№ 80
гр. Търговище , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20203530200968 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД - гр.
Търговище, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Х.А, против
Наказателно постановление № 539952-F563549 от 07.10.2020г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му. В с.з.
жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 29.07.2020 г. контролни органи от ЦУ на НАП извършили проверка в
търговски обект – автомивка, находящ се в гр. Търговище, ул.“****************“
№ 43, стопанисван от „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД, ЕИК *********.
1
При проверката било установено, че в клетка за измиване № 2 в автомивката е
поставен автомат за измиване на самообслужване, включен в ел.захранване и
оборудван с механизъм за приемане на монети, като в него липсвало ФУВАС. От
управителя на дружеството било извършено преброяване на наличните монети в
автомата, за което бил съставен опис. Установената сума била в размер на 364
лева. При справка в системата на НАП било установено, че към датата на
проверката на адреса нямало регистрирано ФУВАС. Резултатите от извършената
проверка били отразени в ПИП № 0387699/ 29.07.2020г. С оглед така
установените обстоятелства, инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставил на
„СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД АУАН № F 563549 / 07.08.2020 г. за
нарушение на чл.3, ал.8 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на
МФ. В срока по чл.44, ал.3 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу
АУАН. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на акта Началникът на
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП издал Наказателно
постановление № 539952-F563549 от 07.10.2020г. Посредством същото, за
нарушение на чл.3, ал.8 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на
МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на търговеца имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите П. и А..
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и
които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма, съдържат
изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.8 от ЗДДС лице, което извършва
продажби на стоки и услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо
захранване, с изключение на услуги по обмен на валута е длъжно да регистрира и
отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ
продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ /т.
1/ или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата,
като фискалният бон, регистриращ продажбата се издава на хартиен носител /т.
2/. Съгласно предвиденото в чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на
МФ, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
2
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
В случая е доказано и няма спор, че в деня на проверката, служителите на
НАП са установили, че в клетка № 2 в автомивката, стопанисвана от
жалбоподателя, е бил поставен автомат за измиване на автомобили, включен
към ел. захранване и оборудван с механизъм за приемане на монети. Т.е. същият
представлява „автомат на самообслужване", съгласно легалната дефиниция на § 1,
т. 12 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006, според която „автомат на
самообслужване" е устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата
срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги,
включително и услуги с развлекателен характер. От приложения към делото опис
се установява, че при извършената проверка, в монетника на автомата в клетка
№ 2 е установена наличност от 364 лв. Следователно въпросният автомат е
функционирал и посредством същия са били осъществявани продажби на услуга,
без да е имало монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС с дистанционна
връзка с НАП. Това обстоятелство се потвърждава и от писмените обяснения на
управителя на дружеството. От приложените писмени доказателства е видно, че
за автомата в клетка № 2, ФУВАС е било регистрирано след проверката, на
31.07.2020г.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано нарушението на чл.3, ал.8
във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ. Посоченото
нарушение е осъществено чрез бездействие и несъмнено то е било налице и към
датата на проверката, респ. датата на установяването му, поради което,
настоящият състав намира, че пороци в НП във връзка с определяне датата на
нарушението не са допуснати.
Видно от § 11 от ПЗР към Наредба № Н-18/16.12.2006г, същата е издадена
и на основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС. Следователно Наредба № Н-
18/13.12.2006г. представлява нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС.
С оглед изложеното, правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС,
който гласи: „ Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ Следователно
3
следва да е установено дали в конкретния случай нарушението води или не до
неотразяване на приходи. Изрична констатация в тази насока липсва както в
АУАН, така и в обжалваното НП. Същевременно е видно, че с НП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, което е показателно, че според
наказващия орган процесното нарушение води до неотразяване на приходи. Този
извод на наказващия орган е немотивиран и доказателствено необоснован. По
презумпция е прието, че деянието следва да бъде санкционирано по чл.185, ал.2,
изр.1 от ЗДДС, въпреки липсата на доказателства относно посочения елемент от
състава на нарушението. Напротив – доказателственият материал по делото
/протоколи за отчетени суми, уведомления за приемане на справки - декларации,
писмените обяснения на управителя/ сочи, че сумите, постъпващи в монетниците
на автоматите за измиване и автомата прахосмукачка, ежемесечно са били
осчетоводявани като приход от продажби, отразявани са били в дневниците по
ДДС и съответно върху тях е бил начисляван и заплащан данък. Посочените
доказателства не са оспорени от наказващия орган и не са представени такива,
които да ги опровергават. Съдът намира, че при липсата на категорични
доказателства, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, приложение
следва да намери изр. 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която разпоредба е и по-
благоприятна за жалбоподателя, тъй като предвижда по - нисък размер на
наказанието. Същевременно не се вменяват нови факти на жалбоподателя, по
които той да не се е защитавал в хода на административнонаказателното
производство. Поради това съдът намира, че съобразно изр. 2 на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, следващата се на дружеството имуществена санкция следва да е в
границите, определени от ал. 1 на чл.185 от ЗДДС /от 500лв. до 2000лв./.
Преценявайки размера й, съдът счита, че сумата от 500 лв. е достатъчна за
постигане целите на наказанието, доколкото нарушението е първо и не са
констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават
санкция в размер над минимума. С оглед изложените съображения НП следва да
бъде изменено, като на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС
размерът на имуществената санкция бъде намален от 3000 на 500 лв.
Наказващият орган е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушение
не е маловажно и е отказал да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът
споделя това становище, като счита, че не са налице обстоятелства, които да
обосновават извод за по - ниска степен на обществена опасност от обичайната за
този вид нарушения. Фактът, че нарушението е първо и е отстранено веднага след
4
проверката обосновават минимален размер на санкцията, но не и извод за
маловажност на деянието. Последното засяга данъчната дисциплина и
установения ред за отчетност на извършваните продажби, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти, поради което не може да
се приеме, че деянието обуславя приложение на чл.28 от ЗАНН.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от ответната по жалбата страна. Съгласно действаща разпоредба
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Посочената разпоредба от своя страна препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от последната,
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Т.е.
съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 90 лева.
Доколкото обаче съдът намери претенцията на жалбоподателя за отмяна на
НП за частично основателна, като намали размера на наложената имуществена
санкция, то съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, приложение
намират общите правила на чл. 78 от ГПК, съгласно които страните имат право на
разноски съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от искането.
Следователно по съразмерност и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.
144 от АПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК на ответната по жалбата страна следва да се
присъди възнаграждение в размер на 15 лева. Предвид разпоредбата на т.6, § 1 от
ДР на АПК, посочената сума следва да се присъди в полза на Национална
агенция по приходите, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което принадлежи отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на
НАП
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 539952 – F563549 от
07.10.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в
5
ЦУ на НАП, с което на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД - гр.Търговище,
ЕИК *********, представлявано от А.Х.А с ЕГН *********** на основание
чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, като на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 3000 до 500 лева.
ОСЪЖДА „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД - гр.Търговище, ЕИК
*********, представлявано от А.Х.А с ЕГН *********** да заплати на НАП –
София сумата от 15 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд –Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6