Решение по дело №413/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.13, ал.3 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП).

Образувано е по жалба на М. Д. М. с [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 1 – адвокат Н. К. против отказ за вписването му в регистър на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, като проектант с ограничена проектантска правоспособност, секция „Водно строителство“, част „Пожарна безопасност“ обективиран в писмо № КИИП-ЦУ-241/12.12.2023 г. на председателя на Управителния съвет на КИИП и решение от 29.09.2023 г. на У. на КИИП, което решение е потвърдено с решение на Контролния съвет на КИИП, съгласно писмо с изх.№ КИИП-КС-001/07.02.2024 г. подписано от председателя на КС. Прави искане да се отмени обжалваният отказ и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Управителен съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

А. съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Със заявление вх.№ КИИП-КР-029/06.02.2023 г. от М. М. е поискано да бъде вписан в Регистъра на проектантите с ограничена правоспособност, за проектиране по част „ВС“, „ЕАСТ“, „ТЕХ“ (л.48 от делото).

С писмо № КИИП-ЦУ-046/08.03.2023 г. на председателя на КИИП (л.72 от делото), във връзка с решение взето с протокол № 201 от неприсъствено заседание на У. на КИИП, проведено на 24.02.2023 г. (л.65-71 от делото), е указано на жалбоподателя, че следва да подаде повторно заявление, като посочи в коя секция кандидатства и за коя част на инвестиционния проект, като бъдат съобразени частите на инвестиционните проекти посочени в ДР на Наредба № 2 за проектантската правоспособност и за вписване в регистъра на проектантите с ОПП.

О. М. М. е подадено второ заявление с вх.№ КИИП-КР-061/20.03.2023 г. (л.75 от делото), в което е заявено желание да бъде вписан в регистъра на проектантите с ограничена правоспособност за проектиране по част „Пожарна безопасност съгласно Наредба № 4/2001г., чл.3, т.5“.

С писмо № КИИП-КР-014/13.06.2023 г. на председателя на КИИП (л.79 от делото) на М. е указано да представи копие от диплома за висше образование с образователна квалификационна степен „магистър“ по специалност „Техническа безопасност и противопожарна техника“.

С приложение №3 от 18.09.2023 г. на Комисия по регистрите в Н. В. (л.10-12 от делото) е направено предложение за отказ относно кандидатурата на М. М., като е счетено, че са налице обстоятелства, които препятстват вписването в регистъра за ОПП.

Н. 29.09.2023 г. е проведено разширено заседание на У. на КИИП, обективирано в протокол № 209/29.09.2023 г. (л.86-92 от делото). По т.1 от дневния ред е престъпено към утвърждаване на предложенията на Комисията по регистрите на КИИП, относно вписване на кандидати в регистрите за проектантска правоспособност и за проектантски бюра, както и тези по Таблица 1.3, в която са представени предложенията на КР до У. за докомплектуване на документи, особени случаи, както и откази за признаване на проектантска правоспособност сред които и жалбоподателят М. М., рег.№ 02430БЧ. Счетено е, че образованието на кандидата не отговаря на квалификационните характеристики на секция ВС и сравнителната таблица показва непокриване на изискванията на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ по специалности от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“ и не може да бъде вписан в регистъра на проектантска правоспособност на КИИП по част „Пожарна безопасност“ (л.50-52 от делото). Направено е предложение за отказ на основание чл.13 от ЗКАИИП, във вр. с чл.4, ал.5, чл.30, ал.1 и чл.31 от Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно квалификационна степен „магистър“ по специалности от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“. Решението е взето единодушно с 28 гласа – „за“.

М. М. е уведомен за решението с писмо № КИИП-ЦУ-241/12.12.2023 г. на председателя на У. на КИИП (л.6-7 от делото). В писмото е посочено, че не може да бъде вписан в регистъра за проектантска правоспособност на КИИП в секция „ВС“ по част „Пожарна безопасност“, тъй като след извършен сравнителен анализ на дипломите на кандидата и задължителните за изучаване учебни дисциплини според НДИПВО на ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ по специалности от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“ се установява, че той не е изучавал в достатъчен обем конкретно посочени предмети, както и не е изучавал изобщо основни дисциплини от раздели „Строителна механика и механика на разрушаването“, „Проектиране на пожарната безопасност на сгради, обекти и съоръжения“ и Проектиране и експлоатация на пожароизвестителни и пожарогасителни системи.

С жалба вх.№ КИИП-КС-001/02.01.2024 г. (л.100-102 от делото), М. М. е оспорил отказа по административен ред пред Контролния съвет на КИИП.

С решение по т.4 от дневния ред от проведеното на 18.01.2024 г. заседание на КС на КИИП, отразено в протокол № 01 (л.104-106 от делото), след съобразяване с фактите по кандидатурата на М. и предвид това, че БСУ няма програмна акредитация да обучава студенти по специалността от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“ от КС е взето решение за потвърждаване на решението на У. на КИИП от 29.09.2023 г., с което е отказано вписването му в Регистъра на КИИП за ОПП, в секция ВС, част „Пожарна безопасност“.

С писмо изх.№ КИИП-КС-001/07.02.2024 г. на председателя на КС на КИИП (л.8 от делото), М. М. е уведомен за проведеното на 18.01.2024г. заседание, на което е взето решение за потвърждаване на решението на У. на КИИП от 29.09.2023 г., с което е отказано вписването му в Регистъра на КИИП за ОПП, в секция ВС, част „Пожарна безопасност“.

Писмото е получено на 14.02.2024 г., видно от приложената товарителница (л.112 от делото) и решението на Управителния съвет на КИИП от 29.09.2023 г. е обжалвано с жалба вх.№ 2449/27.02.2024 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – Управителния съвет на КИИП, с оглед правомощията му по чл.13, ал.1 от ЗКАИИП и при спазване на установената писмена форма.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. То е образувано въз основа на подадено от жалбоподателя заявление с приложени към него доказателства, като те са разгледани и обсъдени от административният орган при постановяване на неговия отказ.

Решението е мотивирано, с оглед изложените в него фактически и правни основания, но то е издадено в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

От жалбоподателят е подадено заявление с искане да бъде вписан в Регистъра на проектантите с ограничена правоспособност, в Централно управление на КИИП, за проектиране по част „Пожарна безопасност съгласно Наредба № 4/2001 г., чл.3, т.5“.

За да постанови обжалваният отказ административният орган е приел, че М. М. притежава диплома за висше образование с ОКС „магистър“ от БСУ, Център по информатика и технически науки, специалност „Техническа безопасност и противопожарна техника“ ПК – магистър инженер от 2022 г., като обучението е с продължителност – пет семестъра и общ брой кредити 75. Професионалното направление изписано в дипломата е 5.2. „Електротехника, електроника и автоматика“, а не е по 5.7. „Архитектура, строителство и геодезия“, както изисква нормата на чл.30, ал.1 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на ОКС „магистър“ по специалности от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“. Също така е посочено, че лицето не е изучавало необходимите за регулираната професия дисциплини – при изискуемия хорариум от 2 700,00 часа, съгласно чл.31 от цитираната наредба, като е изучавало 515 часа.

В нормата на чл.7, ал.1 от ЗКАИИП, са предвидени условията и редът при които едно лице може да предоставя проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране, а именно - лицата получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация „архитект“, „ландшафтен архитект“, „урбанист“, „строителен инженер“ или „инженер“ с образователно-квалификационна степен „магистър“, притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара.

Не е налице спор по делото, че М. М. притежава ОКС „бакалавър“ от Национална музикална академия, Данчо Владигеров”, [населено място], специалност „Фагот”, с професионална квалификация (ПК) „Инструменталист - фаготист” от 2008г. Обучението е 8 семестъра. Притежава и диплома за висше образование ОКС „магистър” от БСУ, специалност „Стопанско управление”, с ПК „Магистър по стопанско управление” от 2003 г., както и диплома за висше образование ОКС „магистър” от БСУ, Център по информатика и технически науки, специалност „Съдебни инженерно-технически експертизи и техническа безопасност” ПК „Магистър инженер“ от 2021 г. Съответно той е придобил и ОКС „магистър” от БСУ, [населено място], Център по информатика и технически науки, специалност „Техническа безопасност и противопожарна техника”, ПК - магистър инженер от 2022 г. Не е налице спор по делото и че БСУ е акредитирано висше училище в посоченото професионално направление и със завършването на тази магистърска програма жалбоподателят е придобил професионална квалификация „магистър инженер“, с посочен в дипломата общ брой кредити 135.

В случая, М. М. отговаря на изискванията предвидени от законодателя в нормата чл.7, ал.1 от ЗКАИИП, тъй като той е представил диплома за висше образование, с професионална квалификация „магистър инженер“, с образователно-квалификационна степен „магистър“, от акредитирано висше училище по тази специалност – БСУ. Ето защо и след като в ЗКАИИП не са предвидени други условия за придобиване на ограничена проектантска правоспособност, то жалбоподателят я е придобил по силата на закона.

Изисквания за придобиване на ОКС „магистър“ поставя и Законът за висшето образование, като в случая е приложима нормата на чл.42, ал.1, т.2, б.“б“, във връзка с т.1, б.“б“, съгласно която за ОКС „магистър“ се изискват не по-малко от 120 кредита, след придобита ОКС „бакалавър“, които кредити в случая са налице, тъй като в дипломата са посочени 135 кредита. Аналогични са и изискванията на чл.4, ал.3 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“, а именно обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗВО е с продължителност не по-малко от 2 години и с минимален хорариум 1200 часа, съответстващи на минимум 120 кредита.

След като от жалбоподателят е представен официален документ – диплома, удостоверяващ неговата професионална [жк], административният орган не е имал правото да отрече нейната доказателства сила и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска степен, след бакалавърска по друга специалност, както в случая е постъпил. В неговите правомощия е единствено да провери налице ли са условията за придобиване на проектантска правоспособност съгласно чл.13, ал.1 от ЗКАИИП и ако установи, че лицето отговаря на изискванията на чл.7, ал.1 от ЗКАИИП е длъжен да го впише в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност и като не е сторил това, той е постановил едни незаконосъобразен отказ. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, обективирана в решение № 1227/02.02.2024 г. по адм.д.№ 5463/2023 г., решение № 4014/12.04.2023 г. по адм.д.№ 298/2023 г., решение № 5943/06.06.2023 г. по адм. д. № 4427/2021 г., решение № 4156/03.05.2022 г. по адм. д. № 1391/2022 г. и др.

С оглед на изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.13, ал.3 от ЗКАИИП, обжалваният отказ следва да бъде отменен и на основание чл.173 ал.2 от АПК, преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1010,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса и 1000,00 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, А. съд - Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 29.09.2023 г. на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране с което е отказано вписване на М. Д. М., рег.№ 0243054 в регистъра на КИИП за ОПП, секция „Водно строителство“, част „Пожарна безопасност“, обективиран в писмо № КИИП-ЦУ-241/12.12.2023 г. на председателя на Управителния съвет на КИИП и решение от 29.09.2023 г. на У. на КИИП.

ВРЪЩА преписката на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за ново произнасяне по подаденото от М. Д. М. заявление, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да заплати в полза на М. Д. М. с [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], разноски по делото в размер на 1010,00 лева (хиляда и десет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.