№ 1052
гр. Варна, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110202187 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
А. А., ЕГН**********, адрес град Габрово, ул. „Петър Михов“ №23, депозирана чрез
адв.Н. Ф., адвокат при Варненска адвокатска колегия, служебен адрес град Варна, ул.
Цар Симеон 32, ет.6 против Наказателно постановление № 24 -0460-
001880/23.12.2024год. , издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Варна, РУ 05
Златни пясъци, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер
на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл. 638, ал.3 вр.чл.461, т.1 от КЗ за нарушение
на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.
В жалбата се сочи, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1, т.5 от
ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и в НП не е посочено точно и несъмнено времето и
мястото на извършване на нарушението, с което е допуснато нарушение на
императивните разпоредби на чл. 42 т. 3 от ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН.
Неспазването на така установените нормативни изисквания имало за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. НП не било отразено, че описаното
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С тези и други
аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, но се представлява от адв.Ф.,
която поддържа жалбата на посочените в нея основания , като моли за присъждане на
разноски, за направата на които ангажира доказателства.
Наказващият орган- редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
1
процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено
като правилено и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Наказателно постановление № 24 -0460-
001880/23.12.2024год. , издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Варна, РУ 05
Златни пясъци, с което на възз.С. А. е наложено административно наказание за
нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ , а именно за това, че на 24.11.2024г., около 13:42
часа в гр.Варна, на кръстовище на ул. „Николай Лилиев“ с ул. „Юлу“ срещу Цветарска
Борса посока ул. „Цар Борис III“ управлява мотоциклет „Гас Гас ЕЦ 250“ с peг. номер
WA56LCZ, регистрация на Великобритания, като управлява МПС от трета държава,
при влизане на територия на Р. България, не е сключило договор за застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на
Република България застраховка.
На 24.11.2024г. служители на ОД на МВР-Варна, 05 РУ- Варна- свидетелите И. М. и
П. П., двамата назначени на длъжност „полицаи по охрана на обществения ред“
изпълнявали служебните си задължения. Те били позиционирани в близост до
кръстовището на ул.“Николай Лилиев“, гр.Варна. Около 13:42 часа но същата дата
служителите на реда забелязали, че към кръстовището на ул.“Николай Лилиев“ , от
улица с асфалтиран път, на която имало поставен пътен знак „Стоп“ , като по делото
не е установено точното наименование на улицата, приближава мотоциклет „Гас Гас
ЕЦ 250“ с peг. номер WA56LCZ , който се движи срещу Цветарската борса посока ул.
„Цар Борис III“ . Двамата решили да извършат проверка на водача и констатирали, че
това е възз.А.. В хода на проверката било констатирано, че мотоциклетът е с английска
регистрация /регистриран във Великобритания/, но за него няма сключен договор за
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, валидна
към датата на проверката.
При тези констатации св.М. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл.483,
ал.1, т.2 от КЗ, като описал в него, че на 24.11.24г., около 13:42ч. , въззивникът
управлява МПС- мотоциклет „Гас Гас ЕЦ 250“ с peг. номер WA56LCZ, регистрация на
Великобритания, в гр.Варна на кръстовище на ул. „Николай Лилиев“ с ул. „Юлу“
срещу Цветарска Борса посока ул. „Цар Борис III“, като лицето управлява МПС от
трета държава, при влизане на територия на Р. България, не е сключило договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и няма валидна за
територията на Република България застраховка.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписала без никакви
2
възражения. Такива не постъпили и в законоустановения 7-дневен срок.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания на свидетелите М. и П., които съдът кредитира изцяло, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, както и изисканите и
приобщени служебно от страна на въззивния съд писмо от Община – Варна, Дирекция
„Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ с
рег. № РД25017209ВН_001 ВН от 04.08.2025г. ведно със схема с местонахождение с.о.
Траката, с.о. Горна Трака, с.о. Ваялар и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник
група в Пето РУ- ОДМВР-Варна, съгласно КЗ и Заповед рег .№ 365з-6886/27.08.2024г.
на Директора на ОД на МВР-Варна, приложена по преписката. Съгласно чл.647, ал.2 от
КЗ наказателните постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 до 3 от КЗ се издават
от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в
чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно
лице. Видно от материалите по преписката нарушението е установено на територията
на гр.Варна, който град попада в обхвата на ОД на МВР-Варна, следователно
компетентен да издаде НП е Директорът на ОД на МВР-Варна или оправомощено от
него длъжностно лице. Видно от приложената по преписката Заповед рег.№ 365з-
6886/27.08.2024г. на Директора на ОД на МВР-Варна А.Ангелов, последният е
оправомощил изрично издателя на процесното НП И. Андонов, ВПД Началник група в
Пето РУ при ОД на МВР-Варна да издава НП за нарушения по чл.638, ал.1 до 3 и ал.5
от КЗ. АУАН също е съставен от компетентен орган съгласно КЗ и Заповед № 8121з-
1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
3
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в
НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената
санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено. Обстоятелството, че съобразно
градоустройствения план на Община Варна улица с наименование „Юлу“ вписана в
АУАН и НП не съществува, не елиминира фактът, че възз. се е движил по улица в
гр.Варна, към кръстовището с ул.“Николай Лилиев“. Мястото на нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано. Посочено е , че тази улица, която очевидно
още не е наименувана, макар да е позната на живущите в района като“Юли“, се
намира срещу борса за цветя, а възз. се е движил към кръстовището с ул.“Николай
Лилиев“ и в посока ул. „Цар Борис III“.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Въззивникът А. е санкциониран за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Съставът на
нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда наказание "глоба" в размер на 400 лв. за
лице, което не е собственик на МПС, но управлява същото без за него да има сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Същевременно жалбоподателят е нарушил текста на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото
4
управлява МПС, регистрирано в трета държава, на територията на Р България, без за
него да има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". От обективна
страна не е спорно, че жалб. А. е управлявал МПС мотоциклет „Гас Гас ЕЦ 250“ с peг.
номер WA56LCZ, регистрирано във Великобритания, т. е. той е имал качеството
„водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП, защото е управлявала моторно превозно
средство. Възз. не твърди, че е собственик на превозното средство, нито пък, че не е
управлявал в процесния ден и час и на процесното място МПС. Управлението на ППС
се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение,
привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т. н.,
което е безспорно установено по отношение на управлявания от жалбоподателя
мотоциклет с великобританска регистрация чрез показанията на полицейските
служители. На следващо място, жалб. А. е управлявал МПС, регистрирано в трета
държава, за което няма сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" за
територията на Р България. Нарушението е установено на 24.11.2024 г., а
представената застрахователна полица за валидна застраховка на територията на Р
България е от 25.11.2025 г., 11:00ч., т. е. жалбоподателят е управлявал МПС на
процесната дата в нарушение на разпоредбите на КЗ. Съгласно чл. 461, т.1 от КЗ
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от
приложение № 1 е задължителна застраховка.Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ посочва
субектите, които имат законово задължение да я сключат. Това на първо място са
собственикът на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо място – всяко
лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Р
България, когато няма валидна за територията на страната застраховка ( чл. 483, ал. 1,
т. 2 КЗ). "Трета държава" по дефиницията на § 1, т. 7 от ДР на КЗ е държава, която не е
държава членка по смисъла на т. 6, а именно държава-членка на Европейския съюз,
или друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо
пространство. Считано от 31.01.2020 г. Великобритания не е член на ЕС, а от
31.12.2021 г. е изтекъл и единадесетмесечният преходен период, в който европейското
законодателство е продължило да действа на територията на Великобритания. Тоест
към датата на констатиране на нарушението Великобритания се явява трета държава
по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на КЗ. От субективна страна нарушението е извършено
при форма на вината пряк умисъл, защото жалбоподателят е съзнавал, че няма валидна
застраховка гражданска отговорност.
В настоящият случай се касае до нерегистрирано на територията на България МПС
с водач, който го е управлявал в момента преди проверката на документите, поради
което е субект на административно наказателна отговорност по чл. 638, ал.3 от КЗ.
Действително задължението за сключване на договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" е на собственика и е за всяко регистрирано МПС, което не е
5
спряно от движение (по аргумент от чл.483, ал.1 от КЗ), но чл.481, ал.3 от КЗ въвежда
абсолютна забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща
застраховка "Гражданска отговорност" за водача: "Не се допуска движение на моторно
превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този
кодекс". Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена
застраховка "Гражданска отговорност " от жалбоподателя А. е осъществен съставът на
административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, с всички негови обективни
признаци, а именно управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Санкционната норма на чл. чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда фиксиран размер на
наказанието "глоба", върху което съдът не може да влияе по никакъв начин. Налице е
формално нарушение, като съставът му не предвижда настъпване на
общественоопасни последици. Същото не носи белези на нарушение с по-ниска от
обичайната степен на обществена опасност, за да бъде приложен чл. 28 ЗАНН,
предвид обявяването за противоконституционен текстът на чл. 189з ЗДвП с РКС № 4
от 2025 г. - ДВ, бр. 38 от 2025 г., още повече че се касае за нарушение, извършено при
форма на вината пряк умисъл. Настоящият съдебен състав намира, че в случая
правилно АНО не е определил нарушението като „маловажно“, тъй като същото по
нищо не се различава от подобни нарушения, още повече, че видно от приложените
писмени доказателства – справка за нарушител от региона е видно, че жалбоподателя
А. е многократно наказван за различни нарушения на ЗДвП и не са налице никакви
смекчаващи вината, обстоятелства. Напротив , визираните в справката за
нарушител/водач множество нарушения на разпоредбите на ЗДвП изключват всякаква
възможност спрямо конкретния водач да се приложат разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.
Допуснатото нарушение не следва да се толерира, а да се накаже с цялата строгост на
закона, тъй като в противен случай за въззивникът би се създало чувство за
безнаказаност при подобни прояви.
Като е ангажирал отговорността на жалбоподателя А. на основание чл.638, ал.3 вр.
чл.461, т.1 от КЗ АНО е постановил законосъобразно наказателно постановление, при
издаването на което са спазени административнопроизводствените правила и
изискването за форма. Наложеното наказание е в предвидения в санкционната норма
абсолютен размер.
В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с
материалния закон и при липса на процесуални нарушения, и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът
6
установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди в тежест на възз. да
заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—
80лв.
Въззивникът, чрез своя процесуален представител, също е поискал присъждане
на разноски, но предвид изхода на делото, искането се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0460-001880/23.12.2024год. ,
издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на С.
А. А., ЕГН**********, адрес град Габрово, ул. „Петър Михов“ №23 е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание
чл. 638, ал.3 вр.чл.461, т.1 от КЗ за нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН**********, адрес град Габрово, ул. „Петър Михов“ №23
да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
7
юрисконсултско възнаграждение по АНД №2187/2025г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8