години, октомври или ноември 2023 година, ответницата е напуснала семейното жилище,
като от тогава за децата се грижат ищеца и тя, както и живеят заедно, както и че ги
подпомага другия син но свидетелката. Свидетелката сочи, че не е виждала ответницата
откакто е напуснала сейното жилище, не се е интересувала за децата, като единствено преди
5-6 месеца е потърсила свидетелката, за да каже, че иска да се разведе с ищеца по взаимно
съгласие, но не е дошла на олганизираната среща с адвокат. Свидетелката сочи, че говорила
с майката на ответницата, която я е информирала, че снаха е в чужбина, в Гърция.
Свидетката подържа, че голямото детет на страните е ученит и учи в 15-то училище в к.в.
Надежда, докато малкото дете не ходи на детска градина, тъй като майката не е поставяла
ваксините на детето . Свидетелката сочи, че не е знаела, че на детето не са поставяни
ваксините, както и че го е разбрала една когато е поискала да запише детето на детска
градина. Свидетлката заявява, че детето Стефания е имала личен лекар, но не знае кой е този
лекар, нито къде се намира. Твърди, че декември месец детето ще бъде записано при личния
лекар на баткото, както и че е провела разговор с докторката.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От представените удостоверения – за сключен граждански брак и за раждане се
установява, че страните са съпрузи. От показанията на св. В.а се установява, че страните са
във фактическа раздяла от повече от около две година, като същите не контактуват изобщо,
дори не знаят къде се намира ответницата. При така установените факти за отношенията
между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което
същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Доколкото по делото такова искане не е отправяно, съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения с децата: Страните са родители на малолетните към датата на устните
състезания деца - М. К.ов В., ЕГН **********, на 8 години от мъжки пол /което се
установява от представеното удостоверение за раждане/, както и на детето С. К. В.а, ЕГН
**********, на 4 години от женски пол. С оглед събраните гласни доказателствени средства
и изрично заявеното от ищеца желание и липсата на заявено такова от ответната страна,
съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на децата следва да се
предостави на бащата, които след раздялата на страните полага основни грижи за децата.
3
Съдът намира, че следва да бъде постановено децата да живеят при него, доколкото съгласно
чл. 126, ал. 1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако
важни причини налагат да живеят отделно”, а по делото не се установиха важни причини
децата да живее отделно от своя баща, който ще упражнява родителските права, както и
няма изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК. Напротив, доказа се добър родителски
капацитет от страна на ищеца, който и до постановяване на настоящото решение е полагала
грижите за децата си. Следва да бъде определен режим на лични отношения на децата с
тяхната майка с оглед съществуващата между тях кръвна връзка на особено близко родство.
Съдът намира за подходящ с оглед възрастта на децата и липсата на конкретна установена
емоционална привързаност между тях и майката следния режим: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване, както и 14
дни през лятото /разделени на два периода от по 7 последователни дни/ по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.
Относно издръжката на децата: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Възрастта, на която се намира децата /8 години и 4 години към
датата на устните състезания/ е свързана с интензивно физическо и умствено израстване,
както и с необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му развитие.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого живеят, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на
лицето, което я дължи, като съгласно ограничението на чл. 142, ал. 2 СК същата не може да
бъде по-малко от 269,25 лв. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение
за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата,
освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не
и срещу двамата общо. Макар по делото да не се установи, че ответницата реализира
доходи, то същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по
здравословни причини, поради което не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава
издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. При това положение съдът, като взе предвид нуждите на
децата съобразно възрастта им и доходите на родителите, счита, че искът за издръжка се
явява основателен до пълния му предявен размер от по 300,00 лв. месечно за всяко едно от
децата. Издръжката по чл. 143 от СК се дължи, считано от 19.02.2025 г. По отношение на
претенцията за издръжка в размер на по 300,00 лева за вяско едно от децата или в общ
размер от 7200,00 лева за минало време по чл. 149 от СК. Съдът намира претенцията за
4
заплащане на издръжка за минало време в размер на 7200,00 лева също за основателна, тъй
като не се установи по делото ответницата да е заплащала издръжка на децата в този период.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжаката за минало време се дължи за срок от
една година преди подаване на исковата молба. В случая исковата молба е депозирана на
19.02.2025 година и е входирана под № 59876. Предвид това издръжка може да се
претендира най- ксно считано от 19.02.2024г. Предвид това исковата претенция за периода
преди 19.02.2024г. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Относно предоставяне ползването на семейното жилище: по делото ищцовата страна
не е заявила претенция за ползването на семейното жилище.
Относно фамилното име: съдът намира, че не предявени иск по чл. 53 СК относно
фамилното име на съпругата, тъй като само съпругата е легитимирана да отправи такава
претенция, тъй като тя е тази която при сключване на брака е променила фамилното си име
от Б. на В.а. Предвид липсата на изрично отправена претенция за промяна на фемилното
име съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име В.а, за което съда не дължи
изрично произнасяне.
Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски не е отправена от страните,
поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва да се възложи по равно на
двете страни предвид изхода на делото /чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК/, а ответницата следва
да заплати и държавна такса върху определените издръжки в размер на 864,00 лв.
поотношение на издръжката по 143 от СК и 288,00 лева за издръжката по чл. 149 от СК
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 25.08.2020 г. в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак № 3266/25.08.2020 г.
на Столична община, район „Оборище“, между: К. Ж. В., ЕГН ********** и П. К. В.А,
ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете С. К. В.а, ЕГН **********, на
бащата К. Ж. В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденито от брака
дете С. К. В.а, ЕГН **********, при бащата К. Ж. В., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето на страните М.К. В., ЕГН ********** на бащата
К. Ж. В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето на
5
страните М. К.ов В., ЕГН ********** при бащата К. Ж. В., ЕГН **********
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК и ччл. 127, ал. 2 от СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ между майката П. К. В.а, ЕГН ********** и децата М. К.ов В., ЕГН
********** и С. К.ова В.а, ЕГН ********** както следва: майката има право да взема и
вижда децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00
часа в неделя, с преспиване, както и 14 дни през лятото /разделени на два периода от по 7
последователни дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА майката П. К. В.а, ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 вр.
чл. 59, ал. 2 СК на децата М.К.ов В., ЕГН ********** и С. К. В.а, ЕГН **********, чрез
техния баща и законен представител К. Ж. В., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на по 300,00 лв., считано от 19.02.2025 г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно с законна лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА майката П. К. В.а, ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 149 вр. чл.
59, ал. 2 СК и чл. 149 вр. с чл. 127, ал. 2 от СК на децата Мл К. В., ЕГН ********** и С.
К.В.а, ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител К. Ж. В., ЕГН **********,
ИЗДРЪЖКА за минало време в размер на 7200,00 лв. за двете деца, считано от 19.02.2024 г.
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенциите с правно основание чл. 149 вр. чл. 59, ал. 2
СК и чл. 149 вр. с чл. 127, ал. 2 от СК за периода от 17.02.2025г. до 18.02.2025г. като
недопустима.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК П. К. В.а, ЕГН **********, да заплати в полза
на Софийски районен съд общо сумата 1177,00 лв. - държавни такси по делото, от които
25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод и 1152,00 лв.-държавни
такси върху издръжките на децата.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК К. Ж. В., ЕГН **********, да заплати в полза на
Софийски районен съд общо сумата 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по
иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6