Решение по дело №104/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Т.Д.Д. – младши полицейски инспектор в Участък - Б. при РУ – Елхово към ОД на МВР - Ямбол против Решение № 10/14.03.2023 г. на Районен съд – Елхово по АНД № 20232310200053 по описа за 2023 г., с което е отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 261зз - 2/16.01.2023 г., с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е задържан за срок от 24 часа В.Я.В.. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това и при спазване на процесуалните норми. Иска се отмяна на решението на Районен съд – Елхово и постановяване на ново решение по същество, с което оспорената заповед за задържане да бъде потвърдена.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа подадената жалба изцяло на основанията, изложени в същата. Иска се присъждане и на направените по делото разноски, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на тези, направени от ответната страна.

Ответникът по касацията, редовно призован не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител оспорва депозираната касационна жалба, като изразява становище за неоснователност на същата. Претендира се присъждане и на разноските по делото.

Участващия по делото прокурор поддържа становище за неоснователност на жалбата, като счита, че обжалваното решение на Районен съд – Елхово е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства при съблюдаване на материалния и процесуалния закон.

ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

С Решение № 10/14.03.2023 г. по АНД № 20232310200053 по описа за 2023 г., Районен съд – Елхово е отменил Заповед за задържане на лице с рег. № 261зз - 2/16.01.2023 г., издадена от Т.Д.Д. – младши полицейски инспектор в Участък - Б. при РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР ответника по касацията В.Я.В. е задържан за срок от 24 часа.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички относими доказателства, правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е направил напълно законосъобразен и обоснован извод за неспазване на изискванията за форма на административния акт. Изложените в мотивите на обжалваното решение съображения се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни. Следва да се отбележи само следното:

Видно от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице в изброените в общо седем точки случаи, като съгласно чл. 74, ал. 1 и 2 от същия закон, за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, в която се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

В конкретния казус, видно от връчения на задържаното лице (ответника по касацията в настоящото производство) екземпляр от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание за задържане е чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като конкретната точка не е указана. Както вече бе посочено по-горе, в ал. 1 на чл. 72 от ЗМВР се съдържат общо 7 точки, които съдържат различни хипотези, при които едно лице може да бъде задържано. Непосочването на конкретното правно основание води от една страна до невъзможност на задържания да се защити адекватно, а от друга – лишава съда от възможността да провери законосъобразността на заповедта за задържане. Обстоятелството, че на останалите два екземпляра от заповедта се съдържа пълното правно основание (с посочване на т. 1), не променят този извод на съда. Въпросните екземпляри са се намирали у касатора и са представени от процесуалния му представител в хода на касационното производство, което не изключва възможността същите да са били допълнени с липсващия реквизит. При установеното различно съдържание на актовете, следва да се преценя съдържанието на този, връчен на задържаното лице, тъй като това е единствения екземпляр, върху който органа не може да въздейства впоследствие.

Предвид изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, ОД на МВР – Ямбол следва да бъде осъдена за заплати на ответника по касацията В.В. направените от него разноски по делото в размер на 600 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за дела по ЗМВР минималният размер на възнаграждението е 750 лева.

Водим от горното, Я А С, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/14.03.2023 г. на Районен съд – Елхово по АНД № 20232310200053 по описа за 2023 г.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ЯМБОЛ да заплати на В.Я.В. сумата от 600 (шестстотин) лева за направените по делото разноски.

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	1.      /п/ не се чете 2.      /п/ не се чете